Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260026, 10.06.2021 год., гр.Т.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Търговищкият районен съд, шести състав, в открито заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар: Женя Иванова,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1795
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени
са субективно съединени искове, правно основание чл.109 от ЗС, алтернативно чл.526, ал.2 от ГПК и чл.45 от ЗЗД, за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 3000 лв.
Ищеца твърди, в исковата си молба,
че е собственик на недвижим имот в гр. Т.
, а именно: ПИ с идентификатор
73626.510.82, с площ 642 кв.м, подробно
описан в молбата, находящ се в гр.Т.. Твърди, че от
известно време в съседен имот с идентификатор 73626.510.83 е започнало
строителство и след проверка ищеца установил, че разрешението за строеж е
дадено на ответниците, за изграждане на пет етажна
жилищна сграда и обществено-обслужваща сграда-заведение за бързо хранене, като
преди това било направено изменение на ПУП, одобрено със заповед на Кмета на
общ.Т., съгласно която разстоянието на сградите от страничните регулационни
линии следва да е минимум 1/3 от височината на бъдещите сгради с височина 15 метра,
или на 5 метра. Ищеца твърди, че изкопа, който е направен за строежа на ответниците
е значително по-широк и е навлязъл в
неговия имот, в следствие на което била съборена част от изградена от ищеца
масивна ограда със съдения имот, а в резултат на строителните дейности и
направения изкоп били унищожени 4 бр. туи на по 8
години и част от озеленяването на в двора на ищеца. Ищеца твърди, че от
направена по негово искане частна техническа експертиза се установило навлизане
на изкопа с 0.60 метра, което е два пъти повече от допустимата грешка по ЗУТ, с
обща площ от 57 кв.м. Твърди се, че опитите на ищеца да уреди доброволно
отношенията със инвеститора и строителя не дали резултат, имало дадени
предписания от общ.Т. до ответниците да изградят за
своя сметка съборената ограда, но те отказали. Ищеца потърсил правата си по
съдебен ред, като образуваното гр.д. № 1033/2018 год. на РСТ било спряно по
взаимно съгласие на страните, като ответниците поели
задължение да поправят вредите и да изградят оградата, но в шестмесечния срок
не предприели действия и делото било прекратено. С оглед на горното ищеца моли
съда да постанови решение, с което да задължи ответниците
да поправят причинените вреди и преустановят навлизането в имота с площ от 57
кв.м., като засипят и трамбоват частта от изкопа, навлизаща в имота на ищеца и
да изградят за своя сметка съборената ограда с площ от 30 кв.м., в срок от
десет дни от влизане в сила на решението, на осн.
чл.109 от ЗС, алтернативно да осъди ответниците да
заплатят стойността на необходимите ремонтни дейности в размер на 5000 лв., на осн. чл.526, ал.2 от ГПК. Ищеца моли съда да постанови и
решение с което да осъди ответниците да му заплатят
причинените в следствие на неправомерните им действия вреди в общ размер
от 3000 лв., от които 2000 лв.,
представляват стойността на унищожените 4 бр. туи и
озеленяване и 1000 лв., обезщетение за лишаване от ползването на 262 кв.м. от
собствения му имот. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа предявените искове,
чрез процесуален представител.
Ответниците в срока по чл.131 от ГПК са депозирали писмени отговори.
В отговорите ответниците оспорват изцяло предявените
искове и по основание и по размер. И двамата ответници
твърдят, че не е на лице твърдяното отклонение от разрешителното им за строеж и
навлизане в съседния имот с 262 кв.м. по дължина, както твърди ищеца.
Строителството се осъществявало изцяло в съответствие с разрешението за строеж
и на база изготвени проекти, утвърдени от компетентните органи, в имота за
който имали разрешително за строеж нямало изкоп, който да бъде заравян и
трамбован, а строителните отпадъци в имота на ищеца, били от негови предходни
строително ремонтни дейности, а не от техния строеж. Твърди се, че
строителството е било спряно още при образуване на предходното дело между
страните и от тогава не е продължавано. Ответниците
изцяло оспорват твърденията на ищеца, че в следствие на строителните дейности и
по конкретно изкопа за строежа е била разрушена част от оградата в имота на
ищеца, като твърдят, че на първо място не е имало изградена масивна ограда, с
основа, която да е в земята, а са били поставени блокчета, подредени върху
земята, които са паднали, но не когато е правен изкопа, а по-късно по
неизвестни за тях причини, като при опита им да върнат блокчетата в предишното
им състояние ищеца повикал полиция. Ответниците
твърдят, че след като ищеца осуетил възстановяването на блокчетата в предишното
им състояние, те опънали мрежа, която обаче неколкократно
била разваляна и бутана обратно в техния имот от ищеца и към момента стояла
там. Твърдят, че не е имало туи, които да унищожат,
както и че по никакъв начин не са пречили на ищеца да полза 262 кв.м. от имота
си. Молят съда да отхвърли исковите претенции.В съдебно заседание поддържат
изложеното в отговора и молят съда да постанови решение с което да отхвърли
иска, като им се присъдят направените по делото разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното
: Не се спори по делото, че ищеца е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Т., **************** и представляващ УПИ с
площ от 155 кв.м. с идентификатор 73626.510.82.3, с изградената в него къща, с
идентификатор 73626.510.82.3 по кадастралната карта на гр.Т.. От приобщените
към гр.д. № 1033/2018 год. на РС-Т., което е приложено по настоящото дело
писмени доказателства се установи, че на ответниците,
като възложители е било издадено Разрешение
за строеж № РС-01-136/14.12.2017г. от Главния архитект на Община Т., с адрес на
строителна площадка: УПИ ХХІV-584, кв.152, ПИ 73626.510.83 в гр. Т., ул. „Васил
Петлешков“ № 24, който имот граничи с имота,
собственост на ищеца, предхождано от Заповед № З-0-З / 25.01.2017 год. на Кмета на Община Т., с която е допуснато
частично изменение на ПУП за имот УПИ XXIV-584 в кв.152 гр.Т.. Не се
спори по делото, че ответниците са възложили на
изпълнител „Евротим“ ЕООД гр.Т. извършването на
строежа, видно от информационата табела на
строителния обект, както и не се спори по делото, че фирмата-изпълнител е
започнала строителни дейности, в имота, съседен на имота на ищеца. Не се спори,
че в неуточнен момент след започване на строителството и след направата на
изкоп на границата с имота на ищеца част от съществуващата ограда на същия имот
е паднала, като страните спорят относно причината за падането на оградата. По
жалби на ищеца и други лица от май 2018 год. е била извършена проверка от
Община Т. на строежа, при която е констатирано, че е разрушена част от ограда,
разположена в югозападната част на имота на ищеца и на ответниците,
като възложители на строежа в съседния имот е дадено разпореждане да
възстановят разрушената ограда за своя сметка, без да е посочен срок за
изпълнение, без да са констатирани други нарушения на обекта във връзка с
изпълнение на строежа. По искане на ищеца по гр.д. № 1033/2018 год. на РСТ е
допуснато обезпечение на предявен иск, чрез спиране на строителството на
спорния обект, задължаваща ответниците да
преустановят всякакви строителни дейности, делото е прекратено, но няма данни
допуснатото обезпечение да е било отменено и същото продължава да действа и към
момента. С решение по адм.дело № 78 /2020 год. на
Административен съд – Т., влязло в сила на 01.01.2021
год. е отхвърлена жалбата на Главния архитект и на един от ответниците
и е потвърдена Заповед на Началника на РДНСК „Североизточен район“, с която е
отменено Разрешение за строеж № РС-01-136/14.12.2017г. от Главния архитект на
Община Т. , ведно с одобрените инвестиционни проекти за строеж на „Пет етажна
жилищна сграда и обществено-обслужваща сграда - заведение за бързо хранене в
УПИ XXIV-584 в кв.152 гр.Т., издадено на ответниците.
От показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Радославов се установи,
че при започване на строежа и направата на изкоп в имота на ответниците
оградата на имота на ищеца не падала. Установи се от показанията им, че при
преустановяване на строителството за деня оградата със съседния имот, която е
била от колчета е стояла, но на другия ден част от нея била паднала, като
вечерта бил валял дъжд. Установи се от показанията на св.П., който е съсед на
имотите на страните, че в частта, в която е паднала оградата на ищеца не е
имало туи, като такива растения има в имота на ищеца,
но са разположени на друго място. Други доказателства за съществуващи 4 бр. туи и озеленяване в имота на ищеца, които са били унищожени
при падане на оградата не се събраха по делото. От заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза се установи, че към момента на завеждане
на иска няма съществуващ изкоп в имота на ответниците,
който да навлиза в имота на ищеца, като на место е изграден подземен гараж,
включително стоманобетована стена и първа плоча,
съществува изкоп при рампата на подземния гараж, но свлечения откос на
неукрепения изкоп засяга участъка от имота на ответниците
където е била старата къща. Установи се също, че има съборена ограда между
двата имота от 12,75 кв.м., като категоричен извод, че събарянето се дължи на
направен в непосредствена близост дълбок и неукрепен изкоп в имота на ответниците вещото лице не е направил, само е формулирана
вероятност това да е причината. От заключението на вещото лице се установи също
така, че има излизане от очертанията на разрешения строеж – около 38 см. При
входа на подземния гараж и с около 36 см. От към училището, или средно
излизането е с 37 см., спрямо очертанията на проектираната пететажна
сграда,навлизането е по западната граница между имота на ищеца и ответниците по цялата дължина на стоманобетоновата
стена на гаража, но изслушано в съдебно заседание вещото лице заяви, че навлизането
от 37 см., което е посочил в заключението е при специфична форма на терен-
триъгълник, отразен в комбинираната скица, която площ по документи е
собственост на ответниците, при което няма навлизане от
имота на ответниците в имота на ищците, но в
заключението е направил извод, че има навлизане, тъй като при посещението на
место от ищеца му е било обяснено, че е част от неговия имот. Видно от
заключението стойността за затрупване на изкопа при входа на гаража възлиза на
75,74 лв., а възстановяване на ограда със бетонови блокчета върху стената на
подземния гараж, която според вещото лице може да се ползва за основа възлиза
на 683,78 лв. От заключението се установи, че строителни отпадъци от строежа на
ответниците в имота на ищеца няма, като там се
намират бетоновите колчета от оградата на ищеца, на место от вещото лице е
установено отлепяне на тротоара от цокъла и отлепяне на цокъла от мазилката на
къщата на ищеца, спукано гранитно стъпало и др., като експерта и тук е изказал
вероятност, а не категоричен извод, че тези щети са в следствие строежа на ответниците. В експертизата е посочена стойност на 4 броя туи и озеленяване в размер на 224 лв.
При
така установеното съдът прави следните изводи : Негаторния
иск е средство за правна защита на собственик на имот, срещу действие, което му
пречи да упражнява своето право на собственост. Такъв иск може да се води
успешно, само ако действията на ответника са противоправни
и е налице конкретно нарушаване на правата на ищеца. Нарушенията се състоят в
различни неоснователни действия. Съгласно разясненията в т. 3 от ТР № 4 от
06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само
че е собственик на имота и че ответникът е осъществил неоснователно въздействие
(действие или бездействие), но и че последното създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените, като преценката
за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело. В настоящия случай, като се съобразят
фактите по делото за вида и характера на пречките, които се изтъкват от ищеца
следва да се приеме, че такава зависимост липсва, или поне ищеца не успя по
пътя на пълно и главно доказване да установи наличието на такива пречки.
Отговорността на ответниците не може да бъде
ангажирана, тъй като към момента на предявяване на иска от доказателствата по
делото не се установи да са извършили, и от заключението на експертизата се
установи, че заявените от ищеца действия, с които ответниците
им пречат да упражняват правото си на собственост не са на лице – няма
навлизане от страна на ответниците в имота на ищеца,
а соченото от вещото лице навлизане,ако се приеме, че тази площ е от имота на
ищците е незначително 37 см., няма изкоп, който да навлиза в имота на ищеца,
който да бъде засипан и тромбован, като от заключението
се установи, че има изкоп, който не навлиза в имота на ищците и който е на мястото
на старата къща в имота на ответниците. Действително
от всички доказателства по делото се установи, че част от оградата на имота на
ищеца е паднала – 12,75 кв.м., но категорични доказателства , че това е станало
само и единствено в следствие действията на ответниците
при започване на строеж в техния имот и изкопаване на изкоп в близост до
границата на двата имота не се събраха, като дори и заключението на вещото лице
в тази посока почива на вероятност, а не на категоричен извод на база
установени факти и научна основа. Съдът счита, че дори и да се приеме, че
събарянето на оградата е в следствие изкопа за строежа на ответниците,
то това не се явява действие, което да пречи на ищеца да ползва в пълен обем
правото си на собственост, а може да породи облигационни отношения за вреди
между страните. Нещо повече, установи се, че ответниците
са се опитали да възстановят съборената част от оградата към момента на нейното
падане, във вида в който е била преди това, но ищеца се е противопоставил и е
предприел действия, с които е лишил ответниците от
възможността доброволно да я възстановят. Както беше посочено по-горе има
допуснато обезпечение на предявен от ищеца иск през 2018 год., чрез налагане на
обезпечителна мярка – спиране на строителството, което не е отменено и към
момента, въпреки прекратяване на делото, като по силата на обезпечителната
заповед ответниците нямат право да извършват каквито
и да било строителни дейности в имота си, което фактически ги е лишило от
възможността да поправят вредите върху оградата. С оглед всичко изложено съдът
приема, че не се установиха действия/бездействия на ответниците,
които да пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в имота в пълен
обем – ползване и владение, което обуславя неоснователност на предявения иск с
правно осн. чл.109 от ЗС, както и неоснователност на
иска по чл.526 от ГПК. В този смисъл е и съдебната практика - Тълкувателно
решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК, Решение № 421 от
14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 928/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 87 от 23.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 610/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 384 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 575/2010 г., II г. о.
Неоснователен е и иска с правно осн. чл.45 от ЗЗД по следните съображения: На първо място по делото ищеца не ангажира никакви
доказателства за наличието на 4 броя туи в тази част
на имота, където се твърди, че е изкопа на ответниците,
още по малко има доказателства , че ако е имало такива те са били унищожени от действията
на ответниците. По аналогичен начин стои и въпроса за
унищожено озеленяване в двора на ищеца от навлизането на изкопа на ответниците, доколкото се установи по-горе, че навлизане
няма, а от показанията на св.П. се установи, че туи в
тази част, където е заявено навлизането от двора ищеца не е имало. При
установената по-горе фактическа обстановка, както и от мотивите, касаещи иска
по чл.109 от ЗС е видно , че
съдът достигна до извод, че няма навлизане от имата
на ответниците в имота на ищеца, а доказателства, че
ищеца е лишен от право да ползва 262 кв.м. от собствения си имот и това
лишаване е в пряка причинно следствена
връзка с неправомерни действия на ответниците не се
събраха. Предвид изложеното съдът счита предявения иск за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 3000 лв. за неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли.
С
оглед изхода на спора ищеца носи отговорност за разноските по делото. Искане за
присъждане на разноски е направил само втория ответник. Поради това ищеца
следва да бъде осъден да заплати на втория ответник направените по делото
разноски в размер на 715 лв., от които 600 лв. – възнаграждение за един адвокат
и 115 лв. – възнаграждение за вещо лице, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ъпдейт Нийдед“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София-1000,
район „Триадица“, ул. „Иван Денкоглу“ № 42, ет.2, представлявано
от Б.Н.М., със съдебен адрес:***, адв. А.Н. *** против П.Ц.И. *** и Г.Д.М. *** иск, с правно осн. чл.109 от ЗС да бъдат
задължи ответниците да поправят причинените вреди и
преустановят навлизането в имота на ищеца, с площ от 57 кв.м., като засипят и
трамбоват частта от изкопа, навлизаща в имота и да изградят за своя сметка
съборената ограда с площ от 30 кв.м., в срок от десет дни от влизане в сила на
решението, алтернативно да бъдат осъди ответниците да
заплатят стойността на необходимите ремонтни дейности в размер на 5000 лв., иск
с правно осн. чл.526, ал.2 от ГПК, както и иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди в размер на
3000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Ъпдейт Нийдед“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София-1000, район „Триадица“, ул.
„Иван Денкоглу“ № 42, ет.2, представлявано от Б.Н.М.,
със съдебен адрес:***, адв. А.Н. *** да заплати на Г.Д.М.
*** направените по делото разноски в размер на 715 лв., на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд - Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :