РЕШЕНИЕ
№ 3751
гр. София, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря В. Й. Т.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110209734 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № КПК-НП-468
гр.София, 12.12.2024г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), на основание чл. 53 от
ЗАНН на Н. Т. Н., с ЕГН: ********** са наложени две административни
наказания „парични глоби“, а именно - 1.). административно наказание
„парична глоба“ в размер на 1000.00 лева за административно нарушение по
чл.52, ал.1, т.2 вр. чл.49, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията
(ЗПК) и 2.). административно наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00
лева за административно нарушение по чл.52, ал.1, т.3 вр. чл.49, ал.1, т.2 от
Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Н. Т. Н. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба лично и пред съдебния състав
в хода на съдебните прения инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършени административни
нарушения. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения. Иска се отмяната на санкционния акт. НЕ СЕ
ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), редовно призована, се
представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира пред
1
съда подробни, пълни и професионални доводи за неоснователност и
недоказаност на подадената въззивна жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ
РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 23.06.2025г. - виж
входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното
постановление на 10.06.2025г. - съгласно разписка на лицензиран
пощенски оператор на лист 5 от делото, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН,
от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № КПК-НП-468 гр.София, 12.12.2024г.,
издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
НА КОРУПЦИЯТА (КПК), на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. Т. Н., с ЕГН:
********** са наложени две административни наказания „парични глоби“, а
именно - 1.). административно наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00
лева за административно нарушение по чл.52, ал.1, т.2 вр. чл.49, ал.1, т.2 от
Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) и 2.). административно
наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00 лева за административно
нарушение по чл.52, ал.1, т.3 вр. чл.49, ал.1, т.2 от Закона за противодействие
на корупцията (ЗПК).
Спорът по делото не касае фактите или събраните доказателства в
производството, а как следва да се тълкува закона. Т.е. спорът между страните
е само по правото.
На 06.10.2023г. влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията
(ЗПК).
Жалбоподателят Н. Т. Н. е била освободена на 28.02.2024г. от
длъжността - „Член на Управителния съвет“ в Национален фонд
„Култура“ - София. Национален фонд „Култура“ - София към
Министерството на културата е административна структура на бюджетна
издръжка. В рамките на период от един месец на основание чл.49, ал.1, т.2 от
ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК от 28.02.2024г. до 28.03.2024г. жалбоподателят
2
Н. не е подала декларация за имущественото си положение относно
придобитото имущество. До 15 май на 2024г. жалбоподателят Н. не е подала и
годишната декларация по чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.52, ал.1, т.2 от ЗПК за
имущественото си положение относно придобитото имущество. Дължимите
декларации по чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.52, ал.1, т.2 и т.3 от ЗПК били подадени от
жалбоподателя Н. със закуснение от над 2 (два) месеца. Тези факти били
установени от свидетеля Р.Д. Д. на длъжност - главен инспектор в Комисията
за противодействието на корупцията (КПК).
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите Р. Д. Д. и
В.Х.Б. - главни инспектори в Комисията за противодействието на корупцията.
Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността на
показанията на свидетелите Д. и Б. само, защото например са редови
служители към висш публичен контролен орган - КПК. Показанията на
свидетелите Д. и Б., изложени пред съда в условията на устност и лична
непосредственост, не са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са
обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Фактите по
делото се установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са
свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства.
Липсват индикации за проява на злоупотреба с административни правомощия.
Фактическите констатации от показанията на свидетелите Д. и Б. намират
пряка опора в писмените доказателства по делото. Тези свидетели са също
така и чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда, при
което доказателствената стойност на показанията им е висока и достоверна в
значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността.
Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал.
Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.
Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства
и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да
излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател Н. Т. Н.. Липсва допуснато от актосъставителя Ралица
Димитрова Димитрова процесуално нарушение при изготвянето и връчването
на съставения АУАН. Правото на защита на въззивния жалбоподател Н. Т. Н.
3
не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално компетентни
длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното производство
заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и други.
Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по
форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл.
57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните
законови пълномощиия, като констатираните нарушения по съставите на
чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.2 от ЗПК и чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр.
чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК, са изчерпателно, ясно и подробно описани в АУАН,
като по идентичен начин са отразени и в НП. Нарушенията са подведени
правилно под съответните норми на материалния закон. Съдът намира, че
административно-наказващия орган не е извършил и процесуални
пропущения при провеждането на процедурата по съставянето на
обжалваното НП. Административно-наказателното производство е било
образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е издадено в 6 (шест)
месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по
съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените в
отговорност на санкционирания правен субект административни нарушения
по съставите на чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.2 от ЗПК и чл.49, ал.1,
т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.3 от ЗПК са индивидуализирани в степен,
позволяваща формираното на обосновано мнение върху какви факти се
основават административно-наказатени обвинения, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на
закона. Нарушените материалноправни норми са посочени правилно и
прецизно. Описанието на нарушенията позволява тяхната индивидуализация
и отграничаване едно от друго, доколкото се състоят в извършване на
бездействия, съставомерни по две отделни хипотези по смисъла на чл.49, ал.1,
т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.2 от ЗПК и чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.3
от ЗПК. Нарушенията са установени при осъществен текущ административен
контрол. Правилно са установени датите на нарушенията - същите се считат за
извършени на първия ден след законовите срокове по визираните две
материално-правни разпоредби. Посочването на друг период на извършването
им би представлявало недопустимо и недоказуемо в санкционния процес
хипотетично предположение. По изложените съображения уличеното лице е
разбрало повдигнатото му административно-наказателно обвинение в
неговата цялост, респективно обвинената Н. Т. Н. може да организира
защитата си срещу него, а на съда – да осъществи съдебен контрол за
законосъобразност. Нарушените материалноправни норми са посочени
обосновано. Установените административни нарушения по чл.49, ал.1, т.2 от
ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.2 от ЗПК и чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК вр. чл.52, ал.1, т.3 от
ЗПК са формални - на просто извършване са. Осъществени са били с
продължено довършено бездействие от деня, следващ законовия срок за
подаване на имуществената декларация - а именно на 29.03.2024г. и
16.05.2024г. (това са датите на нарушенията с местоизвършване в гр.София -
където е седалището на Комисията). Тези юридически факти са посочени
4
правилно и точно в съставения АУАН и издаденото НП. В срок до 15-ти май
на 2024г. и в срока от 28.02.2024г. до 28.03.2024г. жалбоподателят Н. Т.
Неделчва не е подала в КПК със седалище в гр.София задължителните по
Закона за противодействието на корупцията декларации за имуществото й и за
нейните финансови интереси в качеството й на - „Член на Управителния
съвет“ в Национален фонд „Култура“ - София и след напускането на
длъжността на 28.02.2024г. (Подадените такива декларации са със значително
забавяне от над два месеца). Тази посочена длъжност тя е започнала да
изпълнява от 2023г. в предприятието на административно формирование към
административния орган - Министерството на културата, което е на държавна
(бюджетна) издръжка от 100%. Дейността на Национален фонд „Култура“ -
София се упражнява в публичен (обществен) интерес. Държавата е
финансирала изцяло дейността на Национален фонд „Култура“ - София.
Жалбоподателя Н. по силата на заеманата от нея длъжност - Член на
Управителния съвет на Национален фонд „Култура“ - София, до
28.02.2024г., е притежавала, обаче, специфични функции спрямо
извършваното от нея и други лица управление на дейността на Национален
фонд „Култура“ - София, като нейно право и задължение е било да
контролира финансовата дейност на административното формирование; да
съблюдава финансовия му интерес; да пази имуществото на същото; да
извършва проверки и контрол как се разходват средствата в създаденото
формирование; включително да дава отчет пред Държавата как се
осъществява финансовата дейност на Национален фонд „Култура“ - София,
както и да осъществява всички свои обязаности, произтичащи от заеманата
длъжност. Жалбоподателят Н. като член на управителния съвет на
Национален фонд „Култура“ - София носи отговорност не само пред
управителните органи на Фонда, ако причини вреди на формированието, но и
пред Държавата, действаща чрез своя принципал Министъра на културата.
Дейността й е била публична. От изключително значение е било за Комисията
за противодействие на корупцията в законовите срокове по ЗПК чрез
подаването на навременните декларации по чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.52, ал.1, т.2 и
т.3 от ЗПК да е информирана какво имущество е имала жалбоподателят Н. до
момента; какви са били имуществените й права и задължения към трети лица;
живеела ли е с лице (съпруг или при фактическо съжителство), което да е
имало определени имуществени права или задължения с трети (свързани)
лица и т.н. Тези данни са били необходими на КПК до 28.03.2024г. и до
15.05.2024г., до когато е следвало да се обявят пред публичния орган, тъй като
Комисията е могла да извършва последващи проверки не само спрямо
жалбоподателя Н., но и спрямо последващата дейност на Национален фонд
„Култура“ - София, свързана с управлението на финансовите интереси и
капитала на Държавата в рамките на сключваните правоотношения с трети
лица - съконтрахенти по договори за услуги, евентуални обществени поръчки
с определен материален интерес, при евентуалното придобиване на
определено имущество или с оглед обремяняването му с финансови
задължения - чрез кредити, обезпечения, залози, ипотеки и други. Комисията
за противодействие на Корупцията не дописва закона, нито го разширява.
5
Същата чрез Председателя й прилагат закона и спрямо правните субекти,
чието финансиране е изцяло държавно (над 50% до 100% дялово участие или
бюджетно финансиране) и чиято дейност се упражнява в публичен интерес.
Държавата чрез КПК има позитивното право да е надлежно информирана
какви са финансовите придобивки, лични имуществени задължения и
интереси на своите служители като физически лица, които е назначила по
законовия ред в управлението или в контролните структури на предприятията,
които имат над 50% до 100% държавно и/или общинско участие и/или 100%
бюджетно (държавно) финансиране. В противен случай, би се застрашил
интересът на Държавата да не знае как се разходва имуществото й и/или да не
бъде информирана за лицата, работещи в контролните органи, каквито са
членовете на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“ - София,
как се оперират не само с финансовите потоци в административното
формиранование с над 50% дялово участие или 100% бюджетно финансиране,
но и ползват ли тези нейни служители узнатата от тях информация за суми,
интереси, лица, търговска тайна, банкова тайна и други по сключваните
договори или установени факти в хода на дейността на Национален фонд
„Култура“ - София за противопрани цели, в случая за корупционни деяния.
Държавата следва да знае тази информация, тъй като същата има последващи
правомощия по закон да атакува по съдебен ред всички увреждащи
„корупционни“ действия, ако имат връзка или свързаност с данните, които е
следвало например един член на Управителния съвет на Национален фонд
„Култура“ - София е следвало да обяви навременно пред КПК в съответните
законови срокове. Съдът с изложените мотиви няма за цел да обвини по
някакъв начин жалбоподателя Н. в неправомерни действия, а иска да
подчертае, че функцията на Комисията за противодействието на корупцията е
изключително значима дейност, които се упражнява при безусловни
императивни правила. Тези правила имат висок позитивен интерес за
Държавата и за нейния престижен облик в национален и международен план,
която не допуска и не следва да допуска корупционни практики в дейността на
своите органи в рамките на всяка от трите власти - законодателна,
изпълнителна и съдебна. За да изпълни пълноправно своите правомощия по
закон, Комисията за противодействието на корупцията се нуждае от
определена информация, като дейността й не се простира само с приемането
на декларациите на задължените лица, а и с извършването на последващи
проверки. Съдът подчертава, че дейността на Комисията за противодействие
на корупцията е от висш порядък, която се упражнява в изпълнение на
държавния империум по волята на законодателя. Решаващата инстанция на
Софийски Районен съд отчита, че дейността на всеки член на Управителния
съвет на Национален фонд „Култура“ - София следва да е прозрачна,
безкористна и обществено полезна в интерес на населението и обществото. За
жалбоподателя Н. КПК следва да знае в законово определените срокове дали
имущественото й положение е било напълно безкористно и некорупционно. В
това е идеята и философията на ЗПК. Законовите срокове по ЗПК да се
подават декларациите от задължените лица са определени с цел, с оглед това
КПК да може навременно да установи има ли данни за извършени
6
корупционни практики. Закъснялото подаване на декларациите по ЗПК извън
законовите срокове осуетява навременното прилагане на правомощията на
КПК, доколкото задълженото лице може да извърши фактически и правни
действия, които са в негов интерес - например свързани с евентуално
освобождаване и/или прикриване на имущество, което е било получило
например въз основа на свое решение от публичната му контролна дейност
след назначението му. Тези съображения, мотивират решаващата инстанция
на въззивния съд да приеме, че има извършени административни нарушения
от жалбоподателя Н. по чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.52, ал.1, т.2 и т.3 от ЗПК.
Държавата чрез КПК следва да знае (в рамките на законовите срокове по ЗПК
и специалните закони) какви са имуществените права и задължения на
жалбоподателя Н. към трети лица и организации (независимо, че всяка
декларациите може евентуално да сочат отрицателни показатели), за да знае
публичният орган дали може да извърши съответен контрол на действията,
актовете или решенията на управителните органи на Национален фонд
„Култура“ - София, които са били взети и свързани ли са например с
разпореждането с имоти, които са собственост на формиранованието в полза
на свързано лице; и/или с финансовата отговорност на Национален фонд
„Култура“ - София - а именно с ползите и задълженията в рамките на
извършваната публична дейност в обществен интерес, която е била
реализирана и се реализира от Фонда и Министерството на културата. В
правилно приложение на материалния закон е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Н.. Размерите
на наложените парични глоби по чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.52, ал.1, т.2 и т.3 от ЗПК
са определени в законовите минимални размери от по 1000.00 лева предвид
настъпилото около двумесечно закъснение за подаване на декларациите,
обосновани са, професионално мотивирани са от Председателя на Комисията
за противодействие на корупцията като административно-наказващо орган и
не се явяват несправедливи или неприемливи. Липсата на финансова парични
възможности за жалбоподателя Н. да заплати глобите си не я освобождават от
юридическа отговорност. Паричните глоби от по 1000.00 лева са съответни на
тежестта на нарушенията по чл.49, ал.1, т.2 вр. чл.52, ал.1, т.2 и т.3 от ЗПК.
Съдът съобразява, че декларациите по ЗПК от жалбоподателя Н. са били
подадени със значително закъснение. Съдът приема, че наложените две
парични глоби в размери от по 1000.00 лева имат и своя достатъчен
предупредителен ефект да мотивират жалбоподателя Н. занапред да
изпълнява задълженията си по ЗПК да подава съответни декларации за
имуществените си права и интереси в законовите срокове. Това е целта на
административните наказания, което са справедливи, ефективни, обосновани
и пропорционални по размери, тежест и насочена превантивна, но и най-вече -
предупредителна цел (за всяко поотделно). Съдът изцяло споделя мотивите за
размерите на глобите от НП, определени в минимумите им от по 1000.00 лева
в пределите от 1000.00 лева до 3000.00 лева на основание чл.49, ал.1, т.2 вр.
чл.52, ал.1, т.2 и т.3 от ЗПК. В тази си част то е подробно аргументирано.
Задълженията за деклариране на имущество и интереси на лицата, заемащи
висши публични длъжности, са ясно и изчерпателно дефинирани в ЗПК, като
7
сроковете за това са императивни. Непознаването, незнанието и неполагането
на необходимите грижи по реда на закона не освобождава от отговорност
нарушителя Н.. Според въззивната инстанция няма основание за прилагане на
по-благоприятен закон, тъй като съгласно чл.3 ал.1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му, както е процедирано в случая.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКА РАЙОНЕН СЪД не
споделя възраженията от въззивната жалба. Нарушенията не са маловажни,
независимо от положителната дейност и резултати по Плана за възстановяване
и устойчивост на Европейския съюз, които са постигнати за Република
България, благодарение на усилията на жалбоподателя Н.. По делото не се
установяват смекчаващи вината обстоятелства. Административните
нарушения са формални по характер. Не се изисква настъпването на
увреждащ резултат за което и да е от тях. Обществените отношения по Закона
за противодействие на корупцията са били значително застрашени от
увреждане с проявлението на бездействието на жалбоподателя Н. да не подаде
своите дължими декларации в законовия едномесечен срок. Забавянето е от
около 2 (два) месеца. Следва да се отчете, че неуведомяването на
жалбоподателя Н. от актосъствителя и/или административно-наказващия
орган за движението по преписката или невръчването на определен документ
по същата не са съществени процесуални нарушения - те са санирани в хода на
делото пред въззивния съд. Писмените доказателства са били предявени на
жалбоподателя Н. и същата надлежно е била уведомена за движението по
преписката. Съдът отчита добросъвестността на жалбоподателя Н. да подаде
своите имуществени декларации до КПК само при факта на подаването им.
Т.е. с тяхното подаване същата е получила възможността да не бъде наказана с
по-високи по размери глоби в случай, че такава декларации не биха се подали
въобще от нея. Съдът не споделя и останалите възражения на жалбоподателя
Н. от съдебните прения. Същата попада в обхвата на ЗПК. Членът на
Управителния съвет на Национален фонд „Култура“ - София не управлява
еднолично Фонда, но разполага с фактически достъп до информацията,
касаеща финансовите интереси и имуществото на административното
формиранование. А Национален фонд „Култура“ - София извършва
дейността си чрез финансови средства и чрез своето имущество, като
Държавата има правото да знае как се разходва имуществото на Фонда и какви
са например финансовите му задължения, респективно имуществото му пази
ли се от членовете на Управителния му съвет. Национален фонд „Култура“ -
София е организация на бюджетна организация с изцяло бюджетно
финансиране.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление в
цялост следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на жалбоподателя Н.
от жалбата й, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната нейна защитна функция в процеса и като най-заинтересована
страна да избегне инициираните административно – наказателни обвинения.
8
Съдът намира, че с приемане на неоснователността на тезите от въззивната
жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна в
настоящото съдебно решение, се опровергават обратните по съдържание
доводи на жалбоподателя Н. от жалбата, поради което съдът приема, че на
същите е отговорено и не следва отново да им се противопоставят
допълнителни аргументи (извън посочените от съда) за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
ОТГОВОРНОСТТА ЗА РАЗНОСКИ е обективна, закономерна,
причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и
страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да
понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, които имат действие занапред, според които
съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК, поради което като на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с последни
изменения, в сила от 01.10.2025г.), санкционираният жалбоподател следва да
понесе разноски за юрисконсулт в размер на 190.00 лева, определени от съда в
пределите от 130.00 до 190.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
VII.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № КПК-НП-468 гр.София,
12.12.2024г., издадено от ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ЗА
ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА (КПК), на основание чл. 53 от
ЗАНН на Н. Т. Н., с ЕГН: ********** са наложени две административни
наказания „парични глоби“, а именно - 1.). административно наказание
„парична глоба“ в размер на 1000.00 лева за административно нарушение по
чл.52, ал.1, т.2 вр. чл.49, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията
(ЗПК) и 2.). административно наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00
лева за административно нарушение по чл.52, ал.1, т.3 вр. чл.49, ал.1, т.2 от
Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ Н. Т. Н., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ
НА КОРУПЦИЯТА чрез законният й представител с адрес гр.София, пл.
„Света Неделя“ № 6 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.144 от АПК вр.
чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр.
9
чл.63д от ЗАНН сумата от 190.00 лева за дължимо възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10