№ 5112
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110207004 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Б. М. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
5416173, издаден от СДВР, с което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП
му е наложена "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен
като се иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш.
Пред СРС, НО, 14 състав жалбоподателят Б. Б. М., редовно призован, не се явява
лично пред съда и не взема становище по спора.
Въззиваемата страна СДВР също не изпраща представител пред СРС, който да
вземе становище по спора.
По делото са депозирани писмени бележки от юрк. Христо Христов. С тях се иска
съдът да остави без уважение жалбата поради нейната неоснователност и недоказаност.
Иска се също така съдът да потвърди обжалвания Електронен фиш като законосъобразен и
правилен. Твърди се, че са спазени изискванията на чл. 188 от ЗДвП и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
От доказателствата се установявало, че жалбоподателят е извършил административното
нарушение. Процесуалният представител на СДВР се позовава на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и
иска съдът да кредитира снимковия материал като годно веществено доказателствено
средство за установяване на нарушението. Претендира се за законосъобразно прилагане на
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като се твърди, че наказанието е правилно индивидуализирано и
в законоустановения му размер. В писмените бележки се твърди, че административното
обвинение е доказано от обективна и субективна страна, както и че са спазени изискванията
1
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Изтъква се обществената опасност на деянието и се иска СРС да потвърди
процесния Електронен фиш, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Лек автомобил, марка *** е собственост на Б. Б. М..
На 10.11.2021 г. в 11:13 часа в гр. София по , бул. "Акад. Иван Евст. Гешов" след
бензиностанция "ОМВ", с посока на движение от ул. "Гюешево" към бул. "Цар Борис III"
лек автомобил, марка *** се движил със скорост от 69 км/ч. при ограничение на скоростта
50 км/час в населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и
заснета с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ATCС CORDON M2 MD1192, работеща на стационарен режим,
позиционирана на пътното платно.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К, № 5416173,
срещу Б. Б. М. за налагане на глоба в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДвП.
От разпечатка от паметта на техническо средство, която е веществено
доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната
дата – 10.11.2021 г. в 11:13 часа с посочени точни координати на местоположението е
засечена скорост на движение от 69 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на
движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към
представената разпечатка е приложено и точно местоположение на техническото средство,
съобразно вписаните географски координати.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба, свален на хартиен носител
снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство,
посочено във фиша; копие на Заповед на Министъра на вътрешните работи относно
утвърждаване на образец на електронен фиш; , протокол за проверка на техническото
средство, удостоверение от Български институт по метрология за одобрен тип средство за
измерване; протокол за използване на АТСС; снимка за позициониране на техническото
средство; ежедневна форма на отчет; извадка деловодна система ОПП-СДВР справка за
нарушител; справка за организация на движението в района.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
2
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно
е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи". В същия смисъл е и § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане) и изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния
фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, със съдържанието на
обжалвания Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови
изисквания – посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му;
регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото. Доколкото в
Електронния фиш има записана скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на
скоростта от 50 км/ч. за населено място, съдът счита, че нарушението е описано в
3
достатъчна степен, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса
на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите,
при които е реализирано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Отбелязана е и наложената на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП глоба /в
размер на 50 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен
това за процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки. Поради това правилно е бил издаден Електронен фиш, а не
Акт и Наказателно постановление. Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обстоятелствата дали
Електронният фиш подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, както и дали
нарушителят има право на възражение пред Директора на СДВР не са реквизит на
Електронния фиш, поради което и тяхната липса не съставлява съществено процесуално
нарушение.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден
процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване
между Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП
влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но
това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш.
Именно поради това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл. 34, чл. 40 –
44, чл. 52 - 58 от ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното
физическо лице – издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не
означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП не се съдържа изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и
тяхната липса не е основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание.
Електронният фиш е електронно изявление, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи (§ 6, т. 63 от ДР на ЗДвП) и именно заради
това е без значение кой и кога физически е написал Електронния фиш. По отношение
реквизитите на Електронния фиш има специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да
фигурира физическото лице – издател на Електронния фиш, което има и своето логично
обяснение в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. В случая, при издаване на Електронен фиш важат
специалните правила на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а не общото правило на чл. 42 от ЗАНН или
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Същевременно в Електронния фиш е записано, че той е издаден от
4
СДВР и това /с оглед нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се
спази и общото правило административното наказание да се налага от организацията, на
която е възложен контролът по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за
територията на град София това е СДВР.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин
се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Съгласно ТР № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС издаването на ЕФ е
строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства, със съответните обозначения за съществуването им
(чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДП), които работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в случая е
необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да
дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.
Редакция чл. 189, ал. 4 от ЗДП към момента на установяване на нарушението
гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр.
19 от 2015 г.) от ДР на ЗДП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи"
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол
на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между
стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система.
Анализът на всички посочените нормативни разпоредби налага извода, че към дата
5
на нарушението отразена в ЕФ – 10.11.2021 г., нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не
само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол. Въведените с Наредбата изисквания относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който
не изисква обслужване от контролния орган - освен включването и изключването на
мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали в цитираното
по-горе Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите,
относно непълнотите в регламентацията на работата на "техническите средства" преди
изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДП с ДВ., бр. 19 от 2015 г. В контекста на горното и
отчитайки настъпилата законодателна промяна настоящия съд приема, че ЕФ за нарушение
за скорост по ЗДвП може да бъде издаден и когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 от цитираната
наредба за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението. Съгласно ал. 2 от същия член на наредбата протоколът се попълва при всяка
смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък, а съгласно ал. 3 при работа
с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи
за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда
със снимка на разположението на уреда.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата за измерване на скоростта от мобилно АТСС се
използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток
или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
CORDON M2 1192, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената
роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния
фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
При работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на
скоростта съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2017 г. е налице изискване
за прилагане към протокола за използването на АТСС на снимка на разположението на
уреда. Към административните преписки във връзка с налагане на глоби за превишения на
разрешената скорост с електронни фишове следва да се прилагат снимки на разположението
6
на уреда/АТСС, т. е. точно да се прилага нормата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2017 г. В случая контролният орган е приложил такава, от която е видно, че АТТС е
поставено на пътното платно и работи на автоматичен режим, без човешка намеса.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл. 165, ал.
2, т. 8 от ЗДвП.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда
цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно
всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
По отношение на направените от страна на жалбоподателя възражения, съдът
намира същите за неоснователни. Както вече беше отбелязано в представените от АНО
писмени доказателства се съдържа информация по отношение на мястото на заснемане на
нарушението и същото съвпада в отразеното място за позициониране на АТТС. Досежно
възраженията за непригодност на техническото средство следва да се отбележи, че от
приобщените по делото писмени доказателства се установява, че същото е одобрен тип,
както и че е преминало периодична проверка, поради което следва да се приеме, че същото е
изправно. В атакувания ЕФ е посочен видът на АТТС, а именно CORDON M2, № MD1192
по отношение на който са и представените писмени доказателства за техническа пригодност
и изправност. Не е налице и неяснота или неправилно посочване на нарушените разпоредби,
както и санкционната такава. Съдът не констатира и твърдените от жалбоподателя
нарушения на разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет
с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея
са посочени датата и часът на нарушението.
Жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП в
качеството му на собственик на процесния автомобил.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч,
посочени изчерпателно в тази алинея. Съгласно алинея 2 на посочената разпоредба ‚Когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. "
По делото няма спор, че посочения участък се намира на територията на град
София и е в рамките на населено място, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за
населено място.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП / редакция към датата на
извършване на деянието/ предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална
7
скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба
50 лв. Установеното е конкретния случай превишение е точно 20 км, поради което правилно
е приложена цитираната санкционна разпоредба.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото
факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния Електронен фиш
(СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава
Електронния фиш и пред СРС, НО, 14 състав процесуален представител на въззиваемата
страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР с
писмените бележки по делото. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в настоящото производство
страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато въззиваемата
страна е била защитавана от юрисконсулт - на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на
СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с
вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за
заплащането на правната помощ. В чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН, каквото е настоящото, може
да бъде от 80 до 150 лева. В случая по това дело процесуалният представител на
въззиваемата страна не е взел участие в съдебното заседание пред СРС, а единствено е
депозирал писмени бележки по делото. Освен това самият правен спор не се отличават с
фактическа или правна сложност. Поради това съдебният състав счита, че жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т. е. 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система Серия К, № 5416173, издаден от СДВР, с
което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП на Б. Б. М. е наложена "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Б. Б. М., ЕГН ********** да заплати на СДВР за направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по
реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
8
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9