РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Карлово , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100997 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове с правно
основание член 143 и чл. 149 от СК.
Ищцата Х. А. А. с ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетното дете - С. В. П. с ЕГН **********, двамата с
адрес за призоваване: гр. С., ул. „И.В.“ № ** твърди, че от съвместното й
съжителство с ответника В. С. П. имат родени две деца - Н.Х.А., който
ответникът не припознал, като свое дете и С. В. П., роден на *********.
Дълги години живели с ответника и децата им в дома на негови роднини,
където нямало никакви, условия нито за тях, нито за децата им. В имота
макар да живеели повече от тридесет души, нямало течаща вода и се налагало
да налива вода от чешма в квартала. Помещенията били изключително тесни
и нямало възможност те и децата им да имат своя самостоятелна стая. През
първите дни на тази година, на 06.01.2021г. ищцата взела решение и заедно с
децата напуснали този дом, като за известно време заживели в дома на нейна
приятелка, а в края на месец февруари заживяла с друг мъж, в неговия
апартамент, заедно с него, с неговите и с нейните деца. През времето, през
което били разделени ответникът не проявявал никакъв интерес към малкия
1
им син, не се грижил и не осигурявал никакви средства за него. Мъжът, с
когото живеела, освен че им осигурил дом и им създал условия за нормален
живот е поел всички разходи и по детето й С., който към настоящия момент
посещавал детска градина „П. с.“ град С., като само месечната такса за
градината била в размер на 50.00 лева, всички останали разходи в детската
градина, а и ежедневните такива - за храна, дрехи и памперси на детето били
поети отново от него. Твърди, че не ходела на работа, тъй като взели решение
да стои вкъщи и да се грижи за домакинството и за децата, но понякога,
когато имала възможност и ходела почасово на работа, за да може да
осигуряват спокоен и нормален живот на децата им. Въпреки усилията й, не
била в съС.ие да осигурява сама достатъчно средства за децата. В същия
момент бащата работел в строителството, но не знаела дали имал сключен
трудов договор, не й било известно да има друго семейство или други деца, за
които да се грижи. Счита, че и двамата родители трябва да участват в
издръжката на детето им.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди ответника В. С. П.
от град С., ул. „С.П.“ № ** с ЕГН ********** да заплаща на роденото от
съвместното им съжителство дете - С. В. П. с ЕГН **********, чрез негова
майка и законен представител Х. А. А. с ЕГН **********, двамата с адрес за
призоваване: гр. С., ул. „И.В.“ № **, месечна издръжка в размер на 165.00
(сто шестдесет и пет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.06.2021 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от датата на падежа до пълното изплащане на сумата.
МОЛИ, на основание чл. 149 от СК, да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на сина им - С. В. П., чрез негова майка и
законен представител, издръжка за минало време в размер на 165.00 (сто
шестдесет и пет) лева месечно, считано от 06.01.2021 г. до предявяване на
иска, ведно със законната лихва от датата на падежа до пълното изплащане на
сумата. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът В. С. П. не е подал отговор на исковата молба в срок. В
насроченото съдебно заседание оспорва иска с мотив, че не е сигурен, че
детето е негово.
2
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното удостоверение за раждане (л.4), че
С. В. П. е роден на ********** година в град К. от родители: Х. А. А. и В. С.
П..
Не се спори, че до 06.01.2021 г. родителите на малолетния ищец са
живели заедно, след което са се разделили. Не се спори, че майката полага
грижите по отглеждането и възпитанието на детето. С. посещава детска
градина „П. с.“ в град С. от 14.05.2021 г., установено с представената
служебна бележка изх. № УР-01-128 от 17.06.2021 г. От показанията на
свидетеля Р. се установява, че родителите на С. са разделени от месец януари
2021 г., свидетелят ги познавал, преди време били съседи. От края на
февруари 2021 г. свидетелят и майката на С. живеят на семейни начала в град
С., заедно отглеждат децата си и през този период майката и свидетелят
полагат грижи за детето С.. Детето било на **** години и ***** месеца,
посещавало детска градина и свидетелят му плащал таксите. Бащата веднъж
платил таксата за детската градина и веднъж дал 5-10 лева за детето, които
изпратил по големия син на страните. Голямото дете на страните било на *
години и живеело и при майка си, и при баща си, но доколкото свидетелят
знаел, голямото дете не било син на В. по документи. Свидетелят и
семейството му живеели в къща и ползвали две стаи, кухня и баня.
Свидетелят също имал две деца, за които с Х. заедно полагали грижи, майка
им починала преди четири години. Х. не работела, не получавала помощи,
всички средства осигурявал свидетеля, който се занимавал със
селскостопанска работа. В. работел при брат си в строителството, веднъж му
завели детето да го гледа и той отказал под предлог, че ходи на работа.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Задължението за издръжка е обусловено от наличието семейна
връзка – в случая кръвно родство, а в Семейният кодекс са определени
условията и предпоставките, при които се поражда, променя или погасява.
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца
съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на
3
детето и възможностите на родителя, който я дължи. Законодателят е приел,
че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
съС.ие да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а
по отношение на ненавършили пълнолетие деца, без правно значение е дали
родителите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид възрастта му,
здравословно съС.ие, разходите за облекло и храна, както и разходи по
обучението му.
Неоснователен се явява доводът на ответника, че не дължи
издръжка, тъй като се съмнява, че е баща на детето. В конкретния случай
ответникът е припознал детето, установеният с акта за раждане произход от
бащата не е оборен по надлежния ред, поради което за ответника съществува
задължение да осигурява издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца.
Съдът намира, че в настоящия процес не се доказват нужди на
детето над обичайните за неговата възраст – * години. Не са налице данни за
специални нужди на детето, нито конкретни данни за доходите на родителите.
При преценката за определяне на конкретния размер на издръжката
следва да се вземе предвид дали дължащият издръжка е в трудоспособна
възраст, респективно дали не страда от някакво съществено заболяване, което
обективно го възпрепятства да осъществява пълноценно трудова дейност. В
този смисъл са ППВС № 5/1970 г. и ППВС № 5/1981 г., които не са загубили
сила. Ответникът е в трудоспособна възраст, установено е с гласните
доказателства, че регулярно полага труд и получава доходи, които не са
установени по размер, няма данни за него да са налице съществени
затруднения да осигурява минималната издръжка, която се претендира за
детето. В конкретния случай минималната издръжка за дете, установена в
страната е в размер на 162.50 лева, а се претендира издръжка в размер на 165
лева. Поради изложеното, и доколкото ответникът дължи издръжка на
ненавършилите си пълнолетие деца независимо от това дали и трудоспособен,
а претендираната такава е в минимален размер, предявеният иск следва да се
уважи изцяло.
В същия размер следва да се уважи и претенцията за осъждане на
ответника да заплаща издръжка за минало време, считано от раздялата на
4
родителите (но не повече от една година назад). в конкретния случай се
претендира издръжка за малко повече от шест месеца назад, не са налице
съществени изменения в икономическите условия на страната през
предходния период, а от гласните доказателства са установи по несъмнен
начин, че от раздялата ответникът не е осигурявал издръжка за детето си.
ОТНОСНО разноските:
Разноски се претендират от ищеца, поради което на основание член
78, ал. 1 от ГПК, такива следва да му се присъдят в пален размер или 300
лева, съгласно представения договор за правна помощ. На основание член 78,
ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати държавна такса
по сметка на КрлРС върху определената издръжка в размер на 277.20 лева –
по двата иска. Съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание член 143 от СК, В. С. П. от град С., ул.
„С.П.“ № ** с ЕГН ********** да заплаща на детето си С. В. П. с ЕГН
**********, чрез негова майка и законен представител Х. А. А. с ЕГН
**********, двамата с адрес за призоваване: гр. С., ул. „И.В.“ № **, месечна
издръжка в размер на 165.00 (сто шестдесет и пет) лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 24.06.2021 г., до настъпване на законна причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА, на основание член 149 от СК, В. С. П. от град С., ул.
„С.П.“ № ** с ЕГН ********** да заплати на детето си С. В. П. с ЕГН
**********, чрез негова майка и законен представител Х. А. А. с ЕГН
**********, двамата с адрес за призоваване: гр. С., ул. „И.В.“ № **, издръжка
за минало време в размер на размер на 165.00 (сто шестдесет и пет) лева
месечно за периода от 06.01.2021г. до 24.06.2021г.
ОСЪЖДА В. С. П. от град С., ул. „С.П.“ № ** с ЕГН ********** да
заплати на Х. А. А. с ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. С., ул.
5
„И.В.“ № ** деловодни разноски в размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА В. С. П. от град С., ул. „С.П.“ № **с ЕГН ********** да
заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 277.20 лева (двеста
седемдесет и седем лева и двадесет стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред О. с. П., на
основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от 14.09.2021г.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6