№ 219
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221100505774 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20017235/ 28.2.2022г., постановено по гр. дело № 9701/ 2021г. по описа на
Софийския районен съд, 82 състав, е отхвърлен предявеният от Д. У. против “Б.Е.Е.” ООД
иск за установяване вземането на Д. У. за 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял
полет № *******, с дестинация Единбург- Бургас, който е трябвало да пристигне на
07.09.2018г. в 15,45 часа, а е пристигнал на 08.09.2018г. в 09,03 часа.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното
решение. Жалбоподателят развива съображения, че хипотезата на закъснял полет не попада
в приложното поле на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ. На следващо място сочи, че
разпоредбата на чл. 135 ЗГВ нямат обратно дейтвие.
Отправено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен.
В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 7, параграф
1
1, б. "а" от Регламент № 261/ 2004г. в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има
потвърдена резервация, като ответникът е изпълнил задължението си със закъснение от три
или повече часа, а разстоянието на полета е между 1 500 и 3 500 км. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга.
От събраните писмени доказателства се установява, че страните са сключили валиден
договор за въздушен превоз с полет на ответника, с маршрут Единбург- Бургас, на дата
07.09.2018г. Не е спорно и, че полетът е осъществен със закъснение над три часа.
В конкретния случай не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че е
налице първата предпоставка от посочения фактически състав- ищецът има потвърдена
резервация за полет. С решение от 21.12.2021г. по съединени дела C 146/ 20, C 188/ 20, С
196/ 20 и C 270/ 20 е дадено тълкувание, че член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО)
№ 261/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети трябва да се тълкува в смисъл,
че пътникът разполага с „потвърдена резервация“ по смисъла на тази разпоредба, когато
туроператорът предава на този пътник, с когото е договорно обвързан, „друго
доказателство“ по смисъла на член 2, буква ж) от този регламент, което съдържа обещание
за превоза му с конкретен полет, индивидуализиран чрез посочени място и
часове на излитане и пристигане и номер на полет, дори ако туроператорът не е получил
потвърждение от съответния въздушен превозвач за часовете на излитане и
пристигане на този полет. Конкретиката на случая сочи, че превозвачът е предал на ищеца
бордна карта и електронен билет. Бордната карта е документ, издаван от превозвача, даващ
право на пътника да се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа
номер на полет, име на пътник, дата и час на излитане и на пристигане, краен час за качване
на самолета, място на борда, баркод. Посоченият документ съдържа всички посочени
белези, поради което следва да се приеме, че първата предпоставка е налице.
Не се спори и по отношение на обстоятелството, че полетът е от изпълнен със закъснение
по- голямо от три часа.
Не съществува колебание в практиката на СЕС по тълкуване на Регламент (ЕО) № 261/
2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че членове 5, 6 и 7 Регламент №
261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от
посочения регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна
на или по-голяма от три часа. В т.см. е Решение от 19.11.2009 г. на СЕС по съединени дела
С-402/07 и С-432/07.
Спорен между страните е въпросът погасено ли е по давност вземането на пътника за
2
обезщетение за закъснял полет. По отношение на спорния въпрос и във връзка с доводите
във въззивната жалба, следва да се посочи, че в решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е
постановил, че при определяне сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по
Регламент (ЕО) 261/2004 г. се прилагат правилата на всяка държава- членка относно
погасяване правото на иск. В мотивите на това решение Съдът на ЕС приема, че всъщност
мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004 г., не попада в
приложното поле на Варшавската конвенция и на Конвенцията от Монреал (в този смисъл
решение от 23 октомври 2012 г. по дело Nelson и др., C-581/10 и C-629/10, точка 55).
Становището, че правата, които се основават, съответно на посочените разпоредби на
Регламент № 261/2004 и на Конвенцията от Монреал, спадат към различни правни уредби, е
последователно възприето в практиката на СЕС (Решение от 9 юли 2009 г. по дело C-204/08
Rehder, Решение от 13 октомври 2011 г., Sousa Rodrнguez и други, C-83/10, решение от 10
март 2016 г. по дело C-94/14, Решение от 09 юли 2020 г. Vueling Airlines по дело С-86/19).
Действително разпоредбата на чл. 135 ЗГВ, на която се позовава ответникът в относимата
за спора редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.), предвижда специален
давностен срок. Систематичното тълкуване на нормата обаче, която се намира в Глава
единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че посоченият
двугодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът
предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи
или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели
полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, съгласно който сроковете по чл. 135 ЗГВ се спират със
започване на рекламационното производство, а такова се провежда само при липси и
повреди на багажа или товара на правоимащия. Доводи за обратното не могат да бъдат
извличани от мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от
измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на
чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за
спора редакция на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, пар. 1, б. "б. " от
Регламент (ЕО) № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ .
Правилото на специалния закон отменя общия закон. ЗГВ е приет в съответствие с
разпоредбите на Варшавската конвенция (по- късно заменена с Конвенцията от Монреал), а
Съдът на ЕС приема, че двегодишната давност, установена в член 29 от Варшавската
конвенция и в член 35 от Конвенцията от Монреал, не може да се счита за приложима по
отношение на исковете, предявени по-специално на основание членове 5 и 7 от Регламент №
261/2004. Ето защо в случая не може да се приеме, че специалната разпоредба на чл. 135
ЗГВ има предвид погасителната давност и при искове за вреди от отмяна/ закъснение на
полет, още повече и при действието и до измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ, ДВ
бр. 16/23.02.2021 г. При невъзможност за приложение както на чл. 135 ЗГВ приложение
следва да намерят общите разпоредби на ЗЗД.
Следователно при липсата на специални норми, които да изключат приложението на чл.
111, б. "б" ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в рамките
3
на три години, считано от 07.09.2018г., т. е. до 07.09.2021г. Съгласно правилото на чл. 422,
ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- в случая на 01.09.2020г. При това положение
давността следва да се счита прекъсната с подаване на същото, поради което възражението
на ответника за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
Изложеното обуславя извод, че са налице всички предпоставки на фактическия състав на
иска по чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент № 261/ 2004г. и присъждане на обезщетение за
отменения полет.
Първоинстанционният съд е достигнал до друг извод, което налага отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20017235/ 28.2.2022г., постановено по гр. дело № 9701/ 2021г. по
описа на Софийския районен съд, 82 състав, като вместо това постановява
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ Б.Е.Е.” ООД, с ЕИК *******
съществуването на вземането на Д. У., гражданин на Обединено Кралство Великобритания
и Северна Ирландия, роден на *******., със съдебен адрес гр. София, ул. ******* за сумата
400 евро, представляваща сумата 400 евро (четиристотин евро), представляваща
обезщетение за закъснял полет ******* на 07.09.2018г. с повече от три часа, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 31.08.2020г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 7
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.10.2020г. по
ч.гр.д. № 41600 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 82 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД, с ЕИК ******* да плати на Д. У., гражданин на Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на *******., със съдебен адрес гр.
София, ул. ******* сумата 385 лева, представляващи направени в производството по ч.гр.д.
№ 41600 по описа за 2020г. на Софийския районен съд, 82 състав, сумата 325 лева (триста
двадесет и пет лева), представляваща направени в производството по гр. дело № 9701 по
описа за 2021г. на Софийския районен съд, 82 състав, разноски, сумата 25 лева (двадесет и
пет лева), представляваща направени пред въззивната инстанция разноски, на основание чл.
4
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5