Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 09.09.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на десети август през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 454 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК производството е образувано по искова молба вх. № 2714 от 21.06.2019 година подадена „Е.М.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „В.”, ж.к. „М.Д.”, ул. „Р.П.К.” № 4 - 6, сграда „М.Т.“, ет. 6,  представлявано от Р.И.М.Т.  – управител, чрез адв. В. – САК против ответника Х.С.Н., ЕГН ********** ***, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата в размер на 3 500.00 лева – главница и сумата от 500.00 / петстотин / лева – договорна лихва, за периода от 27.01.2016 г. до 20.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно : разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

 В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК след като по ч.гр.д. № 165 / 2019 г. по описа на РС – гр. К. лицето  е подало възражение, че не дължи сумите и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. 

Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на подписан на 27.01.2016 г. Договор за потребителски кредит № CREX- 12625213 между ответника и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, с който се предоставя заем в размер на 4998.00 лева, от които 3 399.00 лева – за закупуване на гардероб и телевизор и 1 599.00 лева за закупуване на климатик.

Ищецът сочи още, че с подписването на договора ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на 295.57 лева, като първата вноска е следвало да бъде внесена на 20.02.2016 г., а последната на 20.01.2018 г. Кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне на последната погасителна вноска на 20.01.2018 г.

Твърди се в исковата молба ,че на 02.06.2015 г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и „Е.М.” ЕООД, ЕИК : *********, като задължението на ответника е изкупено от „Е.М.” ЕООД.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 3 500.00 / три хиляди и петстотин / лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 500.00 / петстотин / лева - договорна лихва, за периода от 27.01.2016 г. до 20.01.2018 г. Направено е искане за заплащане на направените по делото разноски.

Ищецът нередовно призован, явява се адв. В. – САК, който не прави възражение за нередовната процедура по призоваване, поддържа така предявените искове и моли съдът да постанови решение, с което да признае исковете за основателни и да присъди направените от ищеца разноски, като излага подробно доводите си и прилага списък по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът редовно призован не се явява. Същият е депозирал молба вх. № 1627 / 01.06.2020 г., с която не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие и с която моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли ищцовата претенция, като недоказана по основание. Заявява, че поддържа така депозирания от него писмен отговор.

          Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

          От приложения като доказателство заварен препис от Договор за потребителски кредит с номер CREX- 12625213 от 27.01.2016 г., сключен  между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и Х.С.Н., ЕГН ********** се установява, че е отпусната сумата от 4 998.00 / четири хиляди деветстотин деветдесет и осем / лева, от които 3 399.00 лева – за закупуване на гардероб и телевизор марка „LG“, модел „55VG870“ и 1 599.00 лева за закупуване на климатик „LG“, модел „А12LL NSN / А12LL UL2“, за които е издадена данъчна ф – ра № ********** / 27.01.2016 г. от „Т.Б.“ ЕАД.

О събраните по делото доказателства се установява, че на 02.06.2015 г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и „Е.М.” ЕООД, ЕИК : *********.

От приложения като доказателство към делото конкретен Договор за цесия  / Протокол / № 15 от 12.08.2016 г. е видно, че задължението на ответника Х.С.Н., ЕГН **********, произтичащо от Договор за потребителски кредит № CREX- 12625213 / 27.01.2016 г. е било изкупено от „Е.М.” ЕООД, ЕИК : *********.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П.П., което не се оспори от страните и се възприема от съда като компетентно и правилно дадено се установи, че размерът на договорената и усвоена сума е 4 998. 00 / четири хиляди деветстотин деветдесет и осем / лева.  От момента на отпускане на кредита до  / 27.01.2016 г. / до предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК / 11.03.2019 г. / непогасената главница е 4 998.00 лева, от която са предявени частично 3 500.00 / три хиляди и петстотин / лева. Непогасената законна лихва върху главницата 4 998.00 / четири хиляди деветстотин деветдесет и осем / лева е в размер на 1 582.91 / хиляда петстотин осемдесет и два лева и деветдесет и една стотинки / лева, от която частично са предявени 500.00 / петстотин / лева.

От приложената като доказателство обратна разписка от изпращано по – рано уведомление през 2016 г. / към молба изх. № 262088 / 03.07.2020 г. – л. 90 -91 / е видно, че ищецът е направило опит да уведоми ответника за извършената цесия надлежно, но същият не е намерен.  

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във  вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД / кредитор / и Х.С.Н., ЕГН ********** *** / кредитополучател /  на 27.01.2016 г. е сключен  Договор за потребителски кредит CREX- 12625213 за сумата в размер на 4 998.00 лева.

Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг.  чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията –  чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента –  чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.

Установеното в  чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). При договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК;  Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК.

Към исковата молба и допълнителната молба има приложено съдържанието на самото уведомление по чл. 99 от ЗЗД изх. № 4 / 21.01.2019 г., с получаването на исковата молба и доказателствата лично от ответника и приемането на допълнителната молба, за него са породени правните последици на уведомяването, което според задължителната съдебна практика, материализирана в решение № 123 / 24.06.2009 г. по т. д. № 12 / 2009 г. на  II т. о. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711 2013 г. , I т. о., съставлява надлежно съобщаване за цесията. 

С оглед горното, съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в размер на 3 500.00 лева – главница и сумата от 500.00 / петстотин / лева – договорна лихва, за периода от 27.01.2016 г. до 20.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до изплащане на вземането

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / в заповедното и исковото производство /, а именно сумата в общ размер 450.00 / четиристотин и петдесет / лева, от които :  сумата от 80.00  лева – внесена ДТ в заповедното производство, 120.00 лева – довнесена ДТ в исковото производство и 250.00 лева –  възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав

       

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.С.Н., ЕГН ********** *** вземането на „Е.М.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „В.”, ж.к. „М.Д.”, ул. „Р.П.К.” № 4 - 6, сграда „М.Т.“, ет. 6,  представлявано от Р.И.М.Т.  – управител в размер на3 500.00 лева – главница и сумата от 500.00 / петстотин / лева – договорна лихва, за периода от 27.01.2016 г. до 20.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно : разноските по заповедното производство и по настоящото производство, като основателно и доказано.

ОСЪЖДА Х.С.Н., ЕГН ********** *** да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „В.”, ж.к. „М.Д.”, ул. „Р.П.К.” № 4 - 6, сграда „М.Т.“, ет. 6,  представлявано от Р.И.М.Т.  – управител на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в общ размер 450.00 / четиристотин и петдесет / лева, от които :  сумата от 80.00  лева – внесена ДТ в заповедното производство, 120.00 лева – довнесена ДТ в исковото производство и 250.00 лева –  възнаграждение за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                          

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :