Разпореждане по дело №14483/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 април 2025 г.
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20251110114483
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2025 г.

Съдържание на акта


РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 56820
гр. София, 04.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20251110114483 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 88567/13.03.2025 г. на ***, ЕИК ***** за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. В. М., ЕГН ********** за сумите,
дължими по договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни с партиден системен
номер М6801546, като част от Рамков договор, идентифициран с номер *********, ведно със
законната лихва от 13.03.2025 г. изплащането им.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за цена на
предоставени електронни съобщителни услуги; неустойка и мораторна лихва върху всяка от
тях, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да
откаже издаването на такава за част от претендираните суми, а именно: 16,54 лв. – такса за
събиране на дължими суми, 3,98 лв. – мораторна лихва за периода от 20.10.2022 г. до
05.03.2025 г., 2,00 – обезщетение за обработка на просрочени задължение и 0,53 лв. –
мораторна лихва върху нея за периода от 24.07.2022 г. до 05.03.2025 г.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че макар заявителя да основава
вземанията си на различни точки от Общите си условия, естеството на дължимите
претенции предполага осъществяване на едни и същи факти, а именно – неплащане на
договорни задължения в срок и претендирането им.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по сключения договор за електронни и съобщителни услуги.
Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на
потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да бъде
понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се формират
въпросната „такса“ и защо се предявяват в такъв размер, освен че е посочен някакъв процент
въз основа, на който се начислява. Не става ясно каква дейност се извършва и защо за такава
цена. Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени
разходи или услуга, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи
1
за обезщетение за вреди от забавата, респ. неизпълнението. Въобще не става ясно и какво
представлява обезщетението за обработка за просрочени задължения. Отново дължимостта
на сумата очевидно е последица от неизпълнени на задълженията по договора от страна на
потребителя, но на това основание вече са му начислени неустойки.
По изложените съображения съдът намира, че уговарянето на „такси“ за услуги в полза
на самия мобилен оператор, както и повторното начисление на суми за обезщетение
противоречи на добрите нрави.
След като главното вземане не подлежи на присъждане според настоящия състав, не се
дължи и акцесорното вземане за лихва за забава.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 88567/13.03.2025 г. на „***, ЕИК ***** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. В. М., ЕГН ********** за сумите, както
следва: 16,54 лв. – такса за събиране на дължими суми, 3,98 лв. – мораторна лихва за
периода от 20.10.2022 г. до 05.03.2025 г., 2,00 – обезщетение за обработка на просрочени
задължение и 0,53 лв. – мораторна лихва върху нея за периода от 24.07.2022 г. до 05.03.2025
г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2