Решение по КНАХД №323/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на земеделието и храните, чрез юрисконсулт К., против Решение № 86 от 13.06.2025 г. по АНД № 183/2025 г. на Районен съд – Ямбол. Със съдебния акт е отменено НП № 89 от 06.02.2025 г., издадено от Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл. 64, ал. 3, т. 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, на „Агро Органик Контрол“ ЕООД, гр. Ямбол е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева за нарушение по чл. 23, ал. 1, т. 12 от с. з. Със същото решение в тежест на МЗХ са възложени разноски в размер на 600 лева.

С жалбата се претендира отмяната на решението на Ямболския районен съд по съображения за неговата неправилност поради нарушение на закона и необоснованост. Оспорва се изводът на въззивната инстанция за наличие на обстоятелства, квалифициращи нарушението като маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Счита се, че в конкретния случай обстоятелствата по извършеното деяние разкриват типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на нарушение от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Касае се до формално нарушение, поради което липсата на вредни последици не би могла да бъде критерий, който да се вземе предвид при преценката за маловажност на случая. Последващото поведение на нарушителя по изпълнение на задължението, за което е санкциониран, според твърденията в жалбата не би могло да обуслови маловажност на случая. Иска се съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови такова, с което да потвърди санкционния акт. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание касаторът Министъра на земеделието и храните, редовно призован, се представлява от Главен юрисконсулт Е. К., редовно упълномощена, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и иска отмяна на атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по производството и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация.

Ответникът по касацията – „АГРО ОРГАНИК КОНТРОЛ“ ЕООД, гр. Ямбол, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В представен по делото писмен отговор жалбата се оспорва като неоснователна с излагане на подробни съображения по съществото на спора; заявена е претенция за разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира касационната жалба за неоснователна, решението, оспорено с нея, счита за правилно, надлежно мотивирано както от фактическа, така и от правна страна. Същото не страда от касационни отменителни основания, с оглед на което пледира за оставянето му в сила.

Административен съд – Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 86 от 13.06.2025 г. по АНД № 183/2025 г. на Районен съд – Ямбол, с което е отменено НП № 89 от 06.02.2025 г., издадено от Министъра на земеделието и храните за наложена на „Агро Органик Контрол“ ЕООД, гр. Ямбол на основание чл. 64, ал. 3, т. 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева за нарушение по чл. 23, ал. 1, т. 12 от същия закон. С решението в тежест на МЗХ са възложени разноски в размер на 600 лева.

За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че „Агро Органик Контрол“ ЕООД, гр. Ямбол било контролиращо лице по смисъла на чл. 18 от Закона за прилагане Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС и като такова осъществявало контрол върху спазване правилата на биологичното производство и за съответствие на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на продукта или храната. На 08.03.2024 г., в качеството си на контролиращо лице, дружеството извършило годишна проверка на оператора „Агротранс – Монтана“ ЕООД, резултатите от която въвело в публичния електронен регистър по чл. 16а от закона на 26.07.2024 г., т.е. след изтичане на установения в чл. 23, ал. 1, т. 12 от посочения нормативен акт десетдневен срок. За периода 08.03.2024 г. – 19.03.2024 г. в законоустановения срок в регистъра били въведени 312 проверки от контролиращи лица, от които 139 на „Агро Органик Контрол“ ЕООД, гр. Ямбол. На 08.01.2025 г. на дружеството била изпратена покана за съставяне на АУАН, а на 15.01.2025 г. в присъствие на неговия управител и законен представител бил съставен АУАН № 6 от същата дата за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗПООПЗПЕС. Въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението впоследствие на 06.02.2025 г. срещу дружеството е издадено процесното НП.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на производството не са допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на процесуалните правила, а по същество намерил, че доказателствата по делото налагат несъмнен извод за извършено от дружеството административно нарушение по чл. 23, ал. 1, т. 12 от ЗПООПЗПЕС, задължаващ контролиращите лица да въвеждат в регистъра по чл. 16а в срок до 10 дни информация за сключване, изменение или прекратяване на договора за контрол и сертификация, извършените проверки, установените несъответствия и/или нередности и приложените мерки. Отчитайки обстоятелствата, че се касае за първо нарушение, че от нарушението не са настъпили допълнителни вредни последици, че същото е отстранено по инициатива на наказаното лице още преди констатирането му и по отношение на останалите 139 резултата от извършени проверки жалбоподателят е изпълнил стриктно задълженията си, съдът извел извод, че конкретното деяние е изолирано и разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от този вид, съответно - се касае за маловажен случай на административно нарушение, за което предвиденият в санкционната норма на чл. 64, ал. 3, т. 3 от ЗПООПЗПЕС размер на имуществена санкция от 1 000 лева е несъответен на степента на обществена опасност на деянието. По тези съображения ЯРС счел, че НП следва да се отмени, като нарушителят се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът преценил че и по този начин ще бъдат постигнати целите по чл. 12 от ЗАНН.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови решението си, районният съд приема, че не се констатира наличие на процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление – същото е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, при спазване на изискванията за форма и ред за издаване, като съдържа и изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението и коректно посочване на датата на извършването му.

В мотивите на решението си районният съд е направил пълен, задълбочен и конкретен анализ на всички относими доводи и съображения, наведени от санкционираното лице по повод твърденията му за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на производството по издаване на оспореното наказателно постановление, които настоящият касационен състав напълно споделя, поради което същите не следва да се преповтарят и в настоящия акт. Необходимо да се посочи само, че съдът е събрал относимите към правния спор доказателства, които по никакъв начин не променят възприетата фактическа обстановка и не водят до различни правни изводи.

В конкретния случай по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото виновно поведение както и приложимостта на материалния закон, констатациите на районния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Действително, от доказателствата по делото безпротиворечиво се установява, че формално е осъществен съставът на вмененото нарушение, тъй като резултатите от извършената на 08.03.2024 г. проверка на оператора „Агротранс – Монтана“ ЕООД са въведени в регистъра на 26.07.2024 г., което е четири месеца след изтичане на установения в закона десетдневен срок.

Правилен е и изводът на въззивната инстанция, че деянието за което е наказано дружеството-ответник, покрива белезите на маловажен случай. Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН, а в чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от същия закон законодателят си служи още с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен случай“ на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Съдът намира, че в настоящия случай се установява наличие на предпоставките за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. По смисъла на посочената разпоредба не е административно нарушение деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона административно нарушение, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В конкретния случай безспорно е установено, че дължимото действие от страна на юридическото лице е било изпълнено още преди да бъде констатирано от контролния орган, то е първо по ред и от него действително не са настъпили допълнителни вредни последици, а доказателствата сочат, че дружеството стриктно спазва задълженията си с оглед констатациите от останалите 139 проверки, поради което настоящият съдебен състав намира, че извършеното от ответника по касация формално нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 12 от ЗПООПЗПЕС правилно е квалифицирано от въззивния съд като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

С оглед изложеното до тук ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна, поради което решението на ЯРС следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него - отхвърлена.

Ответникът по касацията е направил искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство. С оглед изхода на спора претенцията е основателна и следва да бъде уважена. Относно претендирания размер на адвокатски хонорар и с оглед направеното от процесуалния представител на касатора юрисконсулт К. възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, съдът определя размера на следващото се адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на 400 лева съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2024 г. за възнаграждение за адвокатска работа.

 

Предвид изложеното, ЯАС, касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 86 от 13.06.2025 г. по АНД № 183/2025 г. на Районен съд – Ямбол.

 

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ да заплати на „АГРО ОРГАНИК КОНТРОЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, [улица], * представлявано от управителя Т. Г. И., със съдебен адрес: [населено място], [улица], *, адвокат Х. С. от *, сумата от 400 (четиристотин) лева, съставляваща разноски за касационното производство.

 

Решението е окончателно.