№ 1741
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100500399 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.12.2019 г. по гр.д. № 40176/2016 г., СРС, І ГО, 38
състав е осъдил ЗК „Л.И." АД ЕИК **** да заплати на М. А.Н. ЕГН
********** 12 000 лева неимуществени вреди във връзка ПТП настйпило на
09.04.2015г. около 14,50 часа в землището на с. Радево, общ. Нова Загора
ведно със законната лихва от 19.07.2016год. до издължаване и 249,12 лева
имуществени вреди от същото събитие. Отхвърлил е иска на М. А.Н. ЕГН
********** срещу ЗК „Л.И." АД ЕИК **** за заплащане на неимуществени
вреди за разликата до предявения размер от 17 000 лв. Осъдил е „Л.И." АД
ЕИК **** да заплати по бюджета на СРС 490 лв. държавна такса. Осъдил е
М. А.Н. ЕГН ********** да заплати на „Л.И." АД ЕИК **** 300 лв. разноски.
С решение от 06.06.2021 г. по гр.д. № 40176/2016 г., постановено по
реда на чл.250 ГПК, СРС, І ГО, 38 състав е допълнил решение от 01.12.2019
г. по гр.д. № 40176/2016 г., СРС, І ГО, 38 състав както законната лихва
присъдена в полза на ищеца да се дължи от 09.04.2015 г.
С определение от 02.05.2021 г. по гр.д. № 40176/2016 г., постановено по
1
реда на чл.248 ГПК, СРС, І ГО, 38 състав е оставил без разглеждане
възражението на ЗК „Л.И.“ АД срещу присъждане на разноски.
Определението, като необжалвано, е влязло в снила на 13.07.2021 г.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 5216750/27.12.2019 г. от
ответника „Л.И." АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“****, представлявано заедно от изпълнителните директори
М.М.-Г. и П.Д., чрез пълномощника по делото юрискосулт К.Д. в частта, в
която исковата претенция за присъдените неимуществени вреди е уважена за
сумата над 2000 лв. до присъдените 12 000 лева с мотиви, изложени в
жалбата. Сочи се, че присъденият размер е силно завишен предвид
доказателствата по делото и приетата СМЕ. Според нея ищцата е претърпяла
от инцидента контузен оток и малка разкъсно-контузна рана в лявата челна
област, не налагаща хирургически шев, организиран хематом над лявото око с
размери 5/4 см., сътресение на мозъка, представляващо временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, за което няма данни ищцата да
е изпаднала в бъзсъзнание, охлузвания по четирите крайника. Неправилно
съдът е приел в решението си, че ищцата вследствие на получените
увреждания е търпяла интензивни болки и страдания продължили месец и
половина, докато в приетата по делото СМЕ е установено, че раните, заедно с
травматичния оток и кръвонасядането са зараснали за около 20 дни, а
сътресението на мозъка е преминало за около 30 дни, като всички
увреждания, получени от ищцата в съвкупност реализират признака временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Във възивната жалба се твърди, че неоснователно в полза на ищцовата
страна са присъдени разноски за процесуално представителво по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част, ведно със законните последици. Претендират се
присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият по въззивната жалба М. А.Н. ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат Г.Д. от САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“**** оспорва същата като неоснователна.
С насрещна въззивна жалба вх. № 5032121/24.07.2020 г. от ищцата М.
А.Н. ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Г.Д. от САК,
2
със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** в частта, в която претенцията за
неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 12 000 лв. до
претендираните 17 000 лв., в частта, в която съдът е присъдил лихва от
19.07.2016 г., т.е. от датата на завеждане на исковата молба, а не от датата на
деликта 09.04.2015 г., както и в частта, в която не е присъденото поисканото
възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА. Излагат се
доводи относно приложението на чл.52 ЗЗД, като се сочи, че този текст е
приложен неправилно а обезщетението е занижено. Моли съдът да постанови
решение, с което да отмени процесното в обжалваните части. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ по процесуалното представителство пред двете съдебни инстанции на
основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззиваемото дружество по насрещната въззивна жалба ЗК „Л.И." АД
ЕИК **** оспорва същата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима, а насрещна въззивна жалба е
подадена в срока по чл.263, ал.2 ГПК от надлежна страна и също е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ във вр. с
чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че
редът за разглеждане на исковете е по отменения чл.226, ал.1 от КЗ, тъй като
3
от данните по делото е видно, че договорът по задължителната застраховка
„гражданска отговорност“, сключен между ответника и виновния за ПТП-то
водач на МПС, е сключен през 2015 г. и е валидна до 05.09.2015 г., т.е.
сключен е при действието на отменения КЗ. Както е посочено в решение №
227 от 09.02.2017 г. на ВКС по т.д. № 53676/2015г., І г.о, ГК, постановено по
реда на чл.290 ГПК, прекият иск за обезщетяване на неимуществени вреди, е
искът, който ищците/въззиваемите/ предявяват срещу ответника/въззивник/ в
качеството му на застраховател "гражданска отговорност", чиято договорна
отговорност покрива отговорността на виновния водач за причинените от
ПТП вреди. Неговата правна квалификация е в чл. 226 КЗ (отм.), доколкото
договорът по задължителната застраховка е сключен при действието на
отменения Кодекс и след влизане в сила на сега действащият страните не са
уговорили друго (§ 22 от ПЗР на КЗ от 2015 г.). Такава друга уговорка не е
налице в настоящия казус.
Ищецът М. А.Н. ЕГН **********, твърди, че на 09.04.2015г. около
14,50 часа в землището на с. Радево, общ. Нова Загора, по път 111-5503 км.
2+500, лек автомобил марка „Шкода", модел „Фабия", с per. № ****,
управляван от Т.С.Г., ЕГН **********, собственост на Г.Т.К., ЕГН
**********, нарушава правилата за движение по пътищата, като поради
движение с несъобразена скорост при маневра ляв завой губи контрол над
автомобила, навлиза в платното за насрещно движение и удря движещия се
срещу него лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е200ЦДИ", с per. №
****, управляван от Н.. В резултат на произшествието Н. получила следните
увреждания: сътресение на мозъка довело до временно разстойство на
здравето, неопасно за живота, контузия на главата с наличие на травматичен
оток обусловила временно разстойство на здравето, неопасно за живота,
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана в лявата половина на челото над
лявата вежда обусловили временно разстойство на здравето, неопасно за
живота, контузия на гръдния кош с умерено изразена болезненост обусловила
временно разстойство на здравето, неопасно за живота, охлузвания по
крайниците обусловили временно разстойство на здравето, неопасно за
живота. Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована в
4
процесния период при ответника ЗК „Л.И." АД. Била е подадена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК „Л.И." АД, по която била
заведена щета с № 2330-1000-03-15- 7175/22.04.2015г. Застрахователната
комисия на ЗК „Л.И." АД определила обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди свързани е провежданото лечение в размер на 824,12 лв.
Ищецът претендира 17 249,12 лева, от които 17 000 лв. неимуществени и
остатъкът имуществени вреди
Ответникът „Л.И." АД ЕИК **** е оспорил предявените искове.
Съдът констатира следното:
По делото е приета като неоспорена САТЕ, която изцяло кореспондира
с твърдението на ищеца, че изключителна вина за настъпилото ПТП има
водачът, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество. По
делото не са събрани доказателства за съпричиняване от страна на ищцата
М.Н.. Според заключението на СМЕ вследствие на уврежданията ищцата е
претърпяла интензивни болки, а белезите ще останат доживот.
От правна страна:
Предвид предмета на обжалването и на двете въззини жалби, то съдът
не обследва въпросите за настъпване на ПТП, за вината на водача на МПС,
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е ответникът.
Нормата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, която е приложимата правна
норма съгласно гореизложеното сочи, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За основателността на иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП е необходимо доказване на
следните предпоставки: 1/ валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" между
застрахователя-ответник и лицето, отговорно за причинените вреди при
ПТП; 2/ отговорност на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД при следния
фактически състав: деяние, вреда за ищеца, причинна връзка,
противоправност и вина.
Настоящата инстанция приема, че са налице всички визирани
предпоставки на иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм./, а именно налице е валидно
5
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" между застрахователя-ответник и лицето, отговорно за
причинените вреди при ПТП; като това обстоятелство не се оспорва от
страните.
На практика се обжалва размера на претендираното обзщетение за
неимуществени вреди. Относно началната дата на присъдената лихва, то
същата е правилно определена с решението от 06.06.2021 г., постановено по
реда на чл.250 ГПК, а именно от датата на деликта 09.04.2015 г.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид
имуществена застраховка, следва извода, че съдържанието и размера на
задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица
вреди, зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим
принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно
чл.52 ЗЗД. Настоящата инстанция следва да се съобрази в достатъчна степен с
претърпените от процесното ПТП от ищеца травми. Съобразно приетата по
делото СМЕ пострадалата е получила травма на главата, гръдния кош и
четирите крайника. Локално е установено контузен оток и малка разкъсно-
контузна рана в лява челна област, не налагаща хирургически шев, както и
охлузвания по четирите ктрайника. Тези увреждания при диагноза сътресение
на мозъка без данни за изпадане в безсъзнание по съвкупност реализират
признака временно разстройство на здравето неопасно за живота. СРС е
приел в решението си, че ищцата вследствие на получените увреждания е
търпяла интернзивни болки и страдания продължили месец и половина, но
според СМЕ раните, заедно с травматичния оток и кръвонасядането са
зараснали за около 20 дни, а сътресението на мозъка е преминало за около 30
дни. Ето защо и като се вземе предвид и изживените стрес както при самата
катастрофа и постравматичен такъв, както и претърпените неудобства от
инцидента, предвид установеното от гласните доказателствени средства,
както и при съобразяване с последователната практика на касационната
инстанция за определянето на критерия за справедливост и от
икономическата конюктура в страната, както и от общественото възприемане
на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, с
6
икономическата конюнктюра, която е в основата и на непрекъснатото
нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 6 000 лв.
Решението, в частта, в която е осъден ответникът за сумата над 6 000
лв. до присъдените 12 000 лв. неимуществени вреди следва да бъде отменено
и искът за сумата над 6 000 лв. до присъдените 12 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
Относно присъдените разноски.
В тази част е настъпило пълно объркване. Ответникът твърди във
въззивната си жалба, че съдът е присъдил адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищцата по реда на чл.38, ал.2 ЗА, но такова присъждане
няма.
Пълномощникът на ищцата претендира адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 ЗА, но по този ред е поискано адвокатско възнаграждение
едва в подадената от него насрещна въззивна жалба, може би защото по
делото е депозирано само адвокатско пълномощно, без да е представен
договор за правна защита и съдействие. В съдебното заседание, в което е
даден ход по същество, пълномощникът не е представил списък по чл.80
ГПК, поради което и на основание изр. последно от цитирания текст, за нея
липсва процесуалната възможност да иска изменение на решението по чл.248
ГПК.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, съобразно
уважената и отхвърлената част от иска, разноските следва да бъдат изменени.
Ответникът е направил разноски в общ размер от 700 лв. /юрисконсултското
възнаграждение се определя от 100 лв./, които и съобразно отхвърлената част
от иска възлизат на 448 лв. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати
разноски за първата инстанция в размер на още 148 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За настоящата инстация на възивницата/ищца не се следват разноски, а
на въззивникът/ ответник се следва разноски в общ размер от 192 лв. според
отхвърлената част от иска при направени разноски от 200 лв. за държавна
такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
7
На процесуалният представител на въззивницата/ ищца следва да бъде
присъдено адвокатснко възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в
размер на 630 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 02.12.2019 г. по гр.д. № 40176/2016г. на СРС, І
ГО, 38 състав в частта в която съдът е осъдил ЗК „Л.И." АД ЕИК **** да
заплати на М. А.Н. ЕГН ********** сумата над 6 000 лв. до присъдените 12
000 лева неимуществени вреди във връзка ПТП настъпило на 09.04.2015г.
около 14,50 часа в землището на с. Радево, общ. Нова Загора ведно със
законната лихва от 09.04.2015год. до издължаване, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. А.Н. ЕГН ********** срещу ЗК
„Л.И." АД ЕИК **** за осъждане на ЗК „Л.И." АД ЕИК **** да заплати на М.
А.Н. ЕГН ********** сумата над 6 000 лв. до присъдените 12 000 лева
неимуществени вреди във връзка ПТП настъпило на 09.04.2015г. около 14,50
часа в землището на с. Радево, общ. Нова Загора ведно със законната лихва от
09.04.2015год. до издължаване.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА М. А.Н. ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Г.Д. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** да заплати на
„Л.И." АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“****, представлявано заедно от изпълнителните директори М.М.-Г. и
П.Д., чрез пълномощника по делото юрискосулт К.Д. направените разноски
за първата инстанция в размер на още 148 лв.
ОСЪЖДА М. А.Н. ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Г.Д. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** да заплати на
„Л.И." АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“****, представлявано заедно от изпълнителните директори М.М.-Г. и
П.Д., чрез пълномощника по делото юрискосулт К.Д. направените разноски
за въззивната инстнация в размер общо на 192 лв.
ОСЪЖДА „Л.И." АД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
8
гр.София, бул.“****, представлявано заедно от изпълнителните директори
М.М.-Г. и П.Д., чрез пълномощника по делото юрискосулт К.Д. да заплати на
адвокат Г.З. Дойчев с адрес на упражняване на дейността:гр.София, ул.“****
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 630
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9