№ 18672
гр. С., 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20211110161982 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Н. Р. П. и Ф. Р. П. осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделност – по ½ от следните суми:
4068,23 лв. – главница за топлинна енергия, доставена до имот в гр. С., район „П.“, ж. к.
„С.Р.“, бл., вх., ап., с аб. № 142045, за периода м. 04.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.10.2021 г. до окончателното
плащане, мораторна лихва в размер на 677,91 лв. за периода 15.09.2019 г. – 11.10.2021 г., 49
лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.
09.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 29.10.2021 г. до окончателното плащане и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. – 11.10.2021 г. в размер на 10,40 лв.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка
на топлинна енергия до процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 25,
находящ се в гр. С., район „П.“, ж. к. „С.Р.“, бл., вх., с абонатен № 142045, възникнало въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Посочва, че ответниците са наследници на Р. И. П. и като такива съсобственици на имота, а
с това и клиенти на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1, т. 2а ДР ЗЕ. Поддържа,
че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като ответниците не са
изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
1
на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството,
извършващо дялово разпределение – в случая „Т.С.“ ЕООД в края на отчетния период на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., ответниците е следвало да заплатят стойността на топлинната енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, а като
не са сторили това, са изпаднали в забава. Поради изложеното ищецът моли за уважаване на
предявените осъдителни искове. Претендира разноски.
Ответниците не са депозирали отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК.
В открито съдебно заседание на 08.06.2022 г. ответниците заявяват, че не оспорват
исковите претенции, изразяват желание за доброволно уреждане на спора, като с молба от
18.07.2022 г. сочат и представят доказателства, че между страните е подписано
извънсъдебно споразумение за разсрочване на погасяването на дълга на 27.06.2022 г., във
връзка с което настоящото производство е било спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК по
взаимно съгласие на страните. Поради постъпила от ищеца молба от 22.11.2022 г., че
ответниците не изпълняват задълженията си по споразумението (неплатена е сума в размер
на 1709,67 лв. по главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
- 29.10.2021 г. до окончателното плащане) и производството следва да бъде възобновено,
съдът е възобновил производството по делото. С молба от 21.08.2023 г. и в открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца посочва, че ответниците са заплатили
сумата от 5968,90 лв., като остава дължима главница в размер на 55,66 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответниците не се явяват и не вземат становище в открито съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка
на топлинна енергия за битови нужди; качеството на ответниците на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е
топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; че през исковия
период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и че
стойността й възлиза на исковата сума.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже:
съществуването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответниците е да докажат плащане на задълженията.
2
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С оглед становището на страните и приетите по делото доказателства безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството са всички обстоятелства, изграждащи
фактическите състави на процесните вземания за главници и лихви за забава, а именно, че:
1) през исковия период ответниците са имали качеството клиенти на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот; 2) процесният имот е топлоснабден; 3) за исковия период
до имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) за исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на
исковата сума; 5) налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността
на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковите суми; 6) между страните е
подписано извънсъдебно споразумение за разсрочване на погасяването на дълга на
27.06.2022 г.
Предвид отделените за безспорни между страните обстоятелства се налага извод, че в
полза на ищеца са възникнали вземания към ответниците за стойност на доставена топлинна
енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми, които суми се дължат в
условията на разделност поравно от всеки от ответниците.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да зачете релевантните за
спора факти, настъпили след предявяване на иска. Едно от съществените правнорелевантни
обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора, безспорно
представлява извършено от ответника доброволно плащане на исковата сума в хода на
исковия процес.
По делото е прието извънсъдебно споразумение от 27.06.2022 г., сключено между ищеца
„Т.С.“ ЕАД и ответниците Н. Р. П. – лично и като пълномощник на Ф. Р. П., на
основание чл. 365 ЗЗД. Съгласно клаузата на чл. 1 от последното негов предмет са сумите,
предявени по настоящото гр. д. № 61982/2021 г. Признато е, че към датата
3
на споразумението ответниците дължат сума в общ размер от 5698,90 лв., включваща сумата
от 4117,23 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия (включваща и цена на услуга
дялово разпределение) за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., район „П.“, ж. к. „С.Р.“,
бл., вх., ап., сумата от 688,31 лв. – лихва за забава върху главниците от 30.10.2018 г. до
11.10.2021 г., сумата от 275,63 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на споразумението, сумата
от 617,73 лв. – съдебни разноски, извършени във връзка с делото.
Съгласно чл. 2 от споразумението сумата трябва да бъде изплатена от ответниците при
описан погасителен план, чрез осем вноски, от които първа в размер от 1709,67 лв., платима
в деня на подписване на споразумението и останалите седем в размер от по 569,89 лв. с
падеж както следва: на 27.07.2022 г., на 27.08.2022 г., на 27.09.2022 г., на 27.10.2022 г., на
27.11.2022 г., на 27.12.2022 г. и на 27.01.2023 г. В споразумението е отразено, че е дължимо
и юрисконсултско възнаграждение, което ищецът ще претендира в исковото производство.
В чл. 4 страните са уговорили, че при точно изпълнение на погасителния план от страна на
ответниците „Т.С.“ ЕАД няма да начислява законна лихва за забава върху дължимите суми,
предмет на споразумението, за срока на разсрочено изпълнение на задълженията. Според чл.
5, при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план или при
забавено плащане на дължима сума от страна на ответниците повече от 5 календарни дни,
„Т.С.“ ЕАД има право да поиска продължаване на действията за принудително събиране на
дължимите суми, в това число и продължаване на съдебното производство срещу
ответниците.
Съдът намира, че с подписването на това споразумение ответниците са признали
съществуването на процесните задължения към ищеца, по което страните не спорят.
Безспорно е, а и се установява от приложеното платежно нареждане от 27.06.2022 г., че в
деня на подписване на споразумението е била заплатена първата вноска по него в размер на
1709,67 лв. С молба вх. № 255498/22.11.2022 г. ищецът е възразил, че ответниците не
изпълняват споразумението, като не е заплатена сума в размер на 1709,67 лв. – главница,
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до плащането. С молба вх. №
234321/21.08.2023 г. ищецът е признал, че ответниците са заплатили сума в общ размер на
5968,90 лв. С оглед постъпилите молби, съдът приема, че ответниците надлежно са
изпълнили задълженията си по споразумението, като ищецът не е доказал забава в
изпълнение на поетите по същото задължения, за да се приеме, че то е изгубило действието
си – видно от споразумението, към 22.11.2022 г. дължими са били три вноски в общ размер
на 1709,67 лв., каквато сума и не е била заплатена от ответниците към тази дата. Същата
обаче не е била изискуема към този момент, доколкото трите вноски са с падеж 27.11.2022
г., 27.12.2022 г., 27.01.2023 г. Срокът на споразумението е изтекъл на 27.01.2023 г., а ищецът
изрично признава, че е заплатена сумата от 5968,90 лв. (т. е. в размер, по-голям от предмета
на делото, съответно на споразумението). При тези данни и при липсата на доказателства, че
ответниците са забавили изплащането на погасителните вноски и следва да им се начислява
законна лихва за забава за срока на разсрочено изпълнение, съдът приема, че ответниците
4
точно и изцяло са изпълнили задълженията си по процесното споразумение от 27.06.2022 г.,
чрез заплащане на всички уговорени вземания и в срок, като не се установява да е дължима
допълнително сума от 55,66 лв. – за главница, ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба до плащането. Доколкото вземанията по споразумението са тези, които са и
предмет на настоящото производство и същите са заплатени, то предявените искове за
главници и лихви следва да се отхвърлят като погасени чрез извършено плащане в хода на
процеса.
По разноските:
Плащането е извършено след предявяване на исковете и при положение, че ответниците
вече са били в забава, поради което с поведението си са станали повод за завеждане на
делото и не са налице основанията за освобождаване от отговорност за разноските по чл. 78,
ал. 2 ГПК. С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в
хода на процеса, ищецът има право на разноски. В случая се претендира юрисконсултско
възнаграждение, доколкото останалите направени от ищеца разноски са предмет на
извънсъдебното споразумение и са заплатени от ответниците. С оглед отделеното за
безспорно обстоятелство, че ответниците са заплатили сумата от 5968,90 лв., т. е. в по-голям
размер от предявените искове, съдът приема, че е заплатено и дължимото юрисконсултско
възнаграждение, което определя на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер на 100 лв. и в полза на ищеца не следва да се присъждат допълнително разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Н. Р. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., район „П.“, ж. к. „С.Р.“, бл., вх., ет. 3, ап. и Ф. Р. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., район „П.“, ж. к. „С.Р.“, бл., вх., ап., осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделност – по ½ част от следните
суми: 4068,23 лв. – главница за топлинна енергия, доставена до имот в гр. С., район „П.“, ж.
к. „С.Р.“, бл., вх., ап., с аб. № 142045, за периода м. 04.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.10.2021 г. до окончателното
плащане, мораторна лихва в размер на 677,91 лв. за периода 15.09.2019 г. – 11.10.2021 г., 49
лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.
09.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 29.10.2021 г. до окончателното плащане и мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. – 11.10.2021 г. в размер на 10,40 лв., като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД, на
5
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6