РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. А., 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20222110100073 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД-Б., ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Б., кв.”***”, у***, представлявано от Г.Й.Т., с адрес: гр.Б., ***, чрез
пълномощник Д. Б. З. против И. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***.
С исковата молба ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД-Б.,
ЕИК: *** моли да бъде прието за установено спрямо ответника И. С. М., ЕГН **********, с
адрес: ***, съществуването на вземането му по издадена по ч.гр.дело № 965/2021 г. на РС-
А. Заповед № 372 по чл.410 от ГПК от дата 28.10.2021г. за изпълнение на парично
задължение в размер на: 655.21 лева (шестстотин петдесет и пет лева и 21 ст.) – главница;
54.72 лева (петдесет и четири лева и 72 стотинки) - лихва за периода от 26.09.2019 г. до
21.10.2021 г. (с изключение на периода на действие на извънредното положение от
13.03.2020 година до 13.05.2020 година, за който не се претендира лихва); ведно със
законната лихва от 27.10.2021 г. до изплащане на вземането. Ищецът претендира заплащане
на направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство,
включващи: 25.00 (двадесет и пет) лева - държавна такса и 50.00 (петдесет) лева –
адвокатско възнаграждение.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК вр . с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането на
дружеството - ищец против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно
производство – ч.гр.дело № 965/2021г. на РС-А. във връзка със задължения, произтичащи от
неизпълнение на договорни отношения по неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги,
1
абонатен № ***, за имот находящ се в град А., област Б., *** – по издадени фактури за
периода от 26.08.2019 г. до 25.01.2021 г., с отчетен период по фактури от 29.06.2019 г. до
31.12.2020 г.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за
връчване на ответника. Направено е доказателствено искане за служебно прилагане на
ч.гр.дело № 965/2021г. на РС-А., както и за назначаване на съдебно-икономическа
експертиза (СИЕ) с конкретни задачи.
Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски,
включително разноските в заповедното производство, в размер на 25.00 лева (двадесет и пет
лева) държавна такса и 50.00 лева (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. От негово име е
постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител, както и
впоследствие със становище-уточнение се твърди, че отв.И. С. М. е придобил правата на
потребител на ВиК услуги по наследяване по закон от своя наследодател и бивш титуляр на
партида С. М. Х.. В допълнение са ангажирани писмени доказателства, вкл.удостоверение
за наследници, като наред с първоначалния ответник И. М. са посочени и конституирани в
настоящия процес дъщерите на наследодателя: Й. С. М., с постоянен адрес: с.Р., обл.Б., ***
и А. С. Ш., с постоянен адрес: гр.А., обл.Б., *** .
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът И. С. М. не изпраща
писмен отговор. Не излага становище по основателността на иска. Назначеният му особен
представител адв.К. Т. от АК-Б. депозира отговор, с който не оспорва допустимостта на
исковата претенция, но счита предявеният иск, за неоснователен, поради което го оспорва
по основание и размер. Оспорва представените от ищеца фактури. Не представя
доказателства.
В съдебно заседание особеният представител адв.Т. сочи, че при така
приложените доказателства не се установява наличието на валидно облигационно
правоотношение, което да създава задължения за ответника И. М., поради което счита, че
исковата претенция е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответницата Й. С. М. не изпраща
писмен отговор. Не излага становище по основателността на иска.
Не представя писмени доказателства и не заявява искания. Не се представлява в
съдебно заседание.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответницата А. С. Ш. не изпраща
писмен отговор. Не излага становище по основателността на иска. Назначеният й особен
представител адв.Б. В. от АК-Б. депозира отговор, с който оспорва иска по основание и
размер. Оспорва представените от ищеца фактури. Не представя доказателства.
В съдебно заседание особеният представител адв.В. сочи, че при така
2
приложените доказателства не се установява наличието на валидно облигационно
правоотношение между ищеца и наследодателя на представляваната от нея ответница Ш.,
поради което счита, че исковата претенция е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:
Със заявление по чл.410 от ГПК, вх. № 3314/27.10.2021 г. ищцовото дружество
е поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист единствено срещу
ответника И. С. М., в качеството му на лично задължено към „ВиК“ ЕОД лице, а не против
наследниците на С. М.Х.. Изрично посочено в т.12 от подаденото заявление е, че вземането
спрямо И. М. произтича от обстоятелството, че същият е абонат с абонатен № *** с
водоснабден имот, находящ се на адм.адрес ***.
В хода на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело № 965/2021г. по
описа на РС-А. и след връчване на заповед № 372/28.10.2021г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
с определение № 641/21.12.2021 г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване дължимостта на вземането си против посочения длъжник И. С. М..
В изпълнение на дадените указания е депозирана исковата молба, по която е
образувано настоящото производство. В отговора си особеният представител на ответника
се позовава на липсата на доказателства, от които да се установява наличието на валидно
облигационно правоотношение, което да създава задължения за отв.И. М. към ищцовото
дружество.
Съдът взе предвид, посоченото от ищеца правно основание, като съобрази, че
искът макар и установителен досежно съществуването на вземането в заповедното
производство, намира своето основание в чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Ето защо и приема
претенцията по отношение на отв. И. С. М. за допустима, но разгледА. по същество - за
неоснователна и недоказА. по следните съображения:
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането на ищеца „ВиК“ ЕАД против ответника И. М., съобразно
дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 965/2021г. на РС-А. във
връзка със задължения, произтичащи от неизпълнение на договорни задължение по
неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги, абонатен № ***, имот находящ се в град А.,
област Б., ул.“***“ * – по издадени фактури за периода от 26.08.2019 г. до 25.01.2021 г., с
отчетен период по фактури от 29.06.2019 г. до 31.12.2020 г. Едновременно с това в
обстоятелственото част на исковата молба е отразено, че в полза на отв.И. М. е възникнало
3
качеството на „потребител на ВиК услуги“ от момента на придобиване правото на
собственост върху водоснабден обект, находящ се на гореописания административен адрес.
По делото обаче не са приложени нито документи, удостоверяващи, че ответникът е
собственик на имота (по наследство, в резултат на сделка или друг придобивен способ),
нито такива, които да установяват наличието на договорни отношения между него и
ищцовото дружество (не е приложен договор или заявление към ВиК). Във връзка са дадени
от съда указания по повод разпределение на доказателствената тежест в процеса са изискани
декларираните данни от отв.И. М. и от наследадотеля му С. М. Х., б.ж. на гр.А., починал на
11.11.2020г. Ищовото дружество е представило Погасителен план за процесния абонат с №
***, с посочен титуляр бащата на ответника, но с адм.адрес, различен от посочения в и.м. -
град А., област Б., ул.“***“ № **. Едновременно с това е представено неподписано копие от
погасителен план за същия абонатен номер, но с отбелязване, че задължени лица са „н-ни
на С. М. Х.“ (л.66 от делото). Представеният погасителен план освен неподписан е и
недатиран, но касае задължения и определени падежи - дати на плащането на дължими
(според ищеца) вноски, считано от 24.04.2020 г. – 24.09.2020г., т.е. времеви периоди, през
които наследодателят С. М. Х. е бил жив. При това положение напълно необяснимо остава
как приживе вместо задълженото лице С. М. Х., в посочения от ВиК погасителен план, а
също и в приложените от ищеца Протоколи при отчет по график на индивидуални водомери
от дати 04.11.2019г. и 27.08.2020г. са вписани за потребители „н-ци на С. М. Х.“.
Единственият възможен извод е, че посочените документи съдържат неверни обстоятелства
и не могат да бъдат ценени като годно доказателство, досежно съдържащите се в тях факти.
От друга страна самите твърдения на ищеца по повод произхода за задължението на
ответника И. М. са противоречиви, като след направено уточнение (с молба
вх.3776/02.08.2022г. – л.84), и противно на заявеното, както в подаденото заявление по
чл.410 ГПК, така и в исковата молба, се сочи, че отв.И.М. е придобил права на потребител
на ВиК услуга по наследяване по закон от неговия баща и бивш титуляр на партидата С.
М. Х.. Представено е удостоверение за наследници изх.№ 829/16.08.2022г. на Община А..
Видно от отразеното в него, в качеството на закони наследници (наред с отв.И.
С. М.) на С. М. Х., ЕГН **********, са посочени дъщерите му : Й. С. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Р., обл.Б., *** и А. С. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.А.,
обл.Б., ***. Същите са конституирани като страни в настоящото производство, но спрямо
тях не е формулирано от ищеца конкретно искане – нито за установяване на вземането
спрямо тях, нито за осъждането им да заплатят на ищеца конкретна парична сума за
погасяване на задължението, съобразно наследствена квота. Това от една стрА. и от друга -
обстоятелството, че настоящото производство е с правно основание чр.422 ГПК – за
установяване съществуване на вземане, във връзка със задължение по Заповед за
изпълнение, издадена в хода на заповедно производство, насочено единствено срещу
длъжник И. С. М. – в лично качество, а не като наследник, сочи на извода, че
производството по отношение на Й. С. М., ЕГН ********** и А. С. Ш., ЕГН ********** е
недопустимо и следва да бъде прекратено.
4
Предявените претенции спрямо отв.И. М., при съпоставка на очертания предмет
на спора, съпоставен със събрания доказателствен материал, са допустими, но
неоснователни, като съображенията на съда са следните:
Въз основа на гореизложените мотиви, съдът приема за недоказано
обстоятелството за наличие на ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо
вземане в полза на ищеца-кредитор спрямо ответника-длъжник И. С. М.. В допълнение на
изложените съображения следва да се отбележи, че задължението, така както е посочено от
ищеца – с отчетен период по фактури от 29.06.2019г. до 31.12.2020г. , почти изцяло е за
период, в който наследодателят е бил жив (починал е на 11.11.2020г.). След като ищецът не
е изпълнил процесуалното си задължение по чл.154, ал.1 от ГПК следва да понесе
своеобразната санкция на тежестта на доказване, като съдът приеме за несъществуващи
фактите, които той следва да установи с безспорни доказателства, т.е. да приеме за
недоказано съществуване на вземането му спрямо ответника, за което е издадена заповед по
чл.410 от ГПК. При липсата на доказателства за облигационна връзка между страните,
представеното от експерта заключение, касаещо въпроси досежно използваните от ВиК
измервателни уреди, механизма на работата им, местоположение и достоверност на
данните, е ирелевантно, поради което и не следва да бъде обсъждано.
С оглед възприемане на основание иск за неоснователетен и недоказан, също
така неоснователен се явява и предявения акцесорен иск за лихва в размер на 54.72 лева
(петдесет и четири лева и 72 стотинки) - лихва за периода от 26.09.2019 г. до 21.10.2021 г. (с
изключение на периода на действие на извънредното положение от 13.03.2020 година до
13.05.2020 година, за който не се претендира лихва), както и законна лихва върху
главницата от 27.10.2021 г., поради което и също следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърляне на предявения иск и на осн. чл.78 от ГПК направените
съдебно-деловодни разноски в исковия процес, както и разноските в заповедното
производство, в размер на 25.00 лева (двадесет и седем лева и двадесет и шест ст.) държавна
такса и 50.00 лева (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, следва да остА.т в
тежест на ищеца.
На назначените на ответниците особени представители с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на спора и реално участие в делото, съдът намира, че се
следва възнаграждение, съобразно първоначално определение и внесен от ищеца депозит,
както следва – за адв.Т. в размер на 450 лв. и за адв.В. – 250 лв.
Мотивиран от гореизложеното, А.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД-Б., ЕИК:
5
***, със седалище и адрес на управление - гр. Б., кв.”***”, ***, представлявано от Г.Й.Т. с
адрес: гр. Б., *** против И. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване
съществуването на вземането по издадена по ч.гр.дело № 965/2021 г. на РС-А. Заповед №
372 по чл.410 от ГПК от дата 28.10.2021г. за изпълнение на парично задължение в размер
на: 655.21 лева (шестстотин петдесет и пет лева и 21 ст.) – главница; 54.72 лева (петдесет и
четири лева и 72 стотинки) - лихва за периода от 26.09.2019 г. до 21.10.2021 г. (с изключение
на периода на действие на извънредното положение от 13.03.2020 година до 13.05.2020
година, за който не се претендира лихва); ведно със законната лихва от 27.10.2021 г. до
изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРЕКРАТЯВА производство по делото по отношение на новоконституираните,
в качеството на наследници на С. М. Х., ЕГН **********, ответници: Й. С. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Р., обл.Б., *** и А. С. Ш., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.А., обл.Б., *** като НЕДОПУСТИМО.
ПРИСЪЖДА на особения представител на отв.И. С. М., адв.К. Н. Т. от АК – Б.
възнаграждение в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева, платими от внесен от
ищеца по сметка на съда депозит.
ПРИСЪЖДА на особения представител на ост.А. С. Ш., адв.Б. И. В. от АК - Б.
възнаграждение в размер на 250,00 (четиристотин и петдесет) лева, платими от внесен от
ищеца по сметка на съда депозит.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
6