Р Е Ш Е Н И Е
№ / 10.10.2022 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в открито съдебно заседание на двадесети септември, две хиляди
двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА
при
участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря ИРЕНА ТОДОРОВА изслуша докладваното
от съдия Т. Милева касационно дело с административно–наказателен характер № 231
по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „М. ХХХХ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, ул.“Осми март“ № 41, представлявано от Л.А.Б., подадена
чрез адв.М.В. *** срещу Решение № 73/18.03.2022 г., постановено по нахд № 993/2021
г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 08-002265/150 от 06.08.2021г., с което на дружеството - касатор
е наложена имуществена санкция от 1500 лева на основание чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда за нарушаване на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
В
касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на постановеното решение, тъй като съдът не е обсъдил
събраните по делото доказателства, а част от тях тълкувал превратно. Касаторът
счита, че решението било постановено при неизяснена фактическа обстановка и
моли то да бъде отменено. Претендира присъждане на направените разноски. В
съдебно заседание не се представлява.
Ответникът,
Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, чрез старши юрисконсулт Г.Н. изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението и
потвърденото с него наказателно постановление да бъдат оставени в сила.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на
касационната жалба като изразява становище, че са събрани категорични
доказателства, че е бил осъществен състава на административното нарушение.
Пледира решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Административен
съд –Добрич приема, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице,
участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за
него, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото
на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита касационната жалба за основателна,
но не на изложените в нея съображения.
В
производството по оспорване на наказателното постановление, с което на "М.
ХХХХ" ЕООД за нарушаване на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал.1 от
Кодекса на труда, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена
санкция от 1 500 лв., въззивния съд е установил, че при извършена проверка на
14.06.2021 г. в 15,30 часа в цех за пакетиране на ядки, находящ се в гр.Добрич,
ул.Цар Симеон“ № 30 и стопанисван от касатора, била заварен да работи Р.В.К.,
който сортирал ядки в цеха. Същият попълнил декларация, че от юни 2020 година работи
във фирма „М. ХХХХ“ ЕООД в цех за пакетиране на ядки и пуканки като общ
работник с работно време от 08.00 часа до 19.00 часа, почивни ден неделя и няма
сключен трудов договор.
На
16.06.2021г. дружеството-работодател е представило в Дирекция „Инспекция по
труда“ –Добрич трудов договор № РД-00006/14.06.2021г. и Справка от НАП за
прието уведомление за сключен трудов договор с Р.В.К..
От
констатациите при проверката и впоследствие представените трудов договор и
уведомление, че установило, че дружеството е допуснало до работа Р.К.преди да
му връчи уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП за
регистрирането на трудовия договор.
За
нарушението бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
08-002266/19.07.2021г., връчен на упълномощен представител на дружеството на
същата дата. Въз основа на така съставения акт, било издадено оспореното пред
съда наказателно постановление.
Обсъждайки
събраните по делото доказателства съдът е приел, че е установено, че на
14.06.2021 г. в часа на извършената проверка 15,30 часа, Кирилов е бил
допусната на работа от жалбоподателят, без трудовият му договор да е бил
регистриран в НАП и да му е връчено срещу подпис копие от уведомлението за
сключения договор. Съдът е приел, че нарушението е доказано от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, от които не се установява, фактическа
обстановка, различна от описаната в АУАН и НП.
Районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства, но при преценката им необосновано е приел, че в случая е налице
нарушение на чл.
4, ал. 3 от Наредбата. Посочената норма е идентична на разпоредбата на чл. 63,
ал. 1 от КТ и задължава работодателя да връчи на работника или служителя преди
постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление по
чл. 62, ал. 5 от КТ. Следователно, за да
се приеме, че е налице нарушение на чл. 4, ал. 3 от Наредбата, трябва да е установено безспорно, че между работодателя и работника има сключен трудов договор, подписан от двете страни. Едва тогава за работодателя възниква задължение да връчи
на работника преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното
от ТД на НАП уведомление.
От попълнената от наетото лице декларация по чл. 402, ал.
1, т. 3 от КТ и от показанията му във въззивното производство ясно се вижда, че към момента на самата проверка писмен трудов договор, подписан от двете страни, не е имало. При липсата на
такъв договор към релевантния момент няма как да бъде връчено копие на хартиен
носител от уведомление до НАП по чл. 62, ал. 3, във вр. ал. 5 от КТ. Следователно за наказващия орган са били налице доказателства за осъществен състав на нарушение
по чл.
61, ал. 1 от КТ, поради което отговорността на работодателя е следвало да бъде
ангажирана именно за това нарушение. Вярно е, че няколко дни по-късно в изпълнение на
задължението си по чл. 45, ал. 1 от АПК жалбоподателят е представил сключен
писмен договор от 14.07.2021 г., но от доказателствата по делото,
включително от справката относно датата и часа на подаване и приемане на
уведомлението от НАП е видно, че той е подписан от работника след извършването
на проверката, т.е. след като вече е бил допуснат до работа, което изключва
приложимостта на процесната разпоредба от Наредбата. За съставомерността на
деянието е необходимо наличието на писмен трудов договор,
подписан от страните, към момента на проверката, а не след това.
Ето защо, законодателят разграничава като
самостоятелни хипотези допускането на работник на работа без сключен писмен
договор и без връчени екземпляри от трудов договор и уведомление, като за всяко
от тях е предвидено налагане на отделна имуществена санкция. Тъй като в случая
е безспорно установено, че към момента на проверката между санкционираното дружество и лицето Р.В.К.
не е имало сключен писмен трудов договор, неправилно отговорността на
работодателя е ангажирана за извършено нарушение на чл. 4, ал.
3 от Наредбата.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на
районния съд е постановено в противоречие с данните по делото и
материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление.
Касаторът
е претендирал разноски по делото, но не е представил доказателства за
извършването им, поради което и такива не му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр.
чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 73/18.03.2022 г., постановено по нахд №
993/2021 г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-002266/150 от
06.08.2021г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: