Р Е Ш Е Н И
Е
№ 19.06.2020
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на
19.05.2020 година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
148/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ООД,
ЕИК *********, представлявано от
управителя С. п. С., чрез адв.Хр.М. ***, се обжалва решение №
920/12.12.2019г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 2391/2019г. по описа на ЯРС, с
което първоинстанционният съд е отхвърлил иска на „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ООД, ЕИК
*********, против „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД, ЕИК *********, с правно
основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на Предварителен
договор за покупко – продажба на МПС от 08.01.2019 г..
Първоинстанционното решение се обжалва като
необосновано и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Въззивникът твърди, че ЯРС е допуснал съществени
нарушения при формулиране на доклада по делото, при което не били определени
ясно конкретните спорни факти, не
била ясно определена тежестта на доказване за конкретните относими спорни факти, не било указано от
съда какви доказателства сочат или не сочат страните за твърдяните от тях
спорни факти. Едва с решението си съдът подробно развил
мотиви, подкрепени със съдебна практика на ВКС, че решаващ за спора е именно
фактът на установяване на датата на сключване на договора и нищо друго,
установяването на което е било задължение на ищеца, тъй като той черпел изгодни
последици от този факт. Въззивникът твърди, че неправилно съдът е отказал
изслушването на още един свидетел, както е поискано от ищцовата страна в
с.з.22.10.2019 г. като не изложил никакви
мотиви за недопускането на събирането на това доказателство. По изложените в жалбата съображения се
иска да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което да бъде
уважен предявения иск като бъдат присъдени на въззивника направените от него
разноски в двете съдебни инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден
писмен отговор от „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД, в който се излага становище за
неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е
правилно и не страда от пороците, посочени в жалбата. Моли въззивния съд да
потвърди обжалваното решение като правилно и присъди направените разноски пред
въззивната инстанция.
В с.з. въззивникът се представлява от адв.Х.М. от БАК, който моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови решение, с което да уважи предявения иск. Моли за присъждане разноските пред първата инстанция и пред въззивната инстанция.
В с.з. въззиваемата страна се представлява от адв.Н.П. от САК, който оспорва въззивната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски, направени пред въззивната инстанция.
Производството
по делото пред ЯРС е образувано по искова молба от "ЕВРОТРАК
ЛИЗИНГ"ООД против "ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ- 99"АД, с която се иска
да бъде обявен за окончателен сключен между страните на 08.01.2019 г.
предварителен договор за покупко – продажба на подробно описано в същия МПС.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено следното:
По делото е представено копие от предварителен
договор за покупко – продажба на МПС от 08.01.2019 год., сключен между
ответникът "ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ- 99"АД, в качеството на продавач, подписан от Д.Д. - изп.
директор, и ищецът "ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ"ООД, в качеството на купувач, подписан от С.С. – управител, относно подробно описано в същия
МПС - автомобил марка ТОЙОТА, модел ЛАНД КРУИЗЕР с ДКН У7070АС, при уговорена
продажна цена – 20 000 лв., платима по банков път на датата на сключване
на окончателен договор, уговорена дата на сключване на окончателния договор –
03.06.2019 г., и начин на сключване на окончателен договор за покупко-продажба
на описаното в него МПС.
От Констативен протокол от 03.06.2019 год. на
нотариус В. Д. се установява, че на уговорената дата и час в
кантората на нотариуса се е явил единствено представител на купувача, но не и
представител на дружеството – продавач.
От копие от Свидетелство за регистрация на МПС,
част 1, е видно, че МПС предмет на
договора е регистрирано на 24.02.2016 год. със собственик дружеството –
ответник. Представено е и копие от обезпечителна заповед на БРС от 14.06.2019
год., Уведомление по „Технострой – Инженеринг 99“АД на ЧСИ И. Х.
за наложения запор, което ответникът признава да е получил на 01.07.2019 год.,
копие от застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ и застраховка „ГО
на автомобилистите“.
Приети са и описи за получени петролни продукти
за м. април и май 2019 год. за МПС с ДКН У 7070, оспорени от ищеца.
Представени са приемо – предавателен протокол,
фактура и два броя проформа фактури, касаещи закупуване на автомобилни гуми.
По делото е назначена САТЕ и е прието
заключението на вещото лице, че пазарната стойност на процесното МПС към дата
08.01.2019 год. е 104 600 лв.. Автомобилът е огледан в базата на ищеца,
като същият е открит в технически неизправно състояние като в.л. подробно
описва в какво състояние е автомобила.
От справка в
ТР се установява, че представителната власт на подписалото договора от името на
"ТЕХНОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ- 99"АД лице – Д. Д., е прекратена на 25.01.2019 г..
По делото са разпитани свидетели. В показанията
си свид. Й. посочва, че е работил в
ответното дружество до 2019 год. като шофьор на изпълнителния директор – Д.
Карал най-вече процесното МПС Тойота. Управлявал го и самият Д. Колата не била
в добро състояние, т.к. се ползвала за работа, като преди една – две години я
прегрели. Била в движение, но в тежко състояние, имала течове. Д. казвал, че трябва да я продадат преди да се
строши. В началото на 2019 год. отишъл до Бургас и се върнал без автомобила.
Казал, че го продал. От време на време взимал автомобила, това било през март
или април. Появявал се за малко и казвал на свидетеля да зареди колата на
ведомствената бензиностанция. Свидетелят не бил карал автомобила на сервиз.
Свид. И. – служител ГСМ в ответното дружество посочва,
че се занимава с разпределение на горивото. Дружеството имало автомобил Тойота
с ДКН У 7070 АС, който се управлявал най-често от началника Д., от М. Й. в ролята на шофьор, и сина на Д. Не знаел
автомобилът да има проблеми, т.к. неговата работа била само да му налива
гориво. При зареждането се съставяли описи, като началниците не винаги полагали
подписи, което налагало свидетелят да се подписва срещу имената им, за да може
да предаде документите в счетоводството. Последно видял автомобила може би
пролетта на тази година. Имало случаи да се зарежда един автомобил, а да се
записва друг, но това не можело да стане в описа за целия месец.
Пред ЯОС е разпитан допуснатия свид.Ч.Д., който
в показанията си сочи, че е работел в
"Евротрак Лизинг" ООД до м. март 2020 г., а към настоящия момент
трудовият му договор е прекратен и е на борсата. През 2019 г. работил в
"Евротрак Лизинг" ООД и се занимавал с регистрацията и обслужването
на автомобилите. През 2019 г., първата седмица на януари, г-н С. (управител)
го извикал в кабинета си и му дал ключове за
кола "Тойота" и кола "Форд", като във всяка сложил
по едно копие от договори, за да има към автомобилите, както и ги прегледал
технически. Когато г-н Стоев му дал ключовете на колите, в офиса били Д. Д. и адв. М.. Това
станало януари 2019 г.. През 2019 г., края на пролетта - началото на лятото,
джипът го нямало. Свидетелят няма представа къде е бил. Края на 2019 г.
октомври месец, джипът имал проблеми с мотора и си бил в база гр. Черноморец. В
началото на годината на свидетеля били предадени ключовете и предварителни
договори за покупко - продажба. След като прегледал автомобилите, свидетелят върнал
ключовете на г-н С. Договорите му били дадени, за да остави по един в
автомобилите, за да има, когато се ползват. Договорите били между
"Евротрак Лизинг" ООД и "Технострой инженеринг 99" АД. В детайли с договорите не се запознал, направил само копие от тях, за да ги остави в
автомобилите. Това което знае е кои били страните по договорите. Свидетелят няма представа дали са извършвани плащания по
договорите.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Съгласно чл.19, ал.3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. За окончателен по съдебен ред на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД може да бъде обявен само валиден предварителен договор за покупко-продажба. По делото е спорна валидността на предварителния договор. Ответникът възразява, че процесният договор е антидатиран, сключен при липса на представителна власт за подписалото го лице към датата на сключването му, оспорва го като нищожен поради липса на съгласие, както и нищожен поради нарушаване на добрите нрави, при несъответствие на насрещните престации.
По делото няма спор, че представителната власт на подписалото договора от името на продавача лице – Д. Д., е прекратена на 25.01.2019 год., чрез вписването в ТР.
Въззивният съд взе предвид, че с решение № 167/03.07.2018 г. на ВКС по гр.дело № 4020/2017 г., 4 г.о., ВКС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос явява ли се трето лице по смисъла на чл.181 ГПК юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш законен представител частен диспозитивен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, обвързваща ли е за това юридическо лице посочената в частния документ дата и каква е защитата му срещу антидатиране на документи от органен представител с прекратени правомощия. ВКС е постановил, че юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. В случая ищецът следва да докаже достоверността на датата на сключване на процесния предварителен договор. Настоящият въззивен състав намира, че по делото не се установява достоверността на датата - 08.01.2019г. като дата на сключване на процесния договор. Събраните в тази насока гласни доказателства не са категорични, т.к. свид.Ч.Д. в показанията си сочи първата седмица на януари 2019г., а спорната дата е през втората седмица на м.януари 2019г.. Освен това, свидетелят не е възприел съдържанието на договора, а само страните по него. Ето защо ЯОС приема, че представеният частен документ - договор за покупко-продажба на МПС няма достоверна дата и не може да установи валидно наличието на сключен предварителен договор между страните за покупко-продажба на посоченото в него МПС.
Предвид изложеното, въззивният съд смята предявеният иск за неоснователен и недоказан. ЯОС намира обжалваното решение за правилно и следва да го потвърди.
С оглед изхода на делото, претенцията за разноски на въззивника е неоснователна.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски съобразно с представените доказателства за сторените по делото такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв..
На основание горното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 920/12.12.2019г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 2391/2019г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ООД гр.Бургас, ЕИК ********* да заплати на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД гр.Ямбол, ЕИК *********, сумата от 1500 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.