РЕШЕНИЕ
№…
28. 02. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар А.С.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №1004 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Д.Ц.М. и Т.Г.М., двамата чрез процесуален представител адв. М.П. срещу Решение № 347/ 15. 10. 2019 г. по гр. д. № 989/ 2018 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от въззивниците насрещен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС и е уважен предявеният иск с правно основание чл. 54, ал 2 ЗКИР.
Въззивните жалбоподатели твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно, и да бъде уважен предявеният насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл. 79 ЗС и да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна А.Д.С. чрез пълномощника си адв. Ф.И. е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна, решението на районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата по делото е постановил следното :
Отхвърля иска на А.Д.С. с ЕГН **********, адрес: *** чрез адв.Ф.И. *** против Д.Ц.М. с ЕГН **********, адрес: *** и Т.Г.М. с ЕГН **********, адрес: *** с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК да бъде установено по отношение на Д.Ц.М. и Т.Г.М., че С. е собственик на 505 кв.м. на основание покупко-продажба съгласно влязъл в сила план на УПИ I-859, кв. 31 по плана на Червен бряг, като неоснователен и недоказан.
Отхвърля иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗС от Д.Ц.М. с ЕГН **********, адрес: *** и Т.Г.М. с ЕГН **********, адрес: *** против А.Д.С. с ЕГН **********, адрес: ***, да бъде признато за установено, че са собственици на основание давностно владение на недвижим имот с площ 463 кв.м., съставляващ идентификатор 80501.802.218, съгласно скицата на вещото лице Й.Т., и границата с имот с идентификатор 80501.802.218 преминава по линията на букви А, Б и В, като неоснователно и недоказано.
Признава за установено по отношение на Д.Ц.М. с ЕГН **********, адрес: *** и Т.Г.М. с ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 54, ал. 2 от ГПК, че в действащия кадастрален план на гр. Червен бряг е допусната грешка, изразяваща се в неправилно нанесена имотна граница между поземлени имоти с идентификатори № 80501.802.217, собственост на А.Д.С. с ЕГН ********** и № 80501.802.218, собственост на Д.Ц.М. с ЕГН ********** и Т.Г.М. с ЕГН *********, като вярната имотна граница следва да включва площ към имота на А.Д.С. с ЕГН *********, обоена в син цвят по скица на в.л. Й.Т. , находяща се на стр.176 от делото, и преминава между точките Д и Г. Скицата към допълнителното заключение на вещото лице инж. Й. Н. Т. / л. 176 от делото/, приподписана от съдията докладчик представлява неразделна част от настоящото решение.
Осъжда Д.Ц.М. с ЕГН **********, адрес: *** и Т.Г.М. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят солидарно на А.Д.С. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 50 лв. деловодни разноски след прихващане на дължимите суми от лицето.
Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното производство в частта досежно отхвърления насрещен иск за установяване правото на собственост на ответниците по първоначалния иск върху недвижимия имот, който те притежават с площ от 463 кв. м., вместо отразената площ от 435 кв. м. по регулационния план на гр. Червен бряг от 1989 г. и в частта , в който е уважен предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване на непълноти и грешки в кадастралния план по отношение на имотната граница между имотите на страните и съобразно регулационния план на гр. Червен бряг от 1989 г.
Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от А.Д. с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за установяване правото му на собственост върху 505 кв.м. на основание покупко-продажба съгласно влязъл в сила план на УПИ I-859, кв. 31 по плана на Червен бряг решението е влязло в законна сила.
За да постанови решението си , с което е отхвърлил насрещния иск с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 79 ЗС на Д.М. и Т.М., районният съд е приел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че не се установява по безспорен и категоричен начин, че Матови са владели спорната реална част от имот в определен времеви период по-дълъг от 10 години. Съдът е приел, че липсват доказателства и за спазен десетгодишния срок, тъй като на 17.06.2016г. с придобиване на съседния имот А.Д.С. и частта, попадаща върху имота на Матови, е прекъсната давността , тъй като за да владеят имота от 30.06.2006г. , следва да не са налице данни за спор най-рано до датата 30.06.2016г. В тази насока е и Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК.
Районният съд е изразил мотиви и при спазване на 10 годишния срок , като е счел, че липсват доказателства за демонстриране към собственика през 2006г. на обстоятелството, че владението се осъществява с намерение вещта да се свои, както и не се приобщиха такива за спокойно и непрекъснато владение.
Въззивният съд счита, че решението досежно отхвърлянето на предявения насрещен иск е правилно и законосъобразно, но не по изложените от районния съд мотиви. В първоинстанционното решение е разгледан въпросът относно наличието на предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС , за да се приеме, че е налице изтекъл давностен срок при недобросъвестно владение върху процесните 28 кв. м. ( разликата между установените по кадастрална карта закупени от въззивниците 463 кв.м. и площта на имота по регулационен план от 1989 г. от 435 кв.м.). В случая въззивният съд счита, че е недопустимо придобиването по давност на реални части от недвижим имот / парцел с оглед разпоредбата на чл. 200 ЗУТ. Спорът между страните е във връзка с оцветения в синьо на скицата към последното заключение на съдебно – техническата експертиза ( лист 176 от делото на районния съд), където е посочена площ от 46 кв. м., а в действителност въззивниците претендират за 28 кв.м. с оглед разминаването на площта на техния имот по кадастрална карта и по регулационния план на града от 1989 г. Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ дава възможност реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания да се придобиват по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 10 ЗУТ. Нормата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ е изключение от ограничението на ал. 1, в случаите на присъединяване на съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. Съгласно чл. 15 ЗУТ с подробен устройствен план по чл. 16 и чл. 17 се урегулират само поземлени имоти, които не са били урегулирани с предишен ПУП, като урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в предвидените в ЗУТ случаи. С последващ ПУП може да се урегулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти, а границите на тези имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им по определен от закона ред.
В конкретния случай въззивниците твърдят, че са закупили имота и са владяли реална част от съседния имот на въззиваемия С. за период от повече от 10 години и по силата на придобивната давност са станали собственици на процесната реална част. По отношение на имотите на страните по делото е налице влязъл в сила регулационен план от 1989 г., не са налице искания или условия за промяна на ПУП, поради което не са налице изключенията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Следователно по отношение на въззивниците е налице забраната на чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване по давност на реални част от урегулирани парцели. Следва да се има пред вид, че и двете страни са придобили имотите си по време действието на ЗУТ, като преди това по време на действието на ЗТСУ не са налице данни при изработване на регулационния план да е налице отчуждително действие спрямо процесните имоти чрез преместване на границите между имотите в полза на един от тях. След влизане в сила на ЗУТ от заключенията на съдебно- техническата експертиза не се установява промяна в регулацията при условията на чл. 15 ЗУТ, поради което следва да бъде съобразен последният план за регулация от 1989 г. в контекста на ограничението на чл. 200, ал. 1 ЗУТ.
В този смисъл е и Решение № 102 от 30. 05. 2016 г по гр. д. № 5728/ 2015 г. на ВКС, І г.о., ГК съгласно което по давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ. Целта на тези ограничения е да се спазват правилата на урегулиране и застрояване на територията, включително за размерите (лице и площ) на урегулираните имоти, определеното им с плана разположение и цялостна конфигурация според този план.
С оглед изложеното съдът приема за установено, че въззивниците не могат да се позоват на придобивна давност върху процесната реална част от имота на въззиваемия с площ от 28 кв. м., тъй като от момента на закупуването на имота на 17. 06. 2006 г. е приложима разпоредбата на чл. 200, ал.1 ЗУТ (непроменяна до настоящия момент), която не допуска придобиването по давност на реални части от парцели освен в уредените от закона случаи, които не са налице в настоящия казус.
По тези причини въззивният съд счита, че решението на районния съд, с което е отхвърлен насрещния иск на въззивниците с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал. 1 ЗС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба относно уважения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР въззивният съд също счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Въз основа на събраните по делото доказателства и преди всичко въз основа на заключенията на съдебно- техническата експертиза районният съд е приел, че спорните имоти се намират на територия с влязъл в сила действащ регулационен (подробен устройствен) план на град Червен бряг през 1989г. , като част от урегулиран поземлен имот, за който се твърди че е собственост на ищеца, е заснета в кадастралния план погрешно като част от урегулиран поземлен имот на ответниците. Спорът за собственост между страните е породен от спора им за границата между имотите, като е установено от заключението на техническата експертиза, че съществуващата на място ограда, материализираща имотната граница, не съвпада с вътрешната регулационна линия. Имотите на страните са заснети по кадастралната карта, следователно по изложените по-горе съображения предявеният иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР е допустим. Районният съд е достигнал до извода, че ищецът С. не е доказал иска си по чл.124, ал.1 ГПК, но по безспорен и категоричен начин чрез заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е доказал наличието на предпоставките на чл.54, ал.2 ЗКИП и исковата му претенция следва да бъде уважена.
Въззивният съд счита, че правилно и законосъобразно районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е установил, че е допусната грешка при заснемането на процесните имоти в кадастралния план и процесната реална част , отразена в заключението на съдебно- техническата експертиза, която се ползва от въззивниците, е част от имота на въззиваемия С. съгласно влезлия в сила регулационен план от 1989 г. на града. Ведно с това обаче въззивният съд счита, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР инкорпорира установяване правото на собственост на страните именно поради наличието на спор за материално право между страните по делото и след установяване на правото на собственост съдът следва да установи и разминаване между правото на собственост върху УПИ и отразяването им в кадастралната карта и на тази база да постанови решението си за отстраняване на констатираните грешки и непълноти. В случая районният съд е бил обвързан с решението си за отхвърляне на иска на въззиваемия С. за разликата в площта на притежавания от него имот от 480 кв.м. ( по кадастрална карта) до 505 кв. м. ( по регулационен план от 1989 г. ) и по тази причина е приел, че макар да не е доказал правото си на собственост, въззиваемият С. е доказал иска си по чл. 54, ал. 2 ЗКИР досежно установената грешка в кадастралната карта при заснемането на имотите на страните и границата между тези имоти. Не е налице правна и житейска логика да бъде отхвърлен искът за установяване правото на собственост на ищеца и едновременно с това да бъде уважен иска му по чл. 54, ал. 2 ЗКИР с оглед установяване правото на собственост във връзка с основателността на този иск. Въззивният съд счита, че са налице доказателства за установяване правото на собственост на А.С. върху недвижимия имот от 505 кв. м. по регулационния план на гр. Червен бряг, но тъй като решението на районния съд не е обжалвано от С. в частта, в която е отхвърлен иска му с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, въззивният съд не разполага с процесуални възможности за проверка на решението в тази му част. От заключенията на съдебно- техническата експертиза става ясно, че кадастралната граница на имота на въззивниците е преместена и част от имота на въззиваемия С. се ползва от въззивниците, което обосновава и разминаването между границите на имотите по кадастрален план и по влезлия в сила регулационен план от 1989 г., което изисква поправка на допуснатата грешка при спазване изискванията на ЗКИР.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на районния съд по отношение на уважения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР също следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Процесуалният представител на въззиваемия С. е отправил искане за присъждане на деловодни разноски във въззивната инстанция съобразно Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че с оглед изхода на делото следва на основание чл. 273 вр . чл. 78, ал. 3 ГПК въззивниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на процесуалния представител на въззиваемия адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева на основание чл. 9, ал.1 и чл. 7, ал. 2 , т. 2 от цитираната наредба.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Решение №
347/ 15. 10. 2019 г. по гр. д. № 989/ 2018 г. по описа на Районен съд – Червен
бряг, в ЧАСТТА, в която е отхвърлен
като неоснователен и недоказан иск с
правно основание чл.79, ал.1 ЗС от Д.Ц.М. с ЕГН **********, адрес: *** и Т.Г.М. с ЕГН **********,
адрес: *** против А.Д.С. с ЕГН **********,
адрес: ***, да бъде признато за установено, че
са собственици на основание давностно
владение на недвижим имот с площ 463
кв.м., съставляващ идентификатор 80501.802.218, съгласно скицата на вещото лице
Й.Т., и границата с имот с идентификатор
80501.802.218 преминава по линията на букви А, Б и В и в ЧАСТТА, в която е
признато за установено по отношение на Д.Ц.М.
с ЕГН **********, адрес: *** и Т.Г.М. с ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 54, ал. 2 от ГПК, че в
действащия кадастрален план на гр. Червен бряг е допусната грешка, изразяваща
се в неправилно нанесена имотна граница между
поземлени имоти с идентификатори № 80501.802.217, собственост на А.Д.С. с ЕГН ********** и № 80501.802.218, собственост на Д.Ц.М.
с ЕГН ********** и Т.Г.М. с ЕГН *********, като вярната имотна граница
следва да включва площ към имота на А.Д.С. с ЕГН *********, обоена в син цвят
по скица на в.л. Й.Т. , находяща се на стр.176 от
делото, и преминава между точките Д и Г. Скицата към допълнителното заключение
на вещото лице инж. Й. Н. Т. / л. 176 от делото/, приподписана
от съдията докладчик представлява
неразделна част от настоящото решение.
В останалата част
Решение № 347/ 15. 10. 2019 г. по гр. д. № 989/ 2018 г. по описа на Районен съд
– Червен бряг е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание
чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и на основание чл. 9,
ал.1 и чл. 7, ал. 2 , т. 2 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения Д.Ц.М.
с ЕГН ********** и Т.Г.М. с ЕГН ********** да заплатят СОЛИДАРНО на
процесуалния представител на въззиваемия адв. Ф.И. адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС
на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :