Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на седми юли през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 16902 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение от 04.10.2019 г.
СРС, 161 с-в, по гр.д.№ 66198/18 г. е
отхвърлил
предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439 ГПК от Е.Б.П. срещу „Т.С.“
ЕАД за признаване за установено, че ищцата не
дължи на ответника сумите от 1 771,61 лв.-главница ведно със законната
лихва към 01.10.2018 г.-1 767,50 лв., 1 294,00 лв.-разноски в
заповедното и изпълнителното
производство, 427,50 лв.-такси по ТТРЗЧСИ, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 30.04.2009 г. въз основа на заповед за изпълнение №
46/27.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 1104/09 г. на СРС, 90 с-в и са предмет на изп.д.№
20098380402073 на ЧСИ М.Б..
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ищцата-
Е.Б.П..Въззивницата твърди, че решението е неправилно, тъй като изпълнителните
действия по перемирано дело не могат да прекъснат давността.Излага доводи, че
прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата на закона с изтичането на двугодишен срок от последното
изпълнително действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя
независимо дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя, и че съдебният
изпълнител може само да прогласи вече
настъпилото прекратяване, като е без значение дали ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение.Позовава се на разясненията на т.10
от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, както и на трайна
съдебна практика на ВКС в този смисъл.Въззивницата излага твърдения за
неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че в хипотезата на
овластяване на ЧСИ от взискателя по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ всяко проучване на
имуществото на длъжника, предприето от съдебния изпълнител, замества искането
на взискателя, и че предвид редовно извършваните справки от ЧСИ не е настъпила
перемпция.Поддържа, че от 25.01.2011 г. /изпращането на запорни съобщения/ до
13.08.2015 г. /насрочването на опис на недвижим имот/ валидни изпълнителни
действия не са искани, нито са предприемани и на 26.01.2013 г. е настъпила
перемпция по силата на закона, и че проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа, насрочването на опис на движими вещи не
представляват изпълнителни действия.Излага твърдения, че районният съд
неправилно е приел, че тъй като наложеният запор е изпълнително действие с
траен характер и непрекъснато действие след прекъсването на давността през 2011
г. тя не е изтекла и досега, като поддържа становище, че изпълнителните
действия прекъсват, а не спират давността.След като изпълнителното производство
е било прекратено последващите изпълнителни действия се считат за неизвършени и
не са прекъснали погасителната давност.Моли съда да отмени обжалваното решение
и да уважи предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната
жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата.Поддържа, че първоинстанционният съд е
постановил обосновано решение, и че изложените във въззивната жалба оплаквания
са неоснователни.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с отрицателни установителни искове
с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.Ищцата- Е.Б.П. твърди, че срещу нея е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 27.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 1104/09 г. на СРС, 90
с-в, с която е разпоредено да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 1 771,61 лв.-главница
ведно със законната лихва върху нея от 01.02.2006 г. до 15.10.2008 г. в размер
на 414,06 лв., законна мораторна лихва върху главницата от 25.02.2009 г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 249,28 лв.
/43,71 лв.-държавна такса и 205,79 лв.-юрисконсултско възнаграждение/.Въз основа на
заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 30.04.2009 г. и е
образувано изпълнително дело № 20098380402073 на ЧСИ М.Б..Ищцата твърди, че е получила покана за доброволно изпълнение с изх.№
32978/10.08.2009 г. за заплащане на следните суми: олихвяема сума в размер на 1 771,61 лв. със
законната лихва върху нея от 25.02.2009 г., която към онзи момент е била 104,10
лв. до окончателното й изплащане, неолихвяема сума в размер на 912,62 лв., 297,68
лв.-такси по т.26 от ТТРЗЧСИ и присъдените публични държавни вземания по чл.458 ГПК в полза на държавата.На 25.01.2011 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до
всички банки и е наложил запори върху сметките й.Твърди, че на 13.08.2015 г.
ЧСИ е изпратил съобщение до нея с изх.№ 58598/13.08.2015 г., че пристъпва към
принудително изпълнение чрез опис на движими вещи на адрес: гр.София, жк „********,
ет.********който имот е бил продаден от нея още през 2012 г.През месец март
2017 г. ЧСИ М.Б. е изпратил нови запорни съобщения до определени банки и до
работодателя й за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение.Твърди, че
по извършена справка по изпълнителното дело актуалният размер на задължението й
възлиза на сумата от 5 260,61 лв., която сума включва: главница в размер
на 1 771,61 лв.-главница; законна лихва върху главницата от 25.02.2009 г.
до изплащане на вземането, която към 01.10.2018 г. възлиза на 1 767,50
лв.; разноски в исковото и изпълнителното производство в размер на
1 294,00 лв.; пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 427,50
лв. или обща сума в размер на 5 260,61 лв.Позовава се на тригодишна
погасителна давност за погасяване на вземанията съгласно чл.111, б. „в“ ЗЗД,
като твърди, че възможността за принудително изпълнение на посочените вземания
по изпълнителния лист, издаден на 30.04.2009 г. въз основа на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1104/09 г. на СРС, 90 с-в, е погасена по
давност, тъй като от 25.01.2011 г., когато са изпратени запорни съобщения до
всички банки и са наложени запори върху сметките й до 13.08.2015 г., когато ЧСИ
е изпратил съобщение за опис на движими вещи, давността е изтекла и
изпълнителните действия от 13.08.2015 г. и от 15.03.2017 г. са извършени по
перемирано производство и за удовлетворяване на вземане, по отношение на което
е изтекла предвидената в закона давност и не следва да бъдат зачетени.Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Т.С.“
ЕАД, че ищцата не дължи на ответното дружество на основание чл.439, ал.1 ГПК
вр. чл.124, ал.1 ГПК като погасени по давност сумите по изпълнителния лист,
издаден на 30.04.2009 г. въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1104/09 г. на СРС, 90 с-в, а именно: 1 771,61 лв.-главница;
законна лихва върху главницата от 25.02.2009 г. до изплащане на вземането,
която към 01.10.2018 г. възлиза на 1 767,50 лв.; разноски в исковото и
изпълнителното производство в размер на 1 294,00 лв.; пропорционална такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 427,50 лв. или обща сума в размер на
5 260,61 лв.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 27.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 1104/09 г. СРС, 90 с-в е разпоредил
длъжникът Е.Б.П. за заплати на „Топлофикация София“ АД сумата от 1 771,61 лв.-главница за
потребена топлинна енергия ведно със законната лихва върху нея от 01.02.2006 г.
до 15.10.2008 г. в размер на 414,06 лв., законна мораторна лихва върху
главницата от 25.02.2009 г. до изплащане на вземането, както и разноски по
делото в размер на 249,28 лв. /43,71 лв.-държавна такса и 205,79
лв.-юрисконсултско възнаграждение.
На 30.04.2009 г. СРС, 90 с-в е
издал изпълнителен лист за посочените суми.Въз основа на него на 03.06.2009 г.
е образувано изпълнително дело № 20098380402073, като с молбата за образуване
взискателят е възложил на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител
изцяло да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнението.
На 16.08.2009
г. ищцата е получила покана за доброволно изпълнение.На 25.01.2011 г. ЧСИ е
изпратил запорно съобщение до различни банки, като същите са получени на
26.01.2011 г., респ. на 28.01.2011 г.С писмо вх.№ 2478/01.02.2011 г. Банка
„ДСК“ ЕАД е уведомила ЧСИ М.Б., че Е.Б.П. има разкрита банкова сметка ***.С
писмо вх.№ 3359/11.02.2011 г. ТБ „Инвестбанк“ АД е уведомила ЧСИ, че длъжникът
има открита банкова сметка ***я от него размер, като към момента няма наличност
по нея.
Със съобщение изх.№ 58598/13.08.2015 г. ЧСИ М.Б. е
изпратил уведомление до длъжника Е.П., че пристъпва към принудително изпълнение
чрез опис на движими вещи на адрес-гр.София, жк „********, ет.6, ап.37.Видно от
разписка от 11.09.2015 г. връчителят е залепил уведомление, след като е
констатирал, че е посетил адреса на 07.09.2015 г. в 8,50 ч.; на 09.09.2015 г. в
13,50 ч.; на 11.09.1015 г. в 17,45 ч. и не е открил лицето на адреса.
На 15.03.2017 г. ЧСИ е изискал справки от различни банки
на основание чл.431, ал.3 ГПК дали има открити сметки на името на Е.Б.П. и дали
в качеството на трето задължено лице държат вещи, ценни книги и парични знаци в
трезори и банкови касетки, предоставени им за доверително управление.
На 06.03.2017 г. ЧСИ М.Б. е изпратил ново
съобщение до Е.П. за образуваното изпълнително дело, за което
връчителят е залепил уведомление на 25.03.2017 г. с отбелязване, че адресът е
посетен на 09.03.2017 г. в 18,10 ч.; на 17.03.2017 г. в 09,15 ч. и на
25.03.2017 г. в 12,30 ч., но лицето не е открито.
На 29.03.2017 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до „УниКредит Булбанк“
АД, получено на 04.04.2017 г.
С молба вх.№ 60688/01.10.2018 г. Е.Б.П. е поискала от ЧСИ справка за всички
натрупани до момента задължения по изпълнителното дело.
На 01.10.2018 г. ЧСИ М.Б. е издал удостоверение с изх.№ 90590 в уверение на
това, че към 01.10.2018 г. натрупаното задължение по изп.д.№ 20098380402073 е,
както следва: 1 771,61 лв.-главница със законна лихва върху главницата от
25.02.2009 г. до изплащане на задължението, която към 01.10.2018 г. възлиза на
1 767,50 лв.; 1 294,00 лв.-разноски в исковото и изпълнителното
производство и 427,50 лв.-пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.Удостоверението
е връчено на 08.10.2018 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.Искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
/чл.439, ал.2 ГПК/.Ищцата се позовава на изтекла в нейна полза погасителна
давност след влизане в сила на заповед за изпълнение, поради което искът се
явява допустим само по отношение на сумите, предмет на изпълнителния лист, не и
за сумите, представляващи такси и разноски по изпълнителното дело.Поради
изложеното решението следва да се
обезсили в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 427,50 лв.-такси по
ТТРЗЧСИ и за сумата над 249,28 лв. до 1 294,00 лв., а производството в
тази част следва да се прекрати като недопустимо.
Видно от представените по
делото доказателства заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е влязла в сила
най-късно на 30.04.2009 г., когато е издаден изпълнителния лист.Подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не прекъсва
давността /съгласно мотивите на т.14 от ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/13 г. на
ОСГТК на ВКС/, тъй като заповедното производство е част от изпълнителния
процес.С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение по чл.414,
ал.2 ГПК обаче заповедта за изпълнение се стабилизира и спорът между страните е
разрешен окончателно.Неподаването на възражение от длъжника може да се приравни
на признание на вземането по смисъла на чл.116, б. „а“ ЗЗД, изразено с
конклудентни действия и има за последица
прекъсване на давността /Р № 100/20.06.2011 г. на ВКС, т.д.№ 194/10 г., II ТО на ВКС; Р № 131 от
23.06.2016 г. по гр.д.№ 5140/15 г., IV ГО на ВКС/.Въз основа на влязлата в сила заповед
се издава изпълнителен лист, като заповедта има ефект, близък на силата на
пресъдено нещо, тъй като единственият способ за оспорване на вземането е
подаването на иск по чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства.Поради изложеното мнозинството от настоящия съдебен състав счита,
че в случая намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се
погасява с изтичане на 5-годишна давност.При това положение считано от 30.04.2009
г. е започнала да тече 5-годишна давност за погасяване на процесните вземания. След влизане в сила на
заповедта за изпълнение изпълнителното дело е образувано на 03.06.2009 г.
Съгласно разясненията по т.10
от ТР № 2/26.06.15 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника и др.Прекъсва давността по смисъла на
чл.116, б. „в“ ЗЗД предприемането на което и да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ независимо дали е поискан от
взискателя или е предприет по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ
и т.н.Със същото ТР е прието, че новата погасителна давност започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, като е обявено за изгубило сила ППВС № 3/80 г.Налице е трайна съдебна
практика на ВКС в този смисъл и преди постановяване на ТР № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС се прилага и
преди постановяването му /решение от 09.09.2010 г. по т.д.№ 400/09 г., II ТО на ВКС; Р № 173/28.10.2010 г. по т.д.№ 1095/09 г., II ТО; Р № 451/29.03.2016 г. 2306/15 г., IV ГО; Р № 325/13.01.2016 г., гр.д.№ 2783/15 г., III ГО и др./.
По изпълнителното дело са
изпратени запорни съобщения на 25.01.2011 г., като от тази дата до датата на
устните състезания пред въззивната инстанция не са извършвани изпълнителни
действия, които да прекъснат давността.Изпращането на съобщение до длъжника за
насрочване на опис на 13.08.2015 г. не представлява такова действие, тъй като
съгласно чл.450, ал.1 ГПК запорът върху движима вещ се налага с описване на
вещта от съдебния изпълнител, а по делото липсва протокол за извършен опис на
движими вещи на длъжника.При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.По
делото липсват доказателства наложените запори да са били ефективни и този
ипълнителен способ да е осъществяван след налагането му и да са извършени
някакви плащания за погасяване на процесните вземания.Поради това с изпращането
на запорните съобщения на 25.01.2011 г. давността е прекъсната еднократно и е
започнала да тече нова давност, като следващото изпълнително действие е
изпращането на запорни съобщения на 27.03.2017 г.
Настъпилата перемпция от
образуване на изпълнителното дело до предприемане на изпълнителното действие е
ирелевантна, тъй като съдебният изпълнител не може да откаже извършването на
изпълнителния способ-той дължи подчинение на намиращия се у него изпълнителен
лист.Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново-отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.Новото искане на свой
ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело /Р № 37/24.02.2021 г., гр.д.№ 1747/20 г., ВКС, IV ГО/.В случая от изпращане на
запорните съобщения на 25.01.2011 г. до датата на устните състезания пред
въззивната инстанция е изтекла погасителната давност за вземанията по чл.117,
ал.2 ЗЗД.
Поради изложените съображения
оплакванията във въззивната жалба са основателни.
Поради разминаване на крайните
изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да се отмени, като
вместо него се постанови ново, с което решението да се обезсили в частта, с
която е отхвърлен иска за сумата 427,50 лв.-такси по ТТРЗЧСИ и за сумата над
249,28 лв. до 1 294,00 лв. решението следва да се обезсили, а
производството в тази част да се прекрати като недопустимо.В останалата част
решението следва да се отмени, като вместо него се постанови решение, с което
искът да се уважи.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият следва да
заплати разноски на въззивницата за първата инстанция в размер на 745,84 лв. за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение, а за въззивната инстанция-565,89
лв. или общо 1 311,73 лв.Съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност, своевременно заявено от въззиваемия, тъй като размерът на
адвокатския хонорар, определен по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към
момента на сключване на договорите за правна защита и съдействие възлиза на
711,64 лв. и договореният размер от 720 лв. с ДДС за първата инстанция и от 600
лв. с ДДС за въззивната инстанция не се явява прекомерен.
Въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата 39,69
лв.-юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решението от 04.10.2019 г. на СРС,
161 с-в, по гр.д.№ 66198/18 г. в частта, с която е отхвърлен иска на Е.Б.П.
срещу „Т.С.“ ЕАД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата
427,50 лв.-такси по ТТРЗЧСИ и сумата над 249,28 лв. до 1 294,00 лв.-разноски
по изпълнителното дело и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената част.
ОТМЕНЯ
решението в частта, с която е отхвърлен иска
на Е.Б.П. срещу „Т.С.“ ЕАД за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумите от
1 771,61 лв.-главница ведно със законната лихва към 01.10.2018
г.-1 767,50 лв. и 249,28 лв.-разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 30.04.2009 г. въз основа на заповед за изпълнение №
46/27.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 1104/09 г. на СРС, 90 с-в и са предмет на изп.д.№
20098380402073 на ЧСИ М.Б., както и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска
с правно основание чл.439 ГПК, предявен от Е.Б.П.
с ЕГН ********** и със съдебен адрес: *** срещу „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** и със
седалище и адрес на управление:***, че Е.Б.П. не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите от 1 771,61 лв.-главница
ведно със законната лихва върху нея от 25.02.2009 г. до изплащане на
задължението, която към 01.10.2018 г. възлиза на 1 767,50 лв. и 249,28
лв.-разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.04.2009 г. въз
основа на заповед за изпълнение № 46/27.02.2009 г. по ч.гр.д.№ 1104/09 г. на
СРС, 90 с-в и са предмет на изп.д.№ 20098380402073 на ЧСИ М.Б..
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Е.Б.П. с ЕГН ********** и със съдебен адрес: *** сумата
1 311,73 лв. /хиляда триста и единадесет лева и
седемдесет и три стотинки/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Б.П. с ЕГН ********** и със съдебен адрес: *** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******** и със седалище и адрес на
управление:*** сумата 39,69 лв./тридесет и девет лева и
шестдесет и девет стотинки/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в 1-месечен срок от връчването му на страните.
/о.м./ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на
съдия А.Александрова по гр.д.№ 16902/2019 г., IV-г с-в:
Не съм съгласна с
мнозинството на съдебния състав, че заповедта за изпълнение се ползва със сила
на пресъдено нещо, и че влязлата в сила заповед за изпълнение има за последица
прилагането на петгодишната погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД.Съгласно
цитираната разпоредба ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.Изпълнителният лист, издаден въз основа
на заповед за изпълнение, срещу която не е било подадено възражение в срока по чл.414,
ал.2 ГПК, е издаден в рамките на производство, което е част от изпълнителния
процес без да е проведено състезателно исково производство и без да е
установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземането на
кредитора.Макар да се ползва със стабилитет, влязлата в сила заповедта за
изпълнение не може да се приравни на съдебно решение.С оглед вида на процесните
вземания, признатите с конклудентни действия чрез неоспорване на заповедта за
изпълнение се погасяват с изтичането на кратката 3-годишна погасителна давност
по чл.111, б. „в“ ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедта, а не с
петгодишната давност по чл.117, ал.2 ЗЗД. Това становище не променя крайния
извод за неоснователност на иска по чл.439, ал.1 ГПК поради обстоятелството, че
от последното прекъсване на давността до приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция е изтекла тригодишната погасителна давност.
СЪДИЯ:
/А.Александрова/