О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260063
гр. Пловдив, 08.02.2021 година
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в закрито
заседание на осми февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА
ВАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова в.т. дело № 41 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.
С определение № 260516 от 10.11.2020 година, постановено по т.
дело № 712/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив,
е прекратено поради липса на правен интерес производството по делото,
образувано по иска на З.П. И.М.Е., БУЛСТАТ **********,***, действащ
чрез адвокат Д.А.К., против „О.А.И.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, с
който се иска да се установи между страните наличието на валиден
договор за наем за пет стопански години – от 2020 до 2025 г. за земеделски земи,
описани в предходен договор за наем, сключен между същите
страни на 06.03.2019 г. с обща площ от 2300.781 дка,
находящи се в област С.З., Община Н., в землищата на селата Е.и Е..
Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство И.М.Е. като
З.П., представляван от пълномощника си адвокат Д.К..
В частната жалба са изложени съображения за недопустимост,
незаконосъобразност и необоснованост на прекратителното определение.
Частният жалбоподател счита, че определението е недопустимо поради това, че
е постановено при все още съществуваща процесуална възможност за ищеца да
премине от установителен към осъдителен иск до приключване на съдебното дирене
пред първата инстанция на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че първоинстанционният
съд не е съобразил и обстоятелството, че към момента на предявяване
на иска като установителен на 09.06.2020 година ищецът все още се е намирал във
фактическа власт на имотите въз основа на договор за наем на земеделска земя от
06.03.2019 година, по силата на който процесните земи му били предоставени за
обработване за стопанската 2019-2020 година / т.е. до 01.10.2020
година съгласно § 2 т. 3 от ЗАЗ/, поради което към този момент за него е
липсвало основание за предявяване на осъдителен иск. Налице били и
нововъзникнали обстоятелства, които ищецът можел да въведе в процеса
на основание чл. 147 т. 2 от ГПК, а именно лишаването му
от държането на земеделските земи от страна на ответника след
подаване на исковата молба, въз основа на които можел да премине от
установителен към осъдителен иск до приключване на съдебното дирене.
По тези съображения частният жалбоподател счита, че обжалваното определение
е недопустимо, както и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и противоречащо на основни начала на гражданския процес –
чл. 2, според който съдът следва да разгледа всяка подадена до него
молба за защита и съдействие, чл. 101 ал. 1
от ГПК, задължаващ съда да указва на страните в какво се състои
нередовността на извършеното процесуално действие и как тя може да
бъде отстранена, като определи срок за поправката, както и чл. 145
от ГПК.
Втората група доводи на частния жалбоподател са свързани с
незаконосъобразност на изводите на съда за липса на правен интерес от
предявяване на установителен иск за установяване съществуването на договор за
наем между страните. Твърди се, че такъв е съществувал към датата на
предявяване на иска поради това, че той е упражнявал държането върху процесните
имоти въз основа на предходния договор за наем от 06.03.2019 година
и не е било необходимо да се формулира искане за предаване от наемодателя на
имотите – предмет на договора. Изложени са обстоятелства,
обосноваващи наличието на правен интерес за ищеца като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост към момента на предявяване на
установителния иск, свързани с оспорване на правата му за следващите
пет години от страна на наемодателя и с водените преговори с трети лица –
потенциални наематели или арендатори.
В частната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения, като не е изпълнил задълженията си по чл. 101
ал. 1 от ГПК и чл. 145 от ГПК и го е лишил от правната възможност по чл. 214
ал. 1 от ГПК за преминаване от установителен към осъдителен иск. .
Оспорени са мотивите на първоинстанционния съд за характера на договора за
наем като реален, като се твърди, че този договор е консенсуален, а
задължението за предоставяне на имотите представлява изпълнение на договорно
задължение, а не е елемент от фактическия състав по сключването му, като е
цитирана съдебна практика в тази насока.
По тези съображения е формулирано искане за отмяна на прекратителното
определение на ОС – Пловдив.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от
ответника „О.А.И.“ ЕООД с изразено становище за нейната
неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното определение.
Апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, подадена е срещу определение за прекратяване на
производството по делото, попадащо в хипотезата на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК,
като при подаването ѝ е спазен едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК.
Разгледана
по същество, частната жалба е основателна.
Т. дело №
712/2020 година е образувано след прекратяване на производството
пред ОС – С.З. по т. дело № 141/2020 година и изпращането му по правилата на
местната подсъдност на ОС – Пловдив. По т. дело № 141/2020 година на ОС – С.З.
е предявен на 09.06.2020 година положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК от земеделския производител И.Е.
срещу „О.А.И.“ ЕООД. Искането е да се приеме за установено по
отношение на ответника наличието на сключен валиден договор за наем за пет
стопански години – от 2020 до 2025 година за земеделските земи, описани в
предходен договор за наем, сключен на 06.03.2019 година, с обща площ
2300,781 декара, находящи се в област С.З., Община Н., в землищата на селата Е.и
Е..
В обстоятелствената
част на исковата молба ищецът се позовава на установени между страните трайни
търговски отношения по договор за наем на процесните земеделски земи
и представя предходния едногодишен договор за наем,
сключен на 06.03.2019 година със срок на действие от 01.10.2019 година до
30.09.2020 година. Твърди, че през месец март 2020 година е постигнато съгласие
за отдаване на същите земеделски земи под наем за нов срок от пет
стопански години през периода от 2020 до 2025 година. Постигнатото съгласие
според ищеца се установявало от издадените от ответника проформа фактура и
фактура № 22484/30.03.2020 година за авансово плащане за първата стопанска
година, а именно 2020 -2021, въз основа на които ищецът превел на
ответника сума в размер на 35 000 лева на 27.03.2020 година и сума в
размер на 38041,29 лева на 15.04.2020 година. Твърди се, че фактурите са
издадени от ответника след оправени оферти от ищеца за арендуване /
наемане на земеделска земя. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът
твърди, че е изпратил две покани до ответника, които също са представени като
доказателство по делото. С първата покана от 11.05.2020 година той
поканил ответника да се яви пред нотариус за сключването
на петгодишен договор за аренда / наем на процесните земеделски имоти. Втората
покана от 22.05.2020 година е с искане ответникът да потвърди наличието на
валидно договорно правоотношение между страните и да заяви готовност да
изпълнява задълженията си съгласно сключения договор за наем, а именно да
предостави на ищеца земите за пет стопански години, считано от стопанската
2020/2021 година, като му осигури спокойното им ползване до изтичане на
срока. Тъй като това не станало, е формулирано искане да се приеме
за установено между страните със сила на пресъдено нещо наличието на валидно
сключен договор за наем за пет стопански години върху процесните земеделски
имоти. В исковата молба на стр. 5 са изложени и мотиви за правния интерес на
ищеца от предявяването на такъв иск, свързан с необходимостта да се попречи на
възможно недобросъвестно деклариране на формата на стопанисване и на ползвателя
на тези земи пред О.С.З. с декларацията по чл. 37б от ЗСПЗЗ, както и с
необходимостта да има валиден договор за ползване на земеделски земи на правно
основание като едно от задължителните условия за подпомагане на
ползвателите по схемите за директни плащания по Закона за подпомагане на
земеделските производители.
Процесуалните
действия, които са извършени по делото от съда до постановяване на
обжалваното прекратително определение, се свеждат само до
разпореждания за размяна на книжата, в резултат на което пред ОС – С.З. са
постъпили писмен отговор на ответника по чл. 367 от ГПК, в който е направено
възражение за местна неподсъдност на спора, допълнителна искова молба по чл. 372
от ГПК и допълнителен отговор по чл. 373 от ГПК и до изпращане на делото от ОС
– С.З. до ОС – Пловдив по правилата на местната подсъдност.
Имайки
предвид съдържанието на исковата молба, включително наличието на обстоятелства,
свързани с обосноваването на правен интерес от предявяване на установителния
иск от една страна, а от друга факта, че прекратяването
на производството е постановено, без да има подготвително
определение, респ. без страните, в частност ищеца да са уведомени за
становището на съда, свързано с липсата на обстоятелства, обуславящи правен
интерес от предявяването на иска, настоящият съдебен състав намира,
че прекратителното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Ищецът е лишен от уредените в ГПК процесуални възможности да изложи
допълнителни обстоятелства, обосноваващи правния му интерес от предявяване на
установителния иск, евентуално да формулира искане за преминаване от
установителен към осъдителен иск било чрез оставяне на
исковата молба без движение и нарочни указания в тази насока или
в открито съдебно заседание по реда на чл. 375 от ГПК при
изразяване на становище по определението на съда по чл. 374 от ГПК и по
доклада. Едва след това следва да бъде
извършена преценка за допустимост на предявения иск съобразно предприетите от
ищеца процесуални действия.
Това
налага отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на
първоинстанционния съд за предприемане на съответните процесуални действия
съобразно изложените по-горе мотиви.
Ето защо
Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 260516 от
10.11.2020 година, постановено по т. дело
№ 712/2020 година по описа на Окръжен съд –
Пловдив, с което е прекратено поради липса на правен интерес
производството по делото, образувано по иска на З.П. И.М.Е., БУЛСТАТ
**********,***, действащ чрез адвокат Д.А.К., против „О.А.И.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд
– Пловдив за предприемане на съответните процесуални
действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.