№ 23447
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110120248 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.
Ц. Ч., ЕГН **********, против ПП „***“ с БУЛСТАТ: ***, с посочено правно
основание чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на
труда, чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
Твърди се, че съгласно трудов договор № **/05.07.2012г. ищецът
полагал труд при ответника, като заемал длъжността „ръководител отдел“ в
отдел „Организационна дейност“ с основно месечно трудово възнаграждение
в размер от 1350лв. Сочи, че платеният му годишен отпуск бил в размер от 30
дни годишно.
Излага се, че с разпореждане на длъжностно лице при НОИ/ТП** град
№**********/26.04.2021г., считано от 10.04.2021г. ищецът придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в резултат на което със заповед №
***/13.03.2023г. на ответника, на основание чл. 326, ал. 1 КТ трудовото му
правоотношение било прекратено, считано от 15.03.2023г.
Посочва се, че със заповед № ***/13.03.2023г. било определено, че в
полза на ищеца следва да се изпати обезщетение на основание чл. 222, ал. 3
КТ в размер на 6 брутни заплати, което възлизало в размер на 10 141.20 лв.
твърди се, че ответникът до настоящия момент извършил 3 банкови превода
към сметката на ищеца, на обща стойност в размер на 1100лв., като основание
за плащането и в трите случая било записано „обезщетения заплата
частично“.
С оглед изложеното ищецът претендира, ответникът да бъде осъден на
основание чл. 222, ал. 3 КТ да му заплати обезщетение по повод прекратяване
на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, след приспадане на частични плащания, в
размер от 9041.20лв. Претендира мораторна лихва, върху главницата за
обезщетението, за периода 01.05.2023г.- 09.04.2024г. в общ размер на 1242.05
лв.
1
На следващо място ищецът сочи, че в заповед №***/13.03.2023г, му
било определено обезщетение в размер на 3 318.94лв., представляващо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 10
работни дни, за 2022г. - 30 работни дни и за 2023г. - 8 работни дни, или общо
в размер 48 работни дни. Ищецът сочи, че до настоящия момент
обезщетението не му е изплатено. Претендира мораторна лихва, върху
главницата на обезщетението за периода от 01.05.2023г, до датата на
завеждане на исковата молба в съда - 09.04.2024г., в размер от 413.91лв.
На следващо място, ищецът твърди, че през м. март 2023г. е ползвал
платен годишен отпуск в размер 9 работни дни, които не са му били
заплатени от работодателя. Сочи, че изчислява размерът на дължимото
възнаграждение в размер на 536.54лв., като до настоящия момент дължимото
обезщетение не му е изплатено от ответника.
Излага твърдения, че доколкото съгласно чл. 270, ал. 2 КТ
претендираното възнаграждение е следвало да му бъде изплатено най-късно
към края на месеца, за който се отнася, а именно 31.03.2023г., то за периода
от 01.04.2023г. до 09.04,2024г., претендира мораторна лихва в размер от
72.02лв.
С допълнителна молба от 23.05.2024г., ищецът посочва, че ответникът
превел по банковата му сметка, сума в размер на 8 900 лв. с основание
„обезщетения заплата окончателно“.
До настоящия момент ищецът сочи, че остатъкът от прретендираните
обезщетения не за заплатени от страна на ответника, поради което моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по
делото.
Съдът намира представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства за допустими, относими и необходими, поради
което същите следва да бъдат приети по делото.
Съдът приема за безспорни и ненуждаещ се от доказване фактът, че
ищецът и ответникът за били в трудово правоотношение, съгласно сключен
трудов договор № **/05.07.2012г., по силата на който ищецът заемал
длъжността „ръководител отдел“ в отдел „Организационна дейност“; че с
разпореждане на длъжностно лице при НОИ/ТП** град
№**********/26.04.2021г., считано от 10.04.2021г. ищецът придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в резултат на което със заповед №
***/13.03.2023г. на ответника, на основание чл. 326, ал. 1 КТ трудовото му
правоотношение било прекратено, считано от 15.03.2023г.; че със заповед №
***/13.03.2023г. било определено, че в полза на ищеца следва да се изпати
обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни заплати, а на
осн. чл. 224, ал.1 и ал.2 КТ, следва да се изплати обезщетение за неизползван
2
платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 10 работни дни, за 2022г. - 30
работни дни и за 2023г. - 8 работни дни, или общо в размер 48 работни дни.
По отношение на искането за задължаване на ответника да представи
трудовия договор ищеца, ведно с всички допълнителни споразумения към
него извън приложените към исковата молба, всички едностранни актове на
работодателя за увеличаване размера на трудовото възнаграждение извън
приложения към исковата молба, както и всички документи, установяващи
размера на полагаемия платен годишен отпуск, съдът намира същото за
допустимо, поради което следва да бъде уважено.
Съдът намира за допустимо относимо и необходимо направено
доказателственото искане от страна на ищеца за назначаване на съдебно
счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата
молба въпроси.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.07.2024 г. от
10,40 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като на страните се
връчи препис от настоящото разпореждане, а на ищеца - и от писмения
отговор и доказателствата към него, като съдът им указва в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото разпореждане да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени
средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения
доклад е констатирал, че не сочат доказателства, респ. че не са уточнени
обстоятелствата, за които тези доказателствени средства са поискани, те
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДОПУСКА на основание всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, на осн. чл. 190 ГПК да представи по делото
заверено копие на трудовия договор ищеца, ведно с всички допълнителни
3
споразумения към него както и, всички актове на работодателя за
увеличаване размера на трудовото възнаграждение, както и всички
документи, установяващи размера на полагаемия платен годишен отпуск.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ със задачи, посочени в исковата
молба, както и в молба с вх. №169788/ 23.0.2024г. от при депозит в размер на
400 лв., от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М..
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Обстоятелства от които произтичат претендираните права и възражения:
Фактическите твърдения на страните по делото са изложени в
обстоятелствената част на определението.
Правна квалификация на предявената претенция:
По иска с правно основание чл.223, ал.3 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово
правоотношение с ответника, независимо от правното основание за
прекратяване; че работникът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст преди прекратяването на трудовото правоотношение, съгласно
КСО; както и размера на последното му брутно трудово възнаграждение.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на дължимото обезщетение.
По иска с правно основание чл. 224, ал.1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже броя дни, за които не е ползвал платен
годишен отпуск, както и размера на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези
обстоятелства, включително и че претендираното обезщетение е заплатено.
По иска с правно основание чл. 177, ал.1 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово
правоотношение с ответника; ползването на платен годишен отпуск за
съответния период; размерът на брутното трудово възнаграждение, получено
за последен пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през
който служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е изпаднал в забава,
както и размера на дължимата мораторна лихва.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на
правния спор, предмет на делото!
В СЛУЧАЙ ЧЕ ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е
4
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна; ръководи се от
медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално
обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на
оптимално решение на спорните въпроси.
НАПЪТСТВА на основание чл.140, ал.3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе
до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между
им.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5