Р E Ш Е Н И Е
№ 260028
гр.Русе, 02.09.2020г.
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…..гражданска
колегия…в закрито заседание на 02 септември през две хиляди и двадесета година….
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мария Велкова
ЧЛЕНОВЕ : Галина Магардичиян
Боян Войков-мл.с.
при секретаря ………. и в присъствието на прокурора…. като
разгледа докладваното от съдията Г.Магардичиян в. гр.
дело № 430 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
чл.435 и сл. от ГПК.
С.К.Н. чрез пълномощника
си адв.К.Х. обжалва Постановление № 1 от 10.06.2020г
по изп.дело № 2019***0401177
описа на ЧСИ В.Н., рег № *** с район на действие РОС,
с което на основание чл.528, ал.5 ГПК във връзка с чл.527,ал.3 ГПК й е наложена
глоба в размер на 200лв. Излага оплаквания за неправилност на обжалваното постановление
като счита, че към 06.06.2020г и към момента на
налагане на глобата изпълнителното дело е било спряно с определение № 169 от
10.02.2020 по в.гр.д.№ 93/20 по описа на РОС, а освен това твърди, че на 06.06.2020г е предала детето на бащата за осъществяване на
лични контакти с детето, но то се разстроило, които е причината тези контакти
да не се осъществят. Иска отмяна на постановлението и претендира разноските по
делото.
Взискателят по изпълнителното дело А.Д.Г.
не взема становище по основателността на жалбата.
Приложени са и мотивите
на съдебния изпълнител във връзка с
обжалваното действие, в които съдебният изпълнител счита подадената жалба за
допустима, но неоснователна.
След преценка на
доводите на страните, доказателствата по делото и мотивите на съдебният
изпълнител, съдът намира, че подадените жалба е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Изпълнителното дело е
образувано по молба на А.Д.Г. въз основа на изпълнителен лист № 4037 от 13.12.2019,
издаден по гр.д.№ 3078/19 по описа на РРС за определеният на бащата А.Д.Г.
режим на лични отношения с детето К.А.Г., родено на ***г.
Производството по изпълнение на задължение за
предаване на дете, уредено в чл. 528 ГПК,
е специално изпълнително производство, за което законодателят изрично е посочил
неизпълнението на кои задължения се санкционира с глоба. Производството започва
с покана за доброволно изпълнение на длъжника в определено време и място, която
трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от
една седмица преди определеното време за предаване на детето, като в 3-дневен
срок от връчването на поканата, длъжникът следва да съобщи на съдебния
изпълнител: готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви
пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое време и
място е готов да предаде детето. За неизпълнение на тези задължения по чл. 528, ал.
2 ГПК в срок, съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал.
3 ГПК и при необходимост постановява принудителното му довеждане. С
оглед спецификата на производството по предаване на дете, законодателят е
допуснал съдебният изпълнител да поиска от дирекция "Социално
подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното
изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и
на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните
последици от неизпълнението на съдебното решение; да поиска от дирекция
"Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от
Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските
органи - вземането на мерки по чл. 65 от
Закона за Министерството на вътрешните работи и едва ако длъжникът
не изпълни доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските
органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и
го предава на взискателя.
Видно от съдържанието на изпълнителното дело в
настоящия случай съдебният изпълнител по отношение на наложената на С.К.Н. с
постановление № 1 от 10.06.2020г глоба в размер на 200лв не е спазил
процесуалните изисквания на закона.
Съдебният изпълнител не
е изпращал покана за доброволно изпълнение до Н. досежно
предаване на детето на 06.06.2020г. Видно от
съставеният протокол от 06.06.2020г в 10.50, същият е
изготвен от частния съдебен изпълнител след като на същата дата е проведен
телефонен разговор с взискателя, който заявил, че бил
в дома на майката за предаване на детето където детето било изведено от
майката, но тя/ според оплакването на взискателя/ не
му дала да го докосва и след като гушнала детето то се разплакало когато бащата
го взел, след което майката взела детето и влязла в дома си и той не могъл да
осъществи личните си отношения с детето.
На 10.06.2020г частният
съдебен изпълнител съставил Постановление № 1, в който след като описал
извършеното от него по изпълнителното дело, стигнал до извода, че Н. не е
направила необходимото и зависещо от нея да положи именно майчина грижа, за да
мотивира детето да контактува с баща си, дори и в нейно присъствие и и наложил
глоба в размер на 200лв. Това постановление е неправилно, първо защото
съдебният изпълнител не е изпълнил процедурата, предвидена в чл.528 ГПК,
описана по-горе в определението, а на следващо място, тъй като към 06.06.2020г, респективно 10.06.2020г производството по
изпълнителното дело е било спряно по силата на Определение № 169/10.02.2020г,
постановено по в.гр.д.№ 93/20 по описа на РОС. Действително в определението на
съда не е посочен момента до който изпълнителното дело се спира, но по силата
на закона с оглед обстоятелството, че предмет на изпълнението е определен режим
на лични отношения на бащата с детето въз основа на определение за привременни
мерки, с постановяване на влязло в сила решение по правния спор относно
родителски права, местоживеене и режим на лични отношения, изобщо отпада интереса
от изпълнение на определението за привременни мерки досежно
режима на лични отношения, тъй като този въпрос се разрешава с влязлото в сила
решение по спора, което от този момент действа за в бъдеще. В този смисъл,
макар и в определението за спиране на изпълнителното дело да не е посочен
момент до който същото е спряно, за такъв следва да се счита момента на влизане
на решението по правния спор в сила. Видно от справка в деловодната програма на
РОС, приложената към настоящото дело, Решение № 133 от 20.03.2020г, постановено
по в.гр.д.№ 93/20 по описа на РОС е влязло в сила на 30.06.2020г. В този смисъл от спирането на изпълнителното дело на
10.02.2020г до 30.06.2020г съдебният изпълнител няма основание да извършва
изпълнителни действия по изпълнителното дело, тъй като същото е спряно, а след
тази дата според настоящия състав няма основание за такива, тъй като
привременните мерки, които са предмет на изпълнителният лист, имат действие до
постановяване на влязло в сила решение по правния спор.
В този смисъл
Постановление № 1 от 10.06.2020г, с което на С.К.Н. е наложена глоба в размер
на 200лв е незаконосъобразно и следва да се отмени.
С.Н. е претендирала
присъждане на разноски в производството. Съдът намира, че такива не следва да и
се присъждат в настоящото производство. С оглед характера на производството, а
именно проверка законосъобразността на извършени от съдебният изпълнител
действия, съдът намира, че взискателят по
изпълнителното дело не следва да носи отговорност за направените от жалбоподателката разноски в настоящото производство, тъй
като не е станал причина за завеждането му.
По
изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление № 1от 10.06.2020 г. на ЧСИ
В.Н. с рег № ***
с район на действие РОС по изп.д.№ 2019***0401177, с
което на С.К.Н. е наложена глоба в размер на 200лв, на основание 528, ал.5 вр чл.527,ал.3 ГПК, като незаконосъобразно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: