№ 206
гр. Свиленград, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200890 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №ТКО-3 от
02.09.2024година на Директор на ОПУ -Хасково, с което на „ИВЕТ-05”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Харманли
,ул. Сакар планина №16А ,представлявано от Лидия Стойчева Митрева за
нарушение на чл.26,ал.2,т.2 ,буква Б от Закона за пътищата /ЗП/ вр с чл.8,ал.1
и ал.2 от Наредба за специално ползване на пътищата на основание чл.54,ал.1
,предл.2-ро вр с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ е наложено
административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ ” в размер на
5000,00 лв.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останало
дружеството жалбоподател,поради което обжалва същото в
законоустановения срок,като моли същото да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно.Твърди се в жалбата,че имало допуснати процесуални
нарушения,както при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение,така и при издаването на обжалваното НП,като подробно се
мотивира в тази насока. Твърди се ,че АУАН бил съставен извън тримесечния
срок предвиден в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН ,доколкото проверката била
извършена на 12.03.2024г. ,а АУАН бил съставен на 26.06.2024г. Оспорва
извършеното нарушение,като твърди,че не било извършено,както и че имало
неяснота относно обекта,както и че дружеството не било извършило
посоченото отстраняване на оградната мрежа на магистралата. Намира още,че
неправилно била определена имуществената санкция на наказаното
1
дружество,като излага доводи в тази насока. Твърди,че АНО неправилно е
ангажирал адм.наказателната отговорност на дружеството,вместо на ФЛ
допуснало нарушението.По изложените доводи моли съда да отмени
обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно,а в условията на
алтернативност да намали санкцията до минимално предвиденият от закона
размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание чрез процесуалният си представител подържа
жалбата.По същество подробно аргументира доводите си за допуснати
процесуални нарушения в предоставени по делото писмени бележки.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Директора на ОПУ -
Хасково изпраща представител ,който оспорва жалба и счита обжалваното
НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено. В
съдебната фаза ангажира доказателства.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на В. М. К., В. П. М., М.Д.Г. и Т. А. Д. се установява,че при
направен обход от горепосочените четирима свидетели на 12.03.2024година
на пътна връзка към АМ А-4 при км.0+880,дясно ,община Свиленград след
село Капитан Андреево,свидетелите установили,че представители на
дружеството –жалбоподател ,са обслужвали пътнико-потока като срещу
заплащане на определена сума пари в лева и в евро , са предоставяли
застрахователни услуги-издавали са сертификат „зелена карта“,задължителен
за водачите при излизане извън границата на държавата,включително и по
време на извършване на проверката от служителите на АНО.
В процеса на проверката било установено,че проверяващите
констатирали,че търговският крайпътен обект, находящ се на горепосоченото
място бил експлоатиран от дружеството-жалбоподател, без да притежава
валидно разрешение за специално ползване на пътя,съгласно изискванията на
чл.8,ал.1 и ал.2 от Наредба за специално ползване на пътищата.
Незаконният търговски крайпътен обект, представлявал „каравана“ ,за
позиционирането на която умишлено била отстранена част от оградната
мрежа на магистралата, собственост на Агенция Пътна инфраструктура
гр.София и която служи за предпазване на участниците в движението от
случайно излизане на диви животни на пътното платно и предотвратяване на
тежки ПТП-та.
Проверяващите служители измерили с ролетка и установили,че
експлоатирания от дружеството търговски обект се намирал на 5метра и
2
20см.измерено хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на
неговия обхват в обслужващата зона на пътя,поради което приели,че
дружеството следва задължително да има валидно Разрешение за специално
ползване на пътя, респективно извършило нарушение на чл.26,ал.2,т.2,б.Б от
ЗП във вр.с чл.8,ал.1 и ал.2 от Наредба за специално ползване на пътищата.
Във връзка с установеното бил съставен Констативен протокол
№1/12.03.2024г. от свидетеля К. ,в присъствието на свидетелите М. и Д.,като
М.Д.Г. удостоверил чрез подписа си,че нарушителя отказва да получи
екземпляр от констативния протокол.
С последният/КП/ е предписано в 7дневен срок от съставянето и
връчването му да се прекрати извършването на търговска дейност и да се
възстанови предпазната оградна мрежа на магистралата.
Постъпила е молба от дружеството ,с която се иска да им бъде вречен
процесния констативен протокол,поради което с писмо с изх.№53-00-
379/21.03.2024г. същият е изпратен за връчване и получен от дружеството на
11.04.2024г. лично от управителя/видно от известие за доставяне/.
На 19.04.2024г. свидетелите К.,Д. и М. констатирали,че предписанията не
били изпълнени от задълженото дружество и съставили Констативен протокол
№2/19.04.2024г.
Срещу първоначалния КП е подадена жалба от дружеството до АНО с
искане да не се вземат предвид направените в него констатации.
Изпратена е покана с изх.№53-00-650/07.05.2024г. до дружеството за
съставяне на АУАН на 14.05.2024г.,като поканата е връчена на 27.05.2024г. на
служител,поради което е изпратена повторна показана с изх.№11-00-
84/10.06.2024г. за явяване на дата 26.06.2024г.,като поканата е получена на
19.06.2024г. чрез ССЕВ
На 26.06.2024г. е бил съставен от св.К. АУАН №0000758 без
присъствието на представител на дружеството , в присъствието на
свидетелите М. и Д. . За нарушена е била посочена чл.26,ал.2,т.2,б.Б от ЗП.
АУАН е бил изпратен за предявяване и връчване на дружеството с писмо
с изх.№11-00-107/01.08.2024г.,като е получен чрез ССЕВ на 02.08.2024г.
На 08.08.2024г./в 7дневния срок/ по ССЕВ е изпратено писмено
възражение от дружеството жалбоподател срещу съставения АУАН,което
възражение е входирано в регистратурата на АНО на 13.08.2024г. с вх.№53-
00-1061, но липсва произнасяне по него от страна на АНО.
Издадено е обжалваното Наказателно постановление /НП/ №ТКО-3
от 02.09.20124година на Директор на ОПУ -Хасково, с което на „ИВЕТ-05”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Харманли
,ул. Сакар планина №16А ,представлявано от Лидия Стойчева Митрева за
нарушение на чл.26,ал.2,т.2 ,буква Б от Закона за пътищата /ЗП/ вр с чл.8,ал.1
и ал.2 от Наредба за специално ползване на пътищата на основание
чл.54,ал.1,предл.2-ро вр с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ е наложено
3
административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ ” в размер на
5000,00 лв.
Същото е редовно връчено чрез ССЕВ на пълномощника на
санкционираното дружество на 19.09.2024година,като срещу същото на
03.10.2024г./в 14 дневния срок/ по ССЕВ е изпратена жалба от пълномощника
на дружеството,входирана в регистратурата на АНО на 07.10.2024г.
Видно от приетите като доказателства по делото Пълномощно№П-261 от
29.09.2023година на Председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура, с
която упълномощава С.М. А. временно преназначена на длъжностна
Директор на ОПУ Хасково да издава НП по ЗП до завръщането на титуляра
инж.Р.Л..
Съгласно Заповед №РД-11-87/10.10.2022г. на Директора на ОПУ Хасково,
тримата горепосочени свидетели /В. М. К., В. П. М. и Т. А. Д./ са надлежно
упълномощени да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗП.
По искане на дружеството –жалбоподател по делото бе допуснат и
разпитан в качеството на свидетел-Н.Й.М.,който твърди,че караваната
стопанисвана от дружеството,собственост на неговата съпруга се намирало в
нива на лице,на което заплащали наем и не се намирала на територията на
магистралата,като отрича ,служители или работници на дружеството да са
отстранявали оградната мрежа на магистралата. Твърди,че имали видеозаписи
на които ясно личало кои лица отстраняват мрежата и това възражение били
направили пред АНО,не същият не желаел да му бъдат предоставени
записите , поради което към настоящият момент същите не били запазени.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал
насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – В. М. К., В. П.
М., М.Д.Г. и Т. А. Д., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид
липсата на противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно
допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени
средства. Според начина на формиране показанията им се основават на преки,
непосредствени възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко,
първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и
точна конкретика за фактите. Поради това и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги
възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение,
авторството и времето на извършването му, като потвърждават ,че на пътна
4
връзка към АМ А-4 при км.0+880,дясно ,община Свиленград след село
Капитан Андреево ” , експлоатирания от дружеството търговски обект се
намирал на 5метра и 20см.измерено хоризонтално и перпендикулярно на оста
на пътя от края на неговия обхват в обслужващата зона на пътя,като
собственика експлоатирал търговски крайпътен обект :”каравана„ ,без да има
разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на търговски
обекти и пътни връзки към тях в обхвата на пътя и в обслужващите зони и
разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на
търговски крайпътни обекти от Областно пътно управление Хасково/АПИ-
София/ и което представлявало нарушение на чл.26,ал.2,т.2 ,буква Б от Закона
за пътищата /ЗП/ във вр.с чл.8 ,ал.1 и ал.2 от Наредба за специално ползване
на пътищата.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените
доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК,
вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът
също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти.
Що се отнася до показанията на разпитания по делото св.Н.Й.М., що се
отнася до твърденията му ,че караваната собственост на дружеството
жалбоподател била позиционирана в нива,собственост на ФЛ на което
плащали наем и на попадала в обхвата на магистралата,доколкото показанията
му не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал,в
частност не бяха ангажирани доказателства за сключен наем за конкретния
имот и разположението на същият спрямо магистрала /като например скица
на имота,документ за собственост и т.н./ ,то в тази му част показанията като
изолирани от останалия доказателствен материал не се кредитират от съда и
респективно съда не изгражда правни изводи въз основа на тях. В останалата
им част,в която свидетеля отрича служители или работници на дружеството
да са премахвали оградната мрежа на магистралата,а твърди че тези действия
били извършени от водачи на МПС и други непознати за него лица, доколкото
не се ангажираха насрещни доказателства от страна на АНО оборващи
същите,съдът намира същите за допустими и съотносими,поради което ги
ползва в настоящото производство
При така установената фактическа обстановка и при условията на
чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав
достига до следните правни изводи:
Жалбата на жалбоподателя е подадена в преклузивния срок за
обжалване, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване
поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на санкцията.
Преценена по същество,жалбата се явява основателна.
Настоящият съдебен състав ,приема ,че в хода на проведеното
5
административно наказателно производство са допуснати нарушение на
процесуалните правила, които са достатъчно основание за отмяна на
обжалваното НП и прави безпредметно разглеждането на въпросите по
съществото на делото по следните съображения.
Не се спори между страните,че Актът и НП са издадени от компетентни
органи .
От страна на дружеството жалбоподателя се отправя възражение за
неспазване на тримесечния срок за издаване на АУАН,съгласно разпоредбата
на чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН, не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя, или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а
за данъчни нарушения – две години. Приложението на единия от двата срока
се поставя в зависимост от това кога личността на нарушителя е станала
известна на актосъставителя, а за да са налице данни за авторството на
деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние. Изводът е, че
актът следва да се състави при спазване на по-краткия срок от три месеца в
случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на
нарушението и личността на нарушителя.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, както и от
показанията на актосъставителят, извършил лично проверката, същата е
извършена на 12.03.2024 год.
След тази дата, до датата на изпращане на поканата за съставяне на
АУАН, от страна на органите на областно пътно управление Хасково, не са
извършвани никакви други процесуални действия – нито са изисквани
допълнително доказателства, нито допълнителни проверки във връзка с
установяване на нарушителя, нито каквото и да е било друго,разкриващо
друго нарушение извън констатираното по време на проверката на
12.03.2024г.. Всъщност от разпита на свидетелите служители при АНО , се
установява, че още към 12.03.2024 год. за тях е било ясно кое е виновното
дружество и не е съществувало никакво съмнение в това. В продължение на
повече от два месеца не е извършвано никакво процесуално действие по
реализирането на административнонаказателнато отговорност на
въззивникът,като единствено е извършена проверка дали констатираните
нарушения са били отстранени,за което е бил съставен нов констативен
протокол от 19.04.2024г.,който не променя горните изводи на съда.
Едва на 07.05.2024г. е изпратена е покана с изх.№53-00-650/07.05.2024г.
до дружеството за съставяне на АУАН на 14.05.2024г.,като поканата е връчена
на 27.05.2024г. на служител,поради което е изпратена повторна показана с изх.
№11-00-84/10.06.2024г. за явяване на дата 26.06.2024г.,като поканата е
получена на 19.06.2024г. чрез ССЕВ
Актосъставителят е бил длъжен да следи за сроковете за съставянето на
6
АУАН и след като установи изтичането да не образува
административнонаказателно производство чрез съставянето му – чл.34, ал.1
от ЗАНН.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че АУАН е съставен извън
предвидените в закона срокове, което представлява самостоятелно основание
за отмяната на наказателното постановление.
В тази връзка следва да се приеме ,че допуснатото от АНО нарушение е
от категорията на съществените и не може да бъде отстранено от съда .
Предвид характера на нарушението, което е абсолютна процесуална
предпоставка за отмяна на атакуваното НП.
По изложените съображения, Съдът в настоящия си състав счита, че
жалбата е основателна и следва да бъде уважена.Поради наличието на
посочените формални предпоставки за отмяна на атакуваното НП, Съдът
прие, че е безпредметно обсъждането на правилността на издаденото
НП,касателно размера на наложеното наказание , респективно на това
извършено ли е административно нарушение.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се претендират от разноски единствено от страна на АНО.
С оглед изхода на делото,съдът намира неоснователно искането,
направено от страна на АНО, за присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3, т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№ТКО-3 от 02.09.2024година на Директор на ОПУ -Хасково, с което на
„ИВЕТ-05” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Харманли ,ул. Сакар планина №16А ,представлявано от Лидия Стойчева
Митрева за нарушение на чл.26,ал.2,т.2 ,буква Б от Закона за пътищата /ЗП/
вр с чл.8,ал.1 и ал.2 от Наредба за специално ползване на пътищата на
основание чл.54,ал.1 ,предл.2-ро вр с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ е
наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ ” в
7
размер на 5000,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8