РЕШЕНИЕ
№ ................../09.11.2022
г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публичното заседание на втори февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ВГД № 12377 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 53185 от 27.02.2019 г. постановено
по ГД № 25737 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 29 състав, по предявения по реда
на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск с правно основание по чл. 7, §
1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 e признато за установено, че „У.Е.У.“ КФТ, чрез „У.Е.У.“ КФТ – клон България (КЧТ)
дължи на А.А.К. сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за вреди
поради закъснение на полет W64320/10.09.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 20.11.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 73727 по описа за 2018 г. на СРС, 29 състав.
С решението първоинстанционният съд се е
произнесъл и по разноските, дължими от страните съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК за заповедното
и исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.
Решението е обжалвано в срок от ответника „У.Е.У.“
КФТ, чрез „У.Е.У.“ КФТ – клон България (КЧТ). Въззивникът счита, че решението
на СРС е неправилно, като излага подробни съображения за това в жалбата. Жалбоподателят
не е съгласен с извода на първата инстанция, че превозвачът не е доказал
наличието на извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато, дори
и при взети от превозвача на всички необходими мерки. Твърди се, че е нарушен
принципът, уреден в чл. 10 от ГПК, тъй като не е допусната исканата от
ответника СТЕ. Според жалбоподателят атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие
с задължителната практика на СЕС. Излагат се доводи за неправилност на извода
на СРС, че ответникът е следвало да подготви резервен самолет, с който да
изпълни процесния полет. Сочи се, че в чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 не
е уредено изискване за въздушните превозвачи да докажат невъзможност за
осъществяване на превоз на пътници с друг самолет, за да се освободят от отговорност
за плащане на обезщетение по чл. 7 от същия регламент. Сочи се, че ответникът е
осигурил заместващ транспорт при първа възможност. Поставя се акцент, че според
практиката на СЕС сблъсъкът на самолета с птица попада в обхвата на понятието
„извънредни обстоятелства“. Според жалбоподателя, не е възможно въздушните
превозвачи във всеки конкретен случай да разполагат с резервна машина и готов
за излитане екипаж. Счита за неправилен изводът на СРС, че превозвачът не е
предприел всички възможни мерки, за да предотврати закъснението на процесния
полет. Акцентира, че превозвачът е осигурил друга машина, след установяване
характера и сложността на повредите по предварително определения самолет. Според
ответника, след превишаването на 3-часовото закъснение на процесния полет поради
извънредно обстоятелство, ответникът не носел отговорност за забавяния в
заместващия превоз. Твърди се, че превозвачът е взел всички необходими мерки за
предотвратяване възможността извънредното обстоятелство – удар с птица, да
доведе до закъснение на полета. Предвид изложеното отправя искане към СГС като
въззивна инстанция да отменени решението на СРС и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемия А.А.К., с който се изразява
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба по съображения,
подробно изложени в отговора. В тази връзка счита, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – отхвърлена. Претендират
се разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт:
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1
от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е
допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради
това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на
доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно
разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща към
мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.
Депозираната
въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално
легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение
е правилно, по следните съображения:
Предявен е за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1,
б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (в сила от 17.02.2005 г.).
Безспорно е във
въззивното производство, а и от събраните писмени доказателства по делото, се
установява, че ищецът е сключил с ответника договор за въздушен превоз за полет
№ W6 4320 от Женева до София, определен за изпълнение по разписание на 10.09.2018
г., с час на заминаване 16:05 часа и час на пристигане 19:35 часа на 10.09.2018
г., плануван да бъде осъществен със самолет с рег. № HA-LPN, както и че полетът
бил изпълнен на 11.09.2018 г., с друг
самолет с рег. № HA-LТА, който излетял в 15:40 часа и
пристигнал в 18:56 часа (с което въздухоплавателно средство бил изпълнен и
предходен полет № W6 4319 по направление София – Женева), т. е. с повече от три
часа закъснение, а именно 23 часа и 23 минути. Не се спори също така, че ищецът
е изправна страна по договора.
Настоящият съдебен
състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим
Регламент (ЕО) 261/2004, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5
- 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на
територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника.
Несъмнено е, че последният се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на
дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач,
който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник
или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този
пътник.
По отправеното
преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент (ЕО) №261/2004,
СЕС се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и
С-403/2007, с което е дал задължително тълкуване (чл. 633 ГПК), че членове 5, 6
и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети
може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането
на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или
по-голяма от три часа (в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача част на
пристигане по разписание).
Спорният между
страните въпрос е свързан с наличието на извънредни обстоятелства,
освобождаващи ответника от отговорност да плати обезщетение съгласно чл. 5, § 3
от Регламент (ЕО) 261/2004, на която специална норма се позовава ответникът.
Същият поддържа, че такова обстоятелство в случая е, че самолет с рег. № HA-LPN
при изпълнение на предходен полет от София до Женева е бил ударен от птица,
което наложило замяната му.
Според посочената
норма, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7
от Регламента, ако може да докаже, че отмяната е причинени при извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки – следователно предвидено е изключване на отговорността
на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е обаче
граница на това изключение (забрана за прилагане на ограничението на
отговорността), като е въведено условието такива „извънредни обстоятелства“ да
не могат да бъдат избегнати „дори и ако са взети всички необходими мерки“, т. е.
от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния
превозвач. С вземането на всички необходими мерки се цели да бъде избегнато
настъпването на извънредни обстоятелства, а не да бъдат взети мерки с цел
закъснението да остане в рамките на времевия диапазон от три частта, посочен в
чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента. Доколкото дерогира принципа, че пътниците
имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004
следва да се тълкува стриктно.
В съображение 14 от
Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“,
които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки
- политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти
в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху
дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни
обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за
управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден
води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна
на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. В
Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee
Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития
(изброените в Регламента), не са непременно причина за освобождаване от
задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента,
както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се
квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, само ако
се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето
съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му
контрол поради своето естество или произход. Такова виждане е отразено и § 22
на Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15 M.P. и J.P. срещу Travel S. a. s. –
сблъсъкът на самолета с птица, както и евентуално причинените от това повреди
не са неразривно свързани с операционната система на самолета, тъй като поради
своето естество или произход този сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване
на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му
контрол. Следователно такъв сблъсък трябва да се квалифицира като „извънредно
обстоятелство“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004, като не е от
значение дали действително сблъсъкът е причинил повреда на съответния самолет.
В това решение е посочено също така, че тъй като не всички извънредни
обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на
тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат
избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, т. е. чрез мерки, които в
момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално
на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен
превозвач; в този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички
човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не
би могъл – освен с цената на непоносими жертви с оглед капацитета на
предприятието си към дадения момент – да избегне това извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до
закъснение при пристигането му от три или повече часа.
Следователно в тежест
на въздушния превозвач – ответника по делото е да установи наличието на
„извънредни обстоятелства“, станали причина за закъснението на процесния полет –
чл. 154, ал. 1 ГПК, при условията на пълно и главно доказване, доколкото се
касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
За установяване на
твърдените обстоятелства ответникът е представил писмени доказателства, като
въз основа на съвкупната им преценка, въззивният съд приема, че полет № W6 4319,
определен за изпълнение със самолет с рег. № HA-LPN (по отношение на който били извършени
всички предполетни проверки и било констатирано, че е бил в техническа
изправност), с дестинация от София
до Женева на 10.09.2018 г. е следвало да кацне на летище Женева в 15:30 часа.
Следващият (процесният) полет № W6 4320 на същия самолет от летище Женева до
летище София е следвало да излети в 16:05 часа, като той бил обратния такъв на
този от София до Женева. Предвид удар от птица по време на излитане от летище София
18 мин след
излитането си самолет с рег. № HA-LPN се наложило да се върне на летище София поради
нужда от инспекция от сертифицирано дружество в 14:26 часа. Следващото излитане
е планирано за 19:40 часа на 10.09.2018 г., след което е препланирано за
11.09.2018 г. от 13:20 часа със самолет с рег. № HA-LAN. В тази връзка била изготвена поръчка за
работа на 10.09.2018 г. в 19:40 часа, при което е открита повреда – щета на
перка на двигател.
Макар и да е доказано
настъпването на неочаквано събитие – сблъсък с птица, ответникът не е установил
вземането на всички необходими мерки. При определяне на дължимата грижа на
превозвача Регламент (ЕО) № 261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за
уеднаквяване на някои правила на международния въздушен превоз (публикувана ДВ,
бр. 67/2003 г., в сила за България от 09.01.2004 г.), която в чл. 19 изрично
предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че закъснението на полета е
било неизбежно, въпреки че същият е взел всички необходими мерки. Дължимата
грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността на
авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на
Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват полети не
само с притежавани от тях самолети.
В Решение на СЕС по
дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки
за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането
на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение
поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва
да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да
осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства (не следва да
се изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е
принуден за направи непоносими жертви с оглед капацитета на предприятието му
към дадения момент).
В случая ответникът е
имал достатъчно време да предприеме необходимите мерки, за да не се стигне до
забавянето на процесния полет като осигури друг самолет. Такъв обаче не е бил
осигурен навреме за полета, като превозвачът нито се позовава, нито установява
някаква пречка за това, т. е. че би се стигнало до непоносими жертви за него с
оглед капацитета на предприятието му. Ето защо не може да се приеме, че
забавянето на полета е в резултат на непредвидени обстоятелства – същото се
дължи на лошо планиране, доколкото не са били взети всички разумни мерки, за да
се избегне възможността извънредните обстоятелства, с които ответникът се е
сблъсква, да доведат до отмяната или закъснение от три или повече часа на
съответния полет. В този смисъл релевираната претенция се явява изцяло
основателна.
При липсата на други доводи, ангажирани с жалбата, и
доколкото крайните изводите на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с
тези, съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, въззивнната жалба се
явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.
По отношение на
разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемият ищец.
Същият претендира разноски, сторени във въззивното производство в размер на
300,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на
въззивника е направил възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата
страна. Съгласно разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, са представени доказателства – фактура и разписка за реално
получаване на сумата от 300,00 лв. Претендираното възнаграждение в минималния
размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(НМРАВ). Предвид изложеното възражението за прекомерност на разноските на
въззиваемата страна е неоснователно, респ. претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
53185 от 27.02.2019 г. постановено по ГД № 25737 по описа за 2019 г. на СРС,
ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК У.Е.У.“ КФТ, чрез „У.Е.У.“ КФТ – клон България (КЧТ), ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Искър“, ж. к. „зона Летище
София“, сграда ИВТ да заплати на А.А.К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.
к. „********сумата от 300,00 лв. (триста лева) за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.