Решение по дело №1224/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260139
Дата: 4 март 2021 г.
Съдия: Тодор Гочев Минов
Дело: 20205530201224
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    04.03.2021 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на деветнадесети февруари                                    две хиляди двадесет и първа година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ДЕЯНА ГЕНОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 1224 по описа за 2020 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1228-000038 от 23.01.2020 година на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР - Стара Загора /упълномощен със МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което на Р.С.Л., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца за допуснато административно нарушение по чл.140, ал.1 във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        ОСЪЖДА Р.С.Л., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – град Стара Загора, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за явяване в съдебно заседание на процесуален представител.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

                              

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 20-1228-000038 от 23.01.2020 година на Началник група в сектор ПП към ОД на МВР - Стара Загора /упълномощен със МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което на Р.С.Л., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца за допуснато административно нарушение по чл.140, ал.1 във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо от Закона за движението по пътищата.

                        В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено. Претендира се за направените по делото разноски.

                        Въззиваемият, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на така подадената жалба, като моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира се за юрисконсултско възнажраждение.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е подадена в срок, но разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът приема, че в разглеждания случай е налице законовата възможност да се възстанови пропуснатия срок за обжалване на наказателното постановление, за което вече се е произнесъл с протоколно определение постановено по делото на 09.06.2020 година.

                        На Р.С.Л. е издадено обжалваното наказателно постановление от 23.01.2020 година, по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, в което е описано следното административно нарушение – на 16.11.2019 година, около 13.10 часа в град Стара Загора, по улица „Ангел Кънчев”, до № 2, управлява моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, с регистрационен номер № СТ 9624 ВН, което МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП и не е регистрирано по надлежен ред. МПС-то е закупено от Л. на 09.08.2019 година и по силата на закона новия собственик е бил длъжен в двумесечен срок да регистрира МПС-то, което същия не е сторил. По случая е образувана преписка № 1228зм-242 от 2019 година по описа на Сектор „Пътна полиция“ – Стара Загора, която е докладвана в РП-Стара Загора, като прокуратурата е постановила отказ да се образува досъдебно производство и е изпратила преписката на АНО за реализиране на административно-наказателна отговорност на дееца, по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП е наложено административно наказание, в минимален размер, а именно –„глоба” в минимален размер от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, също в минимален размер.

                        При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

                        Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. При допуснато нарушение в тази насока в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено съответното наказание – глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца. 

                        В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил, без надлежна регистрация. За това по делото не се спори. Това се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Съдът намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност от страна на АНО не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Посочено е мястото – в района на населено място, подробно е описано допуснатото нарушение, фактологията по извършването му, несъмнено е установен и нарушителя. Правилно е определена правната квалификация, законосъобразно е приложен материалния закон за констатираното административно нарушение. Съдът намира доводите изложени в жабата за непълно неоснователни. Несъмнено водачът Л., към датата на проверката е управлявал нерегистрирано моторно превозно средство и с това е нарушил закона. Ето защо съдът намира, че въз основа на това АНО, правилно и законосъобразно е реализирал административно-наказателната отговорност спрямо Л.. Не може да се приеме и довода, че нарушението е „маловажен случай”, тъй като единствено и само полицейската проверка е преустановила, реализираното от Л., административно нарушение. Не са допуснати и твърдените процесуални нарушение, тъй като нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, предвижда и случаите когато е постановен отказ от страна на прокурора да образува наказателно производство. В тази насока не е задължително издаването на АУАН.

                        Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 до 12 месеца. При определяне на наказанието АНО се е съобразил с нарушението, неговата тежест и обществен интерес, като законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона минимален размер и по отношение на двете кумулативно предвидени в закона наказания. В тази насока е взето предвид и това, че жалбоподателя се явява и системен нарушител – 28 влезли в сила наказателни постановления и 37 фиша с наложени административно наказания по Закона за движението по пътищата.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

                        С оглед претенцията от страна на процесуалния представител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя за заплати сумата от 100 лева на въззиваемия.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: