Р Е
Ш Е Н
И Е № 252
гр. Шумен, 25.11.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и пети ноември,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Азадухи Карагьозьн
Членове:1.
Зара Иванова
2. Соня Стефанова
като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д. №436 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 5084/09.10.2019
г. /п.кл. 07.10.2019 г./ от М.Г.И., действащ чрез пълномощника си адв. Н.Г.,***,
длъжник по изп. дело № 2019*0400398 по
описа на ЧСИ , с рег. № * с район на действие ШОС, срещу изпълнителни действия,
изразяващи се в отстраняване на длъжника от имот /семейно жилище/, находящо се в
с. Н.К., общ. Н.К., обл. Ш...; запор на банкова сметка ***; както и разноски по
изпълнението в размер на 1300лв. Жалбоподателят счита посочените действия за
незаконосъобразни. Твърди, че не бил надлежно уведомен за въвода, не му било
връчено съобщение. Узнал за него на 01.10.2019 г. Сочи още, че в съдебното
решение, с което процесният имот бил предоставен за ползва на взискателката не
бил индивидуализиран имота, така че не било ясно кой имот се представя за
ползване. Страните не притежавали документ за собственост на имота, а
понастоящем се водело гр.д.№ 1713/2019 г. на НПРС за делба, заведено от
взискателката с твърдението, че имотът е придобит от двамата по давностно
владение /повече от 10 г./, но според жалбоподателя за имота била налице
трансформация, тъй като той заплатил 90000лв. от продажната цена на имота. На
следващо място излага, че незаконосъобразни били действията по налагане на
запор на банкови сметки и на МПС по изпълнителното дело. Предвид изложеното
моли съдът да отмени обжалваните действия на ЧСИ, както и да прекрати
изпълнителното дело, поради липса на изпълнителен титул.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК
взискателят М.С.В. е депозирала писмено възражение по жалбата, в което взема
становище, за недопустимост на жалбата, поради просрочие, а досежно наложените запори,
поради това, че посочените действия не подлежат на обжалване. По същество счита
жалбата и за неоснователна.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви
по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище
за недопустимост на жалбата, като просрочена, а по същество за нейната неоснователност.
Като обсъди основанията и доводите
изложени от страните, както и събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното: Приложеното изп. дело № 2019*0400398 по описа на ЧСИ , с рег. № * с район
на действие ШОС, е образувано по молба на М.С. И., действаща чрез пълномощника
си адв. Г.Д. от ВАК, с приложен към нея изпълнителен лист от 08.02.2016 г. по
гр.д.№ 1166/2015 г. на НПРС, с който е предоставено ползването на семейното
жилище, находящо се в с. Н.К., общ. Н.К., обл. Ш., ул. .., както и жилището в
гр. Д.ап., находящо се в гр. Д.кв. ...на ищцата М.С. И.. Изпълнителният лист е
поправен по реда на чл.274 ГПК с определение № 269/26.03.2019 г., а именно, в
него да се чете, че се издава срещу ответника М.Г.И..
С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е поискал ЧСИ да пристъпи към изпълнение въз
основа на представения изпълнителен лист, като го въведе в недвижимия имот, да събере сторените
разноски по изпълнението, да наложи запор на трудовото възнаграждение /пенсия/
на длъжника и извърши др. действия по реда на възлагането по чл.18 ЗЧСИ. ЧСИ е
пристъпил към изпълнение по така депозираната молба.
На длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, получена лично на 02.09.2019 г. В поканата е отразено, че
задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата в общ размер 1195,07лв.
към 28.08.2019 г., от които 33,10 допълнителни разноски, 486 лв. разноски по
изпълнителното дело, 75,97лв. такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС, др.
суми дължими до този момент в размер на 600лв. /видно от доказателствата по
делото сумата от 600лв. представлява адвокатско възнаграждение/. В поканата е
посочено, че по отношение на разноските същата подлежи на обжалване в срока по
чл.436, ал.1 ГПК. С поканата за доброволно изпълнение длъжникът е уведомен и за
насроченият за 01.10.2019 г. въвод в с. Н.К., ул. ....
На 01.10.2019 г. е извършен въвод във владение
на посочения имот /семейно жилище/ находящо се на посочения адрес. В
съставеният от ЧСИ протокол е отразено, че е след проведен тел. разговор с
длъжника, същият се явил на място, но отказал съдействие. Посочено е още, че са
определени разноски за ключар – 70лв. и за транспортиране на ЧСИ – 30лв. Имотът
не е освободен от вещи и се установил заключен. Отворен е с помощта на ключар,
като са поставени четири броя катинари, плюс халки.
От приложените по делото справка за
налични банкови сметки ***, запорно съобщение от Банка „ДСК ЕАД, и отговор от
банката по реда на чл.508 ГПК, е видно, че е наложен един запор на банкова сметка на
длъжника, открита в Банка ДСК” ЕАД. По делото липсват доказателства за наложен
запор на МПС /уведомление до длъжника с поканата за доброволно изпълнение или
съобщение за принудително изпълнение, а липсва и съобщение за налагане на запор
до КАТ/.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните изводи:
В нормата на чл.435 от ГПК са посочени
кои точно действия на съдебния изпълнител кои страни могат да обжалват.
Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва 1.постановлението за
глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещи или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК; 5.
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486,ал.2 ГПК; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи
принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. Съгласно ал.3 на
същия текст длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане, поради
това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
С настоящата жалба длъжникът обжалва
отстраняването му от имота, предмет на изпълнението – чл.435, ал.2, т.3 ГПК;
налагането на запор на банкова сметка ***; както и разноските по изпълнението –
чл.435, ал.2 т.7 ГПК.
По жалбата, в частта й досежно
отстраняването на длъжника от имота /чл.435, ал.2, т.3 ГПК/:
Настоящата инстанция счита, че жалбата
в тази й част е процесуално допустима, подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е
процесуално допустима. Съгласно чл.436 ал.1 ГПК жалбата се подава в
едноседмичен срок от извършване на действието, ако страна е присъствала при
извършването му или ако е била призована. В случая длъжникът е уведомен и е
присъствал на въвода, извършен на 01.10.2019г., а жалбата е подадена на
07.10.2019г. /по пощата/, т.е. в срока по чл.436 ал.1 ГПК.
Разгледана по същество в тази й част,
същата се явява неоснователна. Отстраняването от длъжника от имота може да се
обжалва, само поради това, че не е бил надлежно уведомен за изпълнението
/чл.435, ал.2, т. ГПК/. Видно от приложените по делото доказателства, длъжникът
е уведомен лично за атакуваното действие с поканата за доброволно изпълнение на
02.09.2019 г. Ето защо твърденията в обратен смисъл противоречат на приложените
по делото доказателства и са неоснователни. Що се отнася до изложените в
жалбата възражения, че имотът не е достатъчно индивидуализиран в изпълнителният
лист и претендирания по-голям дял от имота, същите са неотносими към настоящото
производство. Ако длъжникът счита, че изпълнителният лист страда от някакъв
порок /респ. изпълнителното основание, което той възпроизвежда/ би могъл да
инициира неговото отстраняване по предвидения в ГПК ред. Настоящото
производство има за предмет процесуална незаконосъобразност на извършените
изпълнителни действията. Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молбата
на взискателя, въз основа на представения изпълнителен лист /чл.426, ал.1 ГПК/.
Той е ограничен от субективния и обективен обхват на изпълнителното основание,
удостоверено в изпълнителния лист, поради което преценката му относно
материалното изпълняемо право е изключена, освен в случаите, когато съответната
процесуална норма предписва това /напр. чл.465 и чл.483 ГПК/. Още повече
липсват твърдения за грешка в имота. Предвид изложеното жалбата в тази й част е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
По жалбата против наложеният запор на
банкова сметка ***:
Съдът счита, че жалбата в тази й част
е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Посочените
действия не попадат в приложното поле на чл.435 ГПК. На обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за
несеквестируемо /чл.435, ал.2, т. 2 ГПК/, а в настоящата жалба липсва такова
позоваване от длъжника. /ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Отделното
обжалване на запора, като изпълнително действие /без позоваване на
несеквестируемост/ е недопустимо. Що се отнася до запора на МПС, освен
изложените по-горе съображения за недопустимост на жалбата следва да се посочи,
че по делото липсват доказателства за извършването на такова действие.
По жалбата в частта й относно
разноските:
В жалбата си жалбоподателят не излага конкретни възражения досежно
основанието на разноските, а така също и до техният размер, като сочи, че
въобще не дължи разноски. Съгласно
чл.79, ал.1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на
изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това
или, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени
от съда. В т.3 /ДВ бр.86/2017 г., в сила от 31.10.2017 г./ на чл.79, ал.1 ГПК е
предвидено, че разноските са за сметка на взискателя, когато са направени за
изпълнителни способи, които не са приложени, а в ал.3 на същия текст, че такса
опис не се събира, когато същия се извършва в срока за доброволно изпълнение.
Съгласно приетото в т.2 на ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015
г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки
акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на
длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в
поканата за доброволно изпълнение. В тази си част тя съдържа произнасяне относно
размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание.
Размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко
подлежащо на таксуване действие. В настоящия случай разноски по изпълнението са
определени в поканата за доброволно изпълнение в общ размер 1195,07лв. /от които 33,10лв. допълнителни
разноски, 486 лв. разноски по изп.д., 75,97лв. такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и
600лв. адвокатско възнаграждение/ и в протокола за
въвод от 01.10.2019 г. в общ размер на 100лв. /70лв. разноски за ключар и 30лв.
транспортиране на ЧСИ/, или общо 1295,07лв.
За разноските, включени в поканата за
доброволно изпълнение / в размер на 1195,07 лв./ длъжникът е уведомен на 02.09.2019
г. Срокът за обжалване е изтекъл на 09.09.2019 г., поради което подадената повече
от месец по-късно жалба /на 07.10.2019 г./ е просрочена и следва да се остави
без разглеждане в тази й част, а производството по делото да се прекрати като
недопустимо.
В частта за разноските, посочени в
протокола за въвод във владение от 01.10.2019 г. в общ размер на 100 лв., от които
70 лв. за ключар и 30 лв. за транспорт на ЧСИ, съдът счита жалбата за
неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. Разноски за ключар
и транспорт на ЧСИ са основателни, същите са предвидени в т.31 от ТТР към ЗЧСИ
и следва да се възложат в тежест на длъжника /чл.79 ГПК/. В ТТР към ЗЧСИ в
т.31, б.”и” е предвидено, че за придвижване на ЧСИ извън населеното място,
където е неговата кантора се събира такса в размер на 0,50лв. на километър, но не повече от 30лв. В
случая разстоянието от гр. Шумен до с. Н.К. е 57 км. в едната посока. В двете
посоки, определено по 0,50лв. на километър е равно на 57лв., т.е. правилно е
събрана предвидената в т.31 максимална такса в размер на 30лв. Ето защо жалбата
в тази й част следва да се остави без уважение като неоснователна.
Що се отнася до искането съдът да
прекрати изпълнителното производство следва да се посочи, че прекратяването на
изпълнението се извършва с акт на съдебния изпълнител, при наличие на
предвидените в закона основания. По реда на чл.435 и сл. от ГПК съдът
осъществява контрол за процесуална законосъобразност на конкретни актове /действия
или откази/ на съдебния изпълнител, като производството е
контролно-отменително.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят
сторените за настоящото производство разноски в размер на 250 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5084/09.10.2019 г. /п.кл.
07.10.2019 г./ от М.Г.И., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Н.Г.,***,
длъжник по изп. дело № 2019*0400398 по
описа на ЧСИ с рег. № * с район на действие ШОС, срещу отстраняване на жалбоподателя
от имот /семейно жилище/ находящо се в с. Н.К., общ. Н.К., обл. Ш..., както и в
частта, срещу разноските по изпълнението сдържащи се в протокола за въвод във
владение от 01.10.2019 г. в размер на 100 лв, от които 70 лв. разноски за
ключар и 30 лв. транспортиране на ЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г.И., в останалата й
част - против действия по изп. дело № 2019*0400398 по описа на ЧСИ с рег.№ *, изразяващи се
в запор на банкова сметка *** „ДСК” ЕАД гр. С.и запор на МПС, както и в частта
й относно разноски по изпълнението, посочени в поканата за доброволно
изпълнение в общ размер на 1195,07лв., като недопустима и ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д. № 436/2019 г. на ШОС, в тази му част.
ОСЪЖДА М.Г.И., ЕГН ********** от с. Н.К., действащ пълномощника
си чрез адв. Н.Х.Г. ***, с адрес за призоваване гр. П.../партер/, да заплати на
М.С.В., ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв. Г.Д. от ВАК, със
съдебен адрес ***, деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 250
лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено
производството по делото, в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба,
пред Апелативен съд гр. Варна, а в останалата част, с която жалбата е оставена
без уважение решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.