Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                04.03.2020г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На      25  февруари  2020   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ВЕСЕЛА СПАСОВА

секретар Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №73 по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" гр.София, с ЕИК-********* против Решение №893/06.12.2019г. по гр.д. №1874/2019г. по описа на ЯРС, с което въззивникът е осъден да заплати на Д.И.Б.,***, сумата от 8812,48лв., представляваща дължима част от застрахователно обезщетение за унищожени в следствие на паднала градушка овощни насаждения и плодове общо за 11,70937 ха, договорено по застрахователна полица №3502161010000002 от 12.05.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 29.05.2019г., до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 1122,50 лв. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно, несправедливо, недоказано, както по основание, така и по размер. Сочи се, че в производство не е станало ясно и не е било доказано с експертиза или други доказателства, какъв е размера на вредата, за която се претендира обезщетение. Сочи се, че с отговора на исковата молба е бил оспорен изрично размера на исковете и поради обстоятелството, че ищеца не е установил дали и каква част от описаното в исковата молба увредено имущество реално е било увредено в срока на действие на договора и в частност в деня на заявено в исковата молба застрахователно събитие, а не преди или след тази дата. Твърди се, че  експертите на застрахователното дружество са установили и протоколирали, че причина за част от евентуално нанесените вреди, са от незастрахователно събитие „юнско отпадане на завързите". Твърди се също, че съгласно приложения като доказателство от ищцовата страна Добавък 02 (анекс), неразделна част от застрахователния договор, по силата на който се прехвърлят права в полза на трето лице, ищецът не е правоимащо лице да претендира и получи застрахователно обезщетение, когато има напълно унищожени плодове, предмет на полицата. В жалбата се оспорва също, че ищецът е бил собственик на вещите обект на исковата претенция и е сторил разходи в заявените като претенция размери. Твърди се също, че ищецът не установява дали щетите са нанесени от едно единствено застрахователно събитие, настъпило единствено на една конкретна дата. По подробни съображения посочени в жалбата се претендира отмяна на решението, и отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски за ДТ пред въззивната инстанция.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Претендира се по подробни съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното решение, с произтичащите от това законни последици и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните не спорят, че между тях е бил сключен договор за застраховка на земеделски култури, обективиран в застрахователна полица за застраховка на земеделски култури №3502161010000002/12.05.2016г. Предмет на застраховане е имущество, намиращо се в землището на с.Тенево, обл.Ямбол- имот №015016 в местността „Кадън гьол“, с площ от 11.70937 ха, в които са засадени овощни насаждения-ябълки. Общата застрахователна сума посочена в полицата е в размер на 58546,85 лв., т.е по 5000лв. на ха, при застрахователна премия 3583,08 лв., платима на 2 вноски. Застраховката се отнася до следните покрити рискове- клауза 01- градушка, буря и проливен дъжд; клауза 03- осланяване и клауза 05- наводнение.  Застраховката е била за срок от 13.05.2016г. до 12.05.2017г. При подписване на полицата застрахования е декларирал, че е получил и е запознат с Общите условия и специалните условия към застрахователната полица. Приложен е и Добавък №1 към застраховката, подписан на 12.05.2016г. на основание подписано споразумение от 12.04.2016 г. между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" гр.София и ДФ“Земеделие“ за прилагане на Схема на държавна помощ- „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“, съгласно който, дължимата застрахователна премия се разпределя между ДФ“Земеделие“ и Застрахования, по следния начин: 65% от начислената по полицата премия се дължи от ДФ“Земеделие“ до 10.06.2016 г.  т.е. застрахователна премия в размер на 2283,33 лв., а 35% плюс 2% ДЗП от клиента, т.е. общо дължима премия от застрахования е в размерна 1299,75 лв. които следвало да бъдат приведени по банковата сметка на застрахователното дружество, като останалите клаузи на полицата и ОУ са непроменени. Видно от Добавък №2 от 12.05.2016г. към застрахователната полица, със същия се прехвърлят права в полза на ДФ“Земеделие“ при "тотално погиване" на застрахованото имущество, покрито по условията на договора за застраховка, в който случай застрахователя изплаща обезщетение на Фонда до размера на отпуснатата финансова помощ, а на застрахования остатъка от дължимото застрахователно обезщетение. При частично погиване на застрахованото имущество, обезщетение се изплаща на ползвателя на помощта. Посочено е, че застрахователното обезщетение ще бъде платимо на застрахования, само ако ДФ“Земеделие“ писмено уведоми ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", че не желае да се ползва от преотстъпените му права. При сключване на полицата е изготвен Констативен протокол от 12.05.2016г. съставен от комисия в състав представител на застрахователя, застрахованата и ВЛ-це агроном, видно от който общото състояние на насажденията предмет на договора е посочено като: "много добро".

Видно от представената от ответника Преписка по щета №350216161600032 на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", същата е била образувана въз основа на Уведомление за щета вх.№42/01.06.2016г. от застрахованата Д.И.Б., поради настъпила застрахователно събитие- градушка, буря и проливен дъжд на 31.05.2016г. По преписката е представено, изпратено от НИМХ към БАН до Б., писмо изх.№56/03.06.2016 г., от което е видно, че въз основа на синоптичната обстановка и данни от представителни метеорологични станции, в условията на неустойчива въздушна маса, на 31.05.2016 г. над територията на гр.Ямбол и Ямболския регион се развила мощна купесто- дъждовна облачност, придружена от гръмотевична буря, интензивен валеж от дъжд и град и силен поривист вятър.

Страните не спорят, че на 06.06.2016г., комисия в състав представител на застрахователя, застрахованата и ВЛ-це агроном, е посетила застрахования имот и е извършила оглед на насажденията. Съставен е бил Констативен протокол за оглед и определяне степента на увреденост на земеделски култури от 06.06.2016 г., видно от който окончателната оценка на степента на увреденост на насажденията с площ от 117,0937 дка е в размер на 80% от застрахователни причини и 3 % от незстрахователни причини.

По делото липсват доказателства в подкрепа на твърденията на въззивника, че  експертите на застрахователното дружество са установили и протоколирали, че причина за част от евентуално нанесените вреди, са от незастрахователно събитие- „юнско отпадане на завързите", което е довело да намаляване на застрахователното обезщетение на 65 %, респ. до плащане на такова, само до размер на 38025лв. /страните не спорят, че сума от 38025лв. е платена на ищцата/.

Пред първата инстанция е било представено писмо от 23.10.2019 г. изходящо от ДФ“Земеделие“ до ищцата, с което последната е била уведомена, че съгласно споразумение за прилагане на схемата на държавна помощ между фонда и застрахователните компании било конкретизирано, че се покриват на Фонда разходите за застрахователни премии по застрахователни полици, в които били  включени застрахователни събития, само при настъпили 100 % щета в протокола за оглед на застрахованите земеделски култури. При частично погиване на застрахованите земеделски култури, какъвто бил нейния случай, застрахователя изплащал обезщетението само на ползвателя на помощта, като не се изисквало застрахователната полица да е в полза на ДФ“Земеделие“. Посочено е, че съгласно указанията за прилагане на държавна помощ и сключеното споразумение между ДФ“Земеделие“ и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", застрахователя не иска писмено съгласие/писмено уведомление от страна на Фонда за цялостно изплащане на застрахователно обезщетение. Не се изисквало ДФ“Земеделие“ да е правоприемник или да се ползва на/от преотстъпени права от ползвателя на помощта за прилагане на схемата за подпомагане.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционния съд, правилно е разгледал предявеният иск, като го е квалифицирал с правно основание чл.394 КЗ. Съгласно посочената разпоредба, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор.

Възражението за недопустимост на иска е неоснователно: Поначало, страните в исковия процес не трябва да се смесват със субектите на материалното правоотношение. Щом като процесуалната легитимация се обуславя от принадлежността на накърненото материално право, тя се определя от правното твърдение на ищеца, заявено в иска. Т.е. правният спор се индивидуализира, чрез претендираното от ищеца спорно право. В настоящия случай ищцата твърди, че като страна по договор за застраховка не е получила в пълен размер дължимото й от застрахователя обезщетение и е предявила осъдителен иск за същото. Следва да се посочи, че съгласно правната доктрина, интересът от предявяване на осъдителен иск е налице, винаги, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Такива твърдения по настоящото дело безспорно са налице. Истинността им не може да се проверява дори и по повод на възражение на ответника за липса на интерес. Какви са действителните отношения между страните, и дали твърденията на ищцата са основателни, дали вземането й съществува и дали то е изискуемо, е въпрос не на допустимост, а на основателност на иска.

Предпоставките за уважаване на иска са на първо място да е доказано налице валидно застрахователно правоотношение- обстоятелство, което се установи безспорно по делото и не се оспорва от страните. Доказано и настъпването на застрахователното събитие на 31.05.2016г. /в срока на действие на договора/ риск по клауза 01- градушка, буря и проливен дъжд, както и че застрахованото лице е уведомило застрахователя за него. От приложения Констативен протокол за оглед и определяне степента на увреденост на земеделски култури от 06.06.2016 г., подписан и от представител на застрахователя е видно, че окончателната оценка на степента на увреденост на насажденията с площ от 117,0937 дка е в размер на 80% от застрахователни причини и 3 % от незстрахователни причини. Както се посочи, делото липсват доказателства в подкрепа на твърденията на въззивника, че експертите на застрахователното дружество са установили и протоколирали, че причина за част от евентуално нанесените вреди, са от незастрахователно събитие- „юнско отпадане на завързите", което е довело да намаляване на застрахователното обезщетение на 65 %. Не са направени доказателствени искания, включително и пред въззивната инсталация за установяване на тези възражения.

При това положение застрахователят дължи на застрахованото лице обезщетение за унищоженото му имущество до размер на 80% от договорената сума, а именно 46837,48лв. До момента са били платени 38025лв., с оглед на което исковата претенция за сумата от 8812,48лв. правилно е била уважено от първоинстанционния съд.

Неоснователно е позоваването от страна на въззивника на Общите условия към застрахователния договор, раздел XIV, т.4., предл. второ, изречение второ и  договореното в Добавък 2, с твърдения, че ищцата не е правоимащо лице да претендира и получи застрахователно обезщетение, когато има напълно унищожени плодове, предмет на полицата. От една страна, в Добавък №2 от 12.05.2016г. към застрахователната полица, е договорено че се прехвърлят права в полза на ДФ“Земеделие“ при "тотално погиване" на застрахованото имущество, покрито по условията на договора за застраховка, в който случай застрахователя изплаща обезщетение на Фонда до размера на отпуснатата финансова помощ  /в случая при "тотална погиване", нейния размер е 2283,33 лв. посочен в Добавък №1, а не в размер на цялото обезщетение, както се твърди в жалбата/, като на застрахования се изплаща остатъка от дължимото застрахователно обезщетение. От друга страна, следва да се посочи, че действително, съгласно Общите условия раздел XIV, т.4., предл. второ, изречение второ: „Под "напълно унищожени" ще се счита всяка една загуба/щета, възлизаща на или превишаваща 70 % от застрахователната сума".  В посочения Добавък 2, обаче използваният термин е "тотална погиване", който видно от изявленията на ДФ“Земеделие“ /третото лице в чиято полза е договаряно/, съдържащи се в представеното по делото писмо изх.№02-6500/7743 от 23.10.2019г. до ищцата, съгласно споразумение за прилагане на схемата на държавна помощ между фонда и застрахователните компании, това означава да се покриват на Фонда разходите за застрахователни премии по застрахователни полици, в които са били включени застрахователни събития, само при настъпили 100 % щета в протокола за оглед на застрахованите земеделски култури /какъвто не е настоящия случай/. Видно от писмото, при частично погиване, както бил случая на ищцата, застрахователя изплаща обезщетение само на ползвателя на помощта. Т.е.  изразеното от ДФ“Земеделие“ становище в писмото следва да се тълкува, че фондът в случая не претендира права върху застрахователното обезщетение.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

 При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400лв.

Водим от изложеното, ЯОС                                                   

 

                                                               Р     Е   Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №893/06.12.2019г. постановено по гр.д. №1874/2019г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" гр.София, с ЕИК-********* да заплати на Д.И.Б., с ЕГН-**********,*** сумата 400лв.- разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.