Решение по дело №173/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 189
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Биляна Стефанова Икономова
Дело: 20237260700173
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№189

 

 от 13.03.2023 г., гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Хасково, в открито съдебно заседание на седми март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА

 

при участието на секретар Дорета Атанасова и прокурор Делчо Лавчев, като разгледа адм. дело № 173/2023 г. по описа на Административен съдРХасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на Х.А., гражданка на М., против Решение № 1358/23.01.2023 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/.

            Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Не били обсъдени всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети страни. Нарушени били разпоредбите на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Оспорва твърденията на ответника, че щом молителката е родом от М., тя и съпруга й биха могли да заминат и да живеят необезпокоявано там. Моли решението да бъде отменено, а преписката Р върната за ново произнасяне.

В съдебно заседание жалбоподателят - Х.А., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. М.. Излага съображения за отмяна на оспореното решение, като акцентира, че органът не се съобразил с правото й на личен живот и личен избор, който е направила чрез брака си със сирийски гражданин. Посочва, че е невъзможно да се върне в М., тъй като родителите й били против този брак, а сключването му - против волята на баща й. Заявява, че не иска да се връща в страната по произход, а иска да остане в България. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

            Ответникът Р Заместник-председател на ДАБ при МС, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне М., а изложените от него причини са лични и извън предпоставките, заложени в ЗУБ. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно уведомена, излага становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че 55 % от бежанците в М. били сирийски граждани, както и, че жалбоподателят може да живее без своите родители, в друга част на М..

            Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.09.2022 г. Х.А., гражданка на М., е поискала закрила в Република България. Молбата е изпратена в ДАБ при МС.

На 15.09.2022 г. кандидатът е регистриран като Х. /собствено/ А. /фамилно/ от женски пол, роден на *** г. в гр. М., М., ЛНЧ ********** /регистрационна карта на чужденец, издадена от ДАБ при МС/, етническа принадлежност - ***, религия: *** Р ***, семейно положение Р ***, професия - *** /регистрационен лист/. Придружена е със съпруга си М* Н*К* Б*, регистриран с отделна молба за предоставяне на закрила.

На 08.11.2022 г. е проведено интервю с г-жа Х.А. /протокол/. Същата заявява, че е напуснала М. на 10.09.2020 г., легално за Турция, където сключила религиозен брак със съпруга си на 11.09.2021 г., с когото на 24.08.2022 г. влязла в Република България нелегално. В Турция подала документи за закрила. Разказва, че със съпруга си са се запознали в социалната мрежа Инстаграм, като след 2 г. и половина връзка по интернет, решили да се видят в Турция. Твърди, че съпругът й не можел да отиде в М., тъй като страната не приемала сирийци, с изключение Р ако направи инвестиция, но той не разполагал с толкова пари. Посочва, че в М. не е имала проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната от нея религия, а в Турция имала заради това, че била арабка, не и поради изповядваната религия. Не била арестувана, съдена или осъждана, не е имала проблем с официалните власти, не членувала в политическа партия или организация и не била член на въоръжена групировка. Никой не я е заплашвал, не е било оказвано насилие върху нея. Подала молба за закрила в България, тъй като искала да живее със съпруга си тук и тук да работи.

На 10.11.2022 г. е постъпило становище от Държавна агенция гНационална сигурностТ, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като Х.А., роден на ***г. в М., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

Въз основа на гореизложените факти, справки на Дирекция гМеждународна дейностТ към ДАБ на МС относно К. М. и положението на сирийците в М. с Решение № 1358/23.01.2023 г. Заместник-председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х.А..

Решението е връчено на Х.А. на 30.01.2023 г.

По делото е приета като писмено доказателство представената от ответника актуална справка на Дирекция гМеждународна дейностТ към ДАБ на МС относно К.М..

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, Решение № 1358/23.01.2023 г. е издадено от компетентен административен орган - Заместник-председателят на ДАБ при МС на основание чл. 52 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 3 ЗУБ /заповед № РД03-15/03.05.2022 г. на Председателя на ДАБ/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Х.А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция гНационална сигурностТ съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДАНС. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния случай подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Х.А. в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Заместник - председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Заместник-председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, изследвана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - Х.А., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта Р издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. Първо ЗУБ гпри произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрилаТ. В действителност твърденията на молителя не са противоречиви и недостоверни, но със същите се цели получаването на международна закрила по лични причини, а не Р поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Така вж. Решение № 7014/29.05.2018 г. по адм. дело № 3825/2017 г. на ВАС, Трето отделение, Решение № 2495/17.03.2022 г. по адм. дело № 5295/2021 г. на ВАС, Четвърто отделение.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ гстатут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в неяТ. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай г-жа Х.А. не е обосновала твърденията си за осъществено спрямо нея преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Не се констатира, че на същата са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните й права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /***/ или религиозната си /***/ принадлежност както в страната по произход - М., така и в страната, в която е живял легално почти две години Р Турция, поради което не може да се направи извод, че са налице основания за опасения от преследване. Не представлява преследване отказът жалбоподателят да бъде нает на работа в Турция само заради това, че е ***. Същият не бил и политически ангажиран, не бил арестуван, осъждан, върху него не е оказвано насилие в страната по произход. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че г-жа Х.А. не е била принудена да напусне М., а го е направила доброволно, по собствено желание. С оглед твърдението на молителката, че е подала молба за предоставянето на международна закрила в Република България, тъй като иска да бъде заедно със съпруга си, се констатира и нежеланието й да се върне в М., което не е обосновано от причини за опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. ал. 6 и 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ гхуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликтТ. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо Х.А. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ, вкл. и като осъществени от някоя конкретна групировка. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход, нито в Турция /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 гЗабрана за изтезанияТ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. Правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07. Посочено е изрично, че към момента не е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт в страната по произход, напротив Р страната се развива успешно, приема и прилага закони, които са в полза на жените. Този извод се формира и въз основа на представените справки на Дирекция гМеждународна дейностТ при ДАБ на МС относно Кралство М.. Поради това е са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ Р гтежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликтТ. Не подлежи на анализ разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗУБ поради липсата на каквито и да е било доводи на лицето за извършването спрямо него на тежки посегателства.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно Р член от неговото семейство да има предоставена международна закрила. Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно - по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

В случая не подлежи на изследване приложим ли е принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

4. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че в М. не се приемат сирийски бежанци, същото не следва да бъде обсъждано от съда, тъй като предмет на спора е акт, който засяга неблагоприятно гражданин на М., подал молба за международна закрила в Република България, а не Р лице, което е сирийски гражданин и което търси закрила поради невъзможността да живее в М..

5. Следва да се добави, че съгласно глава II, ¤ 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, мигрантът е лице, което по причини, различни в изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя Х.А.. Ако едно лице върши това по чисто икономически съображения, то то е икономически мигрант, а не бежанец. Така вж. решение № 337 от 27.10.2022 г. по адм. дело. № 419/2022 г. на Административен съд Р Кърджали, оставено в сила с решение № 2250 от 02.03.2023 г. по адм. дело № 11916/2022 г., ІV отд. на ВАС.

Заключение: Решение № 1358/23.01.2023 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на Х.А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А., гражданка на М., против Решение № 1358/23.01.2023 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му от страните пред Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

 

            ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК, и за сведение - на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците чрез представителя му в Република България.

 

                                                                                                         

Съдия: