ПРОТОКОЛ
№ 279
гр. Пловдив, 20.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Елена Й. Захова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора Николай Ст. Божилов
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600299 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) С. М. М. се явява лично, доведен от ареста.
Не се явява защитникът на М. - адв. Н. П., упълномощен на ДП, от
когото е постъпила молба вчера на 19.06.2024 г., че е уведомен от родителите
на обвиняемия, че той няма да продължи участието си като защитник и ще
бъде упълномощен друг адвокат.
Обвиняемият М.: Отказвам се от защитата на адв. П.. Ще ме
представлява само адв. Д. от АК Сливен.
Явява се адв. Д. Д. от АК Сливен, който представя пълномощно.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото – няма процесуални пречки.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
Обвиняемият М.: Да се гледа делото.
Съдът след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото чрез прочитане на частната жалба на обвиняемия
С. М. М., депозирана чрез защитника му - адвокат Н. П. против протоколно
определение № 353 от 14.06.2024 г. по ЧНД № 389/2024 г. на Окръжен съд
Хасково, с което по ДП № 63/2024 г. по описа на ТД „Митница Бургас“ в
качеството му на обвиняем му е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Обвиняемият М.: Поддържам жалбата.
Адв. Д.: Поддържам жалбата на колегата П..
1
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Адв. Д.: Нямаме искания, вкл. за отводи към състава.
Обвиняемият М.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото по
мярката ми за неотклонение.
Съдът, след съвещание, и с оглед изявленията на страните и
приложените по делото доказателства, намира, че същото е изяснено от
фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения по същото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да измените мярката
за неотклонение на доверителя ми, която според първоинстанционното
решение е задържане под стража.
Моля да обърнете внимание на чистото съдебно минало, дадените от
него обяснения в хода на определяне на мярката за неотклонение и
обясненията, дадени по досъдебното производство, които са спомогнали за
задържане реално на лицето, което е трафикирало намерената дрога в колата,
управлявана от подзащитния ми.
Моля ви да определите по-лека мярка за неотклонение, а именно
домашен арест, тъй като подзащитният ми е направил чисти самопризнания,
по всякакъв начин потвърждава данните, събрани от служителите на ДАНС,
които са реализирали това мероприятие. С оглед крехката му възраст, реално
той се явява едно муле в настоящия процес. Надали в някакъв момент ще
може да даде обяснения за това, което е извършил и защо го е извършил, но
така или иначе той ще понесе едно наказание, което няма и да е леко, с оглед
на това, което се е случило. Моля ви и с оглед на това, че е задържан вече и
реалният извършител, има друго дело, взета му е мярка за неотклонение, в
един следствен арест са двамата с подзащитния ми мисля. Затова моля да
определите по-лека мярка за неотклонение – домашен арест. Доверителят ми
има адрес, където може да бъде изпълнявана тази мярка за неотклонение. С
оглед на дадените от него обяснения се подкрепя фактическата обстановка по
тезата на обвинението. Обясненията от него са дадени и пред съд.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият С. М. М.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да
потвърдите първоинстанционното определение, с което е взета мярка за
неотклонение задържане под стража като законосъобразно такава.
Както каза колегата, към настоящия момент е привлечен към
наказателна отговорност и С. И., известен в настоящето производство с
прозвището Г., но тук не става въпрос за ангажиране на неговата наказателна
отговорност, а за обосновано подозрение за опит за контрабанда към
територията на Република Турция на 3,5 кг кокаин. Съдът е бил
изключително акуратен в анализа на събраните доказателства, като се започне
от огледа на автомобила, премине се през механизма, по който обвиняемият
се е снабдил с автомобила и не на последно място комуникацията, която е
текла между вече обвиняемият С. И. и изправения пред вас обвиняем. От 13
юни има доказателства в том първи по делото, от които може да се направи
2
извод, че именно обвиняемият е автор на вмененото му престъпление за
наркотичното вещество, което е било в тайника на автомобила до
задържането от митническите власти. От експертизата е видно, че през цялото
време той е знаел, че има наркотични вещества в колата, че тя се следи, че се
е уговарял със С. Г. за времето и мястото, от което ще се тръгне към турската
граница и ще реализира наркотичното вещество.
По отношение на другите две кумулативни предпоставки съдът се е
постарал да даде отговор в достатъчна степен. В този смисъл моля да
потвърдите като обосновано и законосъобразно определението на Хасковския
окръжен съд, като считам, че най-адекватната мярка за неотклонение към
момента е именно задържане под стража, предвид целите по чл. 57 от НПК.
Пропуснах, че е направен коментар от съда, който споделям изцяло,
относно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НПК за съществуващата реална
опасност лицето да се укрие, предвид повдигнатото обвинение, което
предвижда наказание от 15 до 20 години лишаване от свобода.
Съдът, след съвещание
О П Р Е Д Е Л И :
Дава последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият С. М. М.: Искам по-лека мярка от тази, която ми е
наложена в момента.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайното съвещание, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 64 ал. 6 и сл. от НПК.
Образувано е по частна жалба на С. М. М. чрез адвокат Н. П. против
протоколно определение № 353 от 14.06.2024 г., постановено по ЧНД №
389/2024 г. на Окръжен съд Хасково, с което по ДП № 63/2024 г. по описа на
ТД „Митница Бургас“ в качеството му на обвиняем му е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение.
Аргументира се отсъствието на която и да е от предпоставките по чл. 63 ал. 1
от НПК. Иска се отмяната му и определяне на по- лека по вид мярка за
неотклонение.
Пред съда жалбата се поддържа изцяло от обвиняемия и защитника - със
същите оплаквания и същото искане.
Представителят на АП-Пловдив счита жалбата за неоснователна.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че:
Жалбата е допустима. Подадена е от страна, имаща право да атакува
съдебния акт, в срока за обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а отправеното в
нея искане за отмяна на обжалваното определение и вземане спрямо
обвиняемия на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража-
неудовлетворимо.
Следва да се констатира, че в преобладаващата си част възраженията
относно субективна съставомерност на извършеното, направени и пред
3
първоинстанционния, и пред настоящия съд са аргументирани с изводимо от
„обяснения“ на обвиняемия, дадени в хода на образуваното по реда на чл. 64
от НПК производство пред първостепенния съд, които нямат процесуална
годност като източник на доказателства.
След привличането като обвиняем, спрямо М. е бил реализиран
задължителния по силата на чл. 221 от НПК разпит на същото лице.
Депозираните при разпита обяснения са лаконични, но са източник на
доказателства, събрани по надлежния процесуален ред, а преценката за
достоверността им следва да е с оглед изводимото от останалите
доказателствени източници.
Неправилно в образуваното по реда на чл. 64 от НПК производство,
след като защитникът е поискал и прокурорът се е съгласил/доколкото е взел
становище само относно необходимостта това да се извърши при закрити
врати/, първостепенният съд е допуснал до разпит обвиняемия, за да депозира
обяснения относно деятелността си на инкриминираната дата /стр.3-11 от
протокол за с.з. на 14.06.2024 г./.
Производството по чл. 64/и чл. 65/ от НПК не е същинско съдебно
производство, а процесуален регламент за преценка относно допустимостта
на заявена от прокурора необходимост за ограничаване на личните права на
обвиняемия чрез налагане на най- тежката мярка за неотклонение.
Събирането от съда на доказателства относно престъплението, за което
лицето е придобило качество на обвиняем, е процесуално недопустимо.
Същността на нормативната уредба по чл. 64 или чл. 65 от НПК е израз на
законодателната идея, че единствено съдът има право да прецени в хода на
образувано и неприключило досъдебно производство дали са налице
основания за допустимо действие на мярката за неотклонение „задържане под
стража“. Разпит на обвиняем, свидетели, вещи лица в това производство е
законодателно неуредено. Преценката на съда е ограничена в рамките на
изводимото от приложените по ДП доказателства. Незагубили актуалност са
указанията на ВКС, дадени в т. 4 от ТР№ 1 от 25.06.2002 г. на ВКС по н. д. №
1/2002 г., макар да е постановено при действието на вече отменения НПК
/обн., ДВ, бр. 89 от 15.11.1974 г., в сила от 1.03.1975 г./ , доколкото и първоначалното
вземане на МНО „задържане под стража“, и контролът върху последващото й
законосъобразно прилагане са аналогично уредени и в отменения, и в
действащия НПК. В съответствие с тези указания последователно е
отстоявано от съдебната практика виждането, че преценката на съда за
допустимостта на МНО „Задържане под стража“ в хода на досъдебното
производство се реализира на базата на събраните на „досъдебното
производство“ доказателства по делото, които имат отношение към мярката
за неотклонение. Предмет на обсъждане могат да бъдат и представени от
обвиняемия и неговата защита пред съда доказателства, които са ограничени
по обем- целящите да докажат, че не съществува реална опасност да се укрие
и да извърши престъпление.
Иначе казано- в производство по чл. 64 или чл. 65 от НПК съдът: не
събира доказателства по съществото на делото; основава преценката си на
събраните такива от органите на ДП; нормите на чл. 221, чл. 222 от НПК
досежно разпит на обвиняемия в хода на ДП са неприложими. Ето защо
заявеното от обвиняемия М. пред първостепенния съд не би могло да се
4
приеме като проведен по правилата на НПК разпит на обвиняем и
„обясненията“ му, депозирани пред съда нямат доказателствена стойност.
По наведените пред настоящия съд възражения:
Изключването от настоящия съд на обсъдените по- горе „обяснения“ на
обвиняемия не променят приетото от окръжния съд, че са налице
кумулативните изисквания на чл. 63 ал. 1 от НПК за взимане мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Обв. М. е привлечен в соченото процесуално качество за извършено
престъпление по чл. 242, ал. 4, вр.ал. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК.
Не се оспорва, напротив- признава се от обвиняемия, че на
инкриминираната по делото дата 11.06.2024 г. той е преминал държавната
граница с РТурция с управляван от него автомобил „Р К“ и при извършено в
същия автомобил претърсване е намерено и иззето високорисково
наркотично вещество кокаин с тегло 3,510 кг на стойност 730 080 лв. По
делото са налице достатъчно доказателства, изводими от разнородни
доказателствени източници, които формират в изискуемата за настоящия етап
на процеса степен на обоснованост подозрението обв. М. да е автор на
разследваното престъпление. Преценката на разследващите органи, че са
налице основанията на чл. 219, ал. 1 от НПК за привличане на лицето като
обвиняем, е правилна.
Неоснователни са възраженията за отсъствие на основната
предпоставка за допустимо действие на всяка мярка за процесуална принуда-
обосновано предположение за извършено престъпление, поради отсъствие на
доказателства, установяващи наличието на субективния елемент на
престъплението. То е в противоречие и с данните от огледа на притежавания
от обвиняемия GSM, отразеени в съставения за това протокол. Макар
досъдебното производство да е в началната си фаза, то са налице разнородни
източници на доказателства, събрани по реда на НПК. Съвкупният анализ на
изводимото от тях обосновава предположение обвиняемият да е причастен
към престъплението, за което е привлечен в това процесуално качество. То
е от общ характер, а предвиденият максимален размер на наказанието
лишаване от свобода го очертава и като тежко по смисъла на чл.93 т. 7 от
НК.
Правилно е прието от ХОС, че към настоящия момент
предположението за извършено престъпление и за авторството му е
достатъчно обосновано за целите на настоящето производство. Преценката на
съда относно подходящата мярка за процесуална принуда се извършва с оглед
доказателства за обосновано подозрение обвиняемият да е извършил
престъплението, за което е привлечен като такъв. Във връзка с доводите на
защитата, наведени и пред въззивния съд, за липсата на доказателства в
подкрепа на обоснованото предположение за вмененото на обв. М.
престъпление, следва да се изтъкне, че изискванията към доказателствената
обезпеченост в производствата по чл. 64 и чл. 65 от НПК са различни от
необходимата за внасянето на обвинителен акт в съда, респ.- за евентуалното
постановяване на осъдителна присъда. Несъмнена доказаност на
5
престъплението в цялостната му обективна и субективна същност при току-
що започнало досъдебно производство не се изисква, а това е и невъзможно.
Със споделяеми мотиви първостепенният съд е констатирал наличието
и на двете алтернативни предпоставки за допустимо прилагане на най-
тежката мярка за неотклонение- реална опасност при по- лека мярка за
неотклонение обв. М. да се укрие и да извърши друго престъпление. За
престъплението по чл. 242, ал. 4, вр.ал. 2, вр.чл. 18, ал. 1 от НК се предвижда
комплексна санкция, включваща наказание от 15 до 20 години лишаване от
свобода глоба от 200 000 лв. до 300 000 лв Налице е презумпцията на чл. 63,
ал. 2, т. 3 от НПК- опасността от укриване или извършване на престъпление
се предполага от закона. Оборващи тази презумпция доказателства не се
установяват.
Налице са кумулативните предпоставки по чл.63 от НПК за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обв. М..
Целите на чл. 57 от НПК могат да бъдат постигнати само с определената от
ОС-Хасково най- тежка мярка за неотклонение.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на първоинстанционния съд е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като
неоснователна, да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 353 от 14.06.2024 г., постановено по
ЧНД № 389/2024 г. на Окръжен съд Хасково, с което е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо С. М. М. – обвиняем по ДП №
63/2024 г. по описа на ТД „Митница Бургас“.
Определението е окончателно.
Заседанието се закри в 13:22 часа.
Протоколът изготвен в с. з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6