РЕШЕНИЕ
№ 23014
гр. ..., 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110134440 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ..., с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: ..., с която е предявен иск с пр. осн. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1999,74 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско на
МПС” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., на ..., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 07.06.2024 г. до окончателното
изпълнение.
Ищецът излага, че на ... г. в гр. ..., при движение по ... от ул. „..“ в посока ..., върху
предното стъкло на лек автомобил „...“ с рег. № ..., управляван от С. К. Д., е паднал клон от
дърво, вследствие на което е реализирано пътнотранспортно произшествие и са нанесени
повреди на лекия автомобил. Излага, че за описаното по-горе моторно превозно средство е
сключена застраховка „Каско на МПС” при ищцовото дружество, обективирана в
застрахователна полица № ..., валидна към момента на събитието. При ищеца е заведена
щета № .../ ... г. и след извършени оглед, опис и оценка на вредите на сервиза, изпълнил
ремонта на автомобила за собственика му, е изплатена сума в размер на 1999,74 лева,
представляваща по същество следващото се застрахователно обезщетение по полицата.
Ищецът счита, че с изплащането на застрахователното обезщетение за него е възникнало
регресно вземане срещу ... в качеството й на собственик, който не е положил необходимите
грижи за декоративните дървета по улицата, в частност да ги обезопаси, така че да осигури
безпрепятственото преминаване покрай тях, каквото задължение има относно крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии.
1
Отправеното искане е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1999,74 лева,
представляваща регресно вземане, придобито след изплащане на застрахователно
обезщетение на собственика на увредения автомобил, вследствие на произшествието,
настъпило на ... г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на
исковата молба пред съда до окончателното й изплащане. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът ... оспорва иска по основание и размер, както и доказателствата,
представени с исковата молба. Твърди, че така настъпилите вреди не са причинени
вследствие на паднал върху автомобила клон на дърво. Предвид настъпилите според
ответника форсмажорни обстоятелства – влошена метеорологична обстановка на 25-
26.11.2023 г. на територията на град ..., изразяваща се в интензивни валежи на сняг,
придружени със силен вятър, както и дъждовно време със силни пориви на вятъра на ... г.,
вследствие на което евентуално е паднал клонът, счита, че не следва да отговаря за
причинените щети. Ответникът заявява, че е положил грижите на добър стопанин, като е
изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на дървесната растителност в
съответствие с нормативната уредба. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение /в
случая бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите
и други правила или характера на работата/ на лице, за което отговаря ответникът като
възложител, да е настъпило събитие – покрит риск, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер до действителните вреди.
От съдържанието на Декларация за щета от ... г., подадена от С. К. Д. пред ищцовото
застрахователно дружество, се установява, че на ... г. в гр. ..., при движение по ... от ул. „..“ в
посока ..., върху предното стъкло на лек автомобил „...“ с рег. № ..., управляван от
посоченото по – горе лице, е паднал клон от дърво, вследствие на което е реализирано
пътнотранспортно произшествие и са нанесени повреди върху предното стъкло и тавана на
лекия автомобил. В декларацията е описано, че водачът е уведомил органите на МВР за
настъпилото произшествие, които са дошли на място, но са отказали да съставят протокол за
събитието.
Установява се по делото, че застрахователят е съставил опис на щетите в рамките на
образуваната щета във връзка със събитието.
2
По делото е разпитан призованият свидетел С. К. Д., който потвърждава
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието и декларирани от свидетеля пред
застрахователя му по застраховка „Каско на МПС“. От показанията на свидетеля се
установява и, че на посочения ден атмосферните условия в града са били неблагоприятни –
бил е навалял сняг, като дървото било надвиснало над пътя под тежестта му. Установява се,
че тежката част на падналия клон се е ударила в предното стъкло на автомобила, след което
вследствие на инерционните сили от движението на автомобила, е отскочила върху тавана,
изтъркаляла се е по дължимата му и е паднала на пътното платно. На свидетеля се е
наложило да отмести падналия клон, при което действие е установил, че клонът е изсъхнал.
По делото е прието заключение на съдебно – автотехническа експертиза, неоспорено от
страните, от което се установява, че при съпоставка на декларирания механизъм на
настъпване на щетите, описа на застрахователя и отразените в декларацията за щета видими
увреждания, щетите по лек автомобил „...“ с рег. № ... се намират в пряка и причинно –
следствена връзка с настъпилото на ... г. произшествие в гр. ....
За събитието не е съставен протокол за събитието, като Общите условия на
застрахователя не поставят такова изискване за този вид произшествие. Няма процесуална
пречка, въпреки липсата на протокол, които да констатира събитието, съдът да приеме
настъпването на събитието за доказано въз основа на събраните свидетелски показания, а
именно свидетелските показания на водача С. Д., които съдът кредитира изцяло, щом не са
налице основания за некредитирането им и доколкото причинната връзка между механизма,
описан в уведомлението /декларацията/ за събитието и възпроизведен от свидетеля, и
щетите се потвърждава от експертното заключение. Ето защо е налице пълно припокриване
на фактите, установени от писмените доказателства и от събраните гласни доказателствени
средства.
Поради изложеното, съдът приема, че на описаното в исковата молба място е паднал
клон на дърво върху движещия се на пътното платно лек автомобил „...“ с рег. № ...,
управляван от С. К. Д., като на автомобила са причинени щети, така както са описани от
водача му и от застрахователя в опис – заключение по щета № .../ ... г.
Приети за безспорен между страните с окончателния доклад по делото са следните
обстоятелства, а именно, че за увредения лек автомобил „...“ с рег. № ... има сключен договор
за имуществено застраховане по застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, валиден към
датата на процесното произшествие, както и че застрахователят е заплатил на сервиза,
извършил ремонта на автомобила, сумата 1999,74 лева. Последните обстоятелства се
установяват и от приетите по делото писмени доказателства.
Страните не спорят и че процесното застрахователно събитие представлява покрит
застрахователен риск съгласно Общите условия на дружеството – ищец.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
3
този смисъл раздел V от ППВС № 7/ 4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл.
50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Не се спори по делото, че дървото, причинило инцидента, е било разположено върху
общинска собственост, каса се за улично озеленяване /арг. от чл. 61, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ/.
Планирането, изграждането, поддържането, опазването и развитието на зелената система на
... се урежда от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на ... /в
сила от 11.10.2007 г./. Съгласно правилото на чл. 31, ал. 1 от Наредбата, поддържането на
зелените площи е специфична и творческа дейност, която се ръководи и осъществява от
специализирани общински структури. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен,
строителноремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно
функциониране на елементите на зелената система, а според ал. 2 на чл. 31, общинските
озеленени площи за широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат на
преглед и преценка за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани
биологични или благоустройствени фондове. Прегледът и преценката се извършват в
процеса на поддържане и опазване от ДЗС и общинските органи по озеленяване.
Съгласно нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата се забранява отсичане или изкореняване
на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността им. Предвидено е
изключение от това правило при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и
самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета,
застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите,
съоръженията и инженерната инфраструктура. В чл. 45, ал. 1 от Наредбата е посочено, че
писмено разрешение за преместване, премахване или кастрене на дървесна и храстова
растителност се издава от Кмета на ... или оправомощено от него длъжностно лице, въз
основа на експертно становище. Съгласно чл. 55 от Наредбата, контрол по изпълнение на
наредбата се осъществява от кмета на ..., от заместник-кмета на ... по Направление „Зелена
система, екология и земеползване“, главния архитект на ..., кметовете на райони, директора
на ДЗС и директора на Столичен инспекторат.
Съдът приема, че в процесния случай вредите са настъпили от лошото стопанисване на
крайпътните насаждения, които като пътни принадлежности по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗП са част от пътя като пътна инфраструктура - чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗП. Поддръжката на
зелените площи в процесния район съдът приема, че е задължение на ... (арг. от чл. 61, ал. 4,
вр. ал. 2 ЗУТ, чл. 45 и чл. 55 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената
система на ..., доколкото съдът приема, че се касае за улично озеленяване), с оглед на което и
отговорност в случая да поправи вредите е възникнала за ответника.
С оглед цитираната нормативна уредба, задълженията по наредбата включват освен
мероприятията по отреждане на зелените площи и контрол дали същите са реализирани, още
и осъществяване на тяхната профилактика, в това число извършване на идентифициране и
премахване на изсъхнали и болни дървета, застрашаващи сигурността на гражданите.
Бездействието на служителите на общината при осъществяването на тези нейни задължения
4
поражда отговорността й за всички преки и непосредствени вреди от паднали клони и
дървета върху граждани и тяхното имущество. Ответникът, като юридическо лице,
осъществява дейностите по поддържане на озеленените площи на територията на общината
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая
именно бездействието на последните е довело до неизпълнение на задължението по чл. 31,
ал. 2 от посочената наредба, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените вреди.
За да се освободи от отговорност ответникът е представил удостоверение от НИМХ, в
което се съобщава, че в периода 27.11.2023 г. – 01.12.2023 г. няма регистрирани опасни
метеорологични явления, на 02.12.2023 г., денят непосредствено преди събитието, поривите
на вятъра са били с ниска скорост до 20 м/сек., а на ... г. в действителност е валял сняг, но с
количеството от 4 мм, което според съда е пренебрежимо малко, така че под тежестта му да
се счупи здрав клон на дърво. Тези данни не могат да опровергаят установеното по делото
обстоятелство относно наличието на изсъхнал клон на дърво от уличното озеленяване, който
не е бил своевременно отсечен от отговорните към Общината лица. Съдът не намира, че се
установяват факти, които да обусловят твърдението за наличие на случайно събитие, което
да освобождава ответника от отговорността за вреди.
От ответника са представени и писмени документи, с които се домогва да установи, че
е спазил задълженията си по поддържане на зелената система на Общината. Тук е мястото
да се посочи, че самият факт, че процесното дърво има неокастрен/неотсечен изсъхнал клон
свидетелства за обратното. Въпреки това съдът, запознавайки се съдържанието на
посочените документи, констатира, че същите съдържат констатации за извършени
проверки, установена в резултат на тях застрашаваща дървесна растителност, но с различно
местонахождение от мястото на настъпване на процесното произшествие, както и че е взето
решение за премахването й. Следва да се посочи, че към преписката не се съдържа нито
един протокол с констатация за изпълнение на възложената дейност, състояща се в
подкастряне или премахване на компрометираната дървесна растителност, каквото
изискване поставя нормата на чл. 45, ал. 5 от горецитираната Наредба.
Според заключението на съдебно-автотехническата стойността на ремонто-
възстановителните дейности, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
произшествието, е 1742,02 лева. Съдът, като съобразява и изложеното от вещото лице в
открито съдебно заседание, проведено на 21.11.2021 г., счита, че определената от вещото
лице сума за ускорено сушене на детайли в камера /абсолютно задължителен процес при
боядисването им/, макар че не е изрично описана във фактурата, издадена от сервиза,
извършил ремонта, като стойност се съдържа и е начислена в цената на труда за боя.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало
вземане в установения от вещото лице размер от 1742,02 лева, който съответства на
действителните вреди. Искът се явява основателен до посочената сума, като следва да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 1999,74 лева.
5
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски съгласно представен списък на разноските /на л. 96 от
делото/ в размер на 479,98 лева – 79,98 лева за държавна такса, 280,00 лв. за депозит по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, 20,00 лева за депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100,00 лева. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски до размера от общо 418,12 лева.
Ответникът е представил доказателства за заплащане на сумата 5,00 лева за издадено
му съдебно удостоверение, като е поискал и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника се следват разноски в общ
размер на 13,53 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., Булстат: ..., с адрес ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., с ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: ..., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД сумата 1742,02
лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско на МПС” за причинени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на ... г. в гр. ..., на ..., за което е образувана при
ищеца щета № .../ ... г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
07.06.2024 г. до окончателното изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 1999,74 лева.
ОСЪЖДА ..., Булстат: ..., с адрес ..., ДА ЗАПЛАТИ на ..., с ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 418,12 лева, представляваща
направените в производството пред първата инстанция съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА ..., с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
Булстат: ..., с адрес ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 13,53 лева, представляваща
направените в производството пред първата инстанция съдебно – деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6