НОХД № 190/19
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимата Н.Б.Т. с
ЕГН: **********, за това,че в гр. Панагюрище, след като е осъдена с решение №
133 от 26.09.2018 г., постановено по гр.д. № 1074/2017 г. по описа на Районен
съд – Панагюрище, влязло в сила на 19.10.2018 г. да издържа свои низходящи –
малолетните си деца И.М.Г. на 9 г. и Г.М.Г. на 9 г., съзнателно не е изпълнила
това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода
от 19.10.2018 г. до месец май 2019 г. включително, или издръжка общо в размер
на 1 883,64 лв.(хиляда осемстотин осемдесет и три лева и шестдесет и
четири стотинки) – престъпление по чл. 183, ал.1от НК.
В открито
съдебно заседание, проведено на 04.02.2020 год., от представителя на РП -
Панагюрище, при условията на чл.287, ал.1 от НПК, бе изменено и съответно
повдигнато ново обвинение срещу подсъдимата досежно мястото на извършване на
престъплението, вместо в гр.Панагюрище,
в гр.***. С определение съдът прие за разглеждане новото, изменено обвинение.
Представителят на Районна прокуратура гр.Панагюрище
поддържа изцяло обвинението. Излага съображения. Не представя нови
доказателства и не прави нови искания. Пледира на подсъдимата да бъде наложено
наказание Пробация.
Подсъдимата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание.
Производството е протекло в нейно отсъствие, с участието на служебно назначен
защитник, който пледира за осъдителна присъда и налагане на подсъдимата на
наказание Пробация.
Районният съд, след като обсъди и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено следното:
През 2009 год. подс.Н.Т. и св.М.Г. заживели на съпружески начала в дома на св. Г.
***. На 31.08.2010 г. им се родили децата Г и И, които св.Г. припознал. През 2017 год. подсъдимата и св.Г.
се разделили , като подсъдимата отишла
да живее в град Пловдив.. За малолетните деца продължил да се грижи единствено
св.Г.. През 2018 год. двамата родители
уредили упражняването на родителските права и въпроса с издръжката на децата по
съдебен ред. С решение № 133/26.09.2018 год. по гр.д. № 1074/2017 год. по описа
на Районен съд гр.Панагюрище, влязло в сила на 19.10.2018 год. упражняването на
родителските права спрямо децата било предоставено на бащата – св.М.Г.. Подс.Т. била осъдена да заплаща месечна издръжка в
размер на 127,50 лв. месечно за всяко едно от децата или 255,00 лева месечно за
двете деца, чрез баща им св.М.Г.. От влизането в сила на съдебното решение до
месец май 2019 год. включително, подс.Т. не била заплатила нито една месечна вноска за
издръжка на малолетните си деца. Така за този период тя дължи 1 883,64 лв.
По този повод св.М.Г. подал жалба до РП Панагюрище, след което било
отпочнато настоящото наказателно производство. В хода на същото подсъдимата не изпълнила
дори минимална част от задължението си за издръжка.
Тази фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на показанията на свидетеля М.Г., дадени в съдебно заседание, както и
от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото
по реда на чл.283 от НПК.
При тези факти съдът прие, че подсъдимата Н.Т.
е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл.183, ал.1 от НК, тъй като в гр.***, след като е осъдена с решение № 133
от 26.09.2018 г., постановено по гр.д. № 1074/2017 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище, влязло в сила на 19.10.2018 г. да издържа свои низходящи –
малолетните си деца И.М.Г. на 9 г. и Г.М.Г. на 9 г., съзнателно не е изпълнила
това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно за
периода от 19.10.2018 г. до месец май 2019 г. включително, или издръжка общо в
размер на 1 883,64 лв.(хиляда осемстотин осемдесет и три лева и шестдесет
и четири стотинки).
Престъплението е извършено в град ***, тъй
като задължението за издръжка е носимо задължение.
Авторството
на деянието и другите обстоятелства за времето и мястото на извършване се доказват
по един несъмнен начин. Подсъдимата е имала представа за всички обективни
елементи на състава на престъплението. Съзнавала
е, че е осъдена с влязъл в сила съдебен акт да заплаща ежемесечна издръжка в
размер общо на 255,00 лв. за малолетните си деца Г и И, чрез техния баща и
законен представител. Подсъдимата е имала съзнание за дължимата парична
престация под формата на издръжка и като не я е плащала, набавяйки средства по
какъвто и да е друг законен начин е предвиждала конкретно настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване, т.е. действала е с
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от
НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимата за извършеното от нея
престъпно деяние, съдът се ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК, относно
целите на наказанието и изискванията на чл.54 от НК - относно неговата
индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на
деянието, която е висока, предвид това, че е насочено против интересите на
ненавършили пълнолетие деца. Обществената
опасност на самата подсъдима, предвид съдебното й минало (чисто) и характеристична справка ( позитивна) е
ниска.
Причината за извършеното престъпление е
липсата на родителски чувства и загриженост у подсъдимата към родените от съжителството
й със св. Г. деца.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът прие относително дългия период от време, през който подсъдимата
не е плащала издръжка за децата си. Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото
съдебно минало на подсъдимата и позитивната й характеристика.
С оглед на горното и като отчете относителната тежест на отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът наложи на подс.Н.Т. наказание „Пробация”.
При определяне на конкретните пробационни мерки, съобразявайки разпоредбата на
чл.42а, ал.4 от НК и като отчете обстоятелствата от значение за
индивидуализацията на наказанието, съдът определи пробационни мерки по чл.42а,
ал.2, т.1 и т.2 от НК. Пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ
адрес” при периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” съдът наложи като задължителни такива, за срок от по девет
месеца, с което ще се постигнат целите на наказанието.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: