№ 854
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20251000500294 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 5540 от 11.10.2024 год., постановено по гр.д.№ 9672/2022 год. по описа на
Софийски градски съд, I-2 състав е отхвърлен предявен от Е. Х. П. против Столична община
иск правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 25 100 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от влошаване на състоянието на лявата раменна кост,
вследствие на спъване, станало на 22.12.2017 год., като с решението са разпределени и
разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищеца Е. Х. П. с доводи за неправилност, но по същество се не се
излагат доводи в тази насока. Оспорва се приетата пред съда експертиза и недопускането
събиране на доказателства. Моли решението да бъде отменено и иска да бъде уважен.
Въззиваемия Столична Община, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като
твърди неоснователност и моли за потвърждаване на решението и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
1
Пред първоинстанционният съд с исковата молба е предявен иск с правно основание чл.49
от ЗЗД, като ищцата Е. Х. П. твърди, че на 22.12.2017 г., около 19:00 часа е вървяла от бул.
„Витоша“ към спирката на трамвай 8 по левия тротоар на ул. „Позитано“, след ул. „Лавеле“
и се е спънала поради наличието на лед и липсата на осветление, като след това е попаднала
в 30-сантиметрова шахта с капак, политнала е напред и е паднала. От падането е получила
счупване на горния край на лявата раменна кост. Предявила иск против Столична община,
като съдът постановил решение по гр.д. № 8907/2018 г. с което осъдил ответника да й
заплати сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Твърди се, че по-късно състоянието на лявата раменна кост се е
влошило, като тя е имала „консолидирана фрактура с деформация на главата на левия
хумерус, остеофити и стесняване на ставната междина, вторична киста“. От това влошаване
на състоянието на раменната кост ищцата търпи болки, страдания и неудобства, за които
Общината не е заплатила обезщетение. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от
25 100 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на
състоянието на раменната й кост.
Ответникът Столична Община, чрез процесуален представител оспорва исковете, като
твърди, че неговите служители не носят отговорност за инцидента, поради което исковата
претенция срещу него е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличие на ексцес, намира следното:
Предявената искова претенция е с правно основание чл.49 от ЗЗД, като отговорността е за
чужди противоправни действия и винаги възниква в случай на вреди, причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил някаква работа, като вредите са причинени
при или по повод изпълнение на работата. В този смисъл отговорността по чл.49 от ЗЗД е
налице винаги когато вредите са резултат от виновно поведение на лицето, на което е
възложено извършването на опредЕ. работа. Същата е гаранционно - обезпечителна по своя
характер и предполага наличие на виновно неизпълнение на вменените от закона
задължения от страна на делинквента, имащ качеството на служител на ответника. С оглед
на това не е необходимо този служител да бъде посочен конкретно и индивидуално, нито
гражданската, наказателната или административната му отговорност да е вече ангажирана.
Константна е съдебната практика, която прима, че ако здравословното състояние на
пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено
обезщетението, тогава му се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се
намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и
страданията само от влошаването, без да се дублира с обезщетението, вече присъдено за
първоначалното страдание. Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени
вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях. Ново обезщетение не се
дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на
2
здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.
В настоящия случай, от приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска
експертиза, която настоящия състав кредитира, като обективно дадена и по същество
неоспорена от страните, от която се установява, че не е налице влошаване на здравословното
състояние при пострадалата ищца от това увреждане, което да не е могло да бъде
предвидено към момента на постановяване на решението по гр.д. № 8907/2018 г. по описа на
СГС. Неоснователни са изложените доводи от ищцовата страна за недопускане събирането
на нови доказателства пред първоинстанционният съд, тъй като непопълване на делото с
евентуални такива се дължи изцяло на процесуалното бездействия на страната. Съдът, с
изготвения доклад по делото правилно е разпределил доказателствената тежест между
страните. Ищцата от своя страна е получила лично призовката за първото по делото открито
съдебно заседание, като не се е явявала на първите две проведени заседания. По делото
липсват доказателства страната да е упълномощила адвокат, поради което доводите за
починал такъв и от там незнание за дължимите процесуални действия са напълно
неоснователни.
Поради изложеното, при липса на влошаване на състоянието на ищцата, исковата претенция
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Поради съвпадане в крайните изводите на двете инстанции решението на Софийския
градски съд следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивния съд, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5540 от 11.10.2024 год., постановено по гр.д.№ 9672/2022 год.
по описа на Софийски градски съд, I-2 състав.
ОСЪЖДА Е. Х. П. да заплати на Столична община сумата от 100 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4