№ 235
гр. Варна, 22.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600374 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440 ал.2 във вр. с чл.341 ал.2 от НПК.
Постъпила е частна жалба от адв.В., процесуален представител на осъденото лице –
М.Л. К., срещу протоколно определение, постановено на 03.11.2021г. по ЧНД №
20213100201087, по описа на ВОС за 2021г., с което на осъдения М.Л. К., ЕГН **********,
е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание – 1 година, 8 месеца и 6 дни лишаване от свобода. Излагат се
доводи, основно за това, че проверявания съд не изследвал в пълнота доказателствата за
поправянето на осъденото лице. Иска се, отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
допускане на условно предсрочно освобождаване, по отношение на л.св. К..
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото
материали и мотивите на атакуваното определение, констатира следното:
Подадената жалба, инициирала настоящето въззивно производство е процесуално
допустима, поради наличността на процесуалната легитимация, както и спазване на
изискуемия законов срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради
следните съображения:
С определение от 01.10.2020г., постановено по ЧНД №3332/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, с което е прието за изпълнение на наложена с Решение №23-2018-1
131/138 от 25.06.2018г. на Първоинстанционния съд гр. Саранда, Р.Албания, присъда от 6
(шест) години, в сила от 25.09.2017г.
Към датата на постановяване на атакуваното определение л.св е изтърпял 4 години
3 месеца и 24 дни, от които 4 години и 2 месеца и 6 дни фактически, 1 месец и 18 дни са от
положен труд, а неизтърпеният остатък възлиза на 1 година, 8 месеца и 6 дни.
1
От наличните документи в досието на осъдения се установява, че към датата на
постановяване на ревизирания съдебен акт, жалбоподателят е изтърпял срок на лишаване от
свобода в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, с което е изпълнено едното
от условията за допускане на предсрочното му освобождаване.
Положителната процесуална функция в производството по реда на чл.440 от НПК,
изисква наличието на реални и трайни доказателства за поправянето и превъзпитанието на
осъденото лице. От приложения писмен актив се установява, че актуалната оценка на риска
от рецидив е в ниския диапазон – 27 точки. Регистрираните проблемни зони са: отношението
към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди по отношение на обществото
е отчетен на средно ниво. Именно динамичните показатели, които следва да търпят своята
корекция с оглед престоя в изолираната среда, не са отчели никакво понижение,
непосредствено преди разглеждането на молбата на осъдения. Този факт не следва да бъде
пренебрегнат. Следва да се отбележи и друго. Престоят в местата за лишаване от свобода на
територията на РБългария е крайно недостатъчен, за да може да обоснове категоричен извод
за настъпила положителна промяна в осъденото лице.
Със заповед №557/11.12.2020г., по описа на Затвора – София, К. е наказан за
притежание на неразрешена вещ, постановена е санкция - извънредно дежурство по
поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни. В затворническото досие на
лишеният от свобода не се съдържат данни да е награждаван, както се твърди от защитата.
В становището на затворническата администрация се посочва, че л.св. се
характеризира с отчетена мотивация към промяна и добросъвестност, но при усвоена
виктимност и отхвърляне на пълната ответност за постъпките си. Посочено е, че л.св. е
податлив на корекционно въздействие и с позитивна нагласа, но все още не са налице
категорични данни за постигнатата промяна, които да навеждат за предсрочно приключване
на възпитателния процес. Лабилността в поведенчески план се подкрепя и от наложеното
наказание на л.св. в началните етапи на престоя му в МЛС дисциплинарно наказание – явен
признак за склонност към нарушаване на правилата с цел задоволяване на собствени
потребности и нужди.
Видно от материалите по делото, осъдения К. първоначално е бил трансфериран в
Затвора София, а до постановяването на окнчателен съдебен акт е бил о ЗО „Кремиковци“,
където е била изготвена първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди – 29 точки.
След това е преразпределен в Затвора - Варна от 01.12.2020г., а в последствие в ЗО
“Разделна“- закрит тип на 30.12.2020г. В становището на инспектор Ивелина Янева
действително е отбелязано, че за нуждите на производството оценката е била преразгледана
с отчитане на корекционен процес – 27 точки, но е посочено, че краткия период на
наблюдение води до колебливи изводи относно възможността на лишения от свобода за
успешна адаптация при живот извън пенитенциарно заведение. Освен това е посочено, че
лабилната му младежка импулсивност сочи на средна вероятност от вреди към обществото и
най-вече рискът да бъде увлечен от хора с други навици, при слаб самоконтрол.
За да са налице положителните процесуални предпоставки за предсрочно
2
освобождаване, изводът за завършен корекционен процес, трябва да бъде несъмнен.
Категоричен трябва да бъде и извода за успешна реинтеграция в обществото, както и
липсата на заплахи по отношение на членовете му. А с оглед анализа на рисковите фактори,
такива изводи не могат да бъдат формирани.
Изложените по-горе доводи, не позволяват да се достигне до категорично
убеждение, че л.св. К. се е поправил трайно след осъждането му, макар да има убедителни
данни за положително развитие на този процес.
При липса на категорично убеждение за цялостен и завършен процес на поправяне,
очевидно е необходимо пенитенциарното третиране по отношение на М.Л. К. да продължи.
Този извод се основава, както на доказателствата по делото, така и въз основа на
критериите, залегнали в задължителната съдебна практика - ПВС№ 7/75г., изм. с ПВС№
8/87г., според която констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се
основава на данни за константно съзнателно и активно, положително отношение към
режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина.
В този смисъл следва да се приема, че осъденият К. все още не дал индикации за
трайно поправяне, макар да са налични началните за този процес позитивни индикации.
Заради което и съдът намира, че не е налична втората от изискуемите по смисъла на чл.70 от
НК предпоставка.
Предвид изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 899, постановено на 03.11.2021г. по ЧНД
№ 20213100201087, по описа на ВОС, с което на осъдения М.Л. К., ЕГН **********, е било
отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание – 1 година, 8 месеца и 6 дни лишаване от свобода.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3