Решение по дело №983/2011 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 200
Дата: 4 юни 2012 г. (в сила от 4 юли 2012 г.)
Съдия: Теодорина Димитрова
Дело: 20114120100983
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2011 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 200

Г.О. 04.06.2012 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ТРЕТИ състав в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:…………………………………...

…………………………………..

 

при секретаря С. Д. и в присъствието на прокурора………………… като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 983 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делбено производство – втора фаза.

Решението по допускане е влязло в законна сила и постановява, да бъде извършена съдебна делба между страните по делото – ищеца Г.И.Н. и ответниците С. И.Д. и В.П.Д., на следния недвижим имот, находящ се в село К., Община Г.О., Област В.Т., ул. К.Б., а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ 1486 кв.м. (хиляда четиристотин осемдесет и шест квадратни метра), за който е отреден урегулиран поземлен имот – УПИ V-216 в квартал 15 /петнадесет/ по ПУП /подробен устройствен план/ на село К., Община Г.О., а съгласно отбелязаното в скица № 388/15.04.2011 год. записан с площ 1500 кв.м. /хиляда и петстотин квадратни метра/, ведно с построените в него КЪЩА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници на дворното място – улица, И. Д. Д. и М.Т. П.. Делбата е допусната при права ¼ /една четвърт/ идеална част за Г.И.Н., ¼ /една четвърт/ идеална част за С.И.Д. и 2/4 /две четвърти/ идеални части общо в режим на съпружеска имуществена общност за съпрузите С.И.Д. и В.П.Д..

Ищецът Г.И.Н. чрез своите представители адв. Г. и адв. М., взема становище делбата да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, а получената от това сума пари да бъде разпределена според квотите на съделителите.

Ответниците С. И.Д. и В.П.Д., чрез пълномощника си адв. Й.Н., са направили искане имотът, предмет на делбата, да им бъде поставен в общ дял.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

С решение № 458 от 13.12.2011 год. по настоящото дело съдът е допуснал да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот - находящ се в село К., Община Г.О., Област В.Т., ул. К.Б., а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ 1486 кв.м. (хиляда четиристотин осемдесет и шест квадратни метра), за който е отреден урегулиран поземлен имот – УПИ V-216 в квартал 15 /петнадесет/ по ПУП /подробен устройствен план/ на село К., Община Г.О., а съгласно отбелязаното в скица № 388/15.04.2011 год. записан с площ 1500 кв.м. /хиляда и петстотин квадратни метра/, ведно с построените в него КЪЩА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници на дворното място – улица, И. Д. Д. и М.Т. П.. Делбата е допусната при права – ¼ /една четвърт/ идеална част за Г.И.Н., ¼ /една четвърт/ идеална част за С.И.Д. и 2/4 /две четвърти/ идеални части общо в режим на съпружеска имуществена общност за съпрузите С.И.Д. и В.П.Д..

Безспорно е обстоятелството, че съсобствеността между страните по делото е възникнала по силата на наследствено правоприемство по отношение на притежаваните от Г.Н. ¼ идеална част и на притежаваните от С. Д. ¼ идеална част, и правна сделка – договор за покупко-продаджба на недвижим имот от 19.04.2005 год.

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице инж. М.П. процесният недвижим имот – сгради и земя е неподеляема на самостоятелни реални дялове съобразно правата на страните и съобразно изискванията на действащите строителни правила и норми. Според същото заключение действителната пазарна стойност на имота – дворно място с пространство 1486 кв.м. /графически измерено 1500 кв.м./, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, представляващо пл. № 1154, за който е отреден УПИ V-216 в кв. 15 по ПУП на село К. е 15080,00 лева. Съдът възприема изцяло констатациите на съдебна експертиза. От една страна страните не я оспорват, а от друг съдът я намира за достоверна и обективна.

С оглед установената фактическа обстановка, възприета от съда като безспорна, се налагат следните правни изводи:

Делбата на процесния имот следва да бъде извършена по реда на чл. 348 от ГПК – чрез изнасяне на имота на публична продан. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 348 от ГПК визира, че когато имота е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Допълнително е предвидено, че страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. В настоящия случай имотът е неподеляем и не може да бъдат съставяни реални дялове, за да получи всеки съделител свой реален дял. Имайки предвид това, съдът е мотивиран да приеме, че единствено възможния способ за извършване на делбата и ликвидиране съсобствеността между страните в настоящия процес е чрез изнасянето на допуснатия до съдебна делба недвижим имот на публична продан, като евентуалната първоначална цена бъде определена на 15080,00 лв. От получената от публичната продан парична сума следва да се оформят дялове равни на квотите на страните по делото – ¼ /една четвърт/ идеална част за Г.И.Н., ¼ /една четвърт/ идеална част за С.И.Д. и 2/4 /две четвърти/ идеални части общо в режим на съпружеска имуществена общност за съпрузите С.И.Д. и В.П.Д..

Искането на съделителите С.Д. и В.Д. за поставяне в техен общ дял на допуснатия до делба недвижим имот е неоснователно. Последното съдът е квалифицирал като такова по чл. 349, ал. 2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК визира, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или пари. За да е приложим този способ за ликвидиране на съсобствеността е необходимо първо делбения имот да има характеристиките на жилище и да е неподеляемо, т. е от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки съделител; второ съделителят да няма друго жилище, респективно да не притежава жилищен имот, а също така към момента на открИ.е на наследството да е живял с наследодателя. По отношение на ответниците С.Д. и В.Д. не са налице горните предпоставки, за да бъде възложен в техен общ дял процесния имот. Последният е жилищен и е неподеляем, но не са налице останалите кумулативно предвидени в чл. 349, ал.2 от ГПК предпоставки – съсобствеността върху имота да е възникнала изцяло по силата на наследствено правоприемство и съделителите към момента на открИ.е на наследството да са живели в имота и да не притежават друго жилище, респективно да имат жилищна нужда. Тълкуването на нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК налага извода, че този способ за извършване на делбата и ликвидиране на съсобствеността е приложим само по отношение на жилищен недвижим имот, съсобствеността по отношение на който е възникнала по силата на наследственото правоприемство, т. е по силата на наследяването. Страните в настоящият делбен процес са съсобственици на процесния имот, но 2/4 идеални части от него ответниците Д.и са придобили по силата на правна сделка /договор за покупко-продажба/, а наследствено правоприемство е налице по отношение на останалите 2/4 идеални част, разпределени по равно между ищеца и ответницата. Съсобствеността между страните по делото е възникнала въз основа на две различни основания – наследяване и правна сделка. Граматичното и логично тълкуване на нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК води до извода, че тя не е приложима по отношение съсобственост, която не е възникнала само по силата на наследственото правоприемство. В тази насока е и практиката на ВКС – Решение № 229/05.04.2001 год. по гр. д. № 573/2000 г., І Г.О.; Решение № 23/12.02.2001 год. по гр. д. № 429/2000 год., І Г.О.; Решение № 293/26.04.2003 год. по гр. д. № 617/2002 год., І Г.О. Макар и незадължителни тези решения на ВКС са ориентир относно еднаквото приложение на Закона от всички съдилища. От друга страна не е приложима и нормата на чл. 349, ал. 1 от ГПК където пък законодателят е предвидил, че се прилага само за жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или със развод, като право да иска възлагане има само преживелия съпруг или този, комуто е възложено упражняването на родителските права. Очевидно в настоящия правен спор никой от страните няма качеството на преживял съпруг или бивш такъв, комуто е възложено упражняването на родителските права.

Предвид изхода на делото страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда и съответните държавни такси – Г.Н. дължи държавна такса в размер на 150,80 лв., върху стойността на дяла; С.Д. дължи 150,80 лв. – държавна такса върху стойността на дела си, а С.Д. и В.Д. дължат двамата солидарно сумата от 301,60 лв. – такса върху стойността на притежавалия от тях дял в режим на СИО.

Водим от горните съображения, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН по реда на чл. 348 от ГПК следния недвижим имот, находящ се в село К., Община Г.О., Област В.Т., ул. К.Б., а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ 1486 кв.м. (хиляда четиристотин осемдесет и шест квадратни метра), за който е отреден урегулиран поземлен имот – УПИ V-216 в квартал 15 /петнадесет/ по ПУП /подробен устройствен план/ на село К., Община Г.О., а съгласно отбелязаното в скица № 388/15.04.2011 год. записан с площ 1500 кв.м. /хиляда и петстотин квадратни метра/, ведно с построените в него КЪЩА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, при граници на дворното място – улица, И. Д. Д. и М.Т. П., при евентуална първоначална стойност 15 080 лева (петна хиляди и осемдесет лева).

ПОЛУЧЕНАТА от ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН сума пари ДА БЪДЕ РАЗПРЕДЕЛЕНА между Г.И.Н. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес град  П., Област В., ул. , пълномощник адв. Х.Д.Г. ***; С.И.Д. с ЕГН ********** *** и В.П.Д. с ЕГН ********** ***, на следния недвижим имот, находящ се в село К., Община Г.О., Област В.Т., ул. К.Б., при права – ¼ /една четвърт/ идеална част за Г.И.Н., ¼ /една четвърт/ идеална част за С.И.Д. и 2/4 /две четвърти/ идеални части общо в режим на съпружеска имуществена общност за съпрузите С.И.Д. и В.П.Д..

ОСЪЖДА Г.И.Н. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес град  П., Област В., ул. , пълномощник адв. Х.Д.Г. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – Г.О. сумата от 150,80 лв. (сто и петдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху стойността на дела му, както и сумата от 5,00 лева (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

ОСЪЖДА С.И.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД – Г.О. сумата от 150,80 лв. (сто и петдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху стойността на дела й, както и сумата от 5,00 лева (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

ОСЪЖДА С.И.Д. с ЕГН ********** *** и В.П.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ солидарно по сметка на РАЙОНЕН СЪД – Г.О. сумата от 301,60 лв. (триста и един лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху стойността на общият им дял, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, както и сумата от 5,00 лева (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ……………………………..