РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. В., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20221300500047 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. КР. Т., ЕГН:
********** и адрес: гр.В., ж.к. „Х.”, бл.25, вх.”Б”, ет.8, ап.8 чрез адв. К.Г. против Решение
№332/02.07.2021г., постановено по гр.д.№1775/2020г. по описа на РС – В..
Решението на първоинстанционният съд се обжалва изцяло. С обжалваното решение
е допусната съдебна делба между М. Г. СЛ. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. С. *, вх. *, ет. *,
ап. * със съдебен адрес: гр. В., ул. Т. * ет. *, кантора * и В. КР. Т. с ЕГН ********** от гр.
В., ж.к. Х. бл. *, вх. *, ет. *, ап. * на следния недвижим имот: жилище -апартамент с
идентификатор 10971.501.188,1.201 по кадастралната карта и регистри на гр. В., находящ се
в гр. В. е адиминстративен адрес: ул. Б.В. 17, ет. 5, ап. 19, със застроена площ 83.00 кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: 10971.501.188.1.19 на
същия етаж, 10971.501.188.1.16 - под обекта и 10971.501.188.1.24 - над обекта, заедно с
принадлежащото на апартамента избено помещение № 8 е площ 6.97 кв.м. и заедно с
припадащите се 4.40% идеални части. от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото, на което тя е построена, с права на съделителите, както следва:
за ищцата М. Г. СЛ. - 1/4 ид.ч. от процесния имот
за ответника В. КР. Т. - 3/4 ид.ч. от процесния имот.
С обжалваното решение РС-В. е отхвърлил предявеният иск за делба от М. Г. СЛ.
1
сЕГН ********** от гр.Б., ж.к. С. *, вх. *, ет. *, ап. * със съдебен адрес: гр. В., ул. Т. * ет. *,
кантора * против ответницата Е.К. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. Л. *, вх. *, ет. *, ап. *,
като неоснователен.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
необосновано, допуснато е нарушение на материалния закон.
Излага се от жалбоподателя, че не споделям изводите на съда, че не е налице
придобивна давност по отношение на него и имота следва да бъде разделен между него и
ищцата.
Поддържа се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства било
установено, че по отношение на него е била налице придобивната давност по чл.79, ал.1 от
ЗС. От разпитаните по делото свидетели, се установявало, че той е придобил собствеността
върху целия имот на основание давностно владение, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, преди
предявяване на исковата молба и имота е бил негова собственост. Излага се, че е започнал
да упражнява фактическа власт върху процесния имот непосредствено след смъртта на
наследодателя му К. Т. - починал на 14.05.2010г., до завеждане на исковата молба.
Твърди се, че през цялото това време само той е ползвал, държал и владял
единствено имота, като със съделителя Е.К. Д. са уредени отношенията си, а по отношение
на ищцата М.Г. С., до знанието на същата е било доведено още към момента на смъртта на
наследодателката Т.К. Т.а, че след смъртта на К. Т., той ще свои имота, в който живее и за
който е заплащал данъци и всички консумативи, както и че ще откаже да я допусне до този
имот, който е негов. Излага се още, че той и след смъртта на К. Т. на 14.05.2010г. е
продължил да свои имота, сменил е ключа и ключалката на входната врата, продължил е да
живее в имота, да заплаща консумативите и данъците, като със сина си и брата на снахата е
извършил основен ремонт, за който е вложил много средства и труд, тъй като жилището
било в окаяно състояние след смъртта на баща му.
Твърди се, че ищцата М. С. не е посещавала имота от смъртта на К. Т. до завеждането
на иска в съда, не е имала ключ, не е имала достъп до имота, което обективира
неоснователността на иска.
Излага се, че след като е доказано, че фактическата власт е установена към определен
начален момент - смъртта на К. Т. - 14.05.2010г., за да се приеме, че владението е постоянно,
израз на воля да се държи и запази вещта, не е необходимо да се повтарят във всеки момент
действия, чрез които се проявява намерението на владелеца да държи вещта като своя.
Достатъчно било във всеки момент когато пожелае да може да реализира владелческата си
власт.
Посочва се, че изложеното не било обсъдено от ВРС, който се е произнесъл без да
обсъди всички доказателства по делото, от които се установявало непрекъснатост на
владението от негова страна.
Иска от съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да приеме,
че на основание чл.79, ал.1 от Закона за собствеността е придобил собствеността върху
2
имота на основание наследство и давностно владение
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемата по жалбата страна М. Г. СЛ. чрез адв.-пълномощника Е.С., с който
оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Иска
потвърждаване на постановеното от ВРС решение. Претендира съдебни разноски за
въззивното производство.
По делото е постъпило становище от Е.К. Д., след приключване на последното
съдебно заседание по делото, в което е изразила становище за потвърждаване на решението.
От страните по делото не са представени доказателства и не са направени
доказателствени искания.
ВОС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирана
страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните по делото доказателства и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Делото е образувано по искова молба от М. Г. СЛ. от гр. Б., чрез адв. Е.С. против Е.К.
Д. от гр. С. и В. КР. Т. от гр. В. за делба на наследствен имот, искът е с правно основание
чл. 69 от ЗН.
На 26.02.1974г. К. П. Т. и Т.К. Т.а, наследодатели на страните по делото, са сключили
граждански брак, видно от приложения по делото препис на акт за граждански брак №
3/26.02.1974г., издаден от гр.Д., общ. В..
Видно от приложения Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавни имоти се установява, че на 30.12.1985г. К. П. Т. и Т.К. Т.а са
закупили процесния недвжим имот с административен адрес:гр.В., ул. Б.В. 17, ет. 5, ап. 19 и
3
с идентификатор 10971.501.188.1.20, съгласно схема № 15-857849-18.09.2020г., изд. от
СГКК – В..
Т.К. Т.а е починала на 07.03.2003г., за което е издаден акт за смърт №
0195/08.03.2003г., съставен в гр. Б. и е оставила за наследници съпруг К. П. Т. и дърщеря –
въззиваемата/ищцата/ М. Г. СЛ., видно от приложеното удостоверение за наследници, изд.
на 17.09.2020г. от Община В..
К. П. Т. е починал на 14.05.2010г., за което е издаден акт за смърт №
0316/15.05.2010г., съставен в гр. В. и е оставил за наследници две деца - ответниците Е.К. Д.
и В. КР. Т., видно от приложеното удостоверение за наследници, изд. на 19.10.2020г. от
Община В..
По делото е представен предварителен договор за замяна на недвижими имоти от
01.06.2010г., сключен между ответниците Е.К. Д. и В. КР. Т., които са се задължили при
условията на замяна взаимно- да си прехвърлят собствеността и да си предадат недвижими
имоти, като Е.Д. прехвърля на В.Т. правото на собственост на 3/8ид.ч. от процесния имот, а
В.Т. прехвърля на Е.Д. правото на собственост на ½ ид.ч. от друг недвижим
имот.
По делото са представени и писмени доказателства за платени данъци за процесния
имот от ищцата М. С. за наследствената й част, придобита от нейната майка-Т. Т.а, както и
са представени писмени доказателства за платени данъци от ответника В.Т. за
наследствената му част,придобита от неговия баща- К. Т.. Представени са фактури за
начислена електрическа енергия за процесния имот с вписан получател-К. П. Т..
Във връзка с възражението на въззивната страна /ответника/В.Т. за придобиване на
имота по давност пред РС-В. са разпитани четирима свидетели.
Свидетелите Д.С. и С.С. - синове на ищцата,установяват обстоятелства във връзка с
процесния имот, а именно че са ходили в имота. Свидетелят Д.С. установява, че е ходил в
имота 2-3 пъти и след смъртта на К. Т.. Свидетелите посочват, че са израснали в този имот и
са идвали, все едно са вкъщи, а не на гости. Установяват, че след смъртта на К. Т., майка им
- ищцата по делото е разговаряла с ответниците-В.Т. и Е.Д. във връзка с продажбата на
имота, тъй като всички наследници са искали да го продадат и да получат парична
равностойност на дела си. Това е станало в период 2014-2015г., но до продажба на имота не
се е стигнало. Свидетелите установяват също, че по едно време- ищцата разбрала от съседи,
че в имота се правил ремонт. Разбрали също, че ремонта се извършва от сина на ответника-
Д., който заживял в жилището.Свидетелят Д.С. установява, че при едно от посещенията
видял извършен частичен ремонт от Д. на хола и кухнята, който били съединени в едно
помещение. Свидетелят - С.С. установява, че при разговор със сина Д. през 2020г., разбрал,
че последният искал да изплати дела на ищцата за сумата от 15000,00 лева и да тегли кредит
за това. Свидетелите установяват, че ищцата винаги е предявявала претенции за дела си от
имота, а ответниците не са забранявали достъп на ищцата до имота.
4
Свидетелите М.М. и А.М. установяват извършените ремонтни дейности в жилището,
както и че познава свидетеля Д.С. и е идвал в апартамента преди няколко години.
Свидетелката М. установява, че живее в процесното жилище заедно със сина на
ответника В.Т. от 2012г. Същата посочва, че ответникът В.Т. бил извършил основен ремонт
на жилището, който приключил 2018-2019г. Свидетелката посочва, че при тях живее и
ответника В.Т.. Знае, че апартамента е на К. Т., а Володя е негов наследник, както и сестра
му - ответницата Е.Д.. Свидетелката не познава ищцата М. С. и тя не е идвала в апартамента,
но е чувала за нея от В.Т., че е негова доведена сестра. Пред нея не се е обсъждало да се
изплаща дела на ищцата, нито е чувала да се продава апартамента.
Свидетелят М. - брат на свидетелката М., също установява, че в имота е правен
ремонт, като посочва, че то й е правил ремонта. Посочва, че в имота живеят ответника В.Т.,
синът му Д. заедно със сестра му св. М.М. и детето им. Свидетелят посочва, че е чувал за
ищцата във връзка с това, че е наследник, но останал с впечатление, че имотът е на В.Т.,
който живее в апартамента от 2010-2011г.
Въззивният съд кредитира свидетелските показания като ясни, последователни и
неопровергани от останалия доказателствен материал по делото.
С обжалваното решение РС-В. не е уважил наведеното възражение за придобивна
давност от въззивната страна/ответника/ В.Т. по отношение притежаваните идеални части от
процесния имот от ищцата М. С..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Пред РС-В. е предявен за разглеждане иск за делба с правно основание чл.69, ал. 1 ЗН
във фазата на допускането.
Спорно по делото е дали въззивната страна/ответника/ В.Т. е придобил на основание
давностно владение процесният имот към предявяване на иска за делба от М. С..
Между страните пред настоящата инстанция не са наведени възражения и не e
спорно установените от първоинстанционния съд наследствени дялове от процесния имот -
1/4 ид.ч. за въззиваемата /ищцата/ М. Г. СЛ. и 3/4 ид.ч. за въззивника/ответника/ В. КР. Т..
Спорният по делото въпрос се свежда до това дали процесният недвижим имот е
съсобствен между въззивната страна В.Т. и въззиваемата М. С., като в тази връзка ответника
В.Т. е релевирал своевременно възражение за придобивна давност в продължение на повече
от 10 години.
Правоизключващото възражение по делото от въззиваемия В.Т. за придобиване на
собствеността върху процесния имот на основание давностно владение е заявено
своевременно с депозиран по делото писмен отговор на 26.03.2021г. Производството по
5
делото се разглежда по реда на Част трета - Особени искови производства, Глава двадесет и
девета –Съдебна делба от ГПК. Съгласно чл.342 от ГПК в първото заседание всеки от
сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата,
против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои
имоти. В настоящият случай крайният срок до който въззиваемият В.Т. е могъл да въведе
правоизключващото възражение за придобивна давност на делбения имот е първото по
делото заседание, състояло се на 14.06.2021г., т.е възражението е заявено в срок.
Настоящият съдебен състав счита, че възражението е неоснователно.
Настоящата инстанция констатира, че от въззиваемия не са наведени възражения и
относно отхвърлителната част на решението, доколкото с въззивната жалба е заявено, че се
обжалва изцяло постановеното от РС-В. решение, поради което настоящата инстанция не
следва да обсъжда решенето в тази част. Също така не са наведени възражения по приетото
от първоинстанционния съд за доказано възражение за придобина давност от него по
отношение идеалните части от процесния имот, притежавани от ответницата Е.Д., а именно,
че е придобил по давност наследствената идеална част на сестра си. За въззивника липсва
правен интерес от обжалване на решението в отхвърлителната част.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
РС-В., а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира за неоснователни, поради
следното:
Съгласно чл.79,ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10г., а съгласно ал. 2 ако
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 5г. В конкретният случай следва да намери приложение нормата на
чл.79,ал.1 от ЗС.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2012 г., ОСГК, задължително за съдилищата, законодателят е уредил придобивната
давност като способ за придобиване на вещни права в чл. 79 ЗС. Защитата на правата на
владелеца при изтекъл срок по чл. 79 ЗС може да се осъществи чрез предявяване на иск за
собственост, възражение по предявен против него иск за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение
на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и
юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица - придобиване
на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти.
6
От писмените доказателства по делото се установява, че на 14.05.2010г.след смъртта
на К. Т., наследодател на ответниците В.Т. и Е.Д. в случая между страните по делото е
възникнала съсобственост, вследствие наследяването като общо правоприемство.
Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в
наследствения имот. Започналото владение на В.Т. върху процесния имот е на основание
наследствено правоприемство на притежаваните 3/4ид.ч.идеални части от процесния имот
от неговия баща К. Т., поради което същият е бил владелец на тези идеални части и
държател на притежаваните ¼ ид.ч. на въззивницата/ищцата/ М. С.. Той е съсобственик и
съвладелец.
По делото не са ангажирани доказателства от които да се установява, че въззивника
В.Т., като един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на въззиваемата/ищцата М. С.. По начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало,
докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го
прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията
на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на
придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по
начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
В случая не намира приложение презумпцията на чл. 69 ЗС, според която, предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго,
доколкото съсобствеността между страните по делото не произтича от юридически факт,
различен от наследяването. В този смисъл са дадените разяснения в Тълкувателно решение
№ 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 60126 от 21.01.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4044/2020 г., I г. о., ГК, която настоящата инстанция споделя, за да завладее
цялата вещ, сънаследникът трябва да промени намерението си и отблъсквайки владението
7
на останалите сънаследници, да започне да владее изцяло за себе си. Отблъскването на
фактическата власт на другите наследници трябва да има обективен характер, за да достигне
до тях и те да узнаят за промяната в намерението на своя съсобственик да завладее цялата
сънаследствена вещ. Декларирането на имота и заплащането на данъци са задължения,
произтичащи от данъчното законодателство, и нямат правно значение в отношенията между
съсобствениците по повод на владението на имота от друг съсобственик.
От свидетелските показания на разпитаните свидетели не се установява, въззивникът
да е владял процесния имот изключително и само за себе си явно, несъмнено и непрекъснато
в продължение на 10г., както и твърдяната начална дата на владението. Също така не се
установява, да е извършил явни и недусмислени действия, да е демонстрирал по отношение
на ищцата намерението си да държи вещта/имота/ като своя. От показанията на свидетелите
С.синове на въззиваемата/ищцата/ се установява, че през периода 2014-2015г. между
страните - ищцата и ответниците са се водили преговори за продажба на процесния имот и
прекратяване на съсобствеността. Ищцата е заявила конкретна сума от 15000лв. за продажба
на притежаваните то нея идеални части. От свидетелските показания се установява, че след
смъртта на баща си въззивникът В.Т. е прекратил всякаква комуникация с въззиваемата
/ищцата/С. и дори се укривал от нея. Свидетелят С.С. установява, че той и майка му са
имали ключ от процесния апартамент. Установи се също, че синът на ответника Т. живее в
имота, както и че същият е искал да се уредят отношенията с ищцата, като й се изплати
дела. В апартамента бил извършен ремонт.
По делото не се установи твърдението на въззивника, кога и как е сменил ключа и
ключалката на апартамента. Дори да го е направил то това са действия за установяване на
фактическа власт по скрит начин.
Следва да се отбележи, че от гласните и писмени доказателства по делото не се
установява да е демонстрирана промяна в намерението на държателите на идеалните части
на въззиваемата/ищцата/ преди откриване на наследството на починалия К. Т..
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на РС – В. потвърдено.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
С оглед изхода на делото на насрещната по жалбата страна М.Г. С. се следва
присъждане на разноски в размер на 360лв. за изплатено адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция, съобразно приложения списък и договор за правна защита и
съдействие.
На Е.К. Д. не се следват разноски. Становище по делото и списък на разноски са
постъпили по делото след приключването му по същество на делото
По изложените съображения, ВОС
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 332 от 02.07.2021г по гр. д. № 1775/2020г. по описа на
Районен съд-В..
ОСЪЖДА В. КР. Т. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Х. бл. 25, вх. Б, ет. 8, ап. 48 да
заплати на М. Г. СЛ. с ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. С. 12, вх. 6, ет. 2, ап. 4 сумата от 360
лева - разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС по правилата на чл. 280
ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9