№ 105
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110208835 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на /фирма/, ЕИК ** срещу наказателно постановление №
501455-F515052 от 26.03.2020 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
С жалбата се иска да бъде отменено наказателното постановление, поради
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Сочи се, че неправилно е прието
наличието на неотразяване на приходи, а освен това се претендира и маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В последното открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, не се представлява.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на наказателното постановление. Твърди, че санкцията била в
минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно
образувано пред РС-София, поради което се явява процесуално допустима.
1
Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 07.10.2019 г. била извършена проверка на търговски обект – магазин за
резервни части, находящ се в гр. София, ул. ***, стопанисван от /фирма/. В хода на
проверката било установено, че наличната парична сума в касата на обекта била
2879,92 лева, а съгласно разпечатката от дневния отчет на намиращия се в обекта
електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), в касата следвало да има сума в
размер на 3067,62 лева. Въпреки, че намиращият се в обекта ЕКАФП притежавал
функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, установената промяна в
касовата наличност в размер на 187,70 лева, която представлявала извеждане на пари
от касата, не била отразена във фискалното устройство в момента на извършването й с
точност до минута. Това е следвало да стане, чрез опцията „служебно извеждане”,
което било задължение на търговеца, след като ЕКАФП е свързан с дистанционна
връзка с НАП и фискалното устройство има функция за служебно въвеждане и
извеждане на суми. Фактическата наличност в касата била установена въз основа на
изготвен опис на паричните средства от служител в магазина, след което бил
разпечатан дневният финансов отчет, въз основа на който се установило разминаването
в сумите, а именно разлика в размер на 187,70 лева между отразените суми в ЕКАФП и
наличните пари в касата на обекта.
Констатациите от проверката били отразени в протокол за извършена проверка
№ 0337196 от 07.10.2019 г., а на 10.10.2019 г. бил съставен АУАН № F515052.
Нарушението, описано в АУАН, е квалифицирано по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, но като дата на нарушението била посочена 07.09.2019 г. Актът
бил подписан от актосъставителя и един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението, след което бил предявен на управителя на /фирма/, а последният го
подписал без възражения.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление №
501455-F515052 от 26.03.2020 г., с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС), на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. В НП обаче, вместо нередовността на
акта да бъде отстранена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, то наказващият орган
машинално пренесъл 07.09.2019 г. като дата на нарушението.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетелите П.Г. и В.А., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетеля Г. изцяло кореспондират с писмения
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелят Г.
2
разказва как на 07.10.2019 г. извършили проверка в горепосочения търговски обект,
при която установили, че в касата на обекта имало със 187,70 лева по-малко, отколкото
излизало по отпечатания дневен финансов отчет, тоест тази сума не била отразена като
служебно изведена сума от фискалното устройство. Показанията на свидетеля са
логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира
напълно, а от друга страна те изцяло кореспондират и със събрания по делото писмен
доказателствен материал, както и с отразеното в протокола за проверка.
Разпитът на доведения от жалбоподателя свидетел В.А. не допринесе
съществено за изясняване на фактите по делото, тъй като този свидетел обстойно
разказа за случай от същата дата, при който не бил издаден фискален бон при
закупуване на антифриз от магазина, но това явно е друго нарушение установено при
същата проверка, за което дружеството е било наказано, само че то не е нарушението
предмет на настоящото дело. Този свидетел обаче потвърди за извършената проверка
от служителите на НАП, както и че при изброяването на парите в касата, те са били по-
малко отколкото по отпечатания от касовия апарат отчет. Не си спомнял дали не били
платили на някакъв доставчик и на какво се дължала тази разлика. Споделя, че
проверяващите съставили протокол за проверката, който свидетелят подписал. Реално
показанията на този свидетел в заключителната си част изцяло подкрепят думите на
актосъставителя за извършената проверка и констатациите от нея относно разликата в
касовата наличност.
От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична доказаност
на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
На база събраните по делото доказателства от обективна страна не се доказа
посочената в НП и АУАН дата на извършване на нарушението. В НП и АУАН е
описано, че проверката е била извършена на 07.09.2019 г. в 11:20 часа, но от
показанията на актосъставителя П.Г., от съставения протокол за извършена проверка
№ 0337196, от приложените по делото фискални бонове и писмени обяснения,
категорично се установи, че деянието е било извършено на 07.10.2019 г. Предвид на
това от събраните доказателства не се установи посочената в НП и АУАН дата на
нарушението, което води до недоказаност на административнонаказателното
обвинение и е основание за отмяна на обжалваното НП. Времето, мястото, начинът на
извършване на деянието и самоличността на извършителя са основни елементи на
всяко едно наказателно и административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези
елементи трябва да бъде доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране
отговорността на /фирма/, поради което няма как да се говори за допусната техническа
3
грешка. След като наказанието е наложено за това, че на 07.09.2019 г. дружеството-
жалбоподател е извършило нарушението, то трябва да бъде доказана именно тази дата
и нейното недоказване е основание за оправдаване на дееца. Вместо по реда на чл.53,
ал.2 от ЗАНН наказващият орган да отстрани допусната в АУАН нередовност, той
машинално е пренесъл грешната дата и в издаденото НП. В случая категорично се
доказа, че деянието е било извършено на 07.10.2019 г., а не на вменената с НП и АУАН
дата 07.09.2019 г. Датата 07.10.2019 г. се установява от всички събрани по делото
доказателства и доказателствени средства. Предвид обстоятелство, че вменената на
дружеството-жалбоподател дата на извършване на нарушението остана недоказана, то
атакуваното НП следва да бъде отменено. Тежестта за доказване в случая е на АНО,
който следва да ангажира доказателства установяващи категорично всички фактически
обстоятелства около твърдяното нарушение, посочени в издадените АУАН и НП.
Жалбоподателят не трябва да доказва, че е невинен, като всяко съмнение следва да се
отчита в негова полза. Административното обвинение трябва да е доказано по
несъмнен начин и не може да почива на предположения. По делото се доказа различна
дата, която не отговаря на констатациите на АНО, а в съставения АУАН датата също е
посочена грешно. Отново трябва да се отбележи, че в случая не може да бъде
приложена разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като тя визира допуснати
нарушения в съставения АУАН, а в настоящия казус неточност е допусната и в
издаденото НП.
В допълнение съдът констатира, че изложените от АНО правни изводи за
неотразяването на приходи не кореспондират със събраните по делото доказателства.
Наказващият орган е описал, че: „е налице положителна разлика в размер на 2692,20
лева, като тази сума е добавена към касовата наличност без да бъде документално
отразена по законоустановения ред“. Тези констатации, освен че са напълно погрешни,
те изцяло противоречат на описаната малко по-горе в издаденото НП фактическа
обстановка във връзка с констатираното нарушение. На първо място разликата в
касовата наличност при проверката не е била 2692,20 лева, а 187,70 лева. На следващо
място не се касае за установена положителна разлика, тоест повече пари в касата
отколкото по отпечатания финансов отчет, а за отрицателна разлика, понеже парите в
касата са били по-малко от наличността по отпечатания дневен финансов отчет. Касае
се не за въвеждане на парите в касата без отразяването им в паметта на фискалното
устройство, а за извеждане на пари от касата, които не са били отразени в паметта на
касовия апарат. С оглед на това са изцяло необосновани и погрешни изводите на
наказващия орган за неотразяване на приходи заради получени при продажба парични
средства, които не са били отразени, тъй като се касае за по-малко налични пари от
действително отразените в паметта на устройството и няма как в такъв случай да се
говори за неотразяване на приходи само на база това твърдение. Предвид на
изложеното, то в издаденото НП е било допуснато и съществено нарушение при
4
описание на квалифициращите признаци на деянието, като се появява противоречие
между фактите установени при описанието на основния състав и фактите изложени
при описание на квалифициращия признак – неотразяване на приходи. Това от една
страна съществено препятства правото на защита на наказаното лице и възможността
му да разбере точно за какви обстоятелства е било наказано, а от друга страна съдът
също е затруднен да установи действителната воля на наказващия орган.
Констатираното противоречие води до нарушаване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а
неяснотата при описание на деянието не може да бъде отстранена от съда, поради
което това е допълнително основание за отмяна на обжалваното НП.
Въз основа на изложеното съдът намира, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
След като наказателното постановление се отменя, то няма как да бъде уважено
искането на юрисконсулта за присъждане на разноски, а от своя страна дружеството-
жалбоподател не е претендирало такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 501455-F515052 от 26.03.2020 г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което
за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на /фирма/, ЕИК ** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5