№ 685
гр. Бургас, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500203 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на К. Д. Д. от гр.Ахелой, заявена чрез
пълномощника адв. Деян Костов от БАК срещу Решение № 122/29.12.2021г.,
постановено по гр.д.№ 339/2021г. по описа на РС-Поморие, в частта, с която
родителските права върху роденото от брака малолетно дете Д. К. Д., род. на
**.**.****г. са предоставени на майката Р. СТ. Д.; определено е местоживеенето на
детето при майката; определен е режим на лични контакти на бащата К.Д. с детето и
бащата е осъден да заплаща издръжка за детето, чрез неговата майка в размер на 180лв.
месечно, като са отхвърлени предявените от въззивника искове със същия предмет.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и при
нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи, че съдът е направил напълно
погрешни фактически и правни изводи поради неправилна и дори превратна
интерпретация на събраните по делото доказателства. Излага собствен анализ на
събраните по делото гласни доказателства и СПЕ, с която обосновава извод, че в
интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени на въззивника. Счита,
че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
взаимна връзка, поради което e постановил решение което не съответства в най-пълна
степен на интересите на детето и възможностите на родителите, включително битови,
трудови навици, възможности, излага съображения от морално естество, като навежда,
че у майката липсват морални качества, необходими за правилното възпитание на
детето.
Моли, за допускане на гласни доказателства, като сочи свидетел бабата на
детето, пред която последното споделило, че по време на пребиваването си при майка
1
си видяло как майката и „чичо Ж.“ си разменяли цигара под аспиратора в кухнята, като
желае и допускане на съдебно-токсикологична експертиза, която да установи има ли
наличие на наркотични вещества в кръвта и урината на майката.
Моли, за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с
което предявените от въззивника искове с посочения по-горе предмет да бъдат изцяло
уважени.
Въззиваемата Р. СТ. Д., представлявана от процесуалния представител адв. Б.
Даков от АК-Бургас, е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна, а изложените в нея твърдения
намира за непочиващи на събраните по делото доказателства. Счита решението в
обжалваната част за правилно, законосъобразно, мотивирано и постановено при
изследване и обсъждане на приетите по делото доказателства и в интерес на
малолетните деца с оглед тяхната възраст, като в тази насока излага подробни
съображение и извършва анализ на събраните в първоинстанционното производство
доказателства.
Възразява по допускане на доказателствените искания в жалбата като на първо
место посочва, че с гласните доказателства ще се установява че майката е пушила
цигара, от което не може да се направи извод, че употребява наркотици. По отношение
искането за експертиза възразява като посочва, че в рамките на първоинстанционното
производство с оглед твърденията на насрещната страна двукратно вече е представяла
медицински изследвания от 07.07.2021г. и от 25.11.2021г. на МДЛ“Лина“, от които се
установява липса на следи от наркотици в урината на въззиваемата. Тези изследвания
не са оспорени от въззивника и последният не е поискал събирането на доказателства,
с които да обори или опровергае тези изследвания, нито е поискана токсикологична
експертиза в рамките на първоинстанционното производство, поради което това искане
е преклудирано. Моли, обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено и за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.49 от СК и
обективно съединените претенции за родителски права, местоживеене, режим на
лични отношения и издръжка на роденото от брака малолетно дете.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред
настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от
ГПК, препраща своята към нея.
Производството пред ПРС е образувано по предявени исковете на
въззиваемия К. Д. Д. против Р. СТ. Д. за прекратяване на сключения между тях на
07.06.2015 г. граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство по вида на
2
съпругата. Главната претенция е съединена с небрачни искове за предоставяне на
бащата на родителските права на роденото от брака на **.**.****г. дете - Д. К. Д.,
ЕГН ********** и определяне местоживеенето му при бащата, определяне на режим
на лични отношения на майката с детето, при параметри посочени в исковата молба и
осъждане на майката да заплаща на детето месечна издръжка в размер 250 лв., считано
от предявяване на иска до настъпване на законни причини за прекратяването или
изменението на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
както и за възстановяване на предбрачното име на съпругата.
С обжалваното решение съдът е прекратил сключения между страните
граждански брак по вина на двамата съпрузи, отхвърлил е небрачните искове на
бащата за родителски права, местоживеене, режим на лични отношения и издръжка на
детето в размер на 180лв.месечно и е уважил насрещните на майката, като е
възстановил предбрачното фамилно име на последната. Решението в частта, досежно
произнасянето по чл.49 СК и чл.53 СК не е обжалвано и е влязло в сила. Недоволен от
решението, в частта, относно предоставянето на майката на родителските права върху
роденото от брака дете, определеното местоживеене на детето при майката и
съпътстващото произнасяне по въпросите относно издръжката и режима на лични
отношения въззивникът е подал сложената тук за разглеждане въззивна жалба.
Настоящата инстанция след като съобрази становищата на страните - както
лично изразените от тях в хода на постановеното изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от
СК, така и тези, заявени от процесуалните им представители, и като извърши собствен
анализ на събраните доказателства, намира, че първоинстанционният съд е направил
правилна преценка относно критериите, които са от значение за определяне на по –
подходящия родител, на когото да бъде предоставено упражняването на родителските
права.
Съгласно чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс, ако съпрузите не постигнат
споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят
децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения
между децата и родителите и издръжката на децата. Съдът решава въпросите по чл. 59,
ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола
и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности.
Правилно съобразно събраните по делото доказателства съдът е установил, че
двамата родители са трудово ангажирани/майката по трудов договор, а бащата като
самоосигуряващо се лице/, живеят в самостоятелни /собственост на техни възходящи/
жилища и са осигурили добри битови условия, като детето живее с баща си в дома на
родителите на последния. Съгласно медицинските данни и двамата родители са били
лекувани в „ЦПЗ ****“ ЕООД гр. Б. диагноза „С. т. д. р.“. Установена е причината за
раздялата на родителите, а именно неразбирателството между въззиваемата и бащата
на въззивника. Правилно е прието, че с оглед двукратно през различни периоди от
време направени лабораторни изследвания и резултати в хода на делото твърденията на
съпруга, че съпругата употребява наркотици са оборени като невярни. Детайлно е
разгледана СПЕ, според която детето на страните има изградена базисна сигурност, че
е обичано и прието и от двамата си родители, което е основа за неговата позитивна
самооценка, няма симптоми за хроничен травматизъм, но има предпоставки за
развитие на синдром на родителско отчуждаване, тъй като детето е въвлечено в
конфликта на родителите си, поставено е в невъзможност за изграждане и споделяне на
3
автентични емоции към двамата родители и се намира в конфликт на лоялност към
обгрижващия родител. Констатациите на експертизата са, че детето демонстрира
желание да търси контакт и да общува с майка си, напрегнато е и ситуативно тревожно
от неяснотата кога, къде, колко време може да има заедно с нея. Поради зависимостта
и необходимостта от защита, децата се опират на този, с когото живеят,
освобождавайки се временно и повърхностно от конфликта на лоялността, но ако
родителите не се справят с негативните си емоции са налице предпоставки за поява на
Синдром на родителско отчуждаване от страна на отглеждащия родител, в случая
бащата. Според вещото лице ответницата показва любов и нежност към детето си,
описва грижите за него, като важна част от собственото си израстване. Следва да се
посочи и с оглед възраженията в жалбата, че според съда, трудовата ангажираност на
който и да е от родителите не следва да се отчита като неблагоприятен фактор, имащ
значение за упражняването на родителските права. Напротив, това създава добър
пример и възпитание в полагане на труд и поемане на отговорности. Експертизата е
установила, че за въззиваемата майчинството е с основна роля в последните години от
живота й, а понастоящем е мотивирана да се справя все по- добре самостоятелно, като
демонстрира гордост от промените, които е осъществила, ремонтирайки апартамента в
който живее и желание да осигури развиваща среда за сина си, отчита важността и
промяната, която предстои за детето след тръгването му на училище. В същото време
при съобразяване констатираната от експертизата нужда от подкрепа за родителския
капацитет на двамата родители и установената от вещото лице, цялостна личностна
структура на въззивника, подчинена на пасивност и липса на отстояване, основаваща
се на патерални отношения, зачитане и безкритично приемане ролята и вижданията на
неговия баща, както и пасивна позиция, че случващото се в живота му не зависи от
собствените му усилията, а се предписва на околните, то напълно се споделя
обоснования краен извод в обжалваното решение, че гореустановеното съобразено
през нуждата от по-голяма майчинска грижа предвид ниската възраст на детето, че
родителските права следва да се упражняват от майката, при която следва де е и
местожителството на детето. Размерът на издръжката и режимът на лични отношения
са правилно определени и в обичаен режим както следва: всяка първа и трета седмица
от месеца от 18.00 ч., на петъчния ден до 18.00 ч. на неделния ден, с преспиване на
детето в дома на бащата, като бащата ще взема и връща детето в дома на майката, един
месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, през
Коледните празници на всяка четна година и през Новогодишните празници на всяка
нечетна година. Дължимата месечна издръжка е определена съобразно минималниия
размер на декларираните от бащата доходи и размерът на МРЗ в страната, а при
определяне на режима за лични контакти на бащата правилно е взета предвид
възрастта на детето, отношенията между страните и възможността за по-дълги почивни
дни през Коледните и Новогодишните празници.
С оглед изложеното и при пълно съвпадение на правните изводи на двете
инстанции, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваните
части следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране
на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
При този изход на делото въззиваемата има право на разноски, като са
представени доказателства за сторени такива в размер на 860лв. за адв.възнаграждение
за въззивната инстанция, които следва да бъдат присъдени в тежест на въззивника.
Водим от всичко така изложено, БОС
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 122/29.12.2021г., постановено по гр.д.№
339/2021г. по описа на РС-Поморие в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. Д. Д. с ЕГН ********** да заплати на Р. СТ. Д., ЕГН **********
сторените във въззивното производство съдебни разноски в размер на 860лв. за
заплатено адв.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5