Решение по дело №1159/2019 на Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

 

№…

                                  01.04.  2020 г.    гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на  деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                         2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

Секретар  Д. Б.

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №1159  по описа за 2019 год.

              ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.                  

 

     Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба  от   „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД с ЕИК***  срещу Решение № 1771/ 26. 09. 2019 г. по гр. д. № 6467/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд.

     Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението  на районния съд като  неправилно и незаконосъобразно  , като бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

    Въззиваемата страна М.Д.А.   не е изразила становище по въззивната жалба лично или чрез особения си представител адв. М.А..

   ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

   Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

  С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства съдът е постановил следното :

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1790,15лв. главница, по Договор за потребителски кредит №1607154/06.10.2014г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 06.02.2018г., до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение №579/07.02.2018г. по ч.гр.д.№ 896/2018г. на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 3519,60лв.- главница и ЗА СУМАТА от 263,08лв.- договорна лихва, върху главницата от 3519,60лв., за периода 14.10.2016-19.05.2017г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 178,03лв- лихва за забава, върху главницата от 1790,15лв., за периода 14.02.2017г- 06.02.2018г., за която сума има издадена заповед за изпълнение №579/07.02.2018г. по ч.гр.д.№896/2018г. на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 255,54лв., за периода 14.10.2016-06.02.2018г, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против М.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, иск с правно основание чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 263,08лв.- договорна лихва, за периода 14.10.2016- 07.09.2018г., по Договор за потребителски кредит №1607154/06.10.2014г., като  НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, М.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 455,10лв.- разноски в настоящето производство и сумата от 63,73лв.- разноски по ч.гр.д.№ 896/2018г. на ПлРС.

За да постанови решението си първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че размерът на усвоената главница от въззиваемата е 4500 лева и това е главницата, при която следва да се съобрази какъв размер е погасен и съответно какъв размер е  неизплатеният остатък към момента на подаване на заповедта за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр д. № 896/ 2018 г. по описа на ПРС. Съдът е приел, че в тази главница не следва да бъдат включени застрахователната премия и таксата за усвояване на кредита, тъй като това не представлява главницата по договора за кредит. По тези причини съдът е  установил неизплатена главница в размер на  1790, 15 лв. съобразно заключението на вещото лице. По отношение на договорната лихва съдът е приел, че е налице нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави ( решение № 229 от 21. 01. 2013 г. по т. д. № 1050/ 2011 г., ІІ т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №1/ 15. 06. 2010 г. на ОСГТК на ВКС). Посочено е, че не става ясно установеният размер от 11, 99 % върху каква база следва да бъде изчисляван – само върху чистата стойност на кредита или върху нея плюс добавка за дължимите премии по договора за застраховка. Съдът е приел, че такова включване на застрахователната добавка представлява неравноправно договаряне, тъй като застраховките са допълнителни услуги, които кредитополучателят е пожелал да ползва и които не следва да се включват в основата, която определя договорната лихва. По отношение на застрахователната премия съдът е приел, че въззивникът не кредитор на въззиваемата по отношение на застрахователната премия, тъй като правоимащото лице е  застрахователя по сключената застраховка с въззиваемата. По отношение на таксата върху кредита съдът е приел, че същата е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което не е дължима от въззиваемата. Въз основа на изложените мотиви районният съд е приел, че са дължими  съответната главница и договорна лихва и е оттхвърлен иска за останалата претендирана от въззивника част.

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в обжалваното решение на районния съд, като счита, че решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От представения договор за потребителски кредит  и заключението на ССЕ става ясно, че на въззиваемата е предоставена за усвояване по банков път сумата от 4500 лева, като това е главницата по задължението за потребителски кредит. В договора е отразено, че в размера на задължението на въззиваемата са включени такса за разглеждане на кредита в размер на 135 лв. и застрахователна еднократна премия в размер на 650, 75 лв. Посочен е общ размер на кредита , в който са включени  главницата, таксата и застрахователната премия в размер на 5 285, 75 лв., а общият размер на задължението заедно с  договорната лихва е от 7 028, 86 лв.

Съдът счита, че не следва да се включва в дължимата сума по главницата застрахователната премия по следните съображения. Съдът  не възприема доводите на районния съд, че въззивникът не е придобил правото си на вземане върху тази сума с договора за цесия, тъй като трето лице е правоимащото по застраховката, която е свързана с договора за потребителски кредит. Въззивникът твърди, че е заплатил сумата от 650, 75 лв. еднократна застрахователна премия във връзка с договора за кредит между страните на застрахователя, за което е издаден сертификат за сключена застраховка. По делото е представено и потвърждение от  застрахователя „Кардиф Общо застраховане, Клон България“КТЧ от 25. 07. 2019 г., от което е видно, че застраховката е еднократно финансирана и сключена за срок от 26. 09 . 2014 г. до 14. 09. 2019 г. От представените доказателства става ясно, че сумата е била заплатена преди предоставяне на 4500 лв. за усвояване от въззиваемата, но не става ясно, кой е заплатил застрахователната премия. Независимо от това с оглед на обстоятелството, че въззиваемата се е съгласила, че сумата от 650, 75 лв. е дължима с договора за потребителския кредит, и пред вид посоченото потвърждение от застрахователя за заплащане на застрахователната премия, съдът приема, че сумата е заплатена от въззивника в полза на въззиваемата и същата дължи тази сума ведно със сумата, предоставена за усвояване в размер на 4500 лв.

По отношение на договорната лихва съдът изцяло възприема мотивите на районния съд, като приема, че договорната лихва от11, 99 % не е ясно определена върху каква основа следва да бъде начислявана. С оглед на това съдът приема, че  уговорката на страните за договорна лихва е нищожна. В тази част следва решението на районния съд да бъде потвърдено.

По отношение на претенциите за такса  за разглеждане на кредита съдът счита, че решението на районния съд също следва да бъде потвърдено. В нормата на чл. 10а, ал.1 ЗПК на кредитора е дадена възможност да събира такси и комисиони от потребителя само за допълнителни услуги по договора за кредит.  Съгласно чл. 10а          , ал. 2 ЗПК нищожни са клаузите за такси и комисиони за усвояване и управление на кредита. Въззивникът твърди, че това не са такси за усвояване и управление на кредита, а са такси по разглеждане на кредита. Това означава, че  въззивникът изисква като кредитор такса за разглеждане на документите преди отпускане на кредита, което означава, че по същество е такса за усвояване на кредита. Такова усвояване не може да не бъде свързано с  разглеждане на условията за отпускане, т.е. усвояване на кредита, поради което е налице хипотезата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. От друга страна не е приложима и разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като разглеждането на условията за отпускане на кредита по същество не представлява допълнителна услуга по договора за кредит, а е свързан със съществената част от сключване на договора за кредит, а именно условията на усвояване на кредита, което е предпоставка за задължаване на кредитополучателя за връщане на кредита. Следователно определената такса в размер на 135 лв. е недължима от въззиваемата на основание чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което не следва да се съобразява при определяне размера на задължението по договора за кредит.

С оглед изложеното съдът приема, че следва решението на районния съд да бъде отменено в частта, в която е признато за установено задължение на въззиваематга в размер на 1790, 15 лв. главница, като следва да бъде прибавена и сумата от 650, 75 лв. платена застрахователна премия от въззивника при сключване на договора в полза на въззиваемата и съответно следва да се приеме, че размера на задължението е 2440, 90 лв. дължима ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 896/ 2018 г. по описа на ПРС на 06. 02. 2018 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до размера на главницата от 3519, 60 лв. и за сумата от 263, 08 лв. договорна лихва върху главница от 3519, 60 лв. за периода от 14. 10. 2016 г. до 19. 05. 2017 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и нодоказан.

Във връзка с изложеното съдът счита, че следва решението да бъде отменено и в частта за разноските , като следва въззиваемата да лбъде осъдена да заплати на въззивника направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 84, 80 лв. и направените деловодни разноски в първата инстанция в размер на 540, 73 лв. С оглед изхода на делото въззиваемата следва да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 ГПК на въззивника направените деловодни разноски във въззивната инстанция съобразно уважената част в размер на 358, 90 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 2 ГПК, съдът

 

 

                                 Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Решение № 1771/ 26. 09. 2019 г. по гр. д. № 6467/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която е признато за установено, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1790,15лв. главница, по Договор за потребителски кредит №1607154/06.10.2014г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 06.02.2018г., до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение №579/07.02.2018г. по ч.гр.д.№ 896/2018г. на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 3519,60лв.- главница и ЗА СУМАТА от 263,08лв.- договорна лихва, върху главницата от 3519,60лв., за периода 14.10.2016-19.05.2017г.,  искът е отхвърлен като неоснователен и в ЧАСТТА в която на основание чл. 78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, М.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, е осъдена ДА ЗАПЛАТИ НА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 455,10лв.- разноски в настоящето производство и сумата от 63,73лв.- разноски по ч.гр.д.№ 896/2018г. на ПлРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2440, 90 лв. ( от които главница по кредита от 1790,15лв. и  еднократна застрахователна премия от 650, 75 лв.), по Договор за потребителски кредит №1607154/06.10.2014г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 06.02.2018г., до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение №579/07.02.2018г. по ч.гр.д.№ 896/2018г. на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 3519,60лв.- главница и ЗА СУМАТА от 263,08лв.- договорна лихва, върху главницата от 3519,60лв., за периода 14.10.2016-19.05.2017г. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, вр ал.8 ГПК М.Д.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от  84,80лв.- разноски по ч.гр.д.№ 896/2018г. на ПлРС; сумата от 540, 73 лв. деловодни разноски в първоинстанционното производство по гр. д. № 1159/ 2019 г. по описа на ПРС съобразно уважената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВАТА като правилно и законосъобразно Решение № 1771/ 26. 09. 2019 г. по гр. д. № 6467/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. 78 ал.1 ГПК М.Д.А., ЕГН ********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК*** направените деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 358, 90 лв.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.280, а.3, т. 1, изр. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :