№ 1220
гр. Пазарджик, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220104111 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове – първоначален с правно основание чл. 49
ал.1 от Семейния кодекс съединен с небрачни искове на основание чл. 322 ал.2 ГПК и
насрещен иск с правно основание чл. 143 СК във връзка с чл. 149 СК за присъждане на
издръжка за минало време.
Производството по настоящото дело е образувано по исковата молба предявена от П.
И. И. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. ** чрез адв. Ел. К. от ПАК , със съдебен адрес
: гр. ** против И. Г. И. ЕГН ********** с адрес : с. **, в която се твърди , че страните са
съпрузи от ** г. и от брака си имат родено едно дете – Г. И. И. , родена на ** г., което към
момента на подаване на исковата молба не е навършило пълнолетие. Твърди се , че
първоначално семейните им отношения протичали нормално, нямали конфликти помежду
си, а в случаите, когато имали такива, се стремели да изглаждат отношенията си с взаимни
компромиси. Твърди се, че в началото на 2021 г. ответникът, споделил с ищцата, че има
връзка с друга жена и я помолил да му даде малко „време, за да преосмисли ситуацията и да
прекрати отношенията си с тази жена“, и за „втори шанс“, като ищцата била шокирана от
така споделеното от съпругът й обстоятелство, но желаела да съхрани семейството си и
решила да му даде поисканият „втори шанс“, както и известно време, за да преосмисли
възникналата ситуация. Твърди се още, че през това време, тя и детето напуснали за кратко
семейното им жилище в село д, което било собственост на родителите на ответника и след
около седмица се върнали с детето в къщи, като ищцата считала, че ще изгладят
отношенията си, че всичко било утихнало, тъй като ответникът заявил, че е приключил
отношенията си с тази жена, но не минало много време и ответникът заявил на ищцата, че
било по-добре да се разделят за известно време. Същият й споделил, че вече не изпитвал
1
близост към нея, че бил охладнял, както и че е му трябвало още време, за да реши какво да
прави, като ищцата решила да му даде отново шанс, тъй като бракът им до тогава вървял
съвсем нормално и нямали проблеми от подобно естество. Ищцата твърди , че приела да по-
добре да се разделят за известно време, за да можел ответника да прецени ситуацията и да
вземе решение и така, в началото на август месец 2021 г., ищцата напуснала семейното им
жилище и отишла да живее при родителите си в **, а детето им останало заедно с баща си в
семейното им жилище в село д. Твърди се, че през цялото това време страните поддържали
съвсем нормални отношения и комуникация, до момента, в който на ** г. ищцата при едно
от посещенията й до семейното им жилище (жилището на родителите на ответника в село
д), за да види детето и да му занесе домашно приготвена храна, се видяла със свекърва си и
споделила за възникналия разрив в отношенията с ответника, разказала й за неговата
сърдечна връзка, за проблема възникнал между тях, вследствие на появата на тази жена,
както и, че още на същия ден – **г, около 18.00 часа ответникът звъннал по телефона на
ищцата, като бил много груб, и й бил заявил, че било крайно време да информира
родителите си за истината за техните отношения, с думите: „Приключили сме отношения и
ще се развеждаме“.Ищцата заявила , че не желае да се развеждат и иска да си запазят
семейството, както и че същият бил много агресивен и груб. В крайна сметка ответникът
дошъл в жилището на родителите й и при размяната на реплики помежду им, същият
агресирал неестествено – псувал, използвал цинични изрази спрямо ищцата, отправял
закани, като й нанесъл и удари по лицето, краката и ръцете. Твърди се също така, че
ответникът бил заявил на родителите на ищцата, че бил дошъл, за да им каже, че заради нея
си имал любовница, като в изблик на агресия я бил заплюл в лицето пред погледа на
родителите й, тръгнал си разярен, а ищцата била останала при родителите си силно
разтроена. Твърди , че същата вечер установила , че двете десни гуми на служебния й
автомобил били срязани, което било наложило тя да се обади на телефон 112, след което по
нейна жилба било образувано ДП№850/2021г. по описа на РУ - Пазарджик за престъпление
по чл.216, ал. 1 от НК, като вследствие било установено, че извършителят бил ответникът
И.. Твърди се, че всичко това принудило ищцата да предяви молба по чл.8 от ЗЗДН, по която
било образувано гр.дело № ** по описа за 2021г. на Районен съд Пазарджик, като съдът бил
издал в нейна полза заповед за незабавна защита № 27/11.11.2021г. и по посоченото дело,
било постановено съдебно решение № 216/01.03.2022г. – влязло в законна сила, с което била
издадена Заповед за защита №2 от 01.03.2022г. срещу ответника И. И..
Твърди се още, че отделно от това, с поведението си ответникът проектирал
негативно отношение у дъщеря им Г., която отказвала всякакви контакти с майка си и се
държала хладно и делово с нея. Твърди се, че през целия период на фактическа раздяла до
момента на предявяване на исковата молба, ищцата била търсела контакт с детето си по
всякакъв начин — ходела в училище, на родителски срещи, пишела й съобщения в
електронна платформа, че ищцата внасяла по банковата сметка на дъщеря си Г. ежемесечно
суми за издръжката на детето, както и допълнителни суми при възникнала необходимост,
като например била заплатила сума за шофьорски курс. Твърди се още, че всичко това –
упражненото домашно насилие спрямо нея, промяната в отношението на ответника,
2
официализирането на връзката му с друга жена, както и промяната в отношението на
единственото й дете към нея, се било отразило изключително тежко на емоционалното
състояние на ищцата, която, за да преодолява натрупалите се отрицателни емоции се
наложило да посещава клиничен психолог. Твърди се, че на практика от лятото на 2021 г.
страните живеели във фактическа раздяла, изцяло провокирана от поведението на
ответника, като последица от това поведение, между ищцата и ответника се било формирало
чувство на трайно отчуждение, всеки имал свой собствен живот, ответникът официализирал
връзката си, заживявайки в семейното жилище с любовницата си, а в отношенията му с
ищцата не съществувала никаква близост – нито физическа, нито емоционална, нито
финансова. Излагат се становище, че ищцата смятала, че бракът им с ответника И. И.
съществувал само формално, че между тях не съществувала никаква духовна или физическа
близост, че с това поведение, ответникът И. И. бил загубил изцяло доверието й, като
допълнително бил компрометирал родителския си авторитет, и в никакъв случай не би
могъл да бъде добър пример и модел за подражание от дъщеря им Г.. Моли съдът да допусне
прекратяването на брака между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство на
същия по вина на ответника - И. Г. И., както и да постанови решение, с което родителктите
права по отношение на роденото от брака дете, бъдат предоставени на майката , а на бащата
се определи подходящ режим за лични контакти, да бъде осъден бащата да заплаща месечна
издръжка в размер на 300,00 лв. , като освен това се заявяват искания във връзка с
фамилното име след развода. Не се претендира ползването на семейното жилбище и
издръжка от съпруга. Предявяни са доказателствени искания. Претендират се съдебно –
деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. Г. И., с който
се излага становище, че исковата молба е допустима, като относно основателността на
исковата претенция същата се счита за основателна, но не по посочените в исковата молба
основания. Излагат се възражения, че личните отношения между страните били влошени от
около 3 години, поради честите скандали, влошените и обтегнати отношения, чувствата на
ответника към съпругата му постепенно били охладнели, отчуждили се, както духовно, така
и физически, като в следствие на отчуждението им, ответникът действително започнал
извънбрачна връзка с друга жена. Твърди се от ответника, че охладнелите отношения със
съпругата му били необратими и този брак бил изчерпан от съдържание, че същият
съществувал само формално и това била причината на 08.01.2021 година да каже на ищцата
и дъщеря им, че в живота му има друга жена, и тъй като не искал повече да премълчава за
намеренията си бил казал истината.Твърди се още, че след като бил казал на съпругата си,
че има връзка с друга жена, тя и детето били останали да живеят в семейното им жилище
заедно с него, като един месец по-късно – в началото на м. февруари , ищцата не се
прибрала в къщи и около един месец те не знаели къде всъщност била съпругата му, а тя не
се била обаждала нито на ответника, нито на детето, не отговаряла на техните обаждания.
Твърди се още, че в началото на месец март 2021 година се прибрала в къщи, донесла багажа
си и останала. И след този момент семейните скандали били почти ежедневни и били
инициирани от самата нея. Твърди се, че същата била доста агресивна, като агресията й се
3
изразявала във вербална такава с крясъци, викове и обиди към ответника, посягане и удряне.
Ответникът твърди, че никога не й бил отвръщал и никога не й бил посягал, както и, че
многократно се опитвал да й обясни и да разговаря с ищцата, че всичко между тях било
приключило и желаел да прекратят брака помежду им. Твърди, че това положение
продължило до 01.08.2021 година, когато ищцата окончателно се била изнесла от семейното
жилище. След фактическата им раздяла, страните били запазили нормални отношения, като
разговаряли по телефона ежедневно във връзка с детето, а също и се виждали много често.
Твърди се още, че след като детето тръгнало на училище - учебната година 2021 година -
2022 година, ищцата всеки ден идвала да я взима с колата си от дома им в с. д и я карала на
училище, което продължило до 11.11.2021 година, когато ищцата била подала документи в
Районен съд Пазарджик за защита но ЗЗДН. Твърди се още, че след като детето разбрало за
това, същото било шокирано от поведението на майка си и отказало да се вижда и общува с
нея. Ответникът твърди още, че след фактическата им раздяла на 15.08.2021 година вечерта
вечерял в пицария „Примавера, намираща се в централна градска част на гр. Пазарджик, бил
заедно с т.к. и както си вечеряли и говорели, изведнъж усетил силен удар в главата.
Ответникът бил шокиран от това и погледнал в посока на удара и видял ищцата, като
твърди, че същата започнала да крещи и да ги обижда, взела от масата каната с червена
лимонада и ги заляла и двамата с течността от каната, както и че пицарията била пълна с
хора и всички ги гледали, и били потънали от срам. Твърди, че ищцата била изключително
агресивна вербално, а на моменти и физически. Ответникът твърди, че след като дъщеря им
разбрала какво била направила майка й, не могла да повярва и била заявила, че повече не
желаела да я вижда и говори с нея. Твърди, че от фактическата им раздяла, до настоящия
момент дъщеря им Г. живее при него, и че той бил този, който полагал ежедневните и
непосредствените грижи за нея. Твърди се още, че на 08.01.2023 година дъщеря им Г.
навършила 18 години и вече била пълнолетна, че тя била тази, която имала право да решава
при кого от двамата си родители да живее, че детето не желаело да се вижда с майка си и да
общува е нея, както и че по негово настояване, детето се обаждало на майка си да
разговарят. Твърди, че ако не бил той, детето нямало да й се обади. Твърди, че тази година
предстои завършване на средното образование на детето, като той бил поел изцяло грижите
за образованието й, детето всяка седмица посещавало частни уроци по български език и
литература, като за всяко посещение заплащал по 30 лева. Твърди, че всички ежедневни
разходи по образование, изхранване и облекло били покрити от него, тъй като живеели в с.
д, а дъщеря му Г. била ученичка и учила в Езикова гимназия „**“ гр.Пазарджик, всеки ден
транспортните разходи били поети отново от ответника. Твърди, че на детето му предстоят
също така кандидат студентски изпити, че същото имало желание да продължи
образованието си и че всички разходи, свързани с това отново били поети изцяло от него.
Поради това претендира заплащане на месечна издръжка за детето Г. една година назад
преди предявяване на иска на основание чл. 149 СК в размер на 350 лева месечно, считано
от 30.12.2021 година до 08.01.2023 година, ведно със законната лихва до окончателното
плащане на сумите.
4
Ищцата оспорва предявения насрещен иск за издръжка на роденото от брака дете за
минало време, като моли същият да бъде оставен изцяло без уважение като неоснователен,
тъй като е заплатила суми за издръжка на дъщеря си дори в по-голям размер от
претендирания. Сочат се гласни иписмени доказателства.
Съдът като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства , за
да се произнесе прие за установено следното :
Не се спори по делото , че страните са сключили граждански брак на ** г. и че от
брака им е родено тяхното дете Г. И. И. , родена на ** г.
Не се спори също така , а и от представените писмени доказателства безспорно се
установява, че въз основа на влязло в сила съдебно решение № 216 / 01.03.2022 г.
постановено по гр.д. № 3912/2021 г. на ПзРС , ищцата П. И. И. се е снабдила със заповед за
защита издадена в производството по Закона за защита от домашно насилие във връзка, като
съдът е приел, че ответникът И. Г. И. е извършил акт на домашно насилие по отношение на
съпругата си П. И. И. на ** г. Затова ответникът е бил задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие, забранено му е да се доближава до жилището,
местоработата и местата за социални контакти на съпругата си за срок от три месеца.
Във връзка с извършено на същата дата увреждане на служебния автомобил на
ищцата по нейна жалба е било образувано досъдебно производство № 850 / 2021 г.на РП –
Пазарджик 1 първоначално срещу неизвестен извършител, като не е спорно , че в хода на
това производство ответникът И. Г. И. е признал, че той е извършил увреждането на
автомобила на ищцата.
На 11.11.2021 г. , ищцата и ответникът са подписали споразумение с нотариална
заверка на подписите пред Нотариус ** за това, че са във фактическа раздяла от 01.08.2021
г. и , че правото на ползване върху придобития от страните по време на брака им лек
автомобил – се предоставя на ответника И. Г. И..
Представен е по делото писмен документ – психилогическо изследване , което съдът
може да анализира и да вземе предвид само като писмено доказателство , удостоверяващо ,
че на 13.11.2021 г. ищцата П. И. И. е посетила за консултация частен кабинет на клиничен
психолог, но констатациите на лицето посочено като спициалист изготвил иследването
нямат доказателствено значение по настоящото дело, тъй като тези изследвания и
констатации не са извършени от вещо лице назначено и изслушано по настоящото дело ,
нито пък могат да се ценят като свидетелски показания ,доколкото са дадени в писмен вид.
По делото са събрани писмени доказателства – справки от ТД на НАП , офис
Пазарджик , видно от които за периода 13.02.2022 г. до 02.05.2023 г. получениято от ищцата
възнаграждение по трудов договор е в брутен размер от 25911,64 лв. / като годишна
данъчна основа в размер на 22340,99 лв. / Представено е също удостоверение № 109/
09.05.2023 г. издадено от работодателя на ищцата П. И. , видно от което за периода м.
декември 2021 г. до м. декември 2022 г. нетаният й доход се равнява на сумата в размер на
21952,82 лв. / или по 1688,67 лв. средномесечно /.
5
Като писмени доказателства по делото са представени вносни бележи и разписки ,
издадени в периода 20.01.2022 г. до 06.01.2023 г., видно от които, ищцата П. И. И. е
посочена като платец на суми в полза на детето Г. И. ,с посочени в платежните документи
основания , като основанието „ издръжка „ е посочено само в документите от : 08.03.2022
г. за сумата в размер на 170,00 лв., на 04.04.2022 г. за сумата в размер на 170,00 лв., на
12.08.2022 г. за сумата в размер на 250,00 лв., на 10.10.2022 г. за сумата в размер на 200,00
лв. и на 05.12.2022 г. за сумата в размер на 200,00 лв. / или общо сумата в размер на 990,00
лв. / Освен това има още шест платежни документи за извършени плащания, в които
посоченото основание е или различно / напр. „ вноска ДСК Тийн“ или „ захранване „ /или
освен „ издръжка“ включва и други плащания / напр. „ празник , училище, шофьорски
курсове, честит рожден ден „/.Представени са платежни документи, от които може да се
установи , че ищцата е продължавала да внася по сметка на детето различни по размер
парични суми , включително и след навършване на неговото пълнолетие – т.е. в период
извън процесния.
Представени са писмени доказателства – три броя фактури за ползвани услуги от
телефонен номер № ********** за м. 11 и м. 12 на 2021 г. и м. януари, февруари и март
2022 г. както и разписка за заплащане на услуги за този мобилен номер от 04.06.2022 г. на
стойност от 36,14 лв. , но липсват по делото категорични доказателства , кой е ползвателят
на тази мобилен номер с фактури издадени на името на ищцата П. И.. Още повече, че
ищцата е представила и разписки за плащане към мобилен оператор А1 за още мобилни
номера , за които също няма категорични данни , който е ползвателя на платените от нея
мобилни услуги. /. Представени са и разписки за извършени плащиня към мобилен
оператор, които освен , че не съдържат посочените по-горе данни , но и излизат извън
времевия период касаещ спорния въпрос за дължимата за минало време издръжка на
роденото от брака дете, поради които съдът приема , че са неотносими към предмета на
настоящия правен спор.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и н и с н , както и от
показанията на свидетелката л г се установява, че семейните отношения между ищцата и
ответника се развивали напълно нормално, докато ответникът не установил извънбрачна
вразка. Ищцата положила усилия за възстановяване на брачната им връзка и укрепване на
брака, даже посетила психолог, но усилията й останали без резултат. Затова напуснала
семейното жилище и се установила да живее при родителите си. След установяване на
фактическата раздяла отношенията между съпрузите се усложнили и изострили
допълнително и между тях възниквали конфликти от различно естество, включително и за
имуществени отношения, а особено относно отношението на детото към неговата майка и
нежеланието му да контактува и да се вижда с нея. Свидетелките поддържат, че
демонстративното поведение на ответника да заяви публично своята извънбрачна връзка ,
дълбоко обидило и засегнало ищцата. Докато отношенията им били като в едно добро
семейство , ищцата била инициатор на всичко , което се правело в техния дом - да се
подобри всичко в къщи, обзавеждане и ремонти. Св. г е категорична , че майката
6
непрекъсното се опитвала да бъде близко до своята дъщеря, дори и след раздялата на
двамата съпрузи, ходела на родителските й срещи, купила й скъп подарък за бала , плащала
й телефона. Св. н, твърди, че още преди ответникът да заяви своята връзка с друга жена,
ищцата подозирала това, но въпреки това , тя полагала усилия да запази брака си.
Ответникът от своя страна се държал грубо с ищцата и даже я наричал пред хората с обидни
имена.
По искане на ответната страна по делото също са събрани гласни доказателства. В
показанията си свидетелката Г. И. – дъщеря на страните по делото поддържа, че
отношенията между нейните родители се влошили преди около 4 години. Караниците и
разправиите между тях ставали все по-чести и по-чести и тя макар и да била малка
разбирала, че нещата между тях не вървят. С времето скандалите зачестили, като според
свидетелката в повечето случаи , в които родителите й се карали, се чували красъците на
нейната майка. Не може да цитира поводи за скандалите, но твърди, че те просто не се
разбирали. Случвало се по един и същ повод да се карат няколко пъти. Не спели в едно и
също помещение. На рождения ден на детето си в началото на м. януари 2021 г. , бащата
заявил, че има извънбрачна връзка , като около месец по-късно майка й напуснала
семейното им жилище и те не знаели къде се намира. После се върнала и останала до
началото на м. август 2021 г. , но отношенията им били напрегнали и скандалите не
приключили. Не си спомня баща й да е проявявал агресия за каквото и да било. Поддържа,
че баща й не я мотивила да не се среща с майка си , а даже напротив, но тя самата не
желаела да поддържа контакти с нея, тъй като не разбирала нейните действия и не ги
одобрявала. Откакто майка й си тръгнала , баща й се грижел за нея, макар, че в началото
отношения й с майка й били нормални, но след като научила, че тя съди баща й - вече не си
говорят. Свидетелката н т - майка на ответника поддържа , че ищцата дошла в дома им на
18 години и самата тя била дете. Семейния им живот се развивал нормално, родителите на
ответника им помагали в домакинството, с с плащането на сметките, както и при
отглеждането на детето им.Свидетелката твърди, че отношенията им се влошили
последните две годин, като те не желаели да коментират причините с нея. Ищцата си палела
колата и излизала , ответникът и той си палел колата и излизал- всеки по неговите си
пътища. След окончателната им раздяла през лятото на 2021 г., детето астанало да живее в
семейното жилище в с. д. В момента не желаело да се вижда с майка си след делото за
домашно насилие, което тя завела против баща й. Откакто родителите се разделини, за
детето им се грижи бащата. Тъй като детето завършва средното си образование и се готви за
кондидатстване, посещавало частин уроци. Всички разходи се поемали от бащата. Майката
внасяла пари по сметката на детето до навършване на 18 години и поела и половината от
таксата за шофьорския й курс. За роклята и подготовката на бала, грижата била поета от
бащата. Свидетелката т не отрича, че ответникът живее в дома си с друга жена от края на
2022 г.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът
приема , че предявеният брачен иск е основателен. Безспорно се установи , че бракът между
7
страните е дълбоко и непоправимо разстроен с оглед на факта , че в отношенията между
съпрузите е настъпило трайно отчуждение и липса на желание за запазване на брачния
съюз. Разстройството на брака съдът квалифицира и като непоправимо, тъй като същото е
трайно и предвид продължителната фактическа раздяла е невъзможно да бъде преодоляно.
При това положение съдът счита , че формалното съществуване на брака не е в интерес
както на съпрузите , така и на обществото , поради което следва да бъде прекратен с развод
.
С оглед на конкретните данни по настоящото дело съдът намира , че дълбокото и
непоправимо разстройство на брака се дължи на поведението и на двамата съпрузи. В
исковата молба ищцата е направила искане съдът да се произнесе по въпроса за вината ,
като приеме изключителна вина на ответника. Брачното провинение, което е довело до
разстройството на брачните отношения в исковата молба е определено , като установяване
на извънбрачна връзка на ответника. В отговора на исковата молба изложените от ищцата
обстоятелства и твърдения за изключителна брачна вина на ответника са оспорени.
Според съдебната практика и разрешенията , дадени в ППВС № 10 / 1971г. по
въпросите за дълбокото и непоправимо разстройство на брака , не всяко брачно нарушение
следва да се квалифицира ,като „брачна вина „ . Брачното нарушение ще има значението на
„брачна вина” ,когато е причинило резултата - разпадането на брака . Съдът следва да се
ръководи не от значимостта на брачното провинение, а от това, какво отражение е дало
то върху състоянието на съпружеските отношения. Всяко брачно провинение е важно,
дори и незначителното на пръв поглед, щом по делото се установи, че именно то се е
отразило съществено на брачния съюз ,така че е довело до неговото разпадане.
В исковата молба и в отговора на ответника е описан период от време, през който
отношенията между страните постепенно са се влошили, като през м.август 2021 г. ищцата
е напуснала семейното жилище , а към момента ответникът живее с друга жена в дома си.
Тези обстоятелства безспорно се установяват и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Тези свидетели и преди всичко свидетелите Г. И. и н т установяват още, че
отношенията между съпрузите не са се развивали нормално в един предходен преиод от
няколко години, през който между тях непрекъснато е имало напрежение , те не са
съумявали да разрешават разногласията си и се е достигало до разправии и скандали, при
което всеки един от съпрузите се е отдръпвал и се е ограничавал с общуване в служебния
или приятелски кръг - извън семейството. Освен това св. И., която има преки впечатления
от отношенията , които са се развивали между родителите й, установява , че активната
страна в брачните разногласия и скандали обикновено е била нейната майка. Детето е
възприело като агресия и реакцията на нейната майка да заведе съдебно дело против баща й,
с което на практика я е принудила да вземе страна в този развиващ се във времето брачен
конфликт. Свидителките н , н и г дават сведения за впечатленията , които са имали като
външни на семейството хора от семейния живот на двамата съпрузи , както и за реакцията
на ищцата на решението на ответника да заяви открито извънбрачната си връзка и да поиска
развод. Тези свидетели обаче нямат впечатления от случващото се в семейството през
8
годините, за разлика от св. т и И., чиито показания макар и преценени с оглед нормата на
чл. 172 ГПК следва да се вземат предвид и да се кредитират , тъй като същите са
последователни и логични и отразяват преки впечатления, а не оценки на събитията дадени
от единия или другия съпруг.
Съдът приема , че наличните доказателства сочат за брачна връзка , която сериозно е
била ерозирана вследствие от натрупано напрежение в междуличностните отношения на
двамата съпрузи, което като краен резултат е довело до момент на бързо отчуждение ,
липсата на доверие и взаимно уважение между тях и в крайна сметка до изпразването на
брачната връзка от всякакво съдържание. Съдът преценява като недостатъчно обосновани и
недоказани твърденията , че в конкретния случай разстройството на брака се дължи
изключително на виновното поведение на някой от двамата съпрузи. Доказателствата са
недостатъчни / според вътрешното убеждение на съда / за да може въз основа на тях да се
направи категоричен извод в тази посока. В този смисъл се налага извод, че причините
довели до разстройството на брака са от най- различно естество и в основни линии са
свързани с укоримо поведение от страна и на двамата съпрузи , така че категоричен извод
за изключителна вина на някой от тях не би могъл да бъде направен при наличните
доказателства. Показанията на свидетелите са противоречиви относно отделни детайли , но
от всички тях може да се направи извода , че отношенията между съпрузите са се влошили
постепенно в един продължителен период от няколко години. Анализирайки показанията на
тези свидетели , съдът приема, че и двамата съпрузи не са положили достатъчно усилия да
изградят тези отношения на основата на взаимно уважение, преданост , доверие -
вследствие на което помежду им се е появило отчуждение. Съдът приема, че установената
извънбрачна връзка на ответника е следствие, а не причина за тези влошени отношения. В
отношенията между съпрузи са се появили проблеми от морално естество, тъй като и
двамата в един етап от развитието на брачния им живот не са проявили необходимата
зрялост и отговорност към другия съпруг и към създаденото от тях семейството. Съдът не
обсъжда степента на вината , тъй като не е необходимо вината им да бъде еднаква / ППВС
№ 1 / 1957 г. /. И при различна степен на вината / дори и преобладаваща за единия съпруг /
бракът ще бъде дълбоко разстроен по вина на двамата съпрузи – което в крайна сметка е
същественото в настоящия случай.
Затова съдът приема , че поведението на всеки един от брачните партньори е довело
до негативно отношение от страна на другия, като е станало причина за възникналото
състояние на липса на дължимото съдържание на брачната връзка - без възможност за
преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност. Вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
По другите съединени с брачния иск небрачни искове :
Относно упражняване на родителските права, местоживеене на детето Г. и нейната
издръжка – заявени като отделни искови претенции в исковата молба и не оттеглени до края
на настоящото производство, съдът приема следното.
Безспорно , че детето Г. И. И. , редана на ** г. е навършила пълнолетие в хода на
9
настоящото производство, поради което и на основание чл. 235 ал.3 ГПК съдът следва да
вземе предвид този обективно настъпил факт. Считано от навършеното пълнолетие е
отпаднал правния интерес от тези претенции, тъй като съгласно чл. 122 СК родителите
упражняват родителски права само по откношение на ненавършилите пълнолетие техни
деца. В случаите когато те навършват пълнолетие в хода на працеса по предоставянето на
родителските права , претенциите стават лишени от предмет , тъй като правото което се
иска да бъде администрирано , вече не съществува. Това налага тези претенции да бъдат
оставени без разглеждане , а производството в тази му част да бъде прекратено / В този
смисъл Определение № 390 / 13-05.2021 г. на ВКС по гр.д. № 3808/2020 г., ІV г.о. /
По отношение на предявената с отговора на ответника насрещна искова пратенция за
присъждане на издръжка в полза на роденото от брака дете Г. – за минало време , тази
претенция обхваща период от 30.12.2021 г. до 08.01.2023 г. / датата на която детето е
навършило пълнолетие /. На основаие чл. 149 СК , издръжка за минало време може да се
твърси най- много за една година назад преди предявяване на иска. В случая тази претенция
е предявена с отговора на исковата молба на 13.02.2023 г. и е допустимо да обхване само
период една година назад или от 13.02.2022 г. Поради това извън този исков период ,
претенцията за издръжка за минало време се явавя процесуално недопустима , следва да се
остави без разглеждане , а производство и в тази му част следва да бъде прекратено.
По същество. Съгласно чл.143 ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя от съотношението на
нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане, като при определяне размера на
издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите на детето , така и възможностите на
неговите родители, а в правната норма на чл. 142 ал.2 СК се определя само размера на
минималната издръжка на едно дете , който е равен на една четвърт от минималната работна
заплата / от 01.01.2022 г. – 710,00 лв. или минималния законов размер е 177,50 лв. / Не е
спорно , че детето Г. в този период е било непълнолетно и че е живеело в дома на баща си ,
който е полагал непосредствените грижи за неговото отглеждане, възпитание и издръжка.
Родителят при който детето живее , също дължи издръжка, но тъй като този родител поема
ежедневните грижи за това дете , размерът на издръжката, който дължи е по-нисък. Поради
това и за посочения по-горе период майката следва да дължи заплащане на издръжка на
своето тогава ненавършили пълнолетие дете. Събрани са по делото безспорни гласни
доказателства, че и след като окончателно е напуснала семейното жилище през. м. август
2021 г., майката е продължила да се интересува от дъщеря си и от нейния живот, като я е
карала с колата си до гр. Пазарджик, където учи, грижела се е за нея, носила закуски или е
ходела на нейните родителски срещи. Освен това от представените писмени доказателства
се установява, че през този период майката е превеждала по сметка на детето суми , чието
основание е определено изрично като „ издръжка „. Съдът като съобрази възрастта на
детето през искавия период / седемнадесет години / и продиктуваните от нея потребности
свързани със завършване на средното образование и продължаване на обучението във висше
10
учебно заведание счита, че за неговото отглеждане са необходими минимум 650,00 лв.
месечно и понеже бащата е бил този който се е грижел непосредствено за детето ,
ответницата по този иск следва да дължи заплащане на издръжка в размер на 350,00 лв.
месечно или за периода - издръжка в общ размер от 3762,00 лв. Във връзка с това съдът
взема предвид, че понятието " възможности" на дължащия издръжка включва не само
всички негови доходи и имущества , но и всички други възможности, произтичащи от
професия, придобита квалификация или от други обстоятелства зависещи от волята на
съответния родител. Имайки предвид трудоспособната възраст и доброто здравословно
състояние на ответницата / доказателства в противната насока не бяха представени по
делото/ , както и обстоятелство , че ответницата има добра професия и реализира доход
надхвърлящ двукратно минималната работна заплата за страната, а от друга страна няма
задължение за издръжка на други лица съдът счита, че в нейните възможности е да
осигури издръжка на детето си в посочения по-горе размер. От друга страна, съдът при
присъждане на тази сума следва да вземе предвид безспорните доказателства, че по сметка
на детето са внесени за исковия период сумата в размер на 990,00 лв. , поради което след
приспадане на тази сума задължението на ответницата за издръжка на детето остава в
размер на 2772,00 лв. , ведно със законната лихва за забава.
За другите заплатени суми по представените по делото платежни документи, съдът
не би могъл да направи категоричен извод, че касаят само и единствено издръжката на
детето в определен размер , тъй като те включват и други основания за извършени плащания
/ подаръци , такса за шофьоски курс и др./, а твърденията за плащания на мобилни услуги
също не са съпроводени с доказателства, че касаят мобилен номер ползван от детето. Освен
това съдът намира за нужно да отбележи във връзка с възраженията поддържани от
ответницата, че издръжката се дължи за да има детето постоянен сигурен доход , достатъчен
за неговото отглеждане и възпитание. Подаряването на вещи и изпращането на парични
подаръци зависи от волята и желанието на родителя , който ги дава , но това не погасява
задължението му да дава издръжка за ежедневните нужди на детето. В останалата част искът
за присъждане на издръжка се явява неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за семейното жилище, не е спорно , че същото жилище е собственост
на родителите на ответника по брачния иск и следва да бъде предоставено на него за
ползване. В случай на спор относно лични вещи на ищцата или вещи съпружеска
имуществена общност , находящи се в това жилище – страните следва да образуват друго
производство за разрешаване на техните имуществени спорове.
По въпроса за фамилното име , следва да се уважи искането на ищцата да продължи
да носи брачното си фамилно име И. на основание чл. 53 СК. Претенции за издръжка
между съпрузите не са заявени.
В тежест на ответницата по иска за издръжка , следва да се възложи следващата се
държавна такса върху цената на иска /размера на издръжката/ или в размер на 110,88 лв.
Допълнителната държавна такса в размер на 40,00 лв. следва да бъде заплатена поравно от
двете страни в производството или по 20,00 лв. всеки един от тях. С оглед на изхода от
11
спора всяка от страните в производството ще следва да понесе сторените по делото
разноски.
Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака сключен на ** г. между П. И. И. ЕГН **********
с постоянен адрес : гр. ** чрез адв. Ел. К. от ПАК , със съдебен адрес : гр. ** и И. Г. И. ЕГН
********** с адрес: с. **, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата
съпрузи .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените претенции за упражняване на
родителски права, режим на лични отношения и издръжка , считано от датата на подаване на
исковата молба в полза на роденото от брака дете Г. И. И., родена на ** г. - като
процесуално недопустими и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4111/2022 г. по
описа на ПзРС в тази му част.
ОСЪЖДА П. И. И. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. ** чрез адв. Ел. К. от
ПАК , със съдебен адрес : гр. ** да заплати на роденото от брака дете Г. И. И., родена на **
г. издръжка за минало време , за периода 13.02.2022 г. до 08.01.2023 г. в размер на 2772,00
лв. , ведно със законна лихва за забава от датата на подване на исковата молба / 13.02.2023 г.
/ до окончателното изплащане, като отхвърля предявения насрещен иск на И. Г. И. ЕГН
********** с адрес : с. ** против П. И. И. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. ** чрез
адв. Ел. К. от ПАК , със съдебен адрес : гр. ** за заплащане на издръжка за минало време на
роденото от брака дете Г. И. И. за периода 13.02.2022 г. до 08.01.2023 г. над посочения по-
горе размер до претендирания размер от 350,00 лв. месечно – като неоснователен и
ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустим насрещния иск на И. Г. И. ЕГН
********** с адрес : с. ** против П. И. И. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. ** чрез
адв. Ел. К. от ПАК , със съдебен адрес : гр. ** за заплащане на издръжка за минало време на
роденото от брака дете Г. И. И., за периода 30.12.2021 г. до 13.02.2022 г. като процесуално
недопистим и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4111/ 2022 г. в тази му част.
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ – къща в с. д , общ. Пазарджик, ул.
„ Първа „ № 1 се предоставя на И. Г. И..
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ : След прекратяването на
брака съпрузите няма да си дължат издръжката помежду си.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГА : След прекратяването на брака ,
съпруга ще носи брачното си фамилно име И..
ОСЪЖДА И. Г. И. ЕГН ********** с адрес : с. ** да заплати следващата се
държавна такса в размер на 20,00 лв. и П. И. И. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. **
чрез адв. Ел. К. от ПАК , със съдебен адрес : гр. ** да заплати следващата се държавна такса
12
в общ размер от 130,88 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните, а в частта, в която
съдебният акт има характер на определение – подлежи на обжалване с частна жалба пред
ПзОС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13