№ 3707
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110203341 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от
ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Б. К. Н., ЕГН
********** чрез адв. Е. Г. срещу електронен фиш серия К № 5809388 издаден
от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
на чл. 21, ал.2 вр. чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в обжалвания акт не
е посочена датата на влизане в сила на електронния фиш, който обуславя
повторността, както и не е посочено дали нарушението, което се твърди да
обуславя повторността е от същия вид, както процесното. Намира, че
посочената правна квалификация е неясна, тъй като нарушенията по чл. 21,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП са различни и не следва да се смесват. Поддържа се, че е
неясно дали жалбоподателят е бил санкциониран в качеството си на
собственик или на ползвател, като не е изрично посочено кой е собственикът
на МПС. На следващо място се застъпва тезата, че в електронния фиш не е
посочен типа на използваното техническо средство, респ. не може да бъде
1
направена проверка дали същото е мобилно или стационарно, дали са спазени
изискванията за използването му. Оспорва се техническата изправност на
използваното техническо средство. По аргумент от ТР № 1/26.02.2014 г. на
ВАС се застъпва тезата, че заснемането на нарушения в хипотезата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП е допустимо само със стационарни технически средства.
Намира, че като не е посочена разпоредбата на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП в
електронния фиш е накърнено правото на защита на жалбоподателя. От съда
се иска отмяна на обжалвания електронен фиш и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
се явява и упълномощеният му процесуален представител – адв. Г.. В
постъпила молба се изразява съгласие за разглеждане на делото в отсъствие на
жалбоподателя, иска се отмяна на обжалвания електронен фиш и се
претендират разноски.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от юрк. *** се
аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави
искане същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
С електронен фиш серия К 4476088, издаден от СДВР на жалбоподателя
Б. К. Н., ЕГН ********** било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Електронният фиш влязъл в сила на 11.06.2021 г. и глобата по него била
заплатена.
На 07.09.2017 г. от Български институт по метрология било издадено
Удостоверение на одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, с което
била одобрена преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 със срок на валидност 07.09.2027 г. Посочената преносима
система за контрол на скоростта била вписана в регистъра на одобрените
типове средства за измерване, воден при БИМ под № 5126. На 29.03.2022 г.
средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен номер 11743f0
преминало последваща периодична проверка за техническа изправност в
БИМ, за което бил съставен протокол от проверка № 13-СГ- ИСИС/29.03.2022
г.
На 15.04.2022 г. в 10:59 часа в гр. София по бул. „***“ с посока на
движение от бул. „***“ към Околовръстен път било управлявано моторно
превозно средство - товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №
****, собственост на жалбоподателя Б. К. Н., ЕГН **********. На бул. „***“ в
района на № 330 горепосочената преносима система за контрол на скоростта
2
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер на устройството 11743f0
заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на
движение на същото, а именно 72 км./час /преди отчитане на възможна
техническа грешка при измерването/, при въведено с пътен знак В -26
ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място. За позиционирането
на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол рег. №4332 р-
21406, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето
разположението на преносимата система за контрол на скоростта.
След заснемането на процесния автомобил бил изготвен снимков
материал от паметта на техническото средство. Била извършена справка за
собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на
автомобила и бил установен неговият собственик - Б. К. Н., ЕГН **********.
Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К
№ 5809388 с който на собственика на лекия автомобил, с който било
извършено нарушението - Б. К. Н. на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от
ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева
за нарушение на чл. 21, ал. 2 ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било
посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената
скорост на движение на автомобила след приспаднат толеранс, тоест след
отчитане на възможна техническа грешка при измерването, е 69 км/ч., т.е.
допуснато било превишение на разрешената скорост с 19 км/ч. На 09.02.2024 г.
електронният фиш бил връчен на жалбоподателя.
Жалбоподателят Б. К. Н., не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а на 19.02.2024 г. по подал жалба срещу електронния
фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за
последваща проверка № 13-СГ- ИСИС/29.03.2022 г., протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система на 15.04.2022 г. с рег.
№4332р-21406, копие на електронен фиш № К 4476088 и справка относно
статуса му, справка „Картон на водача“ за жалбоподателя, копие на Заповед
№8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи за одобряване
образец на електронен фиш ведно с образец, сертификат на мл.
автоконтрольор **** за преминато обучение за работа с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване
3
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, писмо от Столична община изх.
№СОА24-Ди11-197-(1) от 17.01.2024г. ведно с приложени схема на проект на
организация на движението по бул. „***“, както и веществените
доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на БИМ и протокол № 13-СГ- ИСИС/29.03.2022 г. за
проверка на средството за измерване се установи, че процесната преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 представлява одобрен тип средство за
измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено
нарушението /с фабричен № 11743f0/ е технически изправно, преминало е
последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта
при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/-
3% при измерена скорост над 100 км./час.
Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, разпечатана от
паметта на устройството /приложена по делото/ установява, че на процесната
дата, час и място товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **** се
е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. На
гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на
което е била монтирана системата за видеоконтрол, вкл. е представена и
фотоснимка, установяваща разположението на видеосистемата на платното за
движение, както и снимка на поставения знак, с който е въведено ограничение
на скоростта.
Предвиденият в чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи протокол е съставен и приложен към
доказателствената съвкупност на делото и същият съдържа данни за мястото
на разположение на уреда, мястото на заснемане, посоката на движение,
начален и краен час на работа на радарната система, брой заснети
изображения, служителя, поставил началото и края на работния процес на
АТСС. Съдържащите се в съставения протокол данни съвпадат напълно с
данните в електронния фиш, свързани с мястото на установеното движение на
МПС, посоката на движение, ограничението на скоростта. Времето на
извършване на нарушението съгласно отразеното в електронния фиш е в
съответствие с часовия диапазон на работа на АТСС. В протокола е отразено,
че режимът на измерване е бил стационарен - тоест техническото средство не
е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано
неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на
приближаващите автомобили. В протокола изрично е посочено, че при
заснемане на преминаващите автомобили е отчитано ограничение от 50
км./час, съобразно монтиран пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на
4
скоростта – снимка на знака е приложена по делото.
От представената справка АИС „АНД“ и справка за нарушител/водач за
Б. К. Н., ЕГН ********** се установява, че електронен фиш К № 4476088,
издаден от СДВР е влязъл в сила на 11.06.2021 г. и наложената с него глоба е
била заплатена. По делото е представено и копие на този фиш, от което е
видно, че с него жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал. 1 т.
3 от ЗДвП именно жалбоподателят за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тоест
за същото по вид нарушение, за което е издаден и обжалвания електронен
фиш. Обстоятелството, че в процесния случай ограничението е въведено с
пътен знак, а при предходното нарушение ограничението се съдържа в
законова разпоредба не води до извод, че двете нарушения не са от един и
същи вид, доколкото и в двата случая се касае до превишение на максимално
разрешена скорост на движение, като начина на въвеждане на ограничението е
ирелевантен. В този смисъл възражението за неправилна правна
квалификация поради смесване на двете разпоредби – тази на чл. 21, ал. 2 и ал.
1 от ЗДвП е неоснователно – разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП съдържа
правилото за поведение, а ал. 2 пояснява начина, по който е въведено
ограничението- чрез пътен знак.
Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата
автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил
собственост на жалбоподателя Б. К. Н., ЕГН **********.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице и е насочена е
срещу подлежащ на обжалване акт. Видно от придружителното писмо към
преписката в ОПП- СДВР не е налично доказателство относно датата на
връчване на екземпляр от обжалвания електронен фиш на жалбоподателя, но е
налице отбелязване, от което е видно, че процесният фиш е връчен на
09.02.2024 г., поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена преди
изтичане на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, в който смисъл се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН.
5
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по
този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш
към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. При изследване на електронния фиш от формална
страна съдът намери, че същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
същия съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи
образец. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално
разрешената скорост на движение, въведена със знак В26, както и
установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане
на възможната грешка от техническото средство.
Не могат да бъдат споделени възраженията за незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш поради липса на вписване на определени
обстоятелства в него. Законът ясно е посочил, кои са задължителните
реквизити, наличието на които обуславя законосъобразност на електронния
фиш от формална страна и сред тях не е цитирането на разпоредбата на чл.
189, ал. 6 от ЗДвП тоест правото на възражение. Обстоятелството, че тази
възможност не е била посочена в електронния фиш не е лишило
жалбоподателката от възможността да подаде възражение, още повече,
подаденото възражение се уважава и електронният фиш се анулира, ако
моторното превозно средство е било обявено за издирване или нарушението е
извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение. В
жалбата не се твърди нито едно от двете обстоятелства.
6
Неоснователно е и възражението, че в електронния фиш не е посочен
типа на средството за измерване - напротив, посочено е, че нарушението е
установено с АТСС ARH CAM S1, с фабричен номер 11743f0.
Първото задължително условие за санкционирането на нарушение с
електронен фиш е същото да е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т.е. да
няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор
Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство –
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от БИМ,
като устройство от този тип с фабричен номер 11743f0, с което е установено
нарушението е преминало последваща проверка на техническата му
изправност на 29.03.2022 г., поради което същото към 15.04.2022.2023 г. е
било технически изправно и годно да установи и заснеме процесното
нарушение, поради което възражението срещу техническата годност на
използваното средство било неоснователно.
С оглед изричното позоваване от страна на жалбоподателя на ТР №
1/2014 г. на ВАС съдът намира за нужно да посочи следното:
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът
беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на
нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал. 4
от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
7
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес”, тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението
на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран
процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до
позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство.
Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства
способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и
на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
От събраните по делото доказателства е видно, че нарушението е
установено от преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабричен номер 11743f0 , представляваща одобрен тип
средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък /за което е съставен и
протокол рег. № 4332р-21406, съобразно изискванията на чл. 10, ал.1 от
8
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка, измерената скорост на движение
на заснетия автомобил е била 72 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3км./час, поради което отразената във фиша скорост от 69
км./ч е коректно определена. Именно тази скорост е била съобразявана при
преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл
съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 69 км./ч., т.е. отчетено
е превишение от 19 км./ч., а не от 22 км/час, което обстоятелство се явява в
полза на жалбоподателя и именно за това превишение на скоростта същият е
бил санкциониран.
В резюме от анализа на доказателствените източници се достига до
несъмнен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място със
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743f0 е било заснето
управление на процесния товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№ **** със скорост от 72 км./ч. (преди отчитане на възможна грешка от 3
км./час от засечената скорост) при ограничение от 50 км./ч., въведено с пътен
знак В26, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗДвП, като максимално разрешената
скорост след приспадане на възможната грешка при измерването от 3 км./час е
била превишена с 19 км./ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя Б. К. Н., ЕГН
**********. След получаване на електронния фиш в съответната структура на
СДВР не е представена декларация от последния, в качеството му на
собственик на заснетото МПС, с посочване на лицето, което на процесната
дата е управлявало заснетия автомобил. Законът ясно е посочил, че наказаното
лице разполага с възможност да подаде декларация, в която да посочи кой е
управлявал автомобила. В такава хипотеза издаденият на собственика
електронен фиш се анулира и се издава такъв на посоченото в декларацията
лице. Жалбоподателят не е депозирал такава декларация, а е оспорил фиша с
жалба до съда. Член 188 ал. 1 от ЗДвП предвижда изрично отговорност за
собственика дори и в хипотеза, в която не е управлявал лично МПС, с което е
9
извършено нарушение, ако не посочи кой е управлявал автомобила. След като
жалбоподателят не е посочил лицето, на което е предоставил автомобила, то
съдът намира, че правилно именно той, като собственик на МПС, с което е
извършено нарушение е бил санкциониран за последното.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 19 км./ч.
в населено място законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 2 от същия текст е
предвидил глоба в размер на 50 лева. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца. Съгласно параграф 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.
174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като
нов водач.
Съдът намира, че по делото по несъмнен начин е установено, че
извършването на процесното нарушение по чл. 182, ал. 1 т. 2 от ЗДвП е
осъществено при условията на повторност. Същото е извършено на 15.04.2022
г., а електронният фиш серия К 4476088, с който жалбоподателят е наказан за
същото по вид нарушение е влязъл в сила на 11.06.2021 г., тоест преди по-
малко от една година. С оглед установеното превишение на максимално
разрешената скорост съдът намира, че правната квалификация на
нарушението, респ. основанието, на което е наложена глобата са правилно
посочени и съответни на доказаната фактическа обстановка. Правилно е
определен и размерът на наложената за процесното нарушение глоба – същата
е в размер на 100 лева, представляваща двойният размер на посочената в чл.
182, ал.1 т. 2 от ЗДвП глоба. Размерът на глобата е фиксиран, поради което
въпрос за нейното изменение не може да се поставя.
Настоящият съдебен състав счита, че не е нарушено правото на защита
на жалбоподателя от обстоятелството, че не е посочено за какво нарушение е
издаден електронният фиш серия К 4476088 и датата на влизането му в сила,
тъй като този електронен фиш е връчен на жалбоподателя, същият е запознат
с него, като дори е заплатил наложната с него глоба.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид, а от друга страна
превишаването на максимално допустимата скорост повишава риска от
реализиране на ПТП и евентуално засягане на здравето и живота на
участниците в движението.
С оглед изложените съображения съдът намира, че издаденият
10
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата
страна съдът намира, че следва да присъди в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на
извършената от юрисконсулта дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5809388 издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от
Закона за движението по пътищата на жалбоподателя Б. К. Н., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
(сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. К. Н., ЕГН ********** да заплати на Столичната
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11