№ 793
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100513990 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 31.03.2021г., гр.д. 38151/19г., СРС, 168 с-в отхвърля
предявените от Я.М. Ш., СТ. Ц. М. и В.Р. А. срещу „И.И И.“ ООД
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за
признаване за установено между страните съществуването на парично
задължение в размер на сумата 13 200 лв., представляваща обезщетение
поради невъвеждане в експлоатация на сграда, находяща се в гр. София, ул.
„******* за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2018 г., платима разделно при
равни квоти на всеки един от тримата ищци, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 20.11.2018 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, ч.гр.д.№73572/2018 г., СРС, 168 състав и осъжда ищците да
заплатят на ответника сумата 1 285.00 лв. – разноски за исковото
производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищците Я.М. Ш., СТ. Ц.
М. и В.Р. А.. Считат, че следва да се ангажира отговорността на ответника за
1
виновно забавяне при снабдяването с разрешение за ползване на сградата.
Ответникът не представя никакви доказателства за изпълнение в срок на
неговите ангажименти за осъществени проектиране, съгласуване и издаване
на разрешение за строеж. Без значение в тази насока е доколко трети за спора
лица не са изпълнили свои задължения по споразумения, които не са
подписвани от ищците. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска „И.И И.“ ООД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД.
Страните са обвързани от правоотношение за продажба на право на
строеж и за изработка, с характер на търговска сделка, сключена между
строителя във връзка с търговската му дейност и ищците, като потребители,
действащи в техни лични интереси.
По силата на договор от 16.03.2015 г., обективиран в нот. акт № 74, т.
2
I, д. 63/2015 г., н-с рег. № 030 НК, ответникът „И.И И.“ ООД продава на
ищците Я.М. Ш., СТ. Ц. М. и В.Р. А. правото на строеж върху УПИ II-250, кв.
11А по плана на гр. София, местност „Манастирски ливади – изток“, район
„Триадица“, находящ се на ул. „******* целият с площ 528 кв.м., а по скица
560 кв.м., за построяване на апартамент № 7, ет.3, кота + 8,64, с площ 75,87
кв.м., състоящ се от коридор, баня с тоалетна, килер, дневна с кухненски
бокс, спалня, спалня и балкон, заедно с ид.ч. о.ч. сгр., равняващи се на 30,49
кв.м. за сумата 18 600 лв., платима по банков път до 30.03.2015г.
Със споразумение от 16.03.2015 г., с нотариална заверка на подписите,
ответникът „И.И И.“ ООД поема задължението да въведе в експлоатация
сградата, където е ситуиран имотът, в срок до 31.12.2016г. При липса на
разрешение за ползване дължи обезщетение от общо 600 лв. месечно,
платимо при равни квоти на ищците, считано от 01.01.2017г. до получаване
на разрешението.
Предвидена е възможност за удължаване на сроковете при форсмажорни
обстоятелства – наводнение, пожар, земетресение, война и др,, както и при
наличието на административни пречки, правещи невъзможно изпълнението
на договора, като срокът се удължава с толкова дни, колкото трае съответната
пречка.
Съгласно чл.2, ал.2 от договор за присъединяване на обекти на
потребители към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД от 02.08.2013 г., ответникът поема
задължението да съгласува в съответствие с действащата нормативна уредба
и представи разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване на
сградата, за своя сметка. Според чл.2, ал.1 и чл.3 от договора,
присъединяването се извършва чрез изграждане в имота от
електроразпределително дружество и за негова сметка на нов
трансформаторен пост и електропроводни линии със средно и ниско
напрежение, наричани съоръжения за присъединяване, в съответствие с
негово становище за присъединяване с изх. № **********/30.04.2013г.
Според споразумение № 1/15.06.2016 г., на основание постъпило
заявление от 20.04.2016г. и ново становище на електроразпределително
дружество с изх. № **********/24.03.2016г., се изменя предходното
споразумение от 02.08.2013г., като се уговаря допълнително проектиране,
3
съгласуване и изграждане на съоръжения за присъединяване, за сметка на
дружеството, с нови изисквания към тях, като ответникът съответно отново
следва да подаде документи за снабдяване с разрешение за строежа им в 6-
месечен срок от подписването, а срокът за изграждане и въвеждане в
експлоатация на съоръженията за присъединяване е променен на 8 месеца от
издаване на разрешението за тяхното изграждане.
Обстоятелството, че ответникът е изправна страна се установява от
съдебно-техническата експертиза, според която има издадено разрешение за
строеж № 5/23.03.2017 г. относно съоръженията за външно електрозахранване
на сградата.
Експертът посочва, че започналият да тече от тогава 8-месечен срок за
изграждане на съоръженията за присъединяване на сградата към
електропреносната мрежа не е спазен от електроразпределителното
дружество, въпреки кореспонденцията между проведената с него
кореспонденция от ответника.
Вещото лице установява заплащане от ответника на всички дължими
такси за присъединяване към електропреносната мрежа.
В обобщение, въззивният съд намира, че действително към крайната
дата 31.12.2016г., няма изпълнено задължение от ответника по сключеното
между страните споразумение от 16.03.2015 г. за въвеждане на сградата в
експлоатация. Причината, обаче е от обективен характер, предвид издадено
последващо предписание на електроразпределителното дружество. Неговото
ново становище с изх. № **********/24.03.2016г., налага постигане на
допълнително споразумение № 1/15.06.2016 г. с ответника за изменение на
предходното от 02.08.2013г. Уговарят се нови изисквания за допълнително
проектиране, съгласуване и изграждане на съоръжения за присъединяване от
дружеството в 8-месечен срок от издаване на разрешение за техния строеж. За
снабдяването с този индивидуален административен акт, ответникът следва
да предприеме действия в 6-месечен срок от подписването. Ответникът
полага дължимата грижа за подготвяне и снабдяване с необходимата
строителната документация, за навременното й представяне пред
администрацията за одобрения и разрешения, за организиране и за
извършване на строителните дейности. Последвалата забава на
електроразпределителното дружество за допълнително проектиране,
4
съгласуване и изграждане на съоръженията за присъединяване, представляват
съществена пречка за снабдяването на сградата с разрешение за ползване, но
само по независещи от ответника причини, които изключват ангажиране на
неговата виновна отговорност.
Именно в тази връзка намира приложение предвидената от страните по
делото възможност в споразумението от 16.03.2015г., за удължаване на
сроковете поради независещи от тях обективни причини, правещи
невъзможно изпълнението на договора, като срокът се удължава с толкова
дни, колкото трае съответната пречка. Налага се последващо продължаване на
срока за изпълнение с времето, необходимо за изпълнение новите изисквания.
След като не се доказва хипотезата на споразумението от 16.03.2015 г. за
виновна забава на ответника при въвеждане в срок на сградата в
експлоатация, той не дължи съответното неустоично обезщетение от по 600
лв. месечно или общо от 13 200 лв. през периода 01.01.2017 г. до 31.10.2018 г.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД за признаване
дължимост на същото вземане е неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 930 лв.
– платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31.03.2021г., гр.д. 38151/19г., СРС, 168 с-
в.
ОСЪЖДА Я.М. Ш., ЕГН **********, СТ. Ц. М., ЕГН ********** и
В.Р. А., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******
ап. 2, чрез адв. Д.А. да заплатят на „И.И И.“ ООД, със седалище: гр. София,
ул. „******* сумата 930 лв. – разноски за въззивна инстанция.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6