Решение по дело №31/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 ГПК по въззивна жалба,подадена от ОД на МВР-Б. срещу решение № 7020 от 15.10.2014г.,постановено по гр.д.№ 413/2014 по описа на РС Благоевград,с което е прието за установено,че [фирма] не дължи на въззивника сумата 700.16 лева главница - неплатена такса за охрана и законната лихва върху тази сума считано от 04.07.2001г. до окончателното изплащане, както и сумата от 338.71 лева мораторна лихва за периода от 01.02.199г. до 31.05.2001г., както и разноските по делото.

В жалбата се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че вземането е погасено по давност. Развити са съображения за това, какво означава предприемане действие по съдебно изпълнение и, че в момента, когато текат такива действия, не следва да се отчита давността. Твърди, че наложеният запор е факт на осъществени действия по принудително изпълнение в резултат на поискани такива от взискателя, независимо от тяхната по-нататъшна съдба и съдът не може, без да го обсъди в мотивите си, да направи извод, че е ирелевантен към спирането и прекъсването на давността. В жалбата са изложени различни аргументи във връзка с твърденията, че и изпълнителното производство не следва да се счита, че е прекратено с изтичане на двугодишния срок, в който не са предприети действия. Твърди, че следва да се съобрази и фактът кога е издадено постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на производството, тъй като в закона е посочено, че с постановленията на съдебния изпълнител същият трябва да вдигне и наложените запори и възбрани, от които твърдения в жалбата се прави извод, че вземането не е погасено по давност. Молят да бъде отменено първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният отрицателен установителен иск.

От ответната страна е постъпил отговор, в който се оспорва така подадената жалба и се твърди, че въззивникът в произволен ред бърка всички възможни дати и ги тълкува по един свой начин, така че да оправдае 5-годишното си бездействие. Счита, че доводите във въззивната жалба са неоснователни. Моли да се потвърди решението на РС.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

По предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сума от 700.16 лева главница - неплатена такса за охрана и законната лихва върху тази сума считано от 04.07.2001г. до окончателното изплащане, както и сумата от 338.71 лева мораторна лихва за периода от 01.02.199г. до 31.05.2001г., както и разноските по делото,което вземане е установено с влязло в сила решение по гр.д.№ 501/2001г. по описа на РС Благоевград,фактите по делото са непротиворечиво установени и по тях няма спор.

На основание изпълнителния лист по влязлото в сила решение по гр.д.№501/2001г. на РС Благоевград е образувано изп.д.№ 106/2004г. по описа на СИС при РС Г. на 03.08.2004г., по молба на въззивника ,носеща дата 29.07.2004г.По образуваното изп. дело, ДСИ при РС- Г. на 06.08.2004г. е изпратил запорни съобщения до посочени банки, а на 18.08.2004г., до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. След тази дата, до 14.12.2010г., взискателят- понастоящем с наименование ОД на МВР- [населено място] не е поискал извършване на каквито и да са изпълнителни действия. На 14.12.2010г. същият е поискал ново проучване на актуалното имуществено състояние на длъжника. На 29.12. 2011г. проц. представител на длъжника по изп. дело- адв. П., е подала Молба до ДСИ с искане за прекратяване на образуваното срещу доверителя й, изпълнително производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК- поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години. С Постановление от 03.01. 2012г. ДСИ при РС- Г. . е прекратил изп. д. № 106/ 2004г. по описа на СИС при РС- Г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С молба от 27.06. 2013г.,въззивника е поискал да му бъде върнат оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано прекратеното изп. дело, като с този изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело на 09.12.2013г.

От правна страна е спорно приложението на чл.110 ЗЗД,чл.115 ал.1 б.”е” ЗЗД ,чл.116 б.”в” ЗЗД и приложението на чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Въззивника поддържа тезата,че докато трае изпълнителния процес,на основание чл.115 б.”ж” ЗЗД давност не тече.С оглед практиката на ВКС /р.173 от 28.10.2010г. т.д.№1095/2009г. 2-ро т.о./ се приема,че изпълнителния процес е част от съдебния процес,визиран в този текст от ЗЗД.Релевантно в случая е ,че относно изпълнителния процес има специфични правила във връзка с неговото времетраене-чл.433 ал.1 т.8 ГПК,която предвижда хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство, при чието наличие то настъпва ex lege,а именно - когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело в продължение на повече от две години, изпълнителното дело се прекратява. Съдебният изпълнител в този случай действа при обвързана компетентност, която касае единствено правомощията му да провери дали е налице някоя от визираните в закона хипотези, след което формално да я обяви, посредством постановление или друг акт за прекратяване на изпълнителното производство. Посочения в закона срок е преклузивен, а постановлението на съдия изпълнителят има декларативно, а не конститутивно действие, поради което се приема от съдебната практика, че същото е последица, а не предпоставка за издаването му.

Доводите на въззивника,че с издаване на постановление от съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство,настъпва и края на изпълнителния процес ,не намира опора в закона и практиката на ВКС изчерпателно посочена в обжалваното решение.За това си твърдение въззивникът изтъква довод,че с постановлението се вдигат наложените запори и възбрани,като преди това съдебния изпълнител няма право да ги отмени.В „Българско гражданско процесуално право” Ж.С. изд.2004г. ,поддържайки становището за перемпция,също изтъква,че постановлението е формално и се постановява за яснота на приключване на процеса ,възможност за обжалване и отпадане на евентуален спор,след което може да бъдат вдигнати наложени запори и възбрани.

С оглед на изложеното въззивният съд намира,че решението на първоинстанционния съд,с което е прието,че възможността за принудително събиране на вземанато е погасено по давност е правилно и законосъобразно и на основание чл.272 ГПК,препраща към мотините на обжалвания съдебен акт.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7020 от 15.10.2014г.,постановено по гр.д.№ 413/2014 по описа на РС Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове :