РЕШЕНИЕ
№ 322
гр. Перник, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720104922 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Йетел България“ ЕАД с ЕИК
*********, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу М. С. В., ЕГН:
**********, ************* е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
в рамките на ч.гр.д. № 3332/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
Твърди, че на ********** г. между страните е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ********* за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Тотал+“ с месечен абонамент в размер на 8,99 лв., а след изтичане на договора – 11,99
лева. Допълва, че ответникът е изпаднал в забава за задълженията по този договор –
50,24 лева, представляваща неплатени такси и услуги за периода от *****************
г., поради което му е начислена и неустойка – 36,88 лв. съгласно т. 9 от Договора,
която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.
Тези задължения били индивидуализирани във фактури:
1.************г. със срок за плащане 20.06.2021 г. на стойност 20,21 лева за
неплатени такси и услуги, от която сума се претендира 17,08 лева поради частично
плащане,
2.***********г. за отчетен период от 05.06.2021 до 04.07.2021 г. със срок за
плащане 20.07.2021 г. на стойност 24,08 лева, за неплатени такси и услуги;
3.№*************. за отчетен период от 05.07.2021 до 04.08.2021 г. със срок за
плащане 20.08.2021 г. на стойност 9,08 лева, за неплатени такси и услуги;
4************ за отчетен период от 05.09.2021 до 04.10.2021 г. със срок за
плащане 20.10.2021 г. на стойност 36,88 лева, за неплатена неустойка.
Твърди, че на ********** г. между страните е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ************** за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Тотал+“ с месечен абонамент в размер на 8,99 лв., а след изтичане на договора – 11,99
1
лева. Допълва, че ответникът е изпаднал в забава за задълженията по този договор в
размер на 100,38 лева, представляваща неплатени такси и услуги за периода от
*********** г., поради което му е начислена и неустойка – 36,52 лв. съгласно т. 9 от
Договора, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.
На същата дата - ********** г. между страните бил сключен и Договор като на
ответникът се предоставя устройство марка *********** на преференциална цена,
посочена в т. 5 от договора. Била посочена и стандартната цена. Поради неизпълнение
на задълженията си на ответникът дължал сума в размер на 36,41 лева, представляваща
съразмерна част от направената отстъпка, приспаднат с периода, в който той е
погасявал задълженията си.
Тези задължения били индивидуализирани във фактури:
1.********** за отчетен период от ********** г. до 04.06.2021 г. със срок за
плащане 20.06.2021 г. на стойност 70,13 лева за неплатени такси и услуги, от която
сума се претендира 66,97 лева поради частично плащане,
2.№**********/05.07.2021г. за отчетен период от 05.06.2021 до 04.07.2021 г. със
срок за плащане 20.07.2021 г. на стойност 24,42 лева, за неплатени такси и услуги;
3.************ за отчетен период от 05.07.2021 до 04.08.2021 г. със срок за
плащане 20.08.2021 г. на стойност 8,99 лева, за неплатени;
4.*********** за отчетен период от 05.09.2021 до 04.10.2021 г. със срок за
плащане 20.10.2021 г. на стойност 72,93 лева, за неплатена неустойка в размер на 36,52
лева и 36,41 лева сума за мобилно устройство.
С оглед на гореизложеното моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи сума в общ размер на 260,43лева, за неплатени такси, услуги, сума за мобилно
устройство и неустойка, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. №
3332/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
Моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по
основание и размер. Намира исковете за недоказани, тъй като не се представят
доказателства за задължения, освен уговорената месечна такса.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните не се представляват. Ищецът депозира молби, с
които пояснява претенцията по пера и представя доказателства относно реалното
потребление, за което съдът му е разпределил доказателствена тежест.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ по сключени договор за доставка на
електронни съобщителни услуги и лизинг.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
2
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
горепосочените договори. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било
да докаже, че претендираните суми се дължат на валидно договорно основание
(включително клаузата за неустойка), че е изпълнил своето основно договорно
задължение за предоставяне на услугите/предал е вещите, поради което неговото
вземане е възникнало по основание и размер. По отношение на иска за присъждане на
неустойка следва да докаже, че е възникнало правото му на същата, като надлежно е
развалил/ прекратил договора.
Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързано с упражняването от него занятие – арг. чл. 286,
ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298,
ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел, съгласно приложената по делото допълнителна декларация,
озаглавена „Декларация - съгласие“.
Настоящият състав приема за установено, че страните по делото са обвързани от
валидно облигационно правоотношение по силата на сключените между тях договори
за мобилни услуги и лизинг. Това е така, защото представените и приети като писмени
доказателства договори (макар и приложени към заповедното производство) носят
подписа на ответника, чиято формална доказателствена сила не е оспорена от него по
надлежен ред. При тези обективни данни, удостоверени в представените по делото
писмени доказателства следва извода, че „Теленор България“ ЕАД е задължило да
предостави: електронни съобщителни услуги и лизингови вещи, а ответникът се е
задължил да заплати цена на предоставените услуги и лизингови вноски, съгласно
тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца и стойност на вещта. Страните са
уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши задълженията си по
приложенията, договорите или Общите условия, операторът има право да прекрати
едностранно сключеният с абоната договор и да получи неустойка в размер на
дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок, но не повече от три
стандартни месечни абонаментни такси без ДДС. с добавени: 1) част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия
срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2)
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че
такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
С оглед на приетото, съдът намира, че исковата претенция за заплащане на
дължимите суми в посочените периоди за доставка на услуги е основателна. Съдът
приема, че ищецът е доставял услуга тъй като е налице системното заявяване за
ползване на поредица от мобилни услуги, сключване на допълнителни споразумения и
договори за лизинг към тях. При наличието на тези доказани обективни обстоятелства
и наличието на интерес от страна на ответника за сключването на допълнителни
правоотношения следва извода, че кредиторът (ищец) е доставял заявените услуги.
По делото са представени и справки за детайлно потребление, от които се
3
установява точен момент, продължителност и вид на съответно тарифираната услуга –
данни неоспорени от ответника и ползващи се с производна доказателствена сила по
правилото на чл. 55, ал. 1 ТЗ и кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
поради което възражението на процесуалния представител за липса на доставка, съдът
намира за неоснователно.
Доказана е и претенцията за заплащане на цената лизинговите вещи. С
подписването на договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********** (чл.
5) ответникът декларира, че е получил устройството предмет на договора, поради
което ищецът е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ. Също така, в Общите
условия към договора за лизинг, страните са постигнали съгласие, че при неплащане от
страна на лизингополучателят, лизингодателят може да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми. Доколкото липсват възражения, а още по – малко доказателства
относно погасяване на това конкретно задължение, то съдът приема, че същото е
изискуемо и ликвидно.
При доказаност на иска в своето основание, съдът следва да определи и размера
– арг. чл. 162 ГПК. Относно размера на тези претенции, съдът кредитира издадените от
„Теленор България“ ЕАД фактури. Съдът съобрази, че представените по делото,
неподписани фактури, се ползват с „производна“ доказателствена стойност,
произтичаща от чл. 55, ал. 1 ТЗ, че те обвързват съда само ако е водено редовно
счетоводство. Вярно е, че те са формално оспорени от ответника, но по правилото на
чл. 182 ГПК при тяхното съпоставяне с другите доказателства по делото, съдът
приема, че те пряко кореспондират със задълженията на ответника, тъй като в тях са
посочени личните му данни, телефонни номера, за които се установи, че са сключени
договори и отчетни периоди. Ето защо, както и с оглед установената валидна
облигационна връзка между страните, съдът приема, че задълженията са в размер
съгласно издадените фактури.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира, че
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Характерът на неустойката позволява на страните да я уговорят свободно, но
това правило не може да се абсолютизира, тъй като то не може да противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави – арг. чл. 9 ЗЗД. Настоящият състав
намира, че тази клауза е валидна, тъй като не противоречи на изискването за
добросъвестност по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така, защото нейният размер е
ограничен до три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС с добавени: 1) част
от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са
уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за
мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или
срещу заплащане в брой). Тази разпоредба компенсира ищецът за очаквания, но
неосъществен приход с оглед продължителността на договора, поради което този иск е
също основателен и следва да се уважи.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че предявените искове са
доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в общ размер на 625,00 лева, които следва да му бъдат
присъдени.
4
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 505,00лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 342, ал. 1 ТЗ, че В ПОЛЗА на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище град
София, жк. „Младост” № 4, Бизнес парк, сграда 6 ЕИК №********* СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу М. С. В., ЕГН: **********, ************* за сумата в
размер на 260,43лева - представляваща непогасена част от задължения за месечни
абонаментни такси, използвани услуги, неплатена вноска - съразмерна част от
направената отстъпка за полученото устройство, приспаднат с периода, в който той е
погасявал задълженията си и неустойка по Договори за мобилни услуги с предпочетен
номер ********** от ********** г. и +*********** от ********** г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението (***********) до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. № 3332/2023 г. по описа на
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. С. В. ДА ЗАПЛАТИ на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, суми в размер на 625,00 лева, разноски в рамките на
исковото производство и 505,00 лева разноски в рамките на заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5