ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 914
гр. Пловдив, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502205 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 410 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№8836/26.08.2021 год. депозирана от „Теленор
България“ ЕАД ЕИК ********* против Разпореждане от 03.08.2021г. инкорпорирано в
Заповед №7024/03.08.2021 год., постановено по ч.гр.д. №11924/2021 год., по описа на
Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, с което съдът е отхвърлил Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Теленор България“ ЕАД
срещу П. И. Б., за сумата 67,47 лв. - претендирана неустойка по Договор за мобилни услуги,
както и са отхвърлени съразмерно направените от заявителя разноски. Навеждат се
твърдения, че съдът неоснователно и в нарушение на материалния закон е отхвърлил
заявлението в посочената част, при несъобразяване на изложеното в заявлението и
приложените доказателства. Сочи се, че уговорената неустойка има обезщетителна функция
– да компенсира претърпените от заявителя вреди за накърнения му интерес под формата
на пропуснати ползи. Иска се да бъде разпоредено да се допълни заповедта за изпълнение в
частта за сумите от 67,47 лв. – неустойка по Договор за мобилни услуги, както и да се
присъдят направените разноски в пълен размер. Иска се и присъждането на разноски за
настоящото производство.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима
и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Пред Районен съд – Пловдив е подадено Заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу П. И. Б., за
парично вземане произтичащо от сключен между страните договор за мобилни услуги. Въз
основа на подаденото заявление и приложените документи към него, заповедният съд е
издал Заповед за изпълнение на парично задължения №7024/03.08.2021 год., с която е
уважил искането за сумата от 247.72лв., представляваща неплатени мобилни услуги за
периода 05.07.2019 год.-04.08.2019 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.07.2021 год., до окончателното
изплащане, както и разноски по делото съобразно уважената част на заявлението в размер
на 19.65 лв. – държавна такса и 282.94 лв. – адвокатско възнаграждение. В заповедта е
инкорпорирано и Разпореждане, с което районният съд е приел исканията в заявлението за
частично неоснователни, по отношение на сумата 67,47 лв., представляваща неустойка,
ненадвишаваща размер на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура
№**********/05.08.2019г., и по отношение на разноските за разликата над уважения до
претендирания размер.. Изложени са аргументи, че заявлението подлежи на отхвърляне в
тази част, тъй като вземанията произтичат от нищожни клаузи. Съдът е приел, че клаузата от
договора, уреждаща дължимостта на неустойка в случай на прекратяване на договора по
вина или по инициатива на потребителя, в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти, като потребителят дължи и възстановяване на част
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстващи на
оставащия срок на договора, са нищожни и не пораждат права и задължения за страните.
Съдът е изходил от разрешението в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 год., по тълк. дело № 1/2009
год., ОСГТК на ВКС, че неустойката следва да се приеме за нищожна на осн. чл. 26, ал. 1,
пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, при преценка за всеки конкретен
случай, спрямо примерно изброени в тълкувателното решение критерии. По начина, по
който същата е уговорена в договора, операторът получава очакваната и уговорена печалба
от договора без да дължи насрещна престация до края на срока. Ето защо уговореното се
намира в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй
като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
неустоичните клаузи. Обстоятелството, че в случая се претендира заплащане на неустойката
частично, в размер на сбора от три стандартни месечни абонаментни такси, не санира
недействителността на клаузата, която е правопораждащ юридически факт. В тази посока са
изведени и аргументи, произтичащи от разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП.
С оглед изложената фактическа обстановка настоящият съд намира следното.
Претендираното от заявителя вземане произтича от договор, сключен с потребител,
поради което и заповедният съд е процедирал законосъобразно, извършвайки проверка по
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК за наличие на нищожни и неравноправни клаузи в договора.
Видно от съдържанието на представеното Допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги от 10.05.2019г., в случай на прекратяване на договора по вина или
2
инициатива на потребителя, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
а в допълнение на тази неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпката от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора.
Съгласно ал. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни
клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, нейния размер и
условията, при които се дължи, въззивният съд намира, че е налице обосновано
предположение за противоречие на клаузата за неустойка с чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 15 и т.
19 ЗЗП. Видно от текста на разглежданата клауза, размерът на неустойката се завишава с
„част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на
оставащия срок на договора“. Тази уговорка съдът намира за неясна и в противоречие на
изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй като не е посочено по разбираем начин, нито с каква
част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката. В
случаят потребителят е заставен да тълкува волята на по-силната страна, за да определи
какъв би бил размерът на дължимата неустойка, която евентуално ще дължи при отказ от
договора, и дали този размер не би бил необосновано завишен с оглед евентуалните вреди за
мобилния оператор. Последното не съответства на изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19
ЗЗП. Касателно наличието на обосновано предположение за нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 6
ЗЗП се споделя изложено от заповедния съд в тази насока. Получаването на неустойката
пък, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне на чл. 143, ал. 2, т. 15
ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати
абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените без
операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.
Предвид горното въззивният съд намира, че е налице обоснована вероятност сумата
от 67.47 лв. - неустойка при прекратяване на договора, да се дължи въз основа на
неравноправни клаузи в потребителски договор, поради което правилно с оглед
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за нея.
Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата част,
законосъобразен се явява и актът на заповедния съд относно разноските за частта, за която е
било отхвърлено искането.
Въз основа на гореизложеното настоящата частна жалба се намира за неоснователна,
а атакувания съдебен акт, като правилен, следва да бъде потвърден.
3
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски в настоящото
производство.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 03.08.2021г., инкорпорирано в Заповед
№7024/03.08.2021 год., постановено по ч.гр.д. №11924/2021 год., по описа на Районен съд –
Пловдив, IV граждански състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК депозирано от „Теленор България“ ЕАД срещу П. И. Б. с ЕГН-
**********, за вземания в размер на 67,47 лв. - претендирана неустойка по Договор за
мобилни услуги, начислена във фактура №**********/05.08.2019г., и за разноски за
разликата над уважения до претендирания размер.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4