Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 648
гр. Пловдив, 29.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание от двадесет и
втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница
Тухчиева въззивно гражданско дело № 421
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр.
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 1219/22.01.2020
г. по описа на РС - Асеновград от Прокурор Д. М. - прокурор при Районна
прокуратура - Асеновград против Решение № 25 от 10.01.2020 г., постановено по
гр.дело № 1704/2019 г. по описа на РС –Асеновград в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Я.Л.Л. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно
производство - ДП № 284 ЗМ-586/2018 г. по описа на РУ Казанлък, с обвинение за
престъпление по чл. 206 ал. 4, вр. ал.1 от НК, което е било прекратено с
Постановление от 22.01.2019 г. на РП Казанлък, потвърдено с определение №
243/08.07.2019 г., постановено по ЧНД № 752/2019 г. по описа на РС Казанлък
(влязло в сила на 29.07.2019 г.), ведно със законната лихва върху присъдената
главница от 12.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като така
предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдената
сума до пълния претендиран размер от 10 000 лева.
С въззивната жалба се развиват подробни съображения за
незаконосъобразност на решението в атакуваната му част, като е формулирано
искане същото да бъде отменено. Алтернативно, в случай че съдът не се съгласи с
доводите, изложени от представителя на Районна прокуратура - Асеновград, моли
се да се намали размера на присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба, депозиран от адв. А. в качеството му на пълномощник на
въззиваемия Я.Л., с който се поддържа становище за правилност и законосъобразност
на решението в атакуваната му част с искане за неговото потвърждаване. Претендират
се разноски на основание чл. 38, ал.2 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ.
Решението на РС -
Асеновград не е обжалвано в отхвърлителната му част, както и в частта с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати сумата от 1200,00 лева
– имуществени вреди, поради което в посочените части то е влязло в сила.
Пловдивски окръжен съд, пети граждански
състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Правомощията на въззивния съд в
производството по обжалване на решенията са регламентирани в разпоредбата на
чл.269 ГПК, съгласно която втората инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничена от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Районен съд Асеновград е сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
За да възникне
притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените вреди,
причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на
повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да
му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено
от него престъпление; 2) повдигнатото обвинение да е незаконно - съдът да е
оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда
или образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
3) подсъдимият да е претърпял неимуществени вреди и 4) причинените
неимуществени вреди да са необходима, закономерна, естествена последица от
повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка
между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното
обвинение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за
повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от
виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл.
4, предл. последно ЗОДОВ.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа
обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е контролиращата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без за това да са наведени нарочни възражения от
страна на въззивника или въззиваемия.
В настоящия случай спор по фактите не се констатира, а
и от формираната по делото доказателствена съвкупност се установява, че с
постановление от 20.08.2018 г. постановено по досъдебно производство № 284 ЗМ
586/2018 г. по описа на РУ – Казанлък,
ищецът – въззиваем в настоящото производство Я.Л.Л. е бил привлечен като
обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това, че на 31.05.2017
г. в село Д., общ. Казанлък, противозаконно е присвоил чужда движима вещ:
мобилен багер марка „Волво ЕW 160“ на
стойност 68450,00 лева, собственост на „Ауто Хит“ ЕООД с. Д., общ. Казанлък с
управител Н. З. Я., която вещ е владеел, като обсебването е в особено големи
размери, представляващо особено тежък случай – престъпление по чл. 206, ал. 4
вр. ал. 1 от НК.
С цитираното постановление по отношение на ищеца е
била взета и мярка за неотклонение
„подписка“.
С постановление от 22.01.2019 г. на Районна
прокуратура град Казанлък наказателното производство по досъдебно производство
№ 284 ЗМ – 586/2018 г. по описа на РУ – Казанлък, водено срещу Я.Л. за
престъпление по чл. 206 ал. 4 вр. ал. 1 НК било прекратено. Със същото
постановление е отменена и взетата по отношение на същия мярка за неотклонение
„Подписка“.
С определение № 243/08.07.2019 г. на РС – Казанлък,
постановено по ЧНД № 752 по описа за 2019 г. на същия съд, горецитираното
постановление за прекратяване на наказателното производство било потвърдено.
Същото влязло в сила на 29.07.2019 г.
До идентични фактически констатации е достигнал и районният съд, като
спорът пред настоящата инстанция се е съсредоточил върху правната страна, а
именно - доказаността на претенцията на
ищеца, респективно до справедливостта на определения от първостепенния съд
размер на присъденото обезщетение.
Основният довод в жалбата, депозирана от представител на държавното
обвинение е, че наведените от ищеца твърдения за претърпени неимуществени вреди,
причинени вследствие незаконно обвинение по образуваното досъдебно производство
са останали недоказани. Акцентира се, че през периода в който ищецът е бил
обвиняем по ДП № 284 ЗМ- 586/2018 г. по описа на РУ – Казанлък, спрямо него е
водено и друго досъдебно производство – ДП № 5001/2018 г. по описа на СДВР, по
което също е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 206 НК, като
спрямо него е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“. Посоченото
обуславяло извод, че ищецът е личност, склонна да върши престъпления,
обстоятелство, което е известно не само на обществото, но и на неговите близки
и роднини, поради което привличането му като обвиняем по процесното досъдебно
производство няма как да се е отразило по начина по който същия твърди,
съответно да е претърпял описаните нравствени, емоционални и психологически
терзания.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на представителя на
държавното обвинение, че ищецът не е
доказал основанието на иска си. Както вече беше изяснено, фактическият състав
на отговорността на държавата за претърпени вреди, визиран в текста на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ включва следните
елементи: наличие на обвинение в извършване на престъпление срещу лицето,
прекратяване на наказателното производство на посочените основания за
несъставомерност на деянието или необоснованост на повдигнатото обвинение,
претърпени вреди, които да са в причинна връзка с незаконното обвинение.
В аспект на горното следва да се отбележи, че
пострадалият носи доказателствената тежест да установи засягането на
конкретното благо – чест, достойнство, добро име, и ако са налице останалите
материалноправни предпоставки, посочени по-горе, искът е доказан по своето
основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно
изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам,
произтекли или свързани със съответните ограничения физически страдания.
Свидетелят С. Я.
Л. – син на ищеца си спомня, че срещу ищеца е било образувано наказателното
производство във връзка с изчезването на багер. В тази връзка баща му бил викан неколкократно, като производството било
прекратено поради липса на доказателства. Свидетелят споделя, че така
повдигнатото обвинение в чисто човешки план се е отразило недобре на баща му.
Променил се е начина му на живот, притеснявал се, имал безсънни нощи. Притесненията
му се изразявали в това, че е обвинен в нещо което не е извършил, бил сигурен,
че е невинен, а е обвинен. Възникнали
неприятни ситуации между ищеца, свидетелят и приятелката му – тъй като всички
били викани и разпитвани за случая, което им се отразили негативно, а и всички
губили ценно време, тъй като работили.
На следващо място от събраните по делото писмени
доказателства, се установява по категоричен начин наличието на първите два
елемента от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди за
незаконно повдигнато обвинение. Ищецът е бил привлечен в качеството си на обвиняем за извършване на престъпление
по чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 НК с постановление от 20.08.2018 г., като
наказателното производство е прекратено с
постановление на прокурора на 22.01.2019
г., потвърдено с определение № 243/08.07.2019 г. на РС –
Казанлък, постановено по ЧНД № 752 по описа за 2019 г. на същия съд, влязло в
сила на 29.07.2019 г.
С оглед горното следва да се приеме, че ищецът е
търпял вреди по време на цялото наказателно производство, като е бил притеснен,
тревожен, стресиран, несигурен. Всички тези негативни изживявания са обичайни
за подобни случаи и не е нужно тяхното конкретно установяване. Съдът може да
присъди обезщетение за претърпените вреди в рамките на обичайното и без да са
налице доказателства освен посочените за установяване на основанието за
възникване на отговорността. Във всички случаи неоснователно воденото
наказателно производство срещу ищеца се свързва с отрицателно отклонение от
нормалния начин на живот на личността, доколкото се възприема, че същата
изживява притеснения и неудобство както в личен, така и в социален аспект.
Освен това в наказателноправната доктрина и константната практиката на
Европейския съд по правата на човека се възприема, че всякога образуваното
конкретно наказателно производство срещу лице, респ. извършването на
процесуално - следствени действия срещу него винаги се свързват с начало на
въздействие с методите и средствата на наказателната репресия, респ. с
ограничаване на лични права и свободи.
При определяне на размера на
претърпените неимуществени вреди, се прилага общият критерий за
справедливостта, регламентиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно ППВС №
4/1968 г. справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с конкретно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Обезщетяването на вредите, причинени от
незаконно повдигнато обвинение, разкрива някои особености, като в тази връзка
съдебната практика е установила, че относими обстоятелства по иска по чл.2,
ал.1 ЗОДОВ са: личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му
на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за
процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния
живот, разгласа и публичност. Освен това, при всички случаи на определяне на
обезщетение по справедливост по чл.52 ЗЗД следва да се отчита и стандартът на
живот в страната и средностатистическите показатели на доходи по време на
възникване на увреждането.
Горепосочените критерии, почти в цялост,
са съобразени от предходната съдебна инстанция, като същата е констатирала, че
наказателното производство срещу ищеца е продължило от 20.08.2018 г.(момента на привличането му в качеството на обвиняем) до 29.07.2019 г. (влизането в сила на прекратителното постановление), приключило е още в досъдебната фаза. Производството
е продължило в рамките на предвидените в НПК
процесуални срокове при отчитане фактическата и правна сложност на
спора. Спрямо ищеца е била наложена и най – леката мярка за неотклонение, а
именно „подписка“. Настоящият състав не е съгласен единствено с извода, че по
отношение на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление, което не е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, доколкото за квалифицирания състав по чл.
206, ал. 4 вр. ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години, както и лишаване от права
по чл. 37, ал.1 т. 6 и 7 и конфискация на част или на цялото имущество.
Както
вече беше отбелязано по отношение на
обвиняемия е била взета мярка за неотклонение – „подписка”, която се проявява с
ограничаване в сравнително минимален обем на правата на ищеца. По делото не са
установени вреди за ищеца над обичайните такива за водене на наказателен
процес. Няма твърдения и не са установени вреди, свързани с влошаване на
здравословното му състояние вследствие повдигнатото обвинение. Първостепенният
съд е отчел, че ищецът не е с чисто съдебно минало, същият е бил осъждан, а
воденото срещу него досъдебно производство не е придобило масов отзвук, чрез
медии или по друг начин, същевременно не
се е отразило на професионалния му имидж, а преди всичко е засегнало
субективните му преживявания
Ето защо предвид гореизложеното,
настоящата инстанция намира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди
от воденото наказателно производство срещу ищеца в размер на 3000 лева от претендирани
10 000 лева се явява адекватен и справедлив.
По изложените съображения въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на
адвокат М.А.А. следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА - в размер от 440 лева.
Така
мотивиран, Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25 от 10.01.2020 г., постановено по гр.дело
№ 1704/2019 г. по описа на РС –Асеновград в
частта му, с която на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати
на Я.Л.Л. ЕГН **********, сумата от 3
000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство - ДП №
284 ЗМ-586/2018 г. по описа на РУ Казанлък, с обвинение за престъпление по чл.
206 ал. 4, вр.ал.1 от НК, което е било прекратено с Постановление от 22.01.2019
г. на РП Казанлък, потвърдено с Определение № 243/08.07.2019 г., постановено по
ЧНД № 752/2019 г. по описа на РС Казанлък (влязло в сила на 29.07.2019 г.), ВЕДНО със законната лихва върху присъдената главница от
12.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, ул.
“Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор И. Г., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.А.А.,
ЕГН **********, вписан в Софийска АК, със служебен адрес град София 1000, ул****,
сумата от 440 лева (четиристотин и четиридесет) –
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 ЗА.
В останалата
необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: