Решение по дело №6694/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.10.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на пети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                    

                                                        Съдия: Евгени Георгиев

                                            

при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 6 694 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА ЗД „Е. ” АД  да заплати следните суми:

1. на Е. И. З.:

- 3 800,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.04.2013 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) плюс законната лихва от 26.04.2013 г. до окончателното изплащане;

- 1 439,82 лева обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.04.2013 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) плюс законната лихва от 08.05.2014 г. до окончателното изплащане;

- обезщетение за забава върху 13 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от 26.04.2013 г. до 08.08.2016 г.;

2. на К.З.З., чрез нейния законен представител Е.З. – 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.04.2013 г., на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) плюс законната лихва от 26.04.2013 г. до окончателното изплащане;

3. на Е. и К. З. – 782,74 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на адвокат Я.Я. – 1 378,79 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

5. на СГС – 1 045,51 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Е. и К. З. са със съдебен адрес ***. ЗД „Е.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „********

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните исковете по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)на Е.З. срещу ЗД „Е.“ АД:

1.             иска за неимуществени вреди за разликата над 3 800,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева;

2.             иска за имуществени вреди за разликата над 1 432,82 лева до пълния предявен размер от 2 077,27 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Е.З. и К.З., чрез нейния законен представител Е.З., да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ЗД „Е.“ АД 112,07 лева разноски по делото и 78,65 лева юрисконсултско възнаграждение

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 704,80 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищците не дължат държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] В искова молба от 30.05.2017 г. Е. и К. З. заявяват, че са пострадали от ПТП, настъпило на 26.04.2013 г., причинено от Л.М.. Вследствие на това ищците са получили: Е.З. – счупване на лявата раменна кост в областта на шийката; К.З. – закрита черепно-мозъчна травма; контузия на мозъка с вътремозъчен хематом. От тези увреждания те са претърпели болки и страдания, които оценяват на: 26 000,00 лева за Е.З. – 13 000,00 лева вече изплатени от ответника; 30 000,00 лева за К.З.. Е.З. е заплатила и 2 077,27 лева за лечението си.

 

[7] Гражданската отговорност (ГО) на Л.М. е била застрахована при ответника З. „Е.И.“ АД (Е.И.). Затова Е. и К. З. молят съда да осъди Е.И. да им заплати:

а) на Е.З.

- 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- 2 077,27 лева обезщетение за имуществени вреди;

- обезщетение за забава върху 13 000,00 лева от 26.04.2013 г. до 08.08.2016 г.

б) на К.З. – 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Те търсят и обезщетение за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди от 26.04.2013 г. до окончателното изплащане, а Е.З. търси обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени вреди от 08.05.2014 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6).

 

2. На ответника

 

[8] Е.И. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. Л.М. не е причинил ПТП;

1. Е. и К. З. не са получили твърдените увреждания и не са претърпели твърдените болки и страдания;

2. търсеното обезщетение е прекомерно, а Е. е изплатил обезщетение на Е.З.;

3. Е. и К. З. са допринесли за настъпването на уврежданията си, защото: са били без поставени обезопасителни колани, а К.З. не е пътувала с обезопасителна система за дете. Затова Е. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 73-79).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[9] Не се спори, че Е.З. е била родена на *** г. Нейната дъщеря К.З. се е родила на *** г.

 

[10] На 26.04.2013 г. Е. и К. З. са участвали в ПТП, предизвикано от Л.М. (присъдата и решенията на наказателния съд, л. 81, 95, 138 и 169). От ПТП Е.З. е получила счупване на шийката на лявата раменна кост (присъдата; заключението на вещото лице д-р Б., л. 125-127). К.З. е получила закрита черепно-мозъчна травма със средно тежка мозъчна контузия и темпоробазален хематом, както и охлузване вляво (присъдата; заключението на вещото лице д-р С., л. 128-130; показанията на д-р С., л. 158-150).

 

[11] Към момента на ПТП нито Е.З., нито К.З. са били с поставени обезопасителни колани. К.З. не е използвала и обезопасителна система за деца (заключението на вещите лица д-р М. и И.Т., л. 135-137; показанията на вещите лица, л. 160-161). Не се спори, че към момента на ПТП ГО на Л.М. е била застрахована при ответника Е..

[12] Първоначално счупената раменна кост на Е.З. е била временно обездвижена в гипсова лонгета. След това, на 29.04.2013 г. тя е била оперирана. Лекарите са извършили: открито наместване на счупената раменна кост; костна пластика; стабилизиране на костните фрагменти с LCP и винтове.

 

[13] Ищцата е била изписана от болницата на 03.05.2013 г. и е продължила лечението си амбулаторно. Счупената кост е зараснала за три месеца, след което Е.З. е провела рехабилитация и антикоагулента терапия със Зибор. За отстраняване на имплантите тя отново е била в болница от 28.04.2014 г. до 01.05.2015 г. След изписването от болницата ищцата е продължила лечението си с амбулаторна рехабилитация.

 

[14] През първите 30 дни след увреждането и около 30 дни по време на първата рехабилитация ищцата е изпитвала интензивни болки и страдания. През първите два месеца тя не е могла пълноценно да си служи с ръката си, което е затруднявало обслужването ѝ.

 

[15] Общо възстановителният период при ищцата е продължил четири месеца. Тя е била 112 дни в отпуск поради временна неработоспособност.

 

[16] Към момента на извършване на прегледа от вещото лице счупването вече е било окончателно зараснало. Е.З. е имала трайно ограничение на движението на ръката встрани с около 25 градуса. За лечението си тя е заплатила 2 056,88 лева (заключението на вещото лице д-р Б., л. 125-127; разпита на вещото лице, л. 157-158; болничните листа, л. 38-41; показанията на свидетелите З., л. 162-164, и Г., л. 165).

 

[17] К.З. е била лекувана в болница шест дни, като тя е била в съзнание, но със загуба на спомен и повръщане. Мозъкът ѝ е бил засегнат двустранно. Поне един месец след увреждането К.З. е имала главоболие, световъртеж, замаяност, нестабилност в походката.

[18] Дори и пет години след случилото се, тя все още има остатъчна неврологична симптоматика – слабост в лявата ръка – която е трайна. Тя също така има и двустранни патологични белези. Около един път в месеца К.З. има главоболие. Тя е спряла да танцува народни танци и е намалила уроците по английски (заключението на д-р С., л. 128-130; показанията на д-р С., л. 158-160; показанията на свидетелите З., л. 162-164, и Г., л. 165).

 

[19] Не се спори, че: на 08.08.2016 г. Е. е изплатил на Е.З. 13 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; не е изплащал обезщетение на Е.З. обезщетение за имуществени вреди, а на К.З. обезщетение за неимуществени вреди. Ищците са заплатили по 300,00 лева държавна такса – общо 600,00 лева (л. 65), а съдът ги е освободил от заплащането на държавна такса над 300,00 лева. Те са заплатили и 690,00 лева на вещо лице (л. 109), а са били представлявани безплатно от адвокат (л. 173). Ответникът е заплатил 280,00 лева на вещо лице (л. 106) и 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 107). Той е бил представляван от юрисконсулт.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[20] Е. и К. З. са предявили искове по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[21] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ).

[22] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитите да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[23] Съдът установи, че:

1. Е. и К. З. са участвали в процесното ПТП;

2. това ПТП е причинило увреждания на ищците;

3. ПТП е било причинено от Л.М. (присъдата на наказателния съд е задължителна за настоящия съд в тази ѝ част), чиято ГО е била застрахована при Е.;

4. от ПТП П.П.е претърпяла неимуществени вреди;

5. Е. е изплащал на Е.З. 13 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, но не ѝ е заплатил обезщетение за имуществени вреди. Той не е заплатил на К.З. обезщетение за неимуществени вреди.

 

[24] Налице са предпоставките за уважаването на исковете. За да прецени размер, за който те са основателни, съдът следва да определи размера на дължащите се обезщетения. Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 26.04.2013 г.

[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[26] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.^[2] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[27] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

1.1. По размера на обезщетението за неимуществени вреди на Е.З.

 

[28] Съдът установи, че към 26.04.2013 г. Е.З. е била на 38 години. Вследствие на процесното ПТП тя е получила счупване на шийката на лявата раменна кост. Първоначално счупената кост е била временно обездвижена в гипсова лонгета. След това, на 29.04.2013 г. тя е била оперирана. Лекарите са извършили: открито наместване на счупената раменна кост; костна пластика; стабилизиране на костните фрагменти с LCP и винтове.

 

[29] Е.З. е била изписана от болницата на 03.05.2013 г. и е продължила лечението си амбулаторно. Счупената кост е зараснала за три месеца, след което Е.З. е провела рехабилитация и антикоагулента терапия със Зибор. За отстраняване на имплантите тя отново е била в болница от 28.04.2014 г. до 01.05.2015 г. След изписването от болницата ищцата е продължила лечението си с амбулаторна рехабилитация.

 

[30] През първите 30 дни след увреждането и около 30 дни по време на първата рехабилитация ищцата е изпитвала интензивни болки и страдания. През първите два месеца тя не е могла пълноценно да си служи с ръката си, което е затруднявало обслужването ѝ. Общо възстановителният период при ищцата е продължил четири месеца. Тя е била 112 дни в отпуск поради временна неработоспособност. Към момента на извършване на прегледа от вещото лице счупването вече е било окончателно зараснало. Ищцата има трайно ограничение на движението на ръката встрани с около 25 градуса

 

[31] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева. След 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. той е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[32] Икономическата обстановка в страната в периода 2012-2013 г. не се е променяла съществено. Така например минималната работна заплата е била: 270,00 лева от 01.11.2011 г.^[4] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.^[5]; 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.^[6].

 

[33] Съдът откри решение на САС 2285-2015-2-ри с-в по гр. д. 2 575/2015 г. Негов предмет е бил обезщетяването на неимуществени вреди от идентично счупване на шийката на раменната кост вследствие на ПТП от 11.03.2013 г. Възстановяването на ищцата по решението на САС е било по-кратко от процесното – три месеца – и ищцата не е имала ограничения в обема на движение на ръката. С решението си САС е определил обезщетение от 20 000,00 лева[7].

 

[34] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че увреждането на ищцата по цитирането решение на САС е било малко по-леко от настоящото. Затова съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищцата, е 24 000,00 лева. Е. дължи на Е.З. и 2 056,88 лева обезщетение за имуществени вреди.

1.2. По обезщетението за неимуществени вреди на К.З.

 

[35] Съдът установи, че към 26.04.2013 г. К.З. е била на девет години. От ПТП тя е получила закрита черепно-мозъчна травма със средно тежка мозъчна контузия и темпоробазален хематом, както и охлузване вляво. Тя е била лекувана в болница шест дни, като е била в съзнание, но със загуба на спомен и повръщане. Мозъкът ѝ е бил засегнат двустранно. Поне един месец след увреждането К.З. е имала главоболие, световъртеж, замаяност, нестабилност в походката.

 

[36] Дори и пет години след случилото се, тя все още има остатъчна неврологична симптоматика – слабост в лявата ръка – която е трайна. Тя също така има и двустранни патологични белези. Около един път в месеца К.З. има главоболие. Тя е спряла да танцува народни танци и е намалила уроците по английски.

 

[37] Съдът не откри решение на САС или ВКС за близко увреждане на мозъка. Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Затова съдът приема, че 30 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от К.З..

 

1.3. По възражението на ответника за съпричиняване

 

[38] Е. е възразил, че Е. и К. З. са допринесли за настъпването на уврежданията си, защото: са били без поставени обезопасителни колани, а К.З. не е пътувала с обезопасителна система за дете. Възражението е основателно по отношение на Е.З., но е неоснователно по отношение на К.З..

 

[39] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[40] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,  водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани. Когато пътникът е малолетен, задължението за поставянето на обезопасителния колан е на водача, а не на малолетния пътник. Затова непоставянето на обезопасителен колан не води до съпричиняване на увреждането от малолетния пострадал пътник (Решение на ВКС 19-2017-IV Г. О. по т. д. 50177/2016 г.).

 

[41] Съдът установи, че Е.З. е била без поставен обезопасителен колан. Така тя е нарушила задължението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Ако е била с такъв, тя не би получила процесното увреждане. Затова съдът приема, че Е.З. е допринесла за настъпването на уврежданията си. Съдът определя 30 процента съпричиняване. Ето защо дължащото се обезщетение на Е.З. е 16 800,00 лева. Е. е заплатил на ищцата 13 000,00 лева обезщетение. Следователно нейният иск е основателен за 3 800,00 лева. Затова съдът осъжда Е. да заплати на Е.З. 3 800,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 26 000,00 лева. Съдът осъжда Е. да заплати на Е.З. и 1 439,82 лева обезщетение за имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2 077,27 лева.

 

[42] Съдът установи, че К.З. е била без поставен обезопасителен колан. Съдът също установи обаче, че към момента на ПТП тя е била малолетна. Следователно задължението за осигуряване поставянето на обезопасителния колан е било на водача на автомобила, в който е пътувала К.З., а не нейно. Ето защо съдът приема, че възражението е неоснователно по отношение на К.З..

 

2. По разноските

 

[43] Ищците търсят разноски. Те са направила такива за 1 290,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[44] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 35 239,82 лева при предявен размер от 58 077,27 лева. Затова съдът осъжда Е. да заплати на Е. и К. З. 782,74 лева разноски по делото (35 239,82/58 077,27х1 290,00). Съдът осъжда Е. да заплати на  адвокат Я.Я. 1 378,79 лева адвокатско възнаграждение (58 077,27-10 000,00х0,03+830,00х35 239,82/58 077,27). На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът осъжда Е. да заплати 1 045,51 лева държавна такса по сметка на СГС (35 239,82х0,04-(600,00х35 239,82/58 077,27).

 

[45] Е. също търси разноски. Той е направил такива за 285,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[46] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 22 837,45 лева при предявен размер от 58 077,27 лева. Ето защо съдът осъжда ищците да заплатят на Е. 112,07 лева разноски по делото (285,00х22 837,45/58 077,27) и 78,65 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х22 837,45/58 077,27).

                    

Съдия: