Р Е Ш Е Н И Е
№ 170 24.06.2020 година град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на ……………………десети юни..……………… две
хиляди и двадесета година в
публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С
участието на секретаря……П.Д.…………..……………………..…….
И
прокурора ……………………………….…………….…..…………………………
като
разгледа докладваното от съдия Петкова……....……..………………………..
Въззивно
гражданско дело …………….№ 288….
по описа за 2020 година……,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 205/22.10.2019 година, постановено
по гр.д. № 1107/2018 година, РС-Харманли е отхвърлил предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - София
против Е.Д.Р. *** искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 99 ал. 1, вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено по отношение на ответницата Р., че дължи на дружеството-ищец сумите както следва: 481,73лева - неизплатена главница по договор за потребителски
кредит № *** година между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и Е.Д.Р., сумата 97,86 лева - договорна лихва за периода от 20.08.2013 година до 20.07.2015 година и сумата 239,02 лева - законна лихва за забава за периода от 21.08.2013 година до 07.08.2018 година, прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017 година между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2018 година (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 864/2018 г. по описа на Районен съд Харманли), до окончателното ѝ изплащане.
Недоволен от така
постановеното решение е останал въззивникът – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД -
София, който внася оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Излага
аргументи за наличие на всички изискуеми предпоставки за уважаване на
предявения иск. Оспорва доводите на районния съд относно несъобщаването на цесията
на ответника. Счита, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Съдът следвало да приеме, че разпоредбата на
чл. 47 от ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за
лично връчване, както и че особеният представител има право да получава
волеизявления, свързани с изменение на материалното правоотношение. В случая
било осъществено такова връчване на представител, поради което следвало да се
приеме, че ответницата лично е уведомена за извършената цесия. С тези и
останалите доводи, изложени във въззивната жалба, прави искане за отмяна на
атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде
уважен. Претендира деловодни разноски за двете инстанции и за заповедното
производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК адв. Д.С. - особен
представител на въззиваемата - ответница в първоинстанционното производство Е.Д.Р.
подава писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на
атакуваното решение. Моли същото да бъде потвърдено.
Хасковският
окръжен съд, като прецени изложените от страните доводи и доказателствата по
делото и във връзка с доводите и оплакванията на страните, приема следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и
е редовна. Разгледана по същество – жалбата се явява неоснователна. При
проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които
да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.
Първоинстнационният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, вр. чл. 79
ал. 1, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Предявени са от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД - София
срещу Е.Д.Р.
***. Ищцовата
претенция е основана на твърдение за сключен договор
за потребителски паричен кредит № *** година, по силата на който
кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – София е предоставил на
кредитополучателя Е.Д.Р. паричен заем в размер на 569.00 лева. Кредиполучателят се е задължила да върне тази
заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, на 24 месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план. Считано от 24.01.2014 година
кредитополучателят Р. е в забава, поради което дължимите суми към датата на
подаване в Харманлийския районен съд на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение - 23.08.2018 година са както следва: общият размер на неиздължената главница -
481.73 лева; неиздължената възнаградителна лихва – 97,86 лева и обезщетение за
забава – 239,02 лева.
Ищецът твърди, още, че с процесния
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение № 1
към него, сключени между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, придобил процесното вземане. Заявява, че е уведомил длъжника
по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия, но ответникът не бил
изпълнил задължението си, поради което ищецът се снабдил със заповед по чл.410
от ГПК за изпълнение на парично задължение. И тъй като заповедта била връчена
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, за ищеца възниквал правен интерес да
предяви настоящия иск.
Ответницата Е.Д.Р. се представлява в
исковото производство от особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК. Адв. Д.С. оспорва
предявения иск с няколко довода, в това число - не било налице надлежно
уведомяване на длъжника за извършена цесия.
При
разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към
спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на
всички направени от страните възражения. Обсъдил е в съвкупност
събраните по делото доказателства и не е допуснал процесуални нарушения. Въз основа на доказателствения материал е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен
и недоказан, поради което го е отхвърлил.
Пред настоящата инстанция не се представиха нови допустими доказателства, които
да дават основание за извод, различен от направения от
решаващия съд.
Няма спор по делото относно това, че между ответника в качеството му на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД –
гр.София – кредитор е възникнало облигационно отношение по силата на сключения помежду
им договор за кредит. Безспорно е установено и това, че с горепосочения рамков
договор от 10.01.2017 година и
приложение към него от същата дата, заемодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД – гр.София е прехвърлил на „Фронтекс Интернешънъл“ вземанията си по
договора за кредит, сключен с ответника. В договора за цесия е предвидена клауза, с която продавачът упълномощава купувача да изпраща писмени
уведомления до длъжниците от името на продавача, с които да им съобщи за прехвърляне
на задълженията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В изпълнение на тези
договорни клаузи е изготвено пълномощно, прието като писмено доказателство по
делото, ведно с уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/, адресирано
до длъжницата Е.Д.Р.. В това уведомление, обаче, не е посочен адресът, на който
евентуално е било изпратено уведомлението, а освен това – като цяло липсват
доказателства за изпращането му и достигането до Е.Р..
При така установената по делото фактическа обстановка, основателни
са въведените от особения представител на ответника възражения, основаващи се
на нормата на чл.99, ал. 4 от ЗЗД, според която прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Безспорно в тази насока по делото се установи, че вземането
на кредитора по договора за кредит, сключен с ответника, въз основа на който
основава вземането си, заявено в заповедното производство, е било прехвърлено
на ищеца, по силата на договор за цесия. С факта на подписване на договора,
съответно от постигане на съгласие за сключването му, вземането към ответника
по договора за кредит е преминало от предишния кредитор върху новия
кредитор – ищеца, който става носител на вземането – обстоятелство, обуславящо
и наличието на материално правната му легитимация. За да има действие спрямо
длъжника, цесията следва да му бъде съобщена. Уведомяването има за цел да
обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на задължението му. По силата на принципа за свободата на
договарянето – чл.9 от ЗЗД, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Разпоредбата на чл.99, ал.4
от ЗЗД не съдържа и изискване за срок за съобщаване, и форма за съобщаване.
Няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи на длъжника – това може да стане по телефон,
по телекс, по факс или писмено, включително и по пощата. От представените по
делото доказателства се установява, че цесионерът само е съставил текста на съобщение
за извършената цесия до длъжницата Р., но няма никакви данни то да е било
изпратено, на какъв адрес и дали е получено от адресата.
Поради това съдът приема, че волеизявлението на цесионера, извършено в изпълнение на упълномощителна
сделка с цедента, не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи
действие спрямо него. Съобщаване за извършеното прехвърляне на вземането не
може да се приеме, че е осъществено чрез връчване на заповедта за изпълнение на
парично задължение в заповедното производство, доколкото то е извършено при
условията на чл. 47 от ГПК и не може да има спор, че не е достигнало до
длъжницата. Същото се отнася и за
връчването в исковото производство: Действително, на отсъстващата
длъжница-ответник по делото е назначен особен представител, на който наред с
останалите съдебни книжа по иска е връчено съставеното от цесионера уведомление
за цесията. Назначаването на този особен представител, обаче, е само за целите
на процесуалното представителство пред съда, в исковото производство и на
основание чл. 47 ал. 6 ГПК. Не са му делегирани валидно, от страна в
облигационното правоотношение, правомощията да я представлява при изменението
му, каквото именно настъпва в резултат на цесията. Т.е. връчването на
уведомлението за цесията на процесуален представител на длъжника в съдебно
производство не дава отражение върху материалното правоотношение и не
санира допуснатото от страна на
кредитора бездействие, довело до нарушаване на принципите за добросъвестно
упражняване на права, предшестващо подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, съгласно изложените по-горе съображения.
Следователно, както правилно приема РС-Харманли,
процесната цесия не е породила действие спрямо ответницата и тя не дължи
плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор за заем, в полза на
цесионера – ищцовото дружество. Цитираната във въззивната жалба съдебна
практика обсъжда въпросите, свързани с обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. В резултат на това волеизявление на кредитора действително се изменя
материалното правоотношение, но не може да се постави знак на равенство с
изменение на материалното правоотношение, което поражда цесията. При последното
се заменя страна в облигационното правоотношение, което е неизвестно за
длъжника обстоятелство и, без да му бъде съобщено, не го обвързва, а освен това
– не го защитава от ненадлежно
изпълнение на задължението му. За разлика от договора за цесия, в
хипотезата на обявяването на предсрочната изискуемост на договора за кредит,
длъжникът предварително, още при сключването на договора, е известен за всички
последици от неговата неизправност, в това число и за риска да бъде отнето
предимството на срока. Поради това съдът счита, че цитираната от въззивника
съдебна практика е ирелевантна за настоящия казус, а и няма задължителен
характер.
Споделят се и останалите мотиви, изложени от РС-Харманли в атакуваното
решение, поради което ХОС препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
По
тези и останалите доводи, изложени в първоинстанционния съдебен акт, споделени
от ХОС, въззивната жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД –
София се
явява неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане на
деловодни разноски се явява неоснователна.
Водим
от горното, съдът
Р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 205/22.10.2019
година, постановено по гражданско дело № 1107/2018 година по описа на РС-Харманли.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.