ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6
гр. Пазарджик , 02.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20205200100618 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 140 от ГПК.
Образувано е след постановяване на решение № 84/24.07.2020 г. на Пловдивския
апелативен съд по в. гр. д. № 181/2020 г., с което е обезсилено решението на ОС –
Пазарджик по гр. д. № 294/2019 г., последното постановено след като с решение № 46
от 20.03.2019 г. по в. гр. д. № 678/2018 г. на ПАС е било обезсилено решението на ОС –
Пазарджик по гр. д. № 817/2017 г.
Съдът съобрази следното:
Видно от исковата молба вх. № 17224/01.09.2017 г. и уточнителна молба вх. №
5002/05.06.2019 г., поддържана и в настоящото производство с молба вх. №
7797/12.10.2020 г., ищецът заявява, че претенцията е за сумата от 13 110 лева,
представляваща част от разходите, извършени общо в размер на 27 505.58 лева, която
е сбор от сумите за разноски, обективирани в т. 3, 4, 5, 6, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 17 и 21 в
исковата молба. Или, ищецът не поддържа тези вземания от исковата молба, за които
не е посочил стойност (т. 1, 2, 7, 8 и 16-последната липсва като точка изобщо) или имат
стойност, но касаят дворното място (т. 15, 18 и 19). За вземанията по т. 20 е налице
влязло в сила решение по гр. д. № 817/2017 г. на ОС – Пазарджик.
Настоящият състав е изразил становище в прекратителното определение № 433
от 14.10.2020 г., че поддържаната от ищеца претенция от 13 110 лева не е
индивидуализирана надлежно по вид и стойност, т. е. не се сочи каква част от тези
13 110 лева е относима към всеки един разход, всички на обща стойност от 27 505.58
лева, което прави невъзможно определяне на предмета на делото, по който съдът
следва да се произнесе.
1
Независимо от горното, с определение № 260119 от 19.11.2020 г. по в. ч. гр. д. №
583/2020 г. ПАС е отменил прекратителното определение № 433 от 14.10.2020 г. по
настоящото дело, като е счел, че окръжният съд неправилно е приел, че разходите не са
индивидуализирани по вид и стойност до размер от 13 110 лева, въпреки това обаче
приема, че тази сума не е формирана като сбор по отделни пера. Въззивният съд
посочва, че претенцията на ищеца е за по-голяма сума (тази от 27 505.58 лв.),
представляваща стойността на извършените подобрения, като указва, че при
установяване основателността на иска, първоинстанционният съд можел да я уважи
само до формираната като предмет на спора сума от 13 110 лева. На основание чл. 278,
ал. 3 от ГПК, постановеното определение по частната жалба е задължително за
долустоящия съд.
От изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него
субективно право, чиято защита претендира, се извежда следното:
Ищецът твърди, че е бил наемател на общинско жилище за периода 1998 г. –
2016 г., като на 26.05.2000 г. бил подписан договор за наем за същия този имот.
Жилището му е предадено на 05.11.1998 г., като е бил съставен протокол-опис за
състоянието на имота. Твърди, че имотът не бил годен за ползване по предназначение,
поради което ищецът извършил редица СМР работи, за да го приведе в състояние за
нормално обитаване. Претендирал е общата стойност на направените разходи за
ремонтните дейности и подобрения, посочени в исковата молба.
Съобразно Тълкувателно решение № 85/1968 г. на ВС, ОСГК, държателят на
недвижим имот (какъвто е наемателят), който е извършил подобрения в него, не може
да се ползува от разпоредбите на чл. 71 и 72 от ЗС. Неговите отношения във връзка с
добивите от имота следва да се уредят в съответствие с договорните отношения със
собственика, а при липса на такива - в съответствие с правилото на чл. 93 от ЗС; във
връзка с извършените подобрения – в съответствие с договора, а при липса на такъв – в
съответствие с правилата за водене на чужда работа без пълномощие и за
неоснователното обогатяване.
Според Решение № 81/18.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 143/2012 г., II т. о.,
отношенията между страните по наемното правоотношение за заплащане на разходите
за ремонт в наетия обект, направени от наемателя с цел привеждането му в състояние,
годно за предназначението на обекта, се уреждат от договора за наем, а при липса на
договор, респ. конкретни уговорки, следва да се вземат предвид правилата при водене
на чужда работа без пълномощие или въз основа на неоснователно обогатяване.
Съгласно Решение № 571/14.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 313/2008 г., I т. о.,
терминът подобрения е вещно-правен. Когато се говори за подобрения на чужд имот,
2
то винаги се касае за извъндоговорни отношения. Понятията сделка и подобрения са
несъвместими. Ако направата на подобрения се основава на договор, то в същност не
се касае за подобрения, а за изработка, строителство, ремонт, реална престация по
облигационно задължение и др. Ако извършването на подобрения е облечено в някаква
форма (предвидено в писмен акт), ако действително се касае за подобрения, то актът
има значение на съгласие или несъгласие на собственика на имота за осъществяването
им, но не и на договор по отношение на тях. Съгласието или несъгласието на
собственика е от значение за преценката касаеща качеството на подобрителя –
владелец, държател, водене на чужда работа без пълномощие. С оглед на качеството
му е и размерът на паричното задължение – само разходите, увеличената стойност и
пр.
В случая ищецът не твърди, че съществуват конкретни уговорки (клаузи) както в
първоначално неформално сключения договор за наем (ноември 1998 г.), така и в
последващо оформения в писмена форма договор за наем на общински жилищен имот
от 26.05.2000 г. за направата на подобрения в имота.
Ето защо следва да се приеме, че спорното право черпи своето правно основание
в нормите на чл. 61 и сл. от ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие доколкото
не се излагат твърдения за противопоставяне от страна на наемодателя, за да се приеме,
че отношенията следва да се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване. В
този смисъл е и дадената от двата въззивни състава на ПАС материалноправна
квалификация на предявения иск. В тази връзка съдът е длъжен да разгледа
претенцията по чл. 61 и сл. от ЗЗД за разноските, извършени от ищеца в периода 2001 –
2006 г. и обективирани в искова молба вх. № 17224 от 01.09.2017 г. под т. 3, 4, 5, 6, 9,
10, 11, 12, 13, 14, 17 и 21, уточнени с молби вх. № 5002/05.06.2019 г. и вх. №
7797/12.10.2020 г. за сумата до 13 110 лева.
Както в първоначалния отговор на исковата молба, така и в този, след
уточняване на правната квалификация на иска по чл. 61 и сл. от ЗЗД, с вх. № 26 от
18.02.2021 г. ответникът е направил възражение за погасяване на иска по давност, тъй
като давността започва да тече от деня на получаване на престацията. Развити са
подробни съображения.
Доводите на ответника в отговора за нередовност на исковата молба следва да се
приемат за неоснователни с оглед задължителността на въззивното отменително
определение за настоящия състав.
Предвид обезсилването на предходните решения, настоящият състав на съда на
първо място следва да даде възможност на страните да изразят съгласие за
приобщаване на приетите до този момент доказателства, събрани в хода на
3
предходните производства – писмени, гласни и експертизи, като в открито съдебно
заседание даде възможност за посочване на нови.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на
които да се връчи препис от настоящото определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба вх. № 17224/01.09.2017 г.,
уточнителни молби вх. № 5002/05.06.2019 г. и вх. № 7797/12.10.2020 г. на К. П. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „С. К.“ № , чрез адв. И. Ц. от ПзАК, срещу Община П., с
която е предявен иск с правно основание чл. 61 и сл. от ЗЗД.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявен е иск К. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С. К.-“ № 55, чрез
адв. И. Ц. от ПзАК, срещу Община П., за заплащане на сумата от 13 110 лева,
представляваща разходи за ремонтни дейности и подобрения, подробно описани в т. 3,
4, 5, 6, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 17 и 21 от исковата молба, направени от ищеца като
наемател с цел привеждане на отдадения под наем имот в гр. П., ул. „С. К.“ № , в
състояние, годно за предназначението на обекта, на основание чл. 61 от ЗЗД, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска –
01.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на
предпоставките от нормата на чл. 61 от ЗЗД: ищецът е управлявал чужда работа без
натоварване; извършил е конкретните твърдяни действия; положил е грижата на добър
стопанин; направил е твърдените разходи.
Ответникът следва да докаже инвокираните от него възражения - за изтекла
погасителна давност и т. н.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище за приобщаване на
приетите до този момент доказателства, събрани в хода на предходните производства –
писмени, гласни и експертизи, като в открито съдебно заседание даде възможност за
посочване на нови.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 23.04.2021
г. от 10.30 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба от
4
ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5