Р Е Ш Е Н И Е
№ 379
Гр. П.***, 13.10.2020 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в публично съдебно заседание
проведено на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Силвия Димитрова
при
съдебния секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно
дело № 399/2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на П.А.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.Б. ***,
офис 6, против Заповед № 313з–1050 от 03.06.2020 година на директора на
Областна дирекция на МВР П., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца. Процесуалният представител на
жалбоподателя твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен,
необоснован и постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Моли съда да отмени оспорената заповед и присъди направените съдебни
разноски.
В проведеното съдебно заседание на 15.09.2020 година жалбоподателят
П.А.Д., редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат В.Б., който излага допълнителни доводи за незаконосъобразността
на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 15.09.2020 година ответникът
по жалбата – директора на Областна дирекция на МВР П., редовно призован, не се
явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В.***, която оспорва жалбата
като неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Административен съд – П.***, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят П.А.Д. е служител в МВР, работи като началник
Районно управление Р.***при ОДМВР П.***, като същият в гр. Р.***е извършил нарушение
на служебната дисциплина, като на 20.12.2019 година в РУ Радомир, във връзка с
възникналата служебна необходимост е издал Заповед №328з-235/20.12.2019 година
по описа на районното управление, с която на четирима служители, назначени на
длъжности в Участък Земен и изпълняващи патрулно – постова дейност, считано от
23.12.2019 година им е разпоредено да изпълняват служебните си задължения в
Звено ООР в Група „Охранителна полиция” към РУ Р.***при ОДМВР П.***, без да се
съобрази с т.VІІІ, т. 8.6 от Заповед
№313з-600/29.03.2019 година, изменена и допълнена със Заповед
№313з-1105/27.06.2019 година и Заповед №313з-1510/13.09.2019 година на
Директора на ОДМВР П.***. При издаването на заповедта гл. инспектор Д. не се е
съобразил и с чл. 43, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 18, ал. 1, т. 7 от Правилника
за устройството и дейността на МВР.
Извършеното от служителя
нарушение на служебната дисциплина е установено при извършена проверка,
възложена със Заповед рег. №313з-818/27.04.2020 година (лист 17 от делото),
издадена във връзка с данните изнесени в доклад на Дирекция „Инспекторат”
№4575р-935/06.04.2020 година. Със заповедта е определена комисия, която да
извърши проверка на изложените в доклада данни и да констатира издадена ли е
незаконосъобразно заповед от Началник РУ Р.***при ОДМВР П.***, с която е
възложено на служители от Участък Земен към РУ Р.***да изпълняват служебните си
задължения в Група”Охранителна полиция” към районното управление.
С Докладна записка рег. №
313р-6372/20.05.2020 година председателят на комисията е предложил на директора
на ОДМВР П.*** срокът за извършването й да бъде удължен с 20 дни, като на
същата дата докладната е била резолирана с отговор „да”.
В справка рег.
№313з-6777/28.05.2020 година е отразен резултатът от комплексната проверка (лист
14 от делото) като комисията е взела предвид дадените от Д. писмени сведения
рег. №313-6050/12.05.2020 година по описа на ОДМВР П.*** (лист 30 от делото),
изискала е и е разгледала длъжностната характеристика и протокол за запознаване
със същата от страна на жалбоподателя по делото (лист 54 – 59). Към момента на
проверката е приложена и заповед №313з-600/29.03.2020 година, относно
организацията и разпределението на
работното време (лист 37 от делото) и е предложила на гл. инспектор П.А.Д. на
основание чл. 200, ал. 1, т.11, пр. вторпо от ЗМВР да му бъде наложено
дисциплинарно наказание”Порицание” за срок от шест месеца до една година.
Съгласно резолюцията
изписана на справката е отправена покана рег. №313р-6952 (лист 10 от делото) до
П.А.Д. в срок до 03.06.2020 година да представи
обяснения, като в тях посочи доказателствата, наложили издаването на издадената
незаконосъобразно Заповед №328з-235/20.12.2019 година. Поканата е
връчена на П.А.Д. на 02.06.2020 година, в 11:00 часа.
По делото е приложено писмо
рег. №313р-7031 от 03.06.2020 година (лист 11 от делото), адресирано до
началник Сектор КАПО и ЧР, Отдел Административен при ОДМВР П.***, с което се
изисква служебна справка дали в срок от 11:00 часа на 02.06.2020 година до
11:00 часа на 03.06.2020 година П.А.Д. е депозирал в АИС „Документооборот”
сведения, обяснение или възражение във връзка със справка рег.
№313з-6777/28.05.2020 година, с която същият се е запознал, в отговор на което
председателят на комисията, съгласно Заповед №313з-818/2020 година е информиран
с писмо УРИ №313р-7039 (лист 12 от делото), че няма депозирано сведение,
възражение или друг документ от гл. инспектор Д. във връзка с горецитираната
справка.
С протокол рег. №313р-7045/03.06.2020 година (лист 13
от делото) директорът на ОД на МВР П.*** удостоверява отказа на П.А.Д. да даде
допълнителни обяснения или възражения, относно посочените в обобщена справка
рег. №313з-6777/28.05.2020 година факти и обстоятелства във връзка с
предложеното наказание. Протоколът е подписан от директорът на ОД на МВР П.***.
С оспорената заповед на основание чл. 194, ал. 2, т. 1,
чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ и ал. 2 и чл. 204, т.
3 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест)
месеца, за това че на 20.12.2019 г. в гр. Радомир, РУ Р.***във връзка с
възникналата служебна необходимост е издал Заповед №328з-235/20.12.2019 година
по описа на районното управление, с която на четирима служители, назначени на
длъжности в Участък Земен и изпълняващи патрулно – постова дейност, считано от
23.12.2019 година им е разпоредил да изпълняват служебните си задължения в
Звено ООР в Група „Охранителна полиция” към РУ Р.***при ОДМВР П.***, без да се
съобрази с т.VІІІ, т. 8.6 от Заповед
№313з-600/29.03.2019 г., изменена и допълнена със Заповед №313з-1105/27.06.2019
г. и Заповед №313з-1510/13.09.2019 г. на Директора на ОДМВР П.***.
При издаването на посочената заповед гл. инспектор П.Д.
не се е съобразил с чл. 43, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 18, ал. 1, т. 7 от
Правилника за устройството и дейността на МВР, в които изрично е предвидено, че
директорите на областните дирекции управляват човешките ресурси.
При така установените факти, настоящият състав на
Административен съд – П.***, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори същата, като неин адресат,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е валиден административен акт, като издадена от компетентен орган по
смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в
предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл.
210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно
чл.
204 от ЗМВР дисциплинарно наказание „Порицание” се налага
от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретния случай това е директора
на ОДМВР П.***. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл.
195, ал. 1 от ЗМВР – не по – късно от два месеца от откриване на нарушението и
не по-късно от една година от извършването му.
Редът за провеждане на дисциплинарното производство е
уреден в чл.
205 и следващите от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува
при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и данни за неговия
извършител, като съгласно чл.
205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни
дисциплинарно наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. В
случая е извършена проверка.
Настоящият съдебен състав приема, въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, че в конкретния случай няма данни за
извършено дисциплинарно нарушение – неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР от
жалбоподателя виновно. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение на чл.
206, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като не се споделя изводът на
дисциплинарнонаказващия орган, че поведението на държавния служител е
осъществено в нарушение на определения за това ред, без съответните правомощия и при несъобразяване с разпоредбата на чл. 43,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 18, ал. 1, т. 7 от Правилника за устройството и
дейността на МВР, в който изрично е предвидено, че директорите на областните
дирекции управляват човешките ресурси. Настоящият съдебен състав не
споделя изложеното в оспорената заповед по отношение на мотива, че началникът
на РУ Р.***при ОД на МВР П.*** няма законни правомощия и правни основания да
издаде заповед, с която сменя местоработата на подчинените му служители, тъй
като със същата не се променя заеманата от тях длъжност и същите, макар и да им
е разпоредено да изпълняват служебните си задължения в звено ООР в група
„Охранителна полиция” към РУ Р.***при ОД на МВР П.*** не променят територията,
обслужвана от РУ Р.***и не сменят местоработата си. Смяната на местоработата
изисква най-малкото смяна на РУ и изменение на задълженията ми, което в случая
не е необходимо, тъй като Участък Земен е териториално подчинен на РУ Радомир,
респективно гл. инспектор Д. законосъобразно е разпределил човешкия ресурс в
ръководеното от него районно управление. Четиримата служители, назначени в
Участък Земен, на които им е разпоредено за изпълняват служебните си
задължения в Звено ООР в Група
„Охранителна полиция” към РУ Р.***при ОДМВР П.***, са служители на същото това
районно управление и по закон са им вменени задачи по охрана на обществения ред
на обслужваната територия, т.е. на територията на РУ Радомир. С издаването на
оспорената заповед гл. инспектор Д., в качеството си на началник РУ Р.***не е сменил
местоработата на служителите, тъй като смяната на местоработата изисква смяна
на районното управление, под чието ръководство се намират служителите, не е
изменил характерът на работата им, началният и крайният час на работното им
време и времето им за почивка. Ето защо настоящият съдебен състав не споделя
извода на дисциплинарно наказващия орган, че
с издаването на Заповед рег.
№328з-235/20.12.2019 г., Началник РУ Р.***– гл. инспектор П.Д. не се е
съобразил с чл.43, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 18, ал. 1, т. 7 от Правилника за
устройството и дейността на МВР.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал.
2 от Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г., когато в справката се
съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, дисциплинарно
наказващият орган следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 206, ал. 1–4 от ЗМВР, като по силата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган
е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени
обяснения.
Дисциплинарното производство е започнало с
извършването на проверка, във връзка със Заповед рег. №313з-818/27.04.2020 година
(лист 17 от делото), издадена въз основа на данните изнесени в доклад на
Дирекция „Инспекторат” №4575р-935/06.04.2020 година По случая жалбоподателят е
дал писмени сведения, в които е обосновал мотивите си за издаването на Заповед №328з-235/20.12.2019 година, но това
е сторено на 12.05.2020 година, т.е. във връзка с разпоредената проверка, но
преди налагането на дисциплинарното наказание с оспорената заповед, издадена на
02.06.2020 година. В представените писмени документи, приети като доказателства
по делото са налице данни, че служителят се е запознал с изготвената справка УРИ
№313р-6777/28.05.2020 г. на 02.06.2020 година, отразяваща действията при
извършената проверка, но това, че наказаният служител се е запознал с
констатациите на дисциплинарно наказващият орган не дерогира задълженията му по
чл. 206 от ЗМВР. Съгласно Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015 година
запознаването със справката е последното действие на комисията, извършила
проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР.
Тази справка, ведно със събраните доказателства следва
да се предаде на дисциплинарно наказващия орган. От този момент на сетне този
орган следва да изслуша държавния служител или да приеме писмените му
обяснения. Видно от доказателствата приложени по делото такива действия
извършени от директора на ОД на МВР са предприети, но не са налице данни за
изслушване на наказания служител или писмени обяснения, които той да е
представил в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Приложената по делото покана с изх. № 313р-6952
от 02.06.2020 година, не доказва изпълнение на процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като процесуалното действие е реално неизвършено – обяснения,
възражения и пр. няма. Няма и протокол или друго писмено доказателство от
изслушване.
Дори да се приеме, че тази отправена покана е валидна,
то при липса на дадени писмени обяснения от държавния служител е било задължително
неговото изслушване от компетентния орган. Същият не само, че не го е изслушал,
но и липсват доказателства жалбоподателят да е бил поканен на определена дата
за изслушване, поканен е единствено в указан срок да „ даде писмените си
обяснения като посочи и доказателствата за твърдените от него факти и
обстоятелства”. Директорът на ОД на МВР П.*** не е поканил за изслушване
държавния служител за определена дата, единствено е поискал неговите писмени
обяснения, което представлява съществено нарушение на административно
производствените правила, т.е. той не го е запознал с алтернативните
възможности, които има. Императивното изискване, регламентирано в чл. 206, ал.
1 от ЗМВР задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
обяснения, както и да събере и оцени посочените от него доказателства и
събраните при проверката такива – ал. 4 на чл. 206. От събраните в
дисциплинарното и в съдебното производство доказателства се приема, че тези
изисквания не са спазени. Липсата на всяко от алтернативно предвидените в чл.
206, ал. 1 от ЗМВР самостоятелни действия на дисциплинарно наказващия орган е
основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. Изслушването
на държавния служител или приемането на писмени обяснения имат за цел да
гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с
налагане на дисциплинарното наказание. Изслушването на държавния служител или
определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на
наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане
на дисциплинарното производство. Тези две възможности са предоставени на
служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарно производство, като
е без значение дали той ще се възползва от тях. По силата на закона наказващият
орган е задължен да създаде условия за тяхното реализиране. Дали служителят ще
се възползва от тези правни възможности или ще се откаже от тях е без значение,
но те трябва да му бъдат осигурени от административния орган.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че оспорената Заповед № 313з–1050 от 03.06.2020 година на директора на Областна
дирекция на МВР П.***, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца като постановена в
противоречие с материално правните разпоредби, следва да бъде отменена.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя адвокат В.Б. *** за присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък, следва да се уважи, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
ответната страна заплати на жалбоподателя сумата в общ размер на 410 /четиристотин
и десет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса и 400 лева платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 20922 от 10.06.2020
година.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предложение второ от АПК настоящият съдебен състав на Административен
съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 313з–1050 от 03.06.2020 година на директора на Областна дирекция на МВР П.***,
с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал.
1, т. 11, предл. второ и ал. 2 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР на жалбоподателя гл.
инспектор П.А.Д. с ЕГН ********** *** е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на министерство вътрешните работи П.***, със седалище и адрес
на управление гр. П.***, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на П.А.Д. с ЕГН ********** ***, съдебни разноски в размер на 410
/четиристотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно оспорване на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР.
Съдия:/П/