РЕШЕНИЕ
№
65
гр. Хасково 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд, въззивен
наказателен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети юни,
две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове: 1.КРАСИМИР ДИМИТРОВ
2.МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
прокурор: Цвета Пазаитова,
секретар: Женя Григорова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Ц. ВНОХД № 91 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда № 4 от 14.01.2020г.
г. по НОХД № 797/2019 г., РС-Хасково е признал подсъдимия Д.Щ.Й. за виновен за
това, че на 12.01.2018 г. в гр. Х. причинил на С. В.М. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота,
дължащо се на травматичен кръвоизлив под меката обвивка на мозъка –
престъпление по чл. 129, ал.2, във вр. с чл. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 129, ал.2, във вр. с чл. 1 във вр. с чл. 54 от НК му е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изпълнение е отложил
на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 години. С присъдата съдът
осъдил подсъдимия да заплати
на пострадалия сумата
от 6000лв. - обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
12.01.2018г. - до окончателното й заплащане, както и сумата от 360лв. -
разноски по делото, а по сметка на съда - сумите от 195,95лв. - разноски за
възнаграждение на вещо лице и 240лв. -
държавна такса върху уважената част от предявения за съвместно разглеждане
граждански иск, който за разликата до пълния предявен размер от 10000лв.
отхвърлил. Произнесъл се
е и относно връщане на веществено доказателство.
Недоволен от присъдата останал адв. В.Ц.Г., който, като
защитник на подсъдимия Д.Щ.Й.,
обжалва съдебния акт в срок с оплаквания за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност и иска присъдата да бъде отменена, като вместо нея
въззивната инстанция постанови друга, с която подсъдимият да бъде оправдан.
В пледоарията си в съдебно заседание
защитникът обосновава оплакванията си с доводи, че подзащитният му е действал
при условията на неизбежна отбрана или при превишаване пределите на такава.
Твърди се прекомерност на уважения размер на гражданския иск, при съображения,
че по отношение на него не са взети предвид смекчаващите вината обстоятелства в
степента, в която това е сторено по отношение размера на наложеното от районния
съд наказание.
Пред въззивния съд представителят на
ОП-Хасково иска потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.
Подсъдимият, редовно призоваван, не се
явява във въззивно заседание, като в дадените на първа инстанция обяснения
отрича да е удрял пострадалия, твърди, че последния сам е паднал и се е наранил.
Гражданският ищец не се явява и не
изпраща представител пред настоящата инстанция.
Хасковският окръжен съд, като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за потвърждаването й.
Първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, която в краткост е следната:
В късния следобед на 12.01.2018г.
пострадалият С.М. се намирал в центъра на гр. Х.,
където в търговски обект, стопанисван от продавачката С.
Я., видял ****** си Н. В.. С.М. повикал ******* си и пред входа на магазинчето я
заговорил, като правейки жест с ръка се възмущавал защо тя е напуснала дома му,
за да се върне при приятеля си – подсъдимия Д.Й., с когото не се разбирали. В
това време от магазинчето излязъл самият Й. и без да си каже нищо със С.М.
започнал да му нанася удари с ръце. С.М., който не бил забелязал до този момент
подсъдимия, се опитвал да се защити, като, отстъпвайки назад, опитвал да
отвръща на ударите и извадил от джоба си сгъваемо ножче. Преди да успее да го
отвори обаче, бил съборен от Д.Й. и на земята получил още няколко удара от подсъдимия.
В следствие на ударите и събарянето С.М. ударил главата си в терена, при което изгубил
съзнание. На място били повикани полицейски екип, в състав Г. Г. и Т. Т., и линейка,
която откарала пострадалия в болницата, където се установило, че С.М. е получил
кръвоизлив под меките обвивки на мозъка – разстройство на здравето временно
опасно за живота, съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза.
Тази фактическа
обстановка се установява въз основа на събраните по делото доказателства: обясненията
на подсъдимия Д.Й., показанията на
свидетелите С.М., Н. В., С. Я., Г. Г., Т. Т., съдебно-медицинска
експертиза.
Съгласно принципите на доказване – с
приоритетна стойност са първичните доказателства. Извън самите участници в инкриминирания
инцидент, пряк свидетел на нанасянето на телесната повреда на пострадалия е
неговата ****** – свидетелката Н. В..
Противоречия между обясненията на
подсъдимия и свидетелските показания се установяват относно поведението на
пострадалия откакто започнал да разговаря с ***** си пред магазинчето.
Според изложеното от подсъдимия - С.М. се
държал агресивно първо спрямо Н. В., като започнал да й се кара, че е напуснала бащиния си дом и се е
върнала при приятеля си, и да посяга да я блъска и удря, отправяйки към нея
обидни думи. Така описаните обстоятелства се опровергават от показанията на
всички останали преки свидетели на случката. Самата Н. В. изрично посочва, че потвърждава като достоверно изложеното от нея в
разпита й пред първата инстанция. В него свидетелката детайлно описва краткия
разговор с баща си С.М., като категорично уточнява, че последният не я е
блъскал, удрял или обиждал, а само е вдигнал отворена ръка в жест на
възмущение, че си е тръгнала от дома му, само оставяйки писмо. Показанията й се
потвърждават и от тези на продавачката в магазина – С. Я., която като непосредствен свидетел ясно възприела
жестикулирането на С.М. не като агресия, а като израз на неговата обида и
възмущение, докато питал ********* си защо е постъпила
така. Самият пострадал също категорично отрича да е посягал на ***** си. Предвид едносмислените и безпротиворечиви
показания на посочените трима свидетели настоящият състав ги счита за
достоверни и съответно - не кредитира обясненото от подсъдимия в придавания му
смисъл, че пострадалият е предизвикал конфликт.
Неправдоподобни са и твърденията на Д.Й.,
че забелязвайки го в магазинчето, С.М. първи е проявил вербална и физическа
агресия спрямо него. Анализирайки обясненията на подсъдимия в двояката им
процесуална роля на средство на защита и основно доказателствено средство,
настоящият състав ги намира на първо място за вътрешно противоречиви и
непоследователни. От една страна Д.Й. твърди, че когато е излезнал пред
магазинчето пострадалият е избутал ******** си настрани и
псувайки яростно е започнал да размахва нож срещу него. После уточнява, че
преди да започне да посяга към него с ножа си С.М. му е посягал с юмруци и го
ударил, а едва след това извадил хладното оръжие. В описваната от подсъдимия
динамика на сбиването Д.Й. отстъпвал назад, нападан от яростно размахващия нож
срещу него С.М.. В този контекст напълно нелогично звучи обясненото от Й., че
нападайки го пострадалият се е спънал и е паднал „назад“. Сякаш сам осмисляйки
абсурдността на описаното, в следващото си изречение Й. вече твърди, че не
помни точно, но май С.М. силно паднал настрани, което неубедително повтаря след
това.
От една страна обясненията на подсъдимия
съдържат индикации в подкрепа на показанията на пострадалия, а именно - че С.М.
е извадил ножа си отстъпвайки и бранейки се от ударите на Й., при каквато
ситуация е логично да е съборен назад. В унисон с тезата за така осъществило се
падане са и резултатите от изготвената съдебно-медицинска експертиза, описваща
механизма на получаване на травмата. В същото време, и без това неправдоподобните
обяснения на подсъдимия се дискредитират от заетата от защитата му позиция на
претендиране на неизбежна отбрана или превишаване пределите на такава.
Последната предполага „причиняване“ на вреди на нападател, а в обясненията на Й.
се отрича каквото и да е деяние спрямо пострадалия, който бил паднал и се
ударил сам.
Така обоснованият извод на настоящата
инстанция за ненадеждност на обясненията на подсъдимия се потвърждава и при
съпоставката им с показанията на останалите преки свидетели. Според заявеното
от Н. В. - тя категорично поддържа показанията
си давани в съдебна фаза, обяснявайки констатирана от първата инстанция промяна
в описанието на обстоятелствата с това, че непосредствено след инцидента,
заради шока, в който се е намирала и заради връзката си с подсъдимия, е
допуснала да бъде повлияна от Д.Й., като първо е казвала пред полицаите каквото
той й наредил. Достоверността на дадените пред съда показания на Н. В. се потвърждава от тези на незаинтересования
свидетел – С. Я. Пред първата инстанция и двете жени ясно,
едносмислено и безпротиворечиво са описали как подсъдимият пръв е посегнал и
ударил С.М., като в последвалото сборичкване между мъжете Н. е била съборена, а пострадалия опитал да се защити
от нападението на Д.Й., вадейки от джоба си сгъваем нож. И двете свидетелки
отричат да са видели постдаралият да е успял да отвори острието на ножа или да
го размахва – както твърди подсъдимия. Действително според С. Я. – към онзи
момент тя се е прибрала в магазина, за да повика помощ, но Н. В. е категорична, че ***** й не е успял да отвори острието, нито е посягал с
ножа към подсъдимия. В същия смисъл са и показанията на свидетелката Я. – че когато се върнала и заварила пострадалия
проснат на земята – видяла, че ножът не бил отворен. Според Н.
В.,
а и според показанията на самия пострадал – С.М. е бил съборен в следствие на
удари от страна на подсъдимия, а не е паднал сам, спъвайки се. Предвид
установените взаимни съответствия, последователност и логичност в изложеното от
подсъдимия, Н. В. и С.
Я., настоящият състав кредитира изцяло показанията им,
депозирани пред съда, като убедителни и достоверни. От друга страна – в
посочения контекст и предвид вътрешната им противоречивост и нелогичност - обясненията
на подсъдимия се считат от настоящата инстанция за неубедителна защитна
позиция.
Относно самото осъществяване на
инкриминираното деяние показанията на свидетелите – полицейски служители Г. и Т. са производни
доказателства. Като такива те следва да бъдат анализирани с оглед
предназначението им да служат като контролни факти за проверка на
достоверността на първичните. Изложеното от свидетелят Г. не е годно да послужи за коментираното
предназначение – доколкото полицейският служител има бегли спомени, че само е
установил на мястото на инцидента участвалите в него и веднага е бил изпратен
да придружи медицинския екип, откарал пострадалия. От заявеното от него се установява, че той
предимно сочи какво би трябвало да са правили и питали с колегата си, а не
какво реално се е случвало, поради което съдът не счита показанията му за
полезни по отношение предмета на доказване. От показанията на свидетеля Т. се установява, че поради недоброто владеене на
български език от подсъдимия – инцидентът му е бил описан същата вечер от Н.
В..
В този смисъл съдът съобрази установената от първоинстнационния състав промяна
в показанията на свидетелката и изтъкнатите от нея причини за това, като
предвид гореобосновано кредитираните й
показания от съдебната фаза, които тя е заявила, че поддържа, следва, че на
свидетеля Т. е била разказана недостоверна версия, чието препредаване
от негова страна не допринася за проверка на обстоятелствата, на които не е бил
пряк свидетел.
От заключението на съдебно-медицинското
експертно изследване, което настоящият състав кредитира изцяло като
компетентно, добросъвестно и изчерпателно изготвено, освен вида и характера на травмата, се
установява съответствие на констатирания от вещото лице механизъм на
причиняването й с изложеното от свидетелите на инцидента.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият Д.Щ.Й.,*** е причинил на С.В.М.
средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно
опасно за живота, дължащо се на травматичен кръвоизлив под меката обвивка на
мозъка – престъпление по чл. 129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна събраните по делото
доказателства установяват по категоричен и несъмнен начин, че именно
подсъдимият Й. е автор на изпълнителното деяние, изразило се в действия по причиняване на С.М. на
средна телесна повреда. Въпросните действия (извършени чрез нанасяне на
удари и събаряне на пострадалия) и наличието на причинно следствена връзка с резултата – травма, довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, предопределят съставомерността на
извършеното като престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл. Интелектуално подсъдимият е предвиждал и съзнавал, че от
агресивните му действия могат да настъпят общественоопасните последици. Относно
волевия момент – предвид описаните от свидетелите множество удари, в областта
на главата, които е нанесъл на пострадалия, включително след като С. М. е бил вече съборен на земята, подсъдимият
пряко е целял нанасянето на телесна повреда с поне средна тежест.
Аргументиран с гореизложеното съдът намира доводите на защитата
за несъстоятелни поради следните съображения:
Съпричастността на Д.Й. към извършеното
престъпление се доказва по несъмнен начин от обосновано кредитираните свидетелски
показания на преките очевидци на инцидента. Както се посочи и в
доказателствения анализ - оборената от свидетелските показания теза на
подсъдимия, че пострадалият сам е паднал и се е наранил, сама по себе си е
парадоксална в контекста на заетата защитна позиция – че Й. се е намирал в
състояние на неизбежна отбрана, доколкото това състояние предполага признание
на „причинени“ увреждания на нападателя.
От
друга страна – за наличието на неизбежна отбрана е необходимо тя да е в отговор
на непосредствено противоправно нападение, а от доказателствата по делото
категорично се установява, че не пострадалият е нападнал Й., а обратното – С.М.
е бил нападнат от подсъдимия и сам е бил поставен в позиция да се брани. Дори в
хипотезата на нанесени от пострадалия удари спрямо подсъдимия – от
свидетелските показания се установява, че те са били в защита срещу нападащия Й..
А наказателноправната теория и практика са категорични, че на деяния извършени
(в случая от С.М.) при неизбежна отбрана не може да се отговори с неизбежна
отбрана, защото нападнатият има право да се защитава и действията му са
правомерни. Деецът (Д.Й.) не може да се позовава на неизбежна отбрана, когато
сам е предизвикал пострадалия, тъй като не може да черпи права от собственото
си противоправно поведение. Предвид така обоснованото неоправдано претендиране
от подсъдимия на състояние на неизбежна отбрана, в което да се е намирал –
обсъждането на довода за превишаване пределите на такава отбрана от негова
страна е безпредметно.
Относно
посоченото в жалбата твърдение за невъзможност на подсъдимия да нанесе удар с
дясната си ръка поради задравословен проблем - освен че от свидетелските
показания безпротиворечиво се установява, че подсъдимият е нанасял юмручни
удари на пострадалия и с двете си ръце, съществено за съставомерността на
извършеното деяние и отговорността на Й. в случая не е конкретно с коя ръка са
нанасяни ударите, а че престъпният резултат е настъпил в причинно-следствена
връзка с тях. При гореизложените съображения настоящият състав намира тази
връзка за доказана, поради което доводът е ирелевантен.
Претенциите
на защитата за намаляване размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, поради непропорционалността му спрямо размера
на наложеното наказание също са несъстоятелни. Докато функцията на наказанието
е генерална и обществена превенция и размерът му се определя съобразно
обществената опасност на извършеното и смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, то обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира
търпените от пострадалия болки, страдания и душевни неудобства. С оглед различното
предназначение на тези две последици от осъждането е напълно неоправдано
критериите за определяне на едната да се прилагат спрямо другата, в каквато
насока е неоснователния довод на защитата.
Настоящият
състав намира, че първоинстанционният съд коректно е определил и двата размера. При определяне размера на
наказанието правилно са отчетени влияещите на отговорността на подсъдимия
обстоятелства, а при определяне на този на обезщетението за неимуществени вреди -
надлежно са съобразен посочените в т. II. на Постановление № 4 от
23.XII.1968 г. на Пленум на ВС критерии.
Първата инстанция, в съответствие с
разпоредбите на закона, се е произнесла по отношение на веществените
доказателства и въззивният съдебен състав не намира основания за промяна на
присъдата и в тази й част.
При тези мотиви и на основание чл. 334, ал.6 във вр. с
чл. 338 от НПК Хасковският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 4 от 14.01.2020г. г. по НОХД №
797/2019 г., РС-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.