Р Е Ш
Е Н И Е
№...........................................2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на пети февруари 2020г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 3265/2019г.
по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.186 ал.4 от ЗДДС вр.чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „ЛЕО-М“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Дубровник“ № 34,
представлявано от управителя Г.К.Г., против Заповед № 479-ФК/26.11.2019г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на дружеството е наложена
Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на стопанисван от същото
търговски обект: магазин за домашни потреби, находящ се в гр.Варна,
ул.“Дубровник“ № 36; и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че
нарушението, за което е наложена мярката е установено с Протокол за извършена
проверка без да е съставено, предявено и връчено наказателно постановлениe. Счита, че издаването на заповед за налагане на ПАМ
относно запечатване на търговски обект преди издаване на НП от една страна съставлява съществено процесуално
нарушение, а от друга го лишава от възможността да се възползва от привилегията,
регламентирана в чл.187, ал.4 от ЗДДС. Твърди липса на конкретни мотиви, както
относно необходимостта от административната принуда и специфичната нейна цел, така
и по отношение срока на налагане на мярката. Счита, че законът не задължава органа да постановява принудителна
административна мярка при всяко констатирано нарушение, а следва да преценява
съответните обстоятелства. Твърди нарушение на принципа на съразмерност и
несъответствие със специфичните цели на ЗДДС. На изложените основания моли за
отмяна на акта. В проведеното съдебно заседание не се явява представител и не
изразява становище по съществото на спора.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в
депозирани чрез процесуален представител – ст.ю.к.И.Г. писмени бележки, оспорва жалбата. Счита, че процесната заповед е
правилна и законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и на административно-производствените правила, постановена е
в съответствие с материалния закона и с целта на закона. Сочи, че процесното нарушение,
с което безспорно е засегнат държавен интерес, е установено по несъмнен начин;
в случая органа действа при условията на обвързана компетентност; мярката е
обоснована от изложените мотиви, а срокът за налагането й се определя по
целесъобразност и в случая е съобразен с тежестта на извършеното нарушение и
последиците от същото. Претендира
присъждане на ю.к.
възнаграждение.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните
актове регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл.149 от АПК и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима за
разглеждане.
По основателността:
На 25.11.2019г. органи по приходите при отдел ЦУ на НАП – София, сектор „ОД“-Варна извършили проверка на търговски обект – магазин за домашни потреби, находящ се в гр.Варна, ул.“Дубровник“ №
36 ул.“Илинден“, пав.14, стопанисван от „ЛЕО-М“ ООД.
Резултатът е обективиран в Протокол № 0354226/25.11.2019г., съгласно който в 15.50ч. на посочената дата в обекта е извършена контролна
покупка чрез плащане в брой на 1 бр. тенджера на стойност 42.50 лв. Плащането е
прието от продавача в обекта В.Б., като парите не са сложени в касата и същото не
е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. При
направената разпечатка на КЛЕН е констатирано, че не е отразено издаване на
касова бележка за извършената продажба на стойност 42.50 лв. за посочения ден и
час.
В хода на проверката
са събрани: Дневен финансов отчет; КЛЕН от ФУ в обекта, и опис на налични
парични средства, всички към датата на проверката - 25.11.2019г.
Процесната заповед е издадена
въз основа резултатите от проверката и събраните в хода на същата доказателства, като е прието, че нарушението изпълнява
състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС.
В заповедта са
изложени мотиви, че срока на запечатване се определя съобразно тежестта на нарушението и
последиците от същото, вида и местоположението на търговския обект – голяма площ на търговския обект от
100 кв.м., разположен на оживена улица с голям клиентопоток, видно и от оборота
на касовата наличност – 430 лв.; нерегистриране на продажба, плащането за която
е отделено на страни, а не е сложено в касата. Посочено е, че срока е съобразен
с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта.
Както и че с изпълнението на ПАМ ще се защитят важни обществени интереси, като
се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения.
С
преписката е представен и АУАН № F529298 от 28.11.2019г., за констатираното с Протокола за извършена проверка № 0354226/25.11.2019г. нарушение за неиздаден касов
бон, квалифицирано в същия като такова по чл.25 ал.1 т.1 и по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл.118 от ЗДДС.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Заповедта е
издадена от компетентен орган съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, предвид и представената
Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., на Изп.директор на НАП, като е постановена и в изискуемата от закона писмена форма,
поради което съдът приема, че същата не страда от пороци водещи до нейната
нищожност.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати при издаване
на оспорената заповед съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса
на мотиви и противоречие на изложените такива с констатациите от проверката.
Заповедта безспорно съдържа мотиви, които са ясни и конкретни, отразяващи
особеностите на процесния случай. Същите отговарят на изискването на чл.186
ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши
проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по
чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.
Допълнително следва да се посочи, че доколкото органът изрично се е позовал и
на Протокола за проверка от 25.11.2019г., респ. на констатациите и установяванията
в същия, последните следва да се приемат за част от мотивите на оспорения акт,
съдържащи в подробност и конкретната фактическа обстановка – контролната
покупка, лицето приело плащането и неиздало касов бон, установената разлика в
касовата и фактическата наличност в обекта и др.
Издадената
ЗПАМ е подробно мотивирана и по отношение на срока. Посочено е, че с мярката се
цели да се защитят особено важни държавни интереси – а именно интересът на
държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в проверения търговски обект, като безспорно в тази връзка
са съобразени времето и мястото на
извършване на нарушението, големината и местоположението на обекта, както и стойността
на покупката, сумата на която не е депозирана в касата. В този смисъл срокът на
ПАМ е определен към средния такъв с оглед тежестта на нарушението и целите на
закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за
спазване на установения правов ред.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, които да
обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание.
Неоснователно се твърди и нарушение на материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен при изрично предвидените в закона изключения. В случая
административното производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано
именно с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения,
разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от това, независимо
от предвидените глоби и имуществени санкции, нормата на чл.186 ал.1 т.1 б.
„а“ от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, спрямо лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.118 ал.3 от ЗДДС фискалната
касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или
услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова
кредитна или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално
устройство, от одобрен тип, в случая – фискално устройство с конкретизиран в
атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е
задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект по аргумент от чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 от Наредба № Н-18/2006г.
Описаната по-горе
фактическа обстановка относно неотчетена в обекта продажба чрез издаванена ФКБ,
се установява по безспорен начин от обсъдените във фактическата част на настоящото решение писмени
доказателства. Видно
от същите продажба е
извършена, цената е заплатена и не е издадена фискална касова бележка. Освен това, констатираното нарушение
не се и оспорва с жалбата, а видно от Протокола за проверка от 25.11.2019г.,
лицето извършващо продажбите в обекта и приело сумата за контролната покупка –
В.Б., е заявила, че поради разсеяност не е сложила парите в касата и не е
издала касов бон.
Предвид горното,
съдът намира, че в случая безспорно е осъществен състава на чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС, основанието на което е наложена процесната ПАМ. В този случай административният орган действа при
условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по същество дали
да наложи ПАМ или не, без значение каква е стойността на покупката, за която
не е издаден касов бон.
Другите
основни възражения се свеждат до несъответствие на мярката с целта на закона и
до нарушаване принципа на съразмерност. Същите съдът намира за неоснователни:
принудителните мерки имат преустановителни, възстановителни или превантивни
функции. В случая процесната ПАМ има за цел да пресече и преустанови
извършването на следващи нарушения. Същата се налага с оглед обективното
извършване на посоченото нарушение свързано с нарушаване финансовата дисциплина
на Държавата, респ. с нанасяне вреди на фиска и има за цел именно неговото
преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни деяния, както
изрично е посочено и в самата заповед.
Наложената
в случая ПАМ изцяло съответства на чл.22
от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл.6
от АПК. Както беше посочено, целта на
мярката е да се преустанови и предотврати извършването на административни
нарушения, и в случая правилно административният орган е приел, че запечатване
на търговския обект за срок от 14 дни би постигнало тези цели.
Неоснователно е
възражението в жалбата, че издаването на наказателно постановление, както и че
жалбоподателят не може да се възползва от разпоредбата на чл.187 ал.4 от ЗДДС
води до материална незаконосъобразност на издадената ПАМ. Разпоредбата на
чл.186 ал.1 от ЗДДС изрично сочи, че ПАМ се прилага независимо от имуществените
санкции, в който смисъл е и трайната практика на ВАС. Същите, макар да са
породени от един и същ юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това
произтича и от техния характер: ПАМ имат преустановителни, възстановителни или
превантивни функции – в случая процесната ПАМ има за цел да пресече и
преустанови извършването на следващи нарушения, докато с НП се налага
административно наказание – НП са актове по прилагане на санкцията на съответната
административно-правна норма. ПАМ от своя страна няма санкционен характер.
Същата се налага с оглед обективното извършване на посоченото нарушение, има за
цел неговото преустановяване и превенцията срещу последващи неправомерни
деяния. Във връзка с горното, настоящата инстанция счита, че без значение за
настоящото производство е изхода от административнонаказателното производство.
Материалноправната разпоредба на чл.186
ал.1 от ЗДДС не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза, както съдът посочи по-горе.
До друг извод не
води и разпоредбата на чл.187 ал.4 от ЗДДС,
въпреки наведеното в този смисъл твърдение на жалбоподателят, тъй като тази
норма е приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана
и административно-наказателна отговорност, като погасяването на тази
отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до
прекратяване на действието и.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен административен орган,
съобразена с процесуалните правила и с материалния закон, е законосъобразна.
Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С
оглед изхода на спора на основание чл.143
ал.4 от АПК, вр. чл.78
ал.8 от ГПК, в полза на НАП следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна
сложност на спора, и предприетите от представителя на ответника процесуални
действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния
такъв, установен в чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100 лв.
По
изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЛЕО-М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Дубровник“ № 34, представлявано от управителя Г.К.Г.,
против Заповед № 479-ФК/26.11.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Варна в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1
б „а” от ЗДДС на дружеството е наложена Принудителна административна мярка
/ПАМ/ запечатване на стопанисван от същото търговски обект: магазин за домашни
потреби, находящ се в гр.Варна, ул.“Дубровник“ № 36; и забрана за достъп до
същия за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „ЛЕО-М“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Дубровник“ № 34,
представлявано от управителя Г.К.Г., да
заплати в полза на НАП сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: