Решение по дело №49061/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 269
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 14 януари 2022 г.)
Съдия: Адриана Дичева Атанасова-Иванова
Дело: 20211110149061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:а а
при участието на секретаря ц я
като разгледа докладваното от а а Гражданско дело № 20211110149061 по
описа за 2021 година
Предявена е молба с правно основание чл. 101, във вр. с чл. 95 от
Закона за социалните услуги.
В молбата се твърди, че Дирекция „Социално подпомагане” – Връбница
със заповед № СУ/Д-С-ВР/63-1 от 28.07.2021г. временно е настанила в Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост в с. Подгумер, район Нови Искър,
Столична община, лицето Л. СЛ. Г., ЕГН: ********** и с настоящ адрес: Дом
за пълнолетни лица с умствена изостаналост № 999, с. Подгумер, район Нови
Искър, Столична община. Сочи, че е издадено ЕР на ТЕЛК № 0592-115 от
01.08.1996г., първа група с чужда помощ трайно намалена работоспособност,
пожизнен срок и с водеща диагноза и придружаващи заболявания:
Шизофренни психози / шизофрения параноида форма, пристъпно –
прогедиентно протичане, хроничен ход, трайно изразена промяна на
личността с асоциално поведение/. Твърди, че с решение от 30.11.2000г. по
гр.д. № 44/2020г. по описа на Окръжен съд Монтана, лицето Л. СЛ. Г., ЕГН:
********** е поставено под пълно запрещение, като решението е влязло в
сила на 31.01.2001г. Поддържа се, че съгласно удостоверение с вх. № РНИ20-
МК92-438-/1/ от 04.12.2020г. Органът по настойничество и попечителство
при Столична община, район Нови Искър е удостоверил, че Т. Д. Й., ЕГН:
********** е настойник на поставения под пълно запрещение. Сочи, че Л.Г. е
на 61 години, неженен и без деца.
В молбата за настаняване на лицето се посочва, че същият е настанен на
10.09.2001г. в Дома, като има сестра, която е единствената му близка, но тя не
е в състояние да полага грижи за него в семейна среда поради здравословни
причини. Поради изложеното последната не го посещава последните няколко
години в Дома и се е отказала да бъде негов настойник. Твърди се, че Г. си
1
говори с въображаеми събеседници,не винаги желае да осъществява словесен
контакт с околните, въпрки че може. Посочва, че е в състояние сам да се
облича и да поддържа личната си хигиена, но не може да си отсервира
храната. Поддържа, че лицето не може да живее самостоятелно, тъй като
приема медикаменти, които му се предоставят от дежурната сестра и при
евентуално спиране на приема на същите, то Г. би изпаднал в криза.
По делото е налице и становище от неговия настойник Т.Й., която
заявява, че е в интерес на лицето да се продължи настаняването му в
лечебното заведение, тъй като не е в състояние да се справя сам в общността.
Представено е и становище от ДСП Връбница, в което се сочи, че
единствената алтернатива е предоставянето на адекватна социална услуга, а
именно настаняването на Л. СЛ. Г. в Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост в с. Подгумер.
Предвид изложените обстоятелства и приложените документи, и на
основание чл. 95 от ЗСУ, моли съда да постанови решение, по силата на
което Л. СЛ. Г., ЕГН: ********** и с настоящ адрес: Дом за пълнолетни лица
с умствена изостаналост № 999, с. Подгумер, район Нови Искър, Столична
община, да бъде настанен дългосрочно в Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост в с. Подгумер, район Нови Искър, Столична община до
настъпване на промяна в обстоятелствата, но не повече от три години.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
Видно от представената по делото заповед № СУ/Д-С-ВР/63-1 от
28.07.2021г. Л. СЛ. Г. е временно настанен в Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост в с. Подгумер, район Нови Искър, Столична община,
до произнасянето на съда със съдебно решение.
Представено е ЕР на ТЕЛК № 0592-115 от 01.08.1996г., сугласно което
лицето е от първа група с чужда помощ трайно намалена работоспособност,
пожизнен срок и с водеща диагноза и придружаващи заболявания:
Шизофренни психози / шизофрения параноида форма, пристъпно –
прогедиентно протичане, хроничен ход, трайно изразена промяна на
личността с асоциално поведение/.
Видно от представеното по делото съдебно решение от 30.11.2000г. по
гр.д. № 44/2020г. по описа на Окръжен съд Монтана, лицето Л. СЛ. Г., ЕГН:
********** е поставено под пълно запрещение, като решението е влязло в
сила на 31.01.2001г.
По делото е представено и удостоверение с вх. № РНИ20-МК92-438-/1/
от 04.12.2020г., съгласно което Органът по настойничество и попечителство
при Столична община, район Нови Искър е удостоверил, че Т. Д. Й., ЕГН:
********** е настойник на поставения под пълно запрещение.
По делото е налице заявление за ползване на социални услуги,
финансирани от държавния бюджет с дата от 20.07.2021г., в което е изразено
желанието на Л. СЛ. Г. да продължи да ползва социални услуги в ДПЛУИ, с.
2
Подгумер, район Нови Искър, Столична община. В тази връзка е изготвена
предварителна оценка на потребностите от социални услуги от ДСП
Връбница, която отразява семейното положение, здравословно и материално
състояние на поставеното под запрещение лице.
Видно от представеното по делото становище от настойник на
запретеното лице Т.Й. с дата 20.07.2021г., същата излага твърдения, че
предлага лицето да продължи да ползва социални услуги в ДПЛУИ, с.
Подгумер, район Нови Искър, Столична община.
В откритото съдебно заседание по делото от 24.11.2021г.
заинтересованото лице Т.Й. поддържа направеното искане за настаняване на
Л. СЛ. Г. в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост в с. Подгумер,
район Нови Искър, Столична община.
По делото е представен социален доклад, изготвен на 23.08.2021г. от
ДСП – Връбница, в който се сочи, че единствената алтернатива е
предоставянето на адекватна социална услуга, а именно настаняването на Л.
СЛ. Г. в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост в с. Подгумер.
Постъпило е и становище от 04.10.2021г. от Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост в с. Подгумер, район Нови Искър, Столична община, в
което се посочва, че Л. СЛ. Г. е на 62 години, неженен. Посочва, че лицето е
освидетелставно с ТЕЛК с Решение № 0592 от 01.08.1996г. с определена
първа група с ЧП, срок – пожизнен и с поставена диагноза – шизофренни
психози / шизофрения параноида форма, пристъпно – прогедиентно
протичане, хроничен ход, трайно изразена промяна на личността с асоциално
поведение/. Твърди, че съгласно медицинската характеристика от ТЕЛК
Лъчезар е психомоторно скован, с ъгловати движения, вяло контактен,
ориентиран задоволително, емоционално хладен и дистанциран. Поддържа,
че запретеното лице е с леко забавен мисловен процес, разкъсан на големи
интервали, като не е критичен към състоянието си. Твърди, че в Дома за
пълнолетни лица с умствена изостаналост в с. Подгумер, район Нови Искър,
Столична община, са предоставени добри условия за живеене, адекватни на
здравословното му състояние.
Видно от справка за местата, предоставящи социални услуги –
държавна отговорност, към м. 07. 2021г. Л. СЛ. Г. може да ползва социалните
услуги в общността – държавна отговорност в гр. София, сред които
фигурира и Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост в с. Подгумер,
район Нови Искър, Столична община.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Разпоредбите на чл. 95 ЗСУ уреждат процедурата по настаняване на
пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани
институции или ползване на социални услуги в общността от резидентен тип,
когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат
полагани грижи в семейна среда.
От събраните по делото доказателства, се установява по безспорен
начин, че Л. СЛ. Г. страда от: шизофренни психози / шизофрения параноида
3
форма, пристъпно – прогедиентно протичане, хроничен ход, трайно изразена
промяна на личността с асоциално поведение/. Установено е, че лицето не е в
състояние да полага грижи само за себе си, а посочената институция е
специализирана и предлага условия, при които настаненото лице може да
получава специализирана медицинска грижа.
Предвид изложеното, съдът намира, че предложеният ред за
настаняване е изцяло в интерес на поставения под пълно запрещение Л. СЛ.
Г., поради което следва да се уважи молбата на Дирекция "Социално
подпомагане" Връбница.
На основание чл. 98 ЗСУ следва да се определи срок за настаняването,
като съдът намира за подходящ срок, посочения от молителя такъв, а именно
максимално определения от закона – три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
С оглед особения характер на производството, съдът счита, че не следва
да определя държавна такса по същото.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 98 ЗСУ, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА Л. СЛ. Г., ЕГН: **********, поставен под пълно
запрещение, в специализирана институция - Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост в с. Подгумер, район Нови Искър, Столична община,
за максимално предвидения от закона срок, а именно ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на настоящото решение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4