Решение по дело №16822/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 109
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 12 януари 2022 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20205330116822
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20205330116822 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Х. Б. С., ЕГН ********** е предявил срещу „АНДИ БГ“ ООД, ЕИК
********* иск за присъждане на сумата от 30 000 лева, предявен като частичен от сумата от
70 000 лева, за претърпени от ищеца неимуществени вреди –болки и страдания, причинени
след настъпила по време на работа на 19.03.2019г. трудова злополука, в резултат на която
ищецът е претърпял счупване на ********* закрито, както и травматичен ***************,
без открита ********* травма, както и установен по-късно при лечението му намален
*********, поради ***********, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лева,
считано от датата на увреждането – 19.03.2019г. до окончателното й плащане. Претендира
разноски за адвокат.
В исковата молба се излагат твърдения за съществувало между страните ТПО, през
действието на което с ищеца е настъпила трудова злополука, приета за такава по см. на член
55, ал. 2 от КСО с разпореждане № ********** от 13.05.2019г. на ТП на НОИ ********.
Механизмът на причиняване на вредите описан в исковата молба е следният – при слизане
от стелаж, разположен на 6 метра височина на по-долно ниво, следва подхлъзване и падане
на земята, в резултат на което се получават изброените по-горе увреждания.
Твърди се, че в резултат на получените увреждания е бил в болничен шест месеца, в
периода от 19.03.2019г. – 14.09.2019г., изгубен е ***********, продължава да изпитва силни
болки в ********, както и постоянна тревожност и несигурност за бъдещето си.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се правят следните доводи и
възражения: че на ищеца са били проведени инструктажи за безопасна работа при височина
и за безопасна работа при самоповдигащи се платформи, че на ищеца са били зачислени
небоходимите лични предпазни средства, при работа от височина, но същите не били
използвани по време на извършване на труд. задължения, когато е настъпила трудовата
злополука, като от страна на ищеца била проявена груба небрежност, която изключвала
отговорността на работодателя, евентуално води до намаляване на имуществената му
1
отговорност. Също така се твърди, че работодателят на ищеца му е направил дарение в
размер на сумата от 3000 лева, предназначени за мед. разходи по лечение, възстановяване и
рехабилитация, която сума следвало да бъде приспадната от обезщетението.
Счита, че описаните болки, страдания и неудобства са силно преувеличени, а
посоченият размер на вредите силно завишен.
Третото лице помагач на ответника в лицето на ЗК Уника Живот АД е представило
становище за неоснователност на иска, като също така е релевирал възражение за
съпричиняване на вредите, поради допусната от ищеца груба небрежност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо ищецът
да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето на
трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните задължения, е претърпял
злополука, която е приета за трудова по надлежния ред, че ищецът е претърпял сочените в
исковата молба вреди и техния размер и че същите са в причинно-следствена връзка с
трудовата злополука.
Страните не спорят относно обстоятелствата ищецът да е работил по трудов договор
при ответника като ************, с място на работа – обекти на фирма „Анди БГ“ и обекти
с изпълнител/или подизпълнител „Анди БГ“ ООД. Така също не се оспорва издаването на
съответно разпореждане от ТП на НОИ ********.за признаване на злополуката с ищеца за
трудова.
Съгласно представената дл. характеристика на изпълняваната от ищеца длъжност на
ищеца са му били възложени и действия по оказване на съдействие при сглобяване на носещ
елемент, състоящ се от спринклерни скоби и шпилки. Длъжностната характеристика е била
подписана от ищеца, като същият е бил запознат с нея.
Съгласно представения протокол за трудова злополука № 1 от 21.03.2019г. /л. 69/
комисия по разследването е установила, че при окачване на детайли на пожарогасителна
инсталация на обект *********** в гр. ********, ищецът е бил на ножичната платформа,
разположена на височина от 5 метра, като решава да излезе от същата, оставяйки в нея
каската и обезпасителния колан и стъпва на второ ниво на металната конструкция,
изграждаща стелажа, като се подхлъзва и пада между стелажите от 5-6 метра височина и си
удря ********. Като допуснати нарушения на нормативни актове са посочени Инструкция
за работа с височина и Инструкция за работа с ножична платформа. Дадените от ищеца
обяснения /л.70/ се припокриват с данните от протокола, като в същите се съдържа
извънсъдебно признание на ищеца, че е напуснал ножичната платформа и е оставил каската
и колана в платформата.
Според член 166 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване при използване на работно оборудване, при което съществува риск за
безопасността и здравето на работещите работодателят предоставя на работещите съответна
информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното
2
оборудване. Инструкциите за безопасна работа следва да са разбираеми за работещите и да
съдържат необходимата информация, в т.ч. условията за използване на работното
оборудване, предвидимите ненормални ситуации, изискванията за безопасност и здраве при
работа и извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване. Също
така следва да се отбележи, че в приложения личен картон за предоставени на ищеца
специално облекло /л. 66/ не се установява на ищеца да е било предоставено лично
предпазно средство при работа с височини, които да предотвратят падания-системи за
обезопасяване, като предпазен колан/сбруя за цяло тяло, който да създава удобство и
сигурност при работа с височина, както и който да осигури защита при падане.
Съгласно представените по делото две инструкции – Инструкция за безопасна работа
с височина /л. 52/ и за безопасна работа със самоповдигащи се платформи /л.55/, е видно, че
работодателят е създал и утвърдил такива инструкции. В член ІІ от изготвената
Инструкция за безопасна работа с височина е посочено, че право на работа или допускане до
работа имат всички, които са преминали начален инструктаж, инструктаж на работното
място и инструктаж за работа от височина, а в т. ІІ от Инструкция за безопасна работа със
самоповдигащи се платформи е предвидено, че правоспособни са лицата, на които е
проведен начален инструктаж, инструктаж на работното място и инструктаж за работа от
платформи и за работа от височина.
От представените от ответника инструктажни книги се установява провеждането на
начален инструктаж, периодичен инструктаж и инструктаж на работното място, но не и
проведен инструктаж на ищеца за работа от височини, а само проведен инструктаж за
безопасна работа при самоповдигащи се платформи. В подписана от ищеца декларация /л.
59/ е декларирано запознаване и получаването на инструкция за безопасна работа с машини
и съоръжения със самоповдигащи се платформи, но не и при безопасна работа от височина,
ето защо се налага извода, че работодателят е допуснал извършването на задължения от
работник, който не е бил инструктиран за това и не е бил правоспособен да извършва
работа от платформа и работа от височина. Не се установява също така провеждането на
ежедневен инструктаж на ищеца, във връзка сас заповед № ********** от 12.09.2018г. във
връзка с извършване на СМР на обект: ******** на ********* гр. ********, подобект
*********, който съгласно т. 3 от същата заповед следва да бъде документиран в книга-
образец, приложение 3.
Не се споделят доводите на ответника, че ищецът е бил надлежно инструктиран за
работа от височина, установява се друго, а именно това че работодателят е допуснал
работата да се извършва от работник, който не е бил правоспособен за това, а и не е бил
инструктиран за безопасна работа при височина.
Независимо от изложените съображения, които бяха изложени с оглед отчитане
степента на съпричиняване, съдът намира че от страна на ищеца е била допусната груба
небрежност, изразяваща се в това, че същият е напуснал ножичната платформа и е
предприел слизане от платформата, разположена на височина 6 метра на по-ниско ниво, без
да
3
съобрази видимо съществуващата реална опасност от падане и подхлъзване, пренебрегвайки
основни технологични правила и липса на елементарно старание и внимание, както и
грижа, която би положил и най-небрежния работник, с оглед на което което съдът намира,
че същият е съпричинил вредите, а степента на съпричиняване съдът определя в размер на
20%, съответно на проявената груба небережност към вредоносния резултат.
От представената мед. документация се установява, че непосредствено след инцидента
ищецът е бил откаран по спешност в болница и е бил хоспитализиран в неврохиругигчно
отделение, където е диагностициран с основна диагноза - счупване на ********* закрито, и
придружаващи заболявания - травматичен ***************, без открита ********* травма.
От лист за преглед на пациент в СО с № ********, издаден на 31.03.2019г. от неврохируг е
отбелязано оплаквания от ************ с насочване към консулатция с ****. От Амб. лист
с № ****** от 1.04.2019г. от невролог е отбелязано, че след падане и удар в ******** е
започнал процес по изкривяване на ****** с основна диагноза – *********. Съгласно
епикриза от ************** ищецът е постъпил на 2.04.2019 и е изписан на 7.04.2019г. за
диагнозата ********* вдясно, като е изписан с подобрение. От АЛ № ********* от
8.05.2019г. се установява, че ищецът е посетил невролог с оплаквания от непрекъсната
замаяност, нестабилност, трудна концентрация и забавен мисловен процес. Също така
съгласно АЛ ********* от 27.05.2019г. и АЛ № ******** от 25.06.2019г. е видно, че ищецът
отново е посетил невролог с оплакване от непрекъсната замаяност и нестабилност, трудна
концентрация и забавен мисловен процес и реакции. Видно от приложената мед.
документация лечението на ищеца е продължило шет месеца.
По делото е изслушана и СМЕ, която съдът цени като компетентна и безпристрастно
дадена, от която се установява, че всички получени травматични увреждания са в резултат
на процесната трудова злополука, като получената *************** като усложнение е
причинила ********* и *****************. вещото лице е посочило също, че
************ ****** се изразява в нестабилност, болка и изтръпване на дясна ръка от
*******************.
В с.з. проведено на 15.12.2022г. вещото лице устно е казало, че травмата е тежка,
защото е довела до ******** и загуба на *******, както и че *********** се е резорбирал в
резултат на проведеното медикаментозно лечение. Според експертът загубата на **** най-
вероятно ще е беззвъзвратно.
Съгласно дадените свидетелски показания на съпругата на ищеца след изписването от
болница ищецът не е можел да се грижи сам за себе си, схващал се целият и не можел да се
движи, освен това му се схващали дясната страна на лицето и ******, ползвал и *********.
Освен тези негативи ищецът имал постоянни болки в ******** и дясната ръка, които го
съпътствали и до момента, изпитвал неудобство и притеснения от зажубата на ****.
От показанията на св. Ж. и св. Д. се установява, че по време на болничния си ищецът
проявил желание да се върне на работа, като освен това ищецът бил забелязан да работи на
кран до строителен ******** в с. ******. Обстоятелството, че ищецът е работил по време на
болничния са опровергани от обясненията на самия ищец, който е обяснил, че е помагал на
4
тъста си при прекарване на материали за ремонт на къщата му.
Съобразявайки всички посочени обстоятелства, начинът по който е настъпило
увреждането, характера на уврежданията и тежестта им, степента и продължителността на
болките и страданията, възрастта на пострадалия, продължителността на лечението, и най-
вече загубата на **** на *********, съдът намира за справедливо определянето на
обезщетение в размер на 25 000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Неоснователно се явява възражението на ответника за намаляване от дължимото
възнаграждение на получените от ищеца от работодателя парични суми в размер на 3000
лева с посочено от работодателя основание – дарени средства за мед. разходи по лечение,
възстановяване и рехабилитация, доколкото исковата претенция касае заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, а работодателят е обезщетил претърпени от
работника имущ. вреди, каквито не са били претендирани. Само в хипотезата на член 200,
ал. 4 от КТ дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука /като сбор от търпени
имущ. и неим. вреди/ се намалява с размера на полученото застрахователно обезщетение по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“.
С оглед установения принос на пострадалия при условията на проявена груба
небрежност от 20% на ищеца се следва обезщетение в размер на 20 000 лева, до който
размер ще се уважи предявеният като частичен иск, ведно със зак. лихва от 19.03.2019г. -
датата на увреждането, като за разликата над този размер до предявения в размер на 30 000
лева, искът ще се отхвърли като недоказан и неоснователен.
С оглед изхода на спора на адв. Л.Ц. ще се присъди адв. възнаграждение по член 38, ал. 2
от ЗА в размер на 953 лева, а на ответника адв. възнаграждение в размер на 204 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса
върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 800 лева.
В тежест на ответника следва да се възложат направените от бюджета на съда разноски
за СМЕ в размер на 100 лева. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АНДИ БГ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Х. Б. С., ЕГН ********** на
осн. член 200 отКТ сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на счупване на ********* закрито,
както и травматичен ***************, без открита ********* травма и загуба на **** на
*********, в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.03.2019 г., и установена с акт
за трудова злополука от 13.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
деня на увреждането - 19.03.2019г. до окончателното плащане на дължимата сума, като
отхвърля иска за разликата над уважения размер от 20 000 лева до предявения размер от 30
000 лева, предявен като частичен от 70 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „АНДИ БГ“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Л.Я. Ц., ЕГН
********** адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 953 лева.
5
ОСЪЖДА Х. Б. С., ЕГН ********** да заплати на „АНДИ БГ“ ООД, ЕИК *********
разноски за адвокат в размер на 204 лева.
ОСЪЖДА „АНДИ БГ“ ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 800 лева
държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 100 лева разноски за съдебно-
медицинска експертиза от бюджета на съда.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач на ответника ЗК
УНИКА ЖИВОТ АД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________
6