№ 8920
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110128559 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „С...“ АД против „Б...“ ЕООД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: 3241,46 лв., представляваща продажна цена на стоки по фактура
№**********/01.06.18 г., №**********/ 03.07.18 г. и №**********/23.08.18 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 26.05.2023 г., до окончателното
плащане; 1 566,60 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
01.08.2018 до 25.05.2023 г.
В исковата молба ищецът „С...“ АД, твърди, че страните са в трайни търговски
отношения по набавяне и доставка на стоки от страна на ищеца по заявки на ответника.
Излага, че по повод на заявка от ответника, ищецът е набавил и доставил на същия стоки, за
които били издадени следните фактури: №**********/01.06.18 г. на стойност 1 427,66 лева,
№**********/ 03.07.18 г. на стойност 1 672,20 лева и №**********/23.08.18 г. на стойност
141,60 лева. Излага, че срокът за изпълнение на плащане на цената е 60 дни от деня на
издаване на съответната фактура, като въпреки, че е настъпил падежа за плащане на
процесните суми, ответникът не е изпълнил задължението си, с което е изпаднал в забава за
заплащане на продажната цена. Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и
разноски по производството.
Ответникът „Б...“ ЕООД, в срока за отговор оспорва предявените искове с
твърдението, че е заплатил сумите по процесните фактури, още при получаване на стоките.
Не се оспорва наличието на облигационно отношение между страните, както и доставката
на стоките, за които са били издадени процесните фактури. Ето защо моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
1
правна страна следното:
Предявените искове са за реално изпълнение на парично задължение по договори за
доставка на стоки. За основателността на предявените искове в доказателствена тежест на
ищеца е да установи наличието на облигационни отношения, възникнали с ответника, с
посоченото в исковата молба съдържание, по които е престирал, като е предал стоките,
предмет на продажбата, както и размера на претендираната цена.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяването на дълга.
С доклада по делото, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: наличието на трайни търговски отношения между страните,
изпълнение задължението на ищеца за предаване на процесните стоки, за които са били
издадени фактури №**********/01.06.18 г., №**********/ 03.07.18 г. и
№**********/23.08.18 г. на обща стойност 3 241,46 лв.
Всички обстоятелства от доказателствената тежест разпределена на ищеца са
отделени за безспорни между страните.
Единственото възражение на ответника, че сумите по трите фактури са платени в
брой при получаване на стоките остана недоказано. Въпреки дадените от съда указания с
доклада по делото, ответникът не прояви процесуална активност да проведе доказване на
своето правопогасяващо възражение.
При тази фактическа обстановка съдът намира, че ищецът е изпълнил задължението
си да предаде стоките, предмет на продажбите, за което са издадени фактури №
**********/01.06.18 г., № **********/03.07.18 г. и № **********/23.08.18 г. на обща
стойност 3 241,46 лв., съответно за ответника е възникнало задължението да заплати
договорената цена, като същият е признал, сключването на договорите, получаването на
стоките и цената.
С оглед на изложеното, несъмнено е, че ищецът е изпълнил задължението си да
предаде на купувача стоките, предмет на договора за продажба, поради което и има право да
получи цената. Съгласно заключението на ССчЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200,
ал. 3 ГПК, „С...“ АД е осчетоводило процесните фактури, като е увеличило вземанията си
от„Б...“ ЕООД с общата сума по фактурите в размер на 3241,46 лв. На експертизата не е
предоставена счетоводна справка от „Б...“ ЕООД за осчетоводяването на процесните
фактури, поради което и процесуалното поведение на ответника следва да бъде ценено при
прилагане на последцитите на чл.161 ГПК. Съгласно Аналитичната и хронологична справка
от „С...“ АД на сметка 411 – клиенти - „Б...“ ЕООД за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2023 г.
няма извършени плащания от ответника на ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника, че сумите по фактурите са платени.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не доказва, да е погасил вземанията на ищеца
по процесните фактури, поради което дължи стойността на същите в заявените размери. Ето
защо, исковете са изцяло основателни и следва да бъдат уважени до пълните предявени
размери.
С оглед липсата на доказателства за извършено плащане по процесните фактури и
уговорения в тях срок за плащане, ответникът е изпаднал в забава за плащането им, поради
което основателни се явяват и акцесорните искове за заплащане на мораторна лихва върху
всяка една от главниците по фактурите, поради което на ищеца следва да се присъди сумата
от 1 566,60 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.08.2018
до 25.05.2023 г.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по делото в размер на държавна такса 192,32
лв., държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение,
2
определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ „Б...“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „..., да заплати на „С...“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „..., сумата от 3241,46 лв., представляваща
продажна цена на стоки по фактура №**********/01.06.18 г., №**********/ 03.07.18 г. и
№**********/23.08.18 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
– 26.05.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата от 1 566,60 лв., на основание чл.
309а ТЗ представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.08.2018 до
25.05.2023 г., както и разноски по делото от 592,32 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3